РЕШЕНИЕ№….
Гр. София, 23.05.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Калина Станчева
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Калина Станчева в. гр.
д. № 4197 по описа за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от ответника – С.О., чрез представителя й, срещу решение № 20253646
от 17.11.2020 г. на СРС, 82 състав, постановено по гр. д. № 76904/2018 г., в частите,
в които С.О. е осъдена да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, на основание чл. 411 КЗ вр. чл. чл. 49, ал. 1 вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 3 697,08
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка обезщетение
по застраховка „Каско Стандарт“ по щета № 470417181819933, образувана по ПТП,
реализирано на 14.04.2018 г. в гр. София, по
ул. „Кумата“, непосредствено след завой надясно по ул. „Лескова гора“, с
МПС марка „Сузуки“, модел „Лиана“, с рег. № ******, ведно със законната лихва
от 04.12.2018 г. до окончателното плащане, а на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД
сумата от 77,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода 20.09.2018 г. –
03.12.2018 г. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.О. е
осъдена за заплати на ищеца сумата от 963,54 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът
С.О. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено
в противоречие с материалния закон и събраните в хода на производството
доказателства. Оспорва настъпилото събитие да е покрит от застрахователя риск.
Оспорва се наличието на причинно - следствена връзка между вредите по
автомобила и попадането му в необезопасена и необозначена шахта, чийто капак е
бил повдигнат, над нивото на пътното платно. Сочи се, че САТЕ е изготвена въз
основа на данните, отразени в подадените от водача уведомление до ищеца и
декларация за настъпилия инцидент, и изготвено от експерти на „Б.В.И.Г.“ АД
заключение за щетите по застрахования автомобил. Намира, че събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, не са достатъчни сами по себе
си да докажат причината за щетите, нанесени по увреденото МПС. По изложените
съображения, моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на
СРС в оспорените му части, като се отхвьрлят исковете. Претендира разноските по
делото, в това число - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът
по жалбата „Б.В.И.Г.“ АД в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да се остави без
уважение, като се потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части, доколкото
при постановяването му са съобразени нормите на материалния и процесуален
закон. Излагат се доводи, че фактологията по спора напълно се установявала от
приложените по делото писмени доказателства и САТЕ. Съдът е обсъдил оспорването
на ответника в решението си, като е приел обосновано, че е налице валидна
облигация между застрахователното дружество-ищец и собственика на увредения
автомобил, по време на действие на която е реализирано ПТП. САТЕ безспорно
доказвала, че щетите по застрахования лек автомобил са в пряка връзка с
настъпилия на 14.02.2018 г. пътен инцидент, а наред с това и конкретният размер
на същите. Моли решението да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивната инстанция за адвокатски хонорар.
Третото
лице-помагач „С.в.“ АД не взема становище по спора.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда
на въззивната проверка, приема за установено следното:
СРС
се е произнесъл по искове с правно основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
делото е установено, че е бил налице валидно сключен между ищеца и Боряна
Евдокимова Гачева – собственик на МПС марка „Сузуки“, модел „Лиана“ с рег. № ****** договор за застраховка "Каско" със
срок на действие от 01.11.2017 г. до 31.10.2018 г. Установява се и настъпването
в рамките на срока по застраховката покрит риск – ПТП на 14.04.2018 г.,
съгласно декларация за настъпване на застрахователно събитие, подписана от
свидетеля К.К.К.. Според деклрацията, лекият автомобил „Сузуки“, модел „Лиана“
с рег. № ******, при движението си в гр. София, и по-конкретно по ул. „Кумата“, непосредствено след завой надясно
по ул. „Лескова гора“, се чул силен удар под автомобила, отворили се въздушните
възглавници, а на водача на МПС му течало кръв от лицето. Причина за пътния
инцидент е наличието на шахта, преливаща с вода.
Не
е спорно, че по уведомление на застрахованото лице при ищеца е образувана щета
№ 470417181819933/2018 г., като съгласно доклад по щетата и опис - заключение
на застрахователя е определена сума от 3 697,08 лв., която е изплатена на
сервиза "А.Р.С." ЕООД, отстранил вредите по МПС с нареждане за
плащане на 11.06.2018 г.
