№ 668
гр. София, 09.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500356 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 262, ал. 3
от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 262660/02.04.2021 г. на И. С. Й.,
подадена срещу определение № 260136 от 08.03.2021 г., постановено по в. гр.
д. № 220/2019 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, с което е върната
въззивна жалба с вх. № 19336/07.08.2018 г., подадена от И. С. Й., В. А. Й. и Б.
А. Р. и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното определение и се иска отмяната му.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не са постъпили становища по жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и оплакванията на
страната във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, същата
изхожда от надлежна страна, която има право и интерес да обжалва, насочена
е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана
по същество е основателна.
За да постанови обжалваното определение, ОС-Кюстендил е приел, че
назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане
1
на производството по делото, а внасянето на разноските за особения
представител е условие то да се развие. Съдът е стигнал до извода, че при
неизпълнението на указания от ищеца по делото за внасяне на разноски за
особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК исковата молба следва да бъде
върната. Като е приложил по аналогия това свое виждане, съдът е преценил,
че поради невнасяне на възнаграждение за особен представител от
въззиваемата страна, то въззивната жалба подлежи на връщане, а
производството по делото на прекратяване.
Въззивното производство е било образувано по въззивна жалба на трима
от ответниците по делото И. С. Й., В. А. Й. и Б. А. Р. срещу решение №
432/04.06.2018 г. по гр.д. № 567/2008 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
В хода на производството пред ОС-Кюстендил е установено, че въззивамата
страна и ответник в първоинстанционното производство Ж. Б. В. е починала,
като неин правоприемник в процеса е конституиран Б. К. В.. С определение
от 18.11.2019 г. въззивният съд е преценил, че са налице законовите
предпоставки съобразно чл. 47, ал. 6 от ГПК за назначаване на особен
представител на въззиваемия Б. К. В. на разноски на ищците. Определил е
възнаграждение в размер на 300 лева за особения представител, вносимо от
ищците С. Д. Б., Д. С. Б. и Л. С. Б., като същите са получили указанията на
09.01.2020 г. и са предупредени за последиците от неизпълнение на
указанията на съда, а именно – съдът ще върне исковата молба на основание
чл. 129, ал. 3 от ГПК като нередовна и ще прекрати производството по делото.
В едноседмичния срок от получаване на съобщението не са представени
доказателства за внасяне на възнаграждението за особен представител.
С протоколно определение от 04.02.2020 г. ОС-Кюстендил, като е
констатирал неизпълнение на указанията за внасяне на възнаграждение за
особен представител, и като е взел предвид обстоятелството, че
производството по делото е по съдебна делба, е указал на въззивниците Б. А.
Р., В. А. Й. и И. С. Й. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да
внесат по сметка на съда общо сумата от 300 лева възнаграждение за особен
представител. Съдът е указал на въззивниците, че при неизпълнение на
задължението им в указания срок поради нередовност на процеса ще прекрати
производството по делото и ще обяви обжалваното първоинстанционно
решение за влязло в законна сила.
2
Видно от книжата по делото въззивниците И. С. Й. и В. А. Й. са
получили съобщение с препис от определението на съда за внасяне на
депозит за особения представител на 16.02.2020 г., като към настоящия
момент въззивникът Б. А. Р. не е уведомен за същото. В срока за изпълнение
на указанията е постъпила молба с вх. № 1190/18.02.2020 г. от И. С. Й., с
която същата моли да бъде освободена от заплащането на депозит за
възнаграждение за особен представител поради влошено материално
състояние, както и в случай, че молбата й не бъде уважена срокът за
изпълнение на задължението да бъде продължен. С разпореждане от
20.02.2020 г. ОС-Кюстендил е указал на жалбоподателя И.Й. да представи
доказателства за имуществено си, семейно и здравословно състояние, като е
продължил срока за изпълнение с един месец, считано от 24.02.2020 г. В
разпореждането е указано, че след представяне на декларацията за
имуществено състояние ще се произнесе по молбата за освобождаване от
внасяне на разноски, представляващи възнаграждение за особен
представител. С разпореждане от 15.06.2020 г. съдът е разпоредил да се
изпратят нови съобщения до въззивниците с указание за внасяне на депозит в
посочения размер. По отношение на въззивника Б.Р. е приложена
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ГПК, като за същия е прието, че е редовно
уведомен на 17.07.2020 г. Въззивниците И.Й. и В.Й. не са уведомени за
разпореждането от 15.06.2020 г.
С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция от 08.03.2021 г.
определение, съдът е върнал въззивната жалба и е прекратил производството
по делото, като единствен мотив за връщането на жалбата е изложено, че
въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство, С. Д. Б., Д. С. Б.
и Л. С. Б. не са внесли в указания едноседмичен срок - до 16.01.2020 г.
възнаграждение за особен представител, поради което и процесът не можел
да продължи своето развитие.
Настоящият съдебен състав намира за правно несъстоятелно и
недопустимо съдбата на въззивната жалба, респективно разглеждането на
същата да бъде поставено в зависимост от волята ищците – съделители,
инициирали производството, и които нямат интерес същата жалба да бъде
разглеждана, съответно – и вследствие на такова разглеждане по отношение
на обжалваното с нея решение, постановено по подадената от тях искова
молба, да бъде осъществяван въобще инстанционен контрол. Отделно от
3
това, съдът е започнал процедура по уведомяване на въззивниците Б. А. Р., В.
А. Й. и И. С. Й. за свои указания, дадени с протоколно определение от
04.02.2020 г. за внасяне от същите на възнаграждение за особен представител.
От изложеното по-горе се установи, че процедурата по уведомяване за тези
указания на съда не е приключила, същевременно в обжалваното определение
не се и споменава за нея, а връщането на въззивната жалба се обосновава с
предходно неизпълнение на указания, дадени с друг акт и на други,
участващи в производството лица.
На следващо място, настоящият въззивен състав установи, че единият
от въззивниците И. С. Й. с молба с вх. № 1190/18.02.2020 г. е заявил искане за
освобождаване от внасяне на депозит за възнаграждение на особения
представител на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, като по същото се дължи
произнасяне от долната инстанция с отделен акт. Видно е, че съдът не е
разгледал молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, т.к. произнасяне по
същата липсва, а определението с което се уважава или се оставя без
уважение направено искане за освобождаване от държавни такси и разноски
подлежи на инстанционен контрол. Важно е да се отбележи, че едва след
изчерпване на процедурата по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК и в зависимост от
резулатата след проведения инстанционен контрол по същата, долната
инстанция може да се произнесе надлежно по редовността на въззивната
жалба. Следва да се има предвид, че при евентуално оставяне без уважение на
молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, и едва след стабилизирането
/приключването на законоустановената процедура по обжалването/ на акта, с
който това освобождаване е отказано, съдът дължи отново даване на указания
на за внасяне на депозит за възнаграждение за особен представител, с
определяне и на нов срок за това, и едва тогава може да се прилагат
неблагоприятните последици от неизпълнение на същите.
Окръжен съд-Кюстендил следва да приключи започналата процедура по
уведомяване на въззивниците за указанията, дадени с определение от 15. 06.
2020 г., като вземе предвид, че Г. Й. Ф. няма качеството на въззивник и не
следва да носи отговорността за внасяне на депозит за възнаграждение за
особен представител, а вместо това указанията следва да бъдат изпратени на
В. А. Й.. Не на последно място, съдът дължи и произнасяне с отделен съдебен
акт по релевираното искане на въззивника И. С. Й. по реда на чл. 83, ал. 2
4
ГПК. Ето защо, като е започнал и не е приключил процедура по уведомяване
на въззивниците за указанията, дадени с определение от 15.06.2020 г. и е
пропуснал да се произнесе по молбата на И. С. Й. (л. 162) с правно основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК, ОС-Кюстендил е постановил незаконосъобразен съдебен
акт, връщайки въззивната жалба, който следва да бъде отменен и делото
върнато на долната инстанция за продължаване на съдопроизводствените
действия съобразно изложените по-горе указания.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260138 от 08.03.2021 г., постановено по
възз.гр. д. № 220/2019 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, с което е
върната въззивна жалба с вх. № 19336/07.08.2018 г., подадена от И. С. Й., В.
А. Й. и Б. А. Р. и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно дадените с настоящия съдебен акт
указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5