Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,
09.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на четвърти
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 895 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.
чл.86 ЗЗД.
В ***ският
районен съд е постъпила искова молба от „Б.Д.” ЕАД-гр.***против Н.М.К. с ЕГН **********,***,
в която се твърди, че съгласно сключен между страните Договор за кредит за
текущо потребление от 17.07.2015г. и приети и подписани общи условия,
представляващи неразделна част от него, „Б.Д.” ЕАД предоставила на ответника
кредит в размер на 3 000лв., със срок на издължаване 36 месеца. За падежна дата
на вноските било определено 15-то число на месеца. На 17.07.2015г. бил подписан
Договор за залог върху вземания и Анекс към Договора за кредит за текущо
потребление. Твърди се, че при погасяване на кредита били допуснати нередовности при плащането на погасителните вноски по
главница и лихва, което довело до настъпване на предсрочна изискуемост на
вземането на основание т.19.2 от Общите условия на банката за вида кредит – при
допусната забава в плащанията по главница и лихва над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата ставал предсрочно изискуем. Твърди се, че длъжника не
погасил 8 броя вноски с падеж от 15.11.2017г. до 15.06.2018г. Излага се, че
банката го уведомила за настъпилата предсрочна изискуемост. Сочи се, че към
03.07.2018г. задълженията на ответника към банката били в следните размери:
главница в размер на 799,51 лв.; договорна лихва в размер на 59,44 лв. за
периода от 15.11.2017г. до 02.07.2018г.; лихвена надбавка за забава в размер на 21,80 лв. за периода от
05.12.2017г. до 02.07.2018г.; 120 лв. - заемни такси и разноски. Тези вземания
били претендирани от кредитора по реда на чл.417 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№***по описа на ***била издадена заповед за
незабавно изпълнение. При наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за установяване на
вземанията му.
С изложените обстоятелства се
мотивира правен интерес за предявяване на установителен
иск за съществуване на вземанията.
Претендира се постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца процесните вземания за главница в размер на 799,51 лв.;
договорна лихва в размер на 59,44 лв. за периода от 15.11.2017г. до 02.07.2018г.;
лихвена надбавка за забава в размер на
21,80 лв. за периода от 05.12.2017г. до 02.07.2018г.; 120 лв. - заемни такси и
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2018г.
до окончателното изплащане. Претендират се направените в заповедното и исковото
производство разноски.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника Н.М.К.
с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за което е
редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявеният
иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът
намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.,
а в исковото производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25лв.
и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Тези разноски са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, че Н.М.К. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: главница в размер на 799,51 лв.; договорна
лихва в размер на 59,44 лв. за периода от
15.11.2017г. до 02.07.2018г.; лихвена
надбавка за забава в размер на 21,80 лв. за периода
от 05.12.2017г. до
02.07.2018г.;
120 лв. - заемни
таки; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.07.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №***по
ч.гр.д.№***. по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Н.М.К. с ЕГН **********,***,
ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.Д.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, следните
суми: сумата от 75лв.,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№***по описа на РС-*** и сумата
от 125лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: