№ 771
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20221001000884 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Столична община, против
Решение №909/21.07.2022 г., постановено по т.д.№2009/2021 г. по описа на
СГС, ТО, VI-5 състав, с което въззивникът е осъден да заплати на „МТК
ГРОУП“ ООД по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата от 143 788.99 лв. с ДДС – незаплатено възнаграждение за м. януари
2019 г., както и сумата от 127 939.14 лв. с ДДС - незаплатено възнаграждение
за м. февруари 2019 г. по Договор № СОА16- ДГ56-1196/02.12.2016г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 12.10.2021г. до
окончателното изплащане, както и по предявените искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 38 783.09 лв. с ДДС – законна лихва за
забава, начислена върху главницата 143 788.99 лв. за периода от 15.02.2019г.
– 12.10.2021 г. и сумата от 33 512.95 лв. с ДДС – законна лихва за забава,
начислена върху главницата 127 939.14 лв. за периода от 15.03.2019г. –
12.10.2021 г., както и разноски, сторени в производството. Изложени са
подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради
противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
1
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че спорът между
страните е относно действителността и тълкуването на клаузата на чл.5, ал.4
от договора, сключен помежду им. Счита, че при постигнато споразумение за
изменение на възнаграждението по т. 1 на чл.5, ал.4 от договора за периода от
сключването му до 31.12.2020 г. включително, е недопустимо да се измени
отново за същия период и на основание т.2 от същата разпоредба, тъй като
повторно компенсиране би довело до прекомерност на цената на услугата по
осъществяване на обществен транспорт. Изтъква, че за периода от сключване
на договора м. декември 2016г. до м. октомври 2021 г., включително, в това
число и за процесните месеци януари и февруари 2019г. на превозвача „МТК
ГРОУП“ ООД е изплатена сума в общ размер на 3 037 187,46 лева. Сочи се,
че съдът неправилно е тълкувал волята на страните за договаряне на
възможността за индексацията, считайки, че ,,предвиденото процентно
съотношение, което следва да се прибави към първоначалната цена на
услугата, е приложимо при ръст на цените с 20%, като при последващ ръст с
още 20% цената на услугата ще подлежи отново на индексиране с още 2,5 %
по силата на договора. Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от Договора, цената
на километър маршрутен пробег, която е опредЕ. при сключването на
Договора се променя „при промяна на цената на ГСП с повече от 20%,
съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към
датата на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие
страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване
па промяната във възнаграждението на километър маршрутен пробег със
стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал, 1. При непостигане на
съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че
възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2,5%. “. От
това следва, че е без значение с колко над 20% се променя цената на ГСМ,
единственото, което е от значение, е дали този процент надвишава 20%.
Волята на страните е при съгласие процентът на повишение на цената да е до
5%, недопустимо е при несъгласие да е над тези 5%, затова е изписано „С“
2,5%. Никъде не е посочено, че на всеки 20% се добавят 2,5%. На следващо
място се сочи, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение за
нищожност на чл. 5, ал.4, т, 2, поради обстоятелствата, че НСИ не може да
представи статистически данни за цената на природния газ за транспорт и не
разполага с такава информация; че НСИ не разполага с месечна справка за
2
цената на природния газ на небитови и битови клиенти справките са общи и
представят осреднена цена за 6-месечеп период, като тези данни не могат да
послужат за определяне на цената по договора, нито като критерий за
определяне на нормална цена при търговска сделка, т.е, страните са посочили
несъществуващ, критерий; че НСИ не разполага със статистически данни за
промяната в цените на смазочните материали, (част от понятието гориво-
смазочни материали). Счита, че посочената клауза е нищожна поради липса
на предмет или поради противоречие с императивните правила на закона. В
тази връзка допълва, че е прието от Столичния общински съвет Решение
№607 по Протокол №60/21.07.2022г., с което утвърждават проект на
споразумение между Столична община и „МТК ГРОУП" ОООД, което да
бъде сключено за уреждане на отношенията на страните, касаещи Договор
№СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г. за обществен превоз на пътници по основни
градски автобусни линии на територията на гр. София. Със споразумението
страните изменят чл. 5, ал. 1 от Договора и отменят действието на
разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Договора, считано от 24.00 на 31 юли 2022.,
съответно са премахнати двете възможности на т. 1 и т. 2., което води до
превръщането на нормата в недействаща и позоваването на нея е
недопустимо. По отношение датата, която се взема за базов период за
сравнение за изменение размера па цената - датата на подписване на договора
или датата на въвеждане в експлоатация, счита, че това е датата на въвеждане
в експлоатация на първата автобусна линия- 26.07.2017 г. При извършване на
сравнение на статистическите данни на цените на природния газ и на
смазочните материали за претендирания м. януари 2019 г. и м. февруари 2019
г. след като статистиката на НСИ е за шестмесечие, сочи че е необходимо да
се вземе за наблюдаван един и същ времеви период, т.е. след като ищецът
претендира възнаграждение за м. януари 2019г. и след като статистиката на
НСИ е за шестмесечие, базовият период е м. декември/юли 2017, а
наблюдавания период е м. декември 2018 г., хипотетично изменението може
да се отрази на цената най -рано през м. януари 2019г., и като се предвиди
периода на преговори, то промяната би се отразила в м. февруари 2019г,
както и при промяна на цената през м. февруари 2019г., наблюдаваният
период е м. декември/юли 2017г., а наблюдаваният период е м. януари 2019г.
и като се предвиди периода на преговори, то промяната на цената би се
отразила м. март .2019 г. Сочи се още, че изменението на процесния договор,
3
касаещо увеличението на размера на дължимото възнаграждение за
осъществения обществен превоз с 2,5%, има действие занапред, след
постигане на съгласие за това, което се счита, че е станало на 01.01.2019 г.
Твърди, че между страните няма преговори за актуализация на цената за
януари и февруари 2019 г., дори и да се вземат предвид двете предложения на
ищеца, съобразно тях няма как да се изчисли размера за процесните месеци,
защото към момента на подаване на предложенията периодът е бил друг, а
този представлява бъдещ момент. Инвокира доводи за неправилност на
изводите на съда по отношение на необходимостта от провеждане на
преговори и настъпване на увеличение на цената по Договора, като сочи, че
има разлика между „проведена процедура“ и „проведени преговори“. Твърди,
че предложение за преговори от ищеца за процесните месеци януари и
февруари 2019г. изобщо не е отправяно, доколкото ищецът е отправил
писмени предложения за преговори до ответника с искане за увеличение на
цената по Договора на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от Договора , които обаче не
съответства на уговореното в Договора. В допълнение са сторени оплаквания
и възражения относно кредитирането на приетата от съда ССчЕ, като се
твърди, че не следва да се сравнява с бъдещ период, това увеличение следва
да се установи за предходния период, месеца предхождащ исканото, за да
бъде изчислено за последващия месец. На последно място са сторени
оплаквания досежно дължимостта на законната лихва за забава, като е
оспорено изчислението върху размера на главниците, изчислени е увеличение
от 7,5%. Оспорва се и началната дата, на забава на ответника, тъй като в
договора никъде не е посочен падеж за заплащане на увеличението на цената
в хипотезата на чл.5, ал.4, т.2 от Договора, а отправените предложения до
Столична община не са валидно мотивирани и са предшестващи процесните
месец януари и февруари 2019 г. Допълва се, че заплащането на мораторна
лихва с ДДС и заплащането на мораторна лихва върху главница с начислен
ДДС е в противоречие със Закона за данък върху добавената стойност и
Правилника за неговото приложение. С оглед изложеното, моли за отмяна на
обжалваното решение и за отхвърляне на исковите претенция. При условията
на евентуалност моли за частична отмяна на решението в частта относно
размера на претенциите за месец януари и месец февруари 2019 г. при
попадане в хипотезата на чл. 5, ал. 4, т, 2, като бъдат преизчислени съобразно
тълкуването на разпоредбата, изменена еднократно с 2,5% за м. януари, като
4
сумата е 47 929.66 лева с ДДС (изчислена по базовата цена на договора от
3,60 лв. с ДДС на километър по 2,5% сумата се увеличава на 3,69 лева с ДДС,
а за месец февруари с 2.5% сумата е 42 646.38 лева с ДДС (изчислена по
базовата цена на договора от 3,60 лв. с ДДС на километър по 2,5% сумата се
увеличава на 3,69 лева с ДДС.), като в тази връзка моли и размерът на лихвата
да бъде изчислен съобразно уваженото изменение на главниците за м.януари
2019 г. и м.февруари 2019 г. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
По делото е депозиран отговор с вх.№ 67144 по описа на СГС, подаден
от „МТК ГРОУП“ ООД, чрез адв. Н.Н., като видно от отбелязването е, че
същият е постъпил в съда на 17.10.2022 г. Съобщение до „МТК ГРОУП“
ООД, ведно с препис от подадената от Столична община въззивна жалба, е
получено на 29.09.2022 г., чрез адв. Н.Н.. От изложеното следва, че на
основание чл.263, ал.1 ГПК вр. чл.133 от ГПК, депозираният отговор на
въззивната жалба е подаден извън преклузивния двуседмичен срок за това,
който в случая изтича на 13.10.2022 г., работен ден. Поради това, изложените
в него съображения и представени писмени доказателства не следва да бъдат
взети предвид от настоящата инстанция.
Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания ,
приема следното:
Предявени са п ри условията на обективно кумулативно съединяване
искове са правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., по
силата на който ищецът се задължил да извършва обществен превоз по
основни градски автобусни линии №12, 18, 20, 21, 22, 23, 24, 24А, 25, 26, 28,
29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична
Община срещу възнаграждение в размер на 3 лв. на километър, без ДДС. В
чл. 5, ал. 2 от Договора е уредено, че дължимото възнаграждение се заплаща
ежемесечно на две вноски – съответно в размер на 30 % авансово до 15 -то
число на текущия месец и останалата част – до 14-то число на следващия
месец, определено въз основа на действително извършения пробег. Страните
уговорили и възможност за промяна на цената за извършвания превоз в
5
зависимост от промяната в цената на гориво-смазочни материали – в клаузата
в чл. 5, ал. 4, т. 2 от Договора. Сочи, че необходимостта от извършване на
разходи за смазочни материали е 0.00 лв., доколкото към подписване на
договора автобусите били новопроизведени, поради което следва да бъде
отчитана само промяната в цената на природния газ по данните на НСИ.
Ищецът излага, че НСИ разполага с данни за цените на природния газ за
различните групи потребители, като разграничението е съобразно
количеството употребен газ, като ищецът „МТК Гроуп“ ООД попада в група
И4 покритериите на НСИ. Според справка на НСИ цената на природният газ
за група И4 е нараснала през първото шестмесечие на 2019г. спрямо второто
шестмесечие на 2016г. с повече от 60%, което води до задължението на
ответника да заплати тройния размер на предвидената в чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора компенсация, т.е. три пъти по 2,5% или общо 7,5%. Сочи, че
съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, възложителят дължи заплащане на
възнаграждение в размер на 3 лв./км без ДДС, като предвидената в ал. 4
възможност за изменение размера на възнаграждението е в две хипотези: при
натрупване на инфлация/дефлация в размера на повече от 5% и при промяна
на цената на гориво-смазочните материали с над 20% спрямо стойностите към
датата на подписване на договора. За промяна на възнаграждението не е
необходимо кумулативно осъществяване и на двете предпоставки, като
определяща е цената като разход за услугата. С оглед констатираната промяна
в цената на природния газ по данни от НСИ за м. 01 и м. 02.2019г. с над 60%,
то възнаграждението от 3 лв. на километър пробег без ДДС сочи, че е
нараснало със 7,5% и възлиза на 3.225 лв. без ДДС или 3.87 лв. с ДДС.
Ищецът твърди, че предвидената в чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора възможност за
провеждане на преговори между страните за актуализацията на цената е
приложима при претенция за цена с увеличение над предвидения в договора
процент, като в противен случай увеличението се прилага автоматично.
Ищецът излага, че издадените на ответника фактури по договора за аванс за
превоза през м. 01.2019г. са в размер на 575 250.18 лв. с ДДС и окончателно
изравняване съгласно клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора в размер на 1 341
936.32 лв. с ДДС, което възнаграждение е изчислено по базовата цена на
договора от 3 лв. без ДДС, като при това положение при прилагане на
клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора при дължимо възнаграждение от 3.225
лв. без ДДС, неизплатеното възнаграждение възлиза на 143 788.99 лв. с ДДС.
6
Сочи, че възнаграждението за м. 01.2019г. в пълния си размер е дължимо до
14.02.2019г., след която дата ответникът е изпаднал в забава за неизплатената
част. Ищецът излага, че издадените на ответника фактури по договора за
аванс за превоз през м. 02.2019г. са в размер на 520 366.36 лв. с ДДС и
окончателно изравняване съгласно клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора в
размер на 1 185 488.84 лв. с ДДС, което възнаграждение е изчислено по
базовата цена на договора от 3 лв. без ДДС, като при това положение при
прилагане на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора при дължимо
възнаграждение от 3.225 лв. без ДДС, неизплатеното възнаграждение възлиза
на 127 939.14 лв. с ДДС. Сочи, че възнаграждението за м. 01.2019г. в пълния
си размер е дължимо до 14.03.2019г., след която дата ответникът е изпаднал в
забава за неизплатената част от вземането за възнаграждение. В допълнителна
искова молба се сочи, че договорът между страните бил сключен 8 години
след датата на провеждането на конкурса за това, който бил спечелен за цена
от 3.57 лв., която впоследствие била редуцирана на цената от 3.00 лв., без
ДДС, на километър пробег. В този смисъл исканото увеличение предмет на
иска със 7 стотинки към превозната цена формира цена, която е по-ниска с 50
стотинки от тази по конкурсната процедура. Оспорва споразуменията от
20.01.2021г. и от 05.10.2021г. да са относими към делото, доколкото са
сключени по 3 повод инфлационните процеси в страната. Претендира се
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 143 788.99 лв. с
ДДС – незаплатена главница за възнаграждение по процесния договор за
извършване на обществен превоз през м. януари 2019 г., представляваща
допълнително възнаграждение в размер на 7.5% върху вече заплатеното
възнаграждение за периода, ведно със законната лихва, считано от завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 38 783.09
лв., с ДДС – обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода
от 15.02.2019г. – 12.10.2021 г., както и сумата от 127 939.14 лв. с ДДС –
незаплатена главница за възнаграждение по процесния договор за извършване
на обществен превоз през м. февруари 2019 г., представляваща допълнително
възнаграждение в размер на 7.5% върху вече заплатеното възнаграждение за
периода, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане, както и сумата от 33 512.95 лв., с ДДС –
обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от
15.03.2019г. – 12.10.2021 г.
