РЕШЕНИЕ
№ 1411
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330105284 по описа за 2021 година
Производството по делото образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град******, против А. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
*************с която са предявени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 935,80 лв. главница, представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от
09.05.2017 г. – 17.11.2020 г. за обект, находящ се в гр. ********* както и
мораторна лихва в размер на 118,22 лв. за периода 31.07.2017 г. – 31.10.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена на дата 08.12.2020 г. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16059/2020 г. на Районен
съд Пловдив, XXI гр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ******
в качеството си на собственик и ползвател на водоснабден недвижим имот,
който бил придобит от нея по силата на договор за покупко-продажба.
Посочва, че отчетът в имота бил извършван съгласно разпоредбата на чл.23,
ал.5 от ОУ, при условията на неизправно измервателно устройство. Съгласно
разпоредбите на ОУ в тези случаи се начислявали по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицитано жилище на всеки
един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек за
1
всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за
монтаж на измервателното устройство. Ищецът твърди, че е начислявано
количество вода за двама обитатели по 5 куб. на човек, или общо 10 куб. В
карнета били поставяни подписи на потребителя, респ. негов представител,
член на домакинството му, живеещ в дома му. Ищецът е поискал издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
ответника, въз основа на което е образувано частно граждански дело при
Районен съд Пловдив и издадена заповед за изпълнение. Сочи, че заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за
заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
А. М. А. чрез особения представител адв. П.Г., със становище за допустимост,
но неоснователност на предявените искове. Направено е възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания за
отчетен период преди 25.03.2018 г., доколкото кратката тригодишна давност
бели изтекла на посочената дата. Оспорва ответницата да е собственица на
водоснабдения имот, приложимостта на общите условия, както и че е нелице
неизправно измервателно устройство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 16059/2020 г. на Районен съд
Пловдив, XXI гр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от дата 08.12.2020 г. Заповедта
е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с
разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си на основание чл.415, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е
предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет, предвид направеното
уточнение от ищеца, между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. В тази насока
предявените искове се намират за допустими.
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество
следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за
исковия период на обекта, находящ се в гр. *********, че ищецът е изправна
страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по
спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на
В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
2
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това
качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за
който се предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани
доказателства, че ответникът е собственик на имота или че в негова полза е
учредено вещно право на ползване. С доклада по делото, посоченото
обстоятелство е разпределено в тежест на ищцовото дружество. Последното
още с исковата молба е представило справка от Агенция по вписванията СВ
гр. Пловдив, както и копие на Нот.акт за продажба на недвижим имот № ****
том ****, рег.№ *****, нот.дело № *****г. по описа на нотариус ****** рег.
№ ****, вписан под акт № ***, том ***, дело № ***** г., за който се твърди
от ищеца, че легитимира ответника като титуляр на правото на собственост
върху процесния водоснабден обект. В тази насока следва да се отбележи, че
справката от Агенция по вписванията СВ гр. Пловдив е за извършени
вписвания по партида на лицето С. Карагьозов. цитирания по-горе нотариален
акт. Видно от същия обаче А.А. (към 2006 г. с фамилия И.) е придобила
собствеността от С.К. върху апартамент №.**, находящ се на втория етаж от
построена в гр. ******** жилищна сграда. Ответницата не е станала
собственик на апартамент №**** в същата сграда, както се твърди в исковата
молба и за който водоснабден обект са начислени процесните суми за
доставена питейна и отведена канална вода. За отбелязване е, че в самия
нотариален акт е посочено, че апартамент № *** е съседен на придобития от
А.А. апартамент №*****, като същият е разположен под апартамент № ****и
е с различен собственик според нотариалния акт – „на А.“. Следователно не
може да се приеме от представения нотариален акт, че ответницата е
собственик на процесния водоснабден обект, респ. и потребител на
доставените В и К услуги за него. Липсват и данни, в полза на ответницата да
е учредено вещно право на ползване или че тя ползва имота на някакво друго
правно основание /пр. наемно правоотношение/. Следва също така да се
посочи, че съгласно постъпила по делото справка от Община Пловдив
относно семейното състояние на ответницата, А.А. е сключила приз 2006 г.
граждански брак с лицето Ш. А. – гражданин към онзи момент на Република
Сърбия и Черна гора, като бракът е сключен в чуждата държава. Общината
няма данни същият да е прекратен. Последното е още една индиция, че А.А.
не ползвател на В и К услуги за процесния водоснабден обект, предвид това,
че липсва информация тя дори да живее в апартамент № 4, а не в придобития
от нея апартамент №***. Действително, процесната партида се води на името
на ответницата А., което е видно и от представените карнети. Посоченото
обстоятелство обаче, не е достатъчно да се приеме, че лицето е потребител на
В и К услуги по смисъл на закона и Общите условия на ищцовото
дружеството, доколкото не се установява А.А. да е собственик или ползвател
на конкретния имот. В тази насока за основателни се намират възраженията
на особения представител за липса у ответника на качеството потребител на В
и К услуги, развити в отговора на исковата молба и в представените писмени
бележки.
По делото са събрани доказателствени материали – писмени
доказателства, приложени към исковата молба /карнетен лист/, заключение по
3
съдебно-счетоводна експертиза и разпит на свидетел, инкасирал имота за част
от процесния период. От съвкупния им анализ би могло да се направи
положителен извод за надлежно отчитане на потребените количества питейна
и отведена канална вода в процесния обект и установяването на претенцията
по размер. Недоказването на качеството на потребител на ответника обаче
препятства съда да приеме, че именно А.А. е материално легитимираното
лице да отговаря по иска.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните не е
съществувало валидно облигационно отношение във връзка с предоставените
услуги по снабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за процесния
исков период. В тази насока, искът като неоснователен ще се отхвърли.
Поради отхвърлянето на главния иск, като неоснователен ще се отхвърли и
акцесорния иск за обезщетението за забава.
Доколкото искът се отхвърля, разноски с полза на ищеца няма да се
присъждат. Няма да се присъждат разноски и за ответника, тъй като същият
не е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД –
гр. Пловдив, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град *******,
срещу А.. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
за признаване за установено, че АНК. М. АР., дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. П. сумата от 935,80 лв. главница, представляваща
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода от 09.05.2017 г. – 17.11.2020 г. за обект, находящ се в гр.
*********** както и мораторна лихва в размер на 118,22 лв. за периода
31.07.2017 г. – 31.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението в съда – 02.12.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена на дата 08.12.2020 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
16059/2020 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4