Пред
СРС е приета и не е оспорена от ответника автотехническа експертиза, чието
заключение съдът намира за компетентно изготвено. Според експертизата
механизмът на ПТП, описан в заявлението за изплащане на застрахователно
обезщетение, съответства на нанесените на застрахования лек автомобил и описани
от застрахователя щети, като последните са в пряка, причинно-следствена връзка
с произшествието от техническа гледна точка. Размерът на причинените вреди или
стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил „Сузуки“, „Лиана“,
според заключението, възлиза на сумата от 3 768,13 лв., изчислена на база
средни пазарни цени, относими към датата на настъпване на произшествието – 14.04.2018
г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Решението
е валидно и допустимо постановено, във връзка с проверката, която съдът
осъществява по чл. 269 ГПК. По отношение
на останалите въпроси, въззивният съд е обвързан с доводите по въззивната
жалба.
Уважаването
на иска по чл. 411 КЗ е обусловено от наличието на няколко предпоставки, които
следва да са налице едновременно, а именно: 1. наличие на валидно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ между пострадалия и
застрахователя - ищец, 2. настъпване на застрахователното събитие и 3. изплащане
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на
пострадалия в изпълнение на задълженията му по договора за застраховка.
Безспорно
е, че между ищеца и собственика на увреденото МПС е налице сключено валидно съглашение
за застраховка „Каско Стандарт“, по силата на което след настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение, което съответства на размера на действително
причинените вреди. С плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят
встъпва /суброгира се/ в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
по чл. 410, т. 1 КЗ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени при неговото определяне,
като от този момент за ищеца-застраховател възниква суброгационното право при
наличието на деликт.
Въззивната
инстанция в настоящия си състав намира за неоснователно възражението на
ответната С.О., направено още с отговора по чл. 131, ал. 1 ГПК, че
застрахователният договор не покрива риска от попадането на застрахования
автомобил в процесната шахта. Видно от действащите между страните Общи условия
на „Б.В.И.Г.“ АД по застраховка „Каско Стандарт“, т. 2., от раздел I „Допълнително покрити рискове“, отговорността на
застрахователя покрива щетите от „пътнотранспортно произшествие“ /ПТП/, а
именно събитие, възникнало в процеса на движението на пътното превозно средство
и предизвикало нараняване на хора, повреда на пътното превозно средство.
Макар
изрично да не е вписано в горецитираната клауза от ОУ на дружеството, попадането
на автомобила в "несигнализирана и необезопасена шахта", съдът счита,
че тази авария се включва в покритите рискове. Посочването на конкретни
препятствия, при които е възможно да са причинени вреди на МПС в ОУ, е само примерно
дадено, тоест изброяването не е изчерпателно и лимитативно. Щетите от авария
могат да се в резултат на препятствия, намиращи се и на пътното платно – например
различни предмети, преминаващи диви животни и прочие. Безспорно необезопасената
шахта, пълна с вода, и поради това, разположена над пътното платно, също представлява
препятствие на пътя.
Въззивникът
- ответник възразява относно механизма на ПТП и пряката връзка на вредите с
него. С приетата пред СРС САТЕ се установява, че вредите описани в протокола за
ПТП, както и тези описани и обезщетени от застрахователя са в пряка, причинна
връзка с попадането на МПС в пълната с дъждовна вода, необезопасена, шахта на
пътното платно.
Въззивният
състав споделя извода, че механизмът на ПТП, както и вредите настъпили от него,
обективирани в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение,
кореспондират с останалите писмени доказателства, събрани по делото в тяхната
цялост, а наред с това и с устните доказателствени средства, събрани чрез
разпит на свидетеля К.К..
На
следващо място относно ангажирането на отговорността на С.О., следва да се
посочи, че по силата на чл. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ пътищата се делят на
републикански и местни такива, а съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП общинските
пътища са публична общинска собственост. Според чл. 31 ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата и водене на техническа
отчетност. Отделно, ответната община е и собственик на улицата на основание чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА. Не се спори, че пътят в град
София, ул. „Кумата“, непосредствено след завой надясно по ул. „Лескова гора“, на
който е реализирано произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП.
Поради
това и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, ответната С.О.
е задължена да осъществява дейностите по поддържането му. Тези дейности
ответната община реализира чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението на коментираните задължения. Наред с това и съгласно чл.
167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират в населените места, изправността на състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък
срок.
Ето
защо, настоящият състав на съда се солидаризира с изведеното в решението
становище, че в тежест на ответника е вменено задължението да стопанисва и
поддържа общински път, представляващ публична общинска собственост – арг. чл. 8, ал. 3 от ЗП, както и да
полага грижа по недопускане и отстраняването на несигнализирани и необезопасени
проблемни участъци /в настоящия случай наводнена шахта/ по общинските пътища.