7
Ответникът е оспорил предявените искове по основание. В тази връзка
излага, че между страните е подписано Споразумение № СОА21-ДГ56-25 от
20.01.2021 г. в изпълнение на Решение № 657 на Столичен общински съвет от
17.12.2020 г., както и Споразумение № СОА21-ДГ56-3734 от 05.10.2021г. в
изпълнение на Решение № 542 на Столичен общински съвет от 09.09.2021г.,
въз основа на което е изплатена индексация на възнаграждението на
превозвача на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от договора в общ размер на 1 872
739.99 лв. до 21.12.2020 г., вкл. Излага доводи, че срокът за мониторинг на
цената на ГСМ се брои от датата на подписване на договора, която следва да
се счита датата на завеждане на договора в деловодната система на Столична
Община, а не датата на действителното му подписване. Датата на влизане в
сила на договора следва да се счита за начална дата, от която се брои срокът
на въвеждане в експлоатация на автобусните линии, нарушението на който се
счита за основание за разваляне на договора – чл. 3, ал. 3 и ал. 4. Сочи, че при
подписване на договора страните са възприели датата на подписването му
като дата на влизането му в сила. В този смисъл сочи, че неправилно като
базов период е взет м. 12.2016г., а не датата на влизане в сила на договора.
Излага доводи, че предвидената в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора възможност за
изменение на цената с 2,5% е при непостигнато съгласие между страните за
това, като условие е предвидено задължителното иницииране на промяната от
някоя от страните, което да е обективирано в писмена форма и мотивирано,
което не е било изпълнено, като счита иска за неоснователен само на това
основание. Сочи, че подписването на споразумение между страните е
абсолютна предпоставка за настъпването на последиците по чл. 5, ал. 4, т. 2
от договора. Оспорва иска по размер, като твърди, че според договореното
между страните в чл.5, ал. 4, т. 2, без значение е с колко над 20% се променя
цената на ГСМ по данни на НСИ, като възможността за промяна в този
случай е в твърдо фиксиран размер от 2,5%, който не се увеличава спрямо
процента увеличение. Прави възражение за нищожност на клаузата в чл. 5,
ал. 4, т. 2 от договора. В тази връзка твърди, че в отговор по изискана справка
от НСИ е заявено, че институтът не разполага с данни относно гориво-
смазочни материали, които са предпоставка за изменение цената по договора.
Оспорват се доводите на ищеца, че при повишаването на гориво-смазочните
материали с повече от 20% е допустимо изваждането на смазочните
материали от тази цена, като твърди, че същата се формира от двата
8
компонента кумулативно. В този смисъл при понижаване стойността на
единия компонент би се достигнало до различна цена, какъвто твърди да е и
настоящият случай при поевтиняване на смазочните материали. Ответникът
твърди, че най-ранната възможна дата, служеща за базов период за промяна
на цената би била 26.07.2017г., която е датата на въвеждане в експлоатация на
първата автобусна линия. Освен това оспорва иска по размер с доводи, че
справката на НСИ обхваща 6- месечен период, за част от който договорът още
не е бил сключен, поради което счита, че данните от нея са неправилно
приложени при определяне на дължимото възнаграждение. Оспорва
акцесорния иск за лихва за забава върху частта от главницата по начисления
ДДС, като счита, че такава не се начислява.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От представената Заповед №РД-09-05-3320/06.08.2008 г. се установява,
че в изпълнение на Решение №610 по протокол №112 от 28.06.2007 г. на
Столичен общински съвет са обявени конкурси за „Обществен превоз на
пътници по основни градски автобусни линии от общинската транспортна
схема на СО за 3 пакета по посочените автобусни линии. Ищецът е подал
предложение с цена на километър маршрутен пробег по разписание 3,57 лв.
без ДДС. Видно от Заповед №РД -09-3876/07.10.2008 г. е , че „МТК Груп“
ООД е класиран на първо място за изпълнител по пакет 1.
Видно от представения по делото Договор № СОА16-ДГ56-
1196/02.12.2016г., същият е бил сключен между Столична Община, в
качеството на възложител, и „МТК Гроуп“ ООД, в качеството му на
изпълнител, с предмет на договора – осъществяване на обществен превоз на
пътници по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23,
24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна
схема на Столична община,, съгласно приети експлоатационни планове и с 60
броя новопроизведени автобуси. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено
сключването му за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в
експлоатация на първата линия. В чл. 5 са договорени цената и начина на
плащането , като в ал. 1 е установена цена за извършвания обществен превоз
в размер на 3.00 лв. на километър, без ДДС, на база действително изминатите
километри маршрутен пробег по разписание. Съгласно ал. 2 на чл. 5 от
9
договора, възложителят дължи заплащане авансово до 15-то число на
текущия месец 30% от цената, като останалата част е дължима до 14-то число
на следващия месец, за които суми изпълнителят издава фактури. В ал. 4 на
чл. 5 от договора е предвидена възможност за промяна на цената, опредЕ. към
момента на сключването му, като в т.1 е предвидена промяна на цената,
когато от датата на подписването на договора се е натрупала инфлация, респ.
дефлация, в размер на повече от 5%, съгласно данните на НСИ, в който
случай страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за
уточняване с колко ще се промени възнаграждението на километър
маршрутен пробег, а при непостигане на съгласие, страните се споразумяват,
че възнаграждението се променя с половината от стойността на натрупаната
инфлация/дефлация за периода от датата на подписване на договора до датата
на започване на преговорите. В т. 2 е предвидена промяна на цената за
километър маршрутен пробег при промяна на цената на ГСМ с повече от
20%, съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на
договора. Предвидено е провеждане на преговори между страните при
настъпване на това условие за уточняване на промяната в дължимото
възнаграждение със стойност до 5% от първоначалната цена, а при
непостигане на съгласие в този смисъл, е установен размер на
възнаграждението от 2,5% на километър маршрутен пробег. В т. 3 на чл. 5, ал.
4 от договора е предвидено правото на всяка от страните по него да отправи
до другата мотивирано писмено предложение за преговори, като е уреден и
редът за провеждането им.
По делото е представено Писмо изх. № УП-1210/02.04.2021г. на НСИ до
ищеца, в което е даден отговор по отправено запитване за цената на природен
газ за крайния потребител, като се сочи, че в отдел „Сметки в околната среда
и енергетиката“ на института не се провеждат специфични изследвания за
цената на природния газ за транспорт, като в тази връзка осъществява
наблюдения относно европейската статистика в изпълнение на Регламент
/ЕС/ 2016/1952 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2016г. и
съгласно който цените се отчитат два пъти годишно за всяко първо и второ
полугодие.
Представено е Предложение вх. № 8504/СОА17- КЦ01-23361/28.09.2017
г., изходящо от „МТК Гроуп“ ООД до Столична Община, в което последната
е поканена за водене на преговори и актуализиране цената по договора, с
10
оглед реализиране на предпоставките на чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от същия.
Представено е Второ предложение, което е във връзка с постъпил
отговор по първото предложение, в който е била поискана справка от НСИ,
която да удостоверява настъпилата промяна в цената на природния газ с над
29%. Видно от обективираното в това второ предложение, определени са
място, дата и час на провеждането на преговорите, като е предложено
актуализиране на цената с 5%. Посочено е, че при непровеждането на
преговори, след изтичане на 30 дни от посочената в предложението дата,
изпълнителят ще издава фактури по актуалните цени и съобразно
отправеното от него предложение за увеличение с 5%.
Представено е и последващо Предложение с вх. № СОА22-ТД26-7061 за
индексация при увеличение възнаграждението с 5% за всеки 20% изменение в
цените за горивото, като за периода 01.01.2019г. – 30.06.2019г. е
предложената такава от 15%, с оглед ръст в цените на горивото с над 60%.
По делото са представени Фактура № 207 от 15.01.2019 г. с доставчик
„МТК Гроуп“ ООД с основание на плащането – аванс и стойност по
фактурата 575 250.18 лв., с вкл. ДДС, и Фактура № 208 от 13.02.2019 г. с
доставчик „МТК Гроуп“ ООД с основание на плащането – пакет наети линии
за пробег м. 01.2019 г., с приспаднат аванс по Фактура № 207, със стойност по
фактурата 1 341 936.32 лв., с вкл. ДДС. Представени са и Фактура № 209 от
14.02.2019 г. с доставчик „МТК Гроуп“ ООД с основание на плащането –
аванс за пробег м. 02.2019г. и стойност по фактурата 520 366.36 лв., с вкл.
ДДС, и Фактура № 210 от 13.03.2019 г. с доставчик „МТК Гроуп“ ООД с
основание на плащането – пакет наети линии за пробег м. 02.2019 г., с
приспаднат аванс по Фактура № 209, със стойност по фактурата 1 185 488.84
лв., с вкл. ДДС.
По делото е изслушано заключението по допуснатата от съда съдебно-
счетоводна експертиза /ССЕ/, от което се установява, че според
счетоводството и на двете страни, по процесния договор потребеното и
доставено количество на природен газ от ищеца за 2018 г. е 102 747,6252
гигаджаули и според количеството на годишно потребление по критериите на
НСИ, „МТК Гроуп“ ООД ООД попада в група И4 за потребление. Според
изложеното в заключението, в сайта на НСИ за годишно потребление на
природен газ цените за група И4 отразяват увеличение на цената, съобразно
11
отразената такава за второто шестмесечие на 2016г. спрямо първото
шестмесечие на 2019 г., като по цени без данъци, такси и ДДС е установена
разлика от 76.29%, а при цени без ДДС и други възстановими данъци и такси
е установена разлика от 73.04%. В заключението се сочи, че за м. януари 2019
г. ищецът е издал по договора фактура № 207 от 15.01.2019г. за авансово
плащане в размер на сумата от 479 375.15 лв., както и фактура № 208 от
13.02.2019 г. за окончателно плащане в размер на сумата от 1 118 280.26 лв.,
като с оглед отразеното в приложеното към фактурите Сведение, изминатите
километри за периода 01- 31.01.2019 г. са 532 551.800 км., при което и
предвид стойността по фактурите, цената за 1 км е изчислена в размер на 3.00
лв., без ДДС. При тази цена е фактурирана стойността за доставената услуга и
през м. 02.2019 г., като са взети предвид фактурираната сума и изминатите
километри пробег. Според експертизата, индексираната цена със 7,5% за 1 км
пробег е в размер на 3,225 лв., без ДДС, съответно 3,87 лв., с ДДС. В
заключение се сочи, че размерът на допълнителното потребление, дължим на
основа стойността на вече изплатеното възнаграждение за превоз през м.