Неговата отговорност, като гаранционно – обезпечителна, е обективна такава,
предвид което, същият отговаря за действията или бездействията на работниците/служителите,
които е натоварил с извършване на възложената работа, ирелевантно за което е
наличието или липсата на вина по см. на чл. 45 ЗЗД.
При
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в това число на
заключението по САТЕ, може да се приеме, че механизмът на произшествието -
попадане на процесния автомобил в несигнализирана и наводнена шахта на пътното
платно, е установен, както и че описаните повредени части са в зоната на удара
и се намират в причинно - следствена връзка с процесното ПТП. Неоснователни са
възраженията на ответника, че не е налице причинно - следствена връзка на
повредата с ПТП.
Установява
се, че наличието на необезопасена и необозначена шахта /в тази насока и
свидетелските показания на свид. Красимирова/ на пътното платно е резултат на
бездействието на съответните длъжностни лица, работещи при ответника ,при
изпълнение на законовите му задължения по чл. 31 ЗП, в резултат на
което е настъпило процесното ПТП. Налице са елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане и ответникът дължи на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 51 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Относно
размера на вредите решението е постановено в съответствие с нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, която
предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от действителната
стойност на увреденото имущество. Първоинтанционният съд основателно е уважил
иска до установения от САТЕ размер от 3 697,08 лв., колкото е средната
пазарна стойност на повредата на МПС към момента на събитието.
Относно
претенцията за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, начислена върху главното
вземене, настоящият състав намира, че според новелата на чл. 409 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното
обезщетение, едва след изтичане срока по чл. 405 КЗ. Според последната
разпоредба при настъпване на застрахователното събитие - застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като същият не
може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108,
ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки
по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II,
буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи
рискове, в срок до 15 /петнадесет/ работни дни, считано обаче от представянето
на всички доказателства по чл. 106.
В
т. 3 от раздел 2 /класове общо застраховане/ на Приложение 1 /класове
застраховки/ е посочено, че се обезщетява всяка вреда или загуба, нанесена на сухопътни
МПС. Предвид изложеното, СРС обосновано е намерил, че обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху присъдената сума от 3697,08 лева следва да се
дължи за времето, считано от 15 дни след получаване на поканата за заплащане на
застрахователно обезщетение от ответника, което е станало на 04.09.2018 г. или
за периода 20.09.2018 г. – 03.12.2018 г. Размерът на дължимото обезщетение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изчислено от съда в приложение на правилото по чл. 162 ГПК, действително
е в размер от 77,02 лева, поради което и искът с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е уважен до горепосочения размер.
Доколкото
мотивите на настоящият състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението в
оспорените му части следва да се потвърди като постановено при правилно
прилагане на материалния и процесуален закон, включително в частта на
разноските, присъдени в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционното
решение в частта, с която исковата претенция на „Б.В.И.Г.“ АД срещу С.О. с
правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над сумата от 77,02 лв.
до пълния предявен размер от 93,64 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 04.09.2018 г. – 19.09.2018 г., е отхвърлена, поради необжалването му от
страните, е влязло в законна сила.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Б.В.И.Г.“ АД е претендирала сторени разноски за адвокатско
възнаграждение, но не е представила по делото доказателства за реално направени
такива. По аргумент от приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни
разноски за адвокатски хонорар се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. Доколкото в случая доказателства за реално плащане липсват,
то не следва да се присъждат разноски.
.
Така мотивиран
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20253646 от 17.11.2020 г. на СРС, 82 състав, постановено по гр. д. № 76904/2018
г., в частите, в които С.О. е осъдена да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, на основание
чл. 411 КЗ вр. чл. чл. 49, ал. 1 вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от
3 697,08 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета №
470417181819933, образувана по ПТП, реализирано на 14.04.2018 г. в гр. София,
по ул. „Кумата“, непосредствено след
завой надясно по ул. „Лескова гора“, с МПС марка „Сузуки“, модел „Лиана“, с
рег. № ******, ведно със законната лихва от 04.12.2018 г. до окончателното
плащане, а на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД сумата от 77,02 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 20.09.2018 г. – 03.12.2018 г., включително в частта
на разноските, присъдени в полза на ищеца.
Първоинстанционното
решение в частта, с която искът на „Б.В.И.Г.“ АД срещу С.О. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над сумата от 77,02 лв. до пълния предявен размер от 93,64
лв., представляваща мораторна лихва за периода 04.09.2018 г. – 19.09.2018 г., е
отхвърлен, поради необжалването му от страните, е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на „С.в.“ АД
като трето лице помагач на страната на ответника - С.О..
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.