януари 2019 г. възлиза на 143 788.99 лв. с ДДС, а за м. февруари 2019г.
възлиза на 127 939.14 лв. с ДДС, в приложение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора,
на която сума възлиза и разликата за доплащане по договора, като при
проверка в счетоводството на ищеца е установено, че плащане на тази сума не
е отразено. Начислената мораторна лихва върху главниците неизплатено
възнаграждение възлиза, съответно на сумата от 38 783.09 лв., начислена за
периода 15.02.2019г. – 12.10.2021 г. върху дължимото за м. януари 2019г. и на
сумата от 33 512.95 лв., начислена за периода 15.02.2019г. – 12.10.2021 г.
върху дължимото за м. февруари 2019 г. Експертизата сочи, че при проверка в
счетоводството на ищеца не се установява извършено плащане на
допълнителното възнаграждение и на мораторната лихва в така начисления
им размер.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като съдът се е
произнесъл в рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в
исковата молба чрез твърдените от ищеца факти и обстоятелства право. За да
постанови решението си, първоинстанционният съд е изложил мотиви, които
настоящата съдебна инстанция споделя и към които на осн. чл.272 ГПК
12
препраща, като по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на
обжалваното решение, намира следното:
Основният спорен въпрос по делото е дали са налице предпоставките
уговорената цена за километър пробег да бъде увеличена на основание
чл.5,ал.4,т.2 от договора и дали предвидените в чл.5,ал.4,т.1 и чл.5,ал.4,т.2 от
договора основания за увеличаване на цената могат да се прилагат
кумулативно или ако цената бъде увеличена поради осъществяване на
условията по едното от тях, то не може да се иска увеличение на второто
основание. В предмета на първия спорен въпрос се включва и изясняването на
обстоятелството спрямо кой момент следва да се преценява увеличението на
цената на ГСМ- дали датата на подписване на договора или тази, на която е
започнало неговото изпълнение. Настоящият състав намира, че с оглед
редакцията на текста на чл.5,ал.4 от договора ,а именно че „цената на
километър маршрутен пробег, която е опредЕ. при сключване на този
договор, се променя когато: ...“ не може да бъде прието, че се има предвид, че
предпоставките за промяна на тази цена следва да се преценяват съобразно
момента, в който е започнало изпълнението на договора. Формулировката е
ясна и категорична. Изразената в чл.5 от договора, воля на страните не е
неясна или непълна, като нейното буквално приложение налага извода, че
началният момент, от който ще се отчитат условията по т.1 и т.2 на чл.5, ал.4
от договора , е именно датата на подписване на договора. Необходимо е да се
отбележи, че в текста на договора страните са използвали и други понятия
като „дата на въвеждане в експлоатация на първата линия“ и „дата на влизане
в сила“, но за този случай изрично е посочено, че отправният момент, с който
се извършва сравнението е този на подписване на договора. Това съответства
и на икономическата логика, тъй като именно към датата на подписване на
договора страните са могли да отчетат актуалните икономически условия и на
тяхна база да формират съгласие за посоченото в договора възнаграждение.
От приетата по делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза
се установява, че са налице предпоставките на чл.5, ал.4,т.2 от договора за
увеличаване на цената на километър пробег- спрямо данните на НСИ да има
увлечение на ГСМ с повече от 20% (в случая увеличението е 76,29 %) без
всякакви данъци, такси и ДДС. Настоящият състав намира, че с оглед на това
обстоятелство предпоставките за промяна на цената на километър пробег е
налице. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че промяната в цената не
13
настъпва автоматично, а е необходимо да бъде подписано писмено
споразумение за това. Съдържанието на чл.5, ал.1 от договора не предвижда
като условие за промяна на цената провеждането на преговори. Напротив -
посочено е, че „цената на километър маршрутен пробег се променя, когато: “
и са изброени хипотезите, при които тази промяна се осъществява. Точка 3 от
посочената алинея предвижда възможност за проговори, но не и задължение
за провеждането им и изрично регламентира хипотезата, при която не се
постигнато съгласие, а именно – настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2.
Противно на оплакванията с въззивната жалба, волята на страните е ясно
формулирана: „Цената … се променя при промяна на цената на ГСМ..“ и не е
поставена в зависимост от допълнително изразяване на воля от страните.
Съгласно чл.38 от договора, писмени споразумения са необходими само за
изменянето и допълването на договора, каквото изменение и допълване в
случая не е налице. Ищецът претендира изпълнение на клауза, която е
уговорена при първоначалното сключване на договора, и поради сбъдването
на предвидено в нея условие, което поражда задължение за изпълнението
по силата на самата разпоредба, изначално съществуваща в договора, без
каквото и да било последващо допълване и/или изменение на договора, и на
условията, при които е сключен. Обратният извод не следва и от останалото
съдържание на договора, в който не е предвидена нито процедура, нито срок
за сключване на анекс при настъпилата промяна на цената на ГСМ, именно
защото съобразно волята на страните такъв не е необходим, за да настъпи
промяната в условията на договора. Точният смисъл на клаузата на чл.5, ал.4
от договора е, че в него са предвидени алтернативни основания за промяна на
цена, едно от които е промяната на цената на ГСМ с повече от 20%, съгласно
данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора. В този
случай цената се променя автоматично с 2,5%, независимо дали промяната на
цената на ГСМ с повече от 20% е положителна или отрицателна. Вложеният в
клаузата на чл. 5, ал. 4, т.2 от договора смисъл е да се индексира цената за
пробег с оглед настъпилата промяна в размера на превозната услуга, която
промяна в цената на ГСМ има значителен дял при формиране на общия
размер на разходите. Целта е възнаграждението на превозвача да не бъде
икономически обезценено, като се запази еквивалентността на насрещните
престации. Този извод следва и от останалото съдържание на договора, в чл.5,
ал.4, т.4 от който изрично е договорено, че при настъпване на което и да е от
14
условията, описаните в предходните две точки, всяка от страните има право
да направи мотивирано писмено предложение за преговори, като при
непостигнато съгласие настъпват последиците по т.1 и т.2.
По отношение на оплакването, че изпълнителят не може да се позовава
едновременно на клаузите на чл.5, ал.4 ,т.1 и чл.5, ал.4,т.2 от договора
настоящата инстанция счита, че същото е неоснователно. При тълкуване на
договора, съдът следва да изхожда от действителната воля на страните, която
се извежда както от конкретните формулировка на клаузите в същия, така и
от общото съдържание на договора, неговата цел, обичаите в практиката и
добросъвестността. В случая двата различни критерия за увеличение на
цената са формулирани в две различни точки на текста на договора като
липсва уговорка, че при извършване на индексация по единия текст, не следва
да се извършва индексация по другия. Не може да се приеме и че прилагането
на двата критерия ще доведе до прекомерност на цената. Служебно известен
на съда факт е, че в инфлационния индекс, който се определя ежемесечно, се
вземат предвид само цените на стоките и услугите /включително ГСМ/ за
домакинствата за лично /непроизводствено/ потребление, а не тези за
небитовите потребители. Това означава, че цената на природния газ за
небитовите потребители не е включена в него и няма основание да се приеме,
че с постигането на представеното по делото на л.128 Споразумение за
компенсиране на цената по реда на чл.5,ал.4,т.1 от договора изпълнителят
вече е компенсиран изцяло за изменението на икономическите условия в
страната.
На следващо място неоснователни са доводите на СО, че предвид
Допълнително споразумение от 22.08.2022 г. към договор №СОА16-ДГ56-
1196/02.12.2016г., сключено между страните, клаузата на чл.5, ал.4, т.2 е
нищожна, тъй като със същото действието на предвидените разпоредби на
чл.5, ал.4, т.1 и 2 от договора е премахнато, поради тяхната неизпълнимост.
Съдът намира, че волята на страните е ясно изразена, а какви са техните
подбуди и мотиви за посоченото решение, е ирелевантно за процеса.
Страните са уговорили , че занапред, считано от 01.08.2022 г., клаузата няма
да се прилага, но това не води до извод за недължимост на възникнали вече
задължения за плащане на индексирана цена на основание съществуваща и
приложима договорна клауза, още по-малко навежда до извод за нищожност
на тази клауза. Неоснователни са и възраженията за нищожност на чл.5, ал.4,
15
т.2 от договора поради липса на предмет или поради противоречие с
императивните правила на закона. Липсата на месечна справка в НСИ за
цената на природния газ на небитови и битови клиенти, както и липсата на
информация за статистически данни за промяната в цените на смазочните
материали, част от понятието горивно-смазочни материали, нито прави
предмета на договора невъзможен, нито води до извод за противоречие на
договора със закона.
По отношение възраженията на ответника досежно изводите на вещото
лице по назначената ССчЕ, съдът намира, че същите са неоснователни.
Заключението е прието от съда при липса на оспорване от страна на
ответника, като във въззивната жалба не са сторени доказателствени искания
в тази насока. Неоснователно е възражението на СО, че не следва да се
сравнява увеличението с бъдещ период, а следва да се установи увеличението
за предходния период. В случая допълнителното възнаграждение се
претендира за месец януари 2019 г. и месец февруари 2019 г., а вещото лице е
изследвало периода на първото шестмесечие на 2019 г., доколкото липсват
ежемесечни данни на НСИ за цената на ГСМ. Очевидно е, че процесните
месеци са включени в посочения период и доколкото промяната на цената
при липса на изрично споразумение настъпва автоматично при увеличение на
цената на ГСМ за съответния месец с повече от 20 %, то именно периода, в
който е включен месеца, за който се претендира увеличението на цената, е
периодът, който следва да се вземе предвид при съпоставянето на цените.
Следва да се посочи още, че цената на природния газ, отчетена от НСИ,
следва да се прилага за нуждите на договора именно за периода, за който се
отнася, а не за следващия период. Цената за първото шестмесечие на 2019 г. е
цената, която НСИ е отчел, че е действала през посочения период и е средната
за шестмесечието. С чл.5, ал.4, т.2 от договора страните изрично са се
съгласили, че като база за отчитане промяна на цената на ГСМ ще бъдат
ползвани обективните данни от НСИ. В случая данните по делото сочат за
увеличение на цените за първото шестмесечие на 2019 г., в който период
попадат и процесните месеци, като е видно, че НСИ, в изпълнение на
Регламент /ЕС/ 2016/1952 на ЕП и на Съвета от 26.10.16г., само два пъти
годишно отчита цените на природния газ до крайни небитови и битови
потребители, съответно за периодите януари-юни и юли-декември на
отчетната година.
16
По отношение размера на претенцията, настоящият състав изцяло
споделя мотивите на СГС досежно размера на новата стойност на услугата с
увеличение от 7,5% от първоначално договорената такава и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях, като в допълнение следва да се изтъкне, че
при прилагане тълкуването от ответника на разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от
Договора, би се стигнало до неоправдано икономическо разместване,
доколкото в ущърб на изпълнителя биха били възложени неблагоприятните
последици от многократното увеличаване на цената на ГСМ.
С оглед на всичко изложено и при съобразяване заключението по
назначената ССчЕ, предявените осъдителни искове за заплащане на сумата от
143 788,99 лв. с ДДС., както и на сумата от 127 939.14 лв. с ДДС
представляваща неплатената разлика за индексирана цена на извършената
транспортна дейност по градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23 ,
24/24А , 25, 26, 28, 29, 31, 81 ,86, 117, 118 и 119 от общинската схема на
Столична община съответно през месец януари 2019 г. и месец февруари 2019
г. по чл.5, ал.4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ56-1196/ 02.12.2016г. се явяват
основателни. При прилагане на договорно установения процент от 7,5 %, с
оглед увеличението цената на природния газ с над 70 %, размерът на
възнаграждението, което е дължимо над първоначално установения с
договора такъв, възлиза за м. януари 2019 г. на 143 788.99 лв. с ДДС, а за м.
февруари 2019г. на 127 939.14 лв. с ДДС. По делото е безспорно изплащането
на възнаграждението от изпълнителя в размера, съобразно чл. 5, ал. 1 от
договора, като неизплатена е останала частта, съобразно увеличението,
съответно в размер на 143 788.99 лв., с ДДС, за м. януари 2019 г. и в размер
на 127 939.14 лв., с ДДС за м. февруари 2019г. На тази стойност възлиза
разликата по дължимото по актуалната цена и действително заплатеното по
издадените от изпълнителя фактури за авансово и окончателно плащане,
платими, съответно до 15-то число на текущия месец и до 14-то число на
следващия месец /Фактура № 207 от 15.01.2019 г. и Фактура № 208 от
13.02.2019 г., както и Фактура № 209 от 14.02.2019 г. и Фактура № 210 от
13.03.2019 г. /. Както правилно е посочил и СГС, върху всяка главница се
дължи и претендираната законна лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба /12.02.2021г./ до окончателното изплащане. Поради
изложеното, съдебното решение в тези му части следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенциите за присъждане на обезщетение за забава
17
в размер на 38 783,09 лв. за периода от 15.02.2019г. до 12.10.2021 г.,
включително, върху сумата от 143 788.99 лв. с ДДС и за присъждане на
обезщетение за забава в размер на 33 512,95 лв. за периода 15.03.2019 г.-
12.10.2021 г., включително, съдът, при кредитиране заключението по ССчЕ,
счита, че същите са основателни. Съгласно процесния договор, заплащането
на извършената работа е следвало да става ежемесечно като 30% от сумата е
била дължима авансово, а в последствие- до 14 число на следващия месец се
извършва изравняване на възнаграждението съобразно отчетените реални
километри пробег. Това означава, че възложителят по договора е в забава,
считано от 15.01.2019 г., съответно 15.03.2019 г. Първоинстанционното
решение е в същия смисъл и следва да бъде потвърдено и в тази му част.
За пълнота следва да се посочи, че е неоснователно оплакването на
жалбоподателя за неправилно начисляване на лихва за забава върху ДДС. В
случая се касае за парично задължение, което включва в себе си главница-
допълнително възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 от договора и дължим ДДС,
което възложителят не е заплатил, което поражда задължение , съответно
право на законна мораторна лихва.
С оглед изхода на делото на „МТК Гроуп“ ООД следва да се присъдят
направените по делото разноски, които са в размер на 20 400 лв., съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК. За неоснователно намира съдът
стореното от процесуалния представител на въззивника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед предвидените в чл.7,
ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и предвид разпоредбата на чл. 2, ал.5 от Наредбата,
договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно, доколкото възлиза на сума по-малка от общия сбор на
минималните размери на адвокатското възнаграждение по всеки един от
процесните искове.
Водим от гореизложеното, Апелативен съд-София, ТК, 15-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №909/21.07.2022 г., постановено по т.д.
18
№2009/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-5 състав.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София,
ул. „Московска“ №33, да заплати на „МТК Гроуп“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №150, ет.1, сумата
от 20 400 лв. разноски, сторени в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на
предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19