Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело
№ 11 300 по описа на 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по колективни искове с правно основание чл.
186 ал.2 т.1 и ал.3 вр. с чл. 148 ал. 1 т.4 от ЗЗП, по реда на чл. 379 – 388 ГПК.
Ищецът К.ЗА З.НА П./КЗП/поддържа в исковата си молба, че
в изпълнение на правомащията си, дадени с разпоредбата на чл. 148 ал.1 т. 1 от
ЗЗП е разгледала в цялост общите условия на З. „Б.И.“ АД за застраховка на
сухопътни превозни средства без релсови превозни средства „Автокаско“. Твърди
се, че с решение на КЗП, прието с протокол № 27 т.5 от 29.08.2017 г. било
установено наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Твърди се, че разпоредбата на т.1.10 от раздел ІІІ на ОУ посочва, че „Не са
покрити рискове загубили или повреди на ППС при : кражба на отделни части,
принадлежности…В случай, че при извършване на такава кражба са нанесени повреди
на застрахованото ППС, същите се обезщетяват“. Изложени в исковата молба са
твърдения, че клаузата в частта „отделни части“ представлява уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
и ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. Като в тази връзка
се сочи нормата на чл. 408 ал.1 от КЗ, в която са посочени хипотези, при които
застрахователя може да откаже изплащане на обезщетение. Наведени са твърдения,
че т.1.11.2 от раздел ІІІ е посочено, че не са покрити рискове загуби или
повреди на ППС при оставяне на свидетелство за регистрация на ППС, съответно
свидетелство за регистрация – част І и/или част І като разпоредбата в тази й
част е неравноправна, тъй като съставлява уговорка във вреда на потребителя и
противоречи на чл. 345 ал.8 от КЗ. Твърди се, че клаузата на т.5 раздел V от ОУ
в частта й досежно „направени административни и други разходи“ е неравноправна
и противоречи на чл. 370 от КЗ. Заявено в исковата молба е твърдението, че
клаузата на т.1.1 от раздел VІ на ОУ в частта й относно „изчислена по
краткосрочната тарифа“ и „направени административни и други разходи“ е неравноправна като
съставляваща уговорка във вреда на потребителя и противоречи на чл. 370 от КЗ.
Твърдения за наличие на неравноправна клауза са изложени и по отношение на
клаузите по т. 2.17 в раздел VІ от ОУ в частта им относно „свидетелство за
регистрация на ППС, съответно свидетелство за регистрация – част І/ или част
ІІ, респективно клаузата на т.3.1 в раздел VІІІ на ОУ относно представяне на
„застрахователна полица в оригинал“, която противоречи на чл. 345 ал.7 от КЗ.
Изложено е твърдение за неравноправна клауза по т. 3.2 в раздел VІІІ от ОУ в
частта й относно изискването за представяне на „свидетелство за регистрация на
ППС в оригинал“ като се заявяват съображения, че същата съставлява необосновано
формално изискване, ограничаващо правата на потребителите. Заявено е и
твърдение за нищожност на клаузата на т.2.1 от раздел ІХ от ОУ в частта й, уговоряща
компетентния съд при уреждане на спорове „на територията на гр. София“ като
неравноправна такава с оглед нормата на чл. 143 т.16 от ЗЗП.
Твърди се в исковата молба, че с писмо от 21.09.2017 г.
ищецът е указал на ответното дружество да отстрани констатираните неравноправни
клаузи, съдържащи се в ОУ към договорите за застраховка по риска „Автокаско“
респ. да уведоми КЗП по подходящ начин за направените промени в 14 дневен срок,
което не било изпълнено от ответника, поради което на последващо заседание от
07.11.2017 г. на КЗП било взето решение за завеждане на колективен иск.
При тези твърдения е мотивиран правен интерес от заявения
иск и съдът е сезиран с искане за прогласяване на нищожност на горецитираните
клаузи като ответникът бъде осъден да отстрани същите респ. да се постанови
забрана за тяхното бъдещо ползване като ответникът бъде задължен да огласи по
подходящ начин и за своя сметка съдебното решение. Претендират се сторените в
процеса съдебни разноски.
Ответното дружество З. „Б.И.“ АД, редовно уведомено,
оспорва заявените искове по съображения, посочени в писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Димитрова.
Възраженията на ответника се поддържат от адв. Илиев.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съгласно приетият доклад по делото, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно дефинитивната норма на §13 т.1 от ДРЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Съобразно § 13, т. 2 „търговец“ е всяко физическо или юридическо
лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или
сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална
дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от
негово име и за негова сметка. Общите условия по договора за застраховка,
покриваща риска “Автокаско“ са
неразделна част от сключен договор, страните по който са „застрахован“ по
смисъла на §1 т.1 от ДРКЗ и ответникът в качеството на „застраховащ“ по смисъла
на §1 т.2 от ДРКЗ като юридическо лице, отговарящо на изискванията на чл. 28 и
сл. от КЗ. Отношенията между страните по договор за застраховка са детайлно
регламентирани в Кодекса за застраховането, но същия с оглед потребителския си
характер попада и в приложното поле на Закона за защита на потребителите. По
тези съображения не могат да бъдат споделени възраженията на ответника за липса
на правомощия на КЗП по отношение дейността на застрахователите. Регулацията,
осъществявана от Комисията за финансов надзор, с оглед наведените в писмения
отговор възражения, е с различен предмет по арг. на чл. 1 ал. 3 от ЗКФН и е
свързана с главно с въведения лицензионен режим за осъществяване на
застрахователна дейност. Нито в ЗКФН, нито в ЗЗП съществува законова норма
отричаща или ограничаваща приложното поле на ЗЗП по отношение договорите за
застраховка.
Неравноправна клауза по аргумент
на чл. 143 от ЗЗП е
всяка уговорка в договор, сключен с потребител,
която е в негова вреда и не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В цитираната норма са посочени хипотези на неравноправност, без
изброяването да е с лимитативен характер. Санкцията за такива неравноправни
клаузи е уредена в нормата на чл. 146 ал.1 от ЗЗП, същите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. По арг. на чл. 146 ал.2 от ЗЗП клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия нямат характер на индивидуално
уговорени.
Страните
по делото не са формирали спор, че процесните клаузи са част от съдържанието на
общи условия към договор за застраховка, покриващ риска „Автокаско“. В писмения
си отговор респ. в хода на съдебното производство ответникът не е заявил
твърдения респ. не е ангажирал и доказателства, че същите са резултат от
взаимно съгласуване с всеки потребител на сочената застрахователна услуга,
поради което настоящият съдебен състав намира, че те не покриват изискванията
на индивидуално уговорени респ. съставляват типизирани клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни
договори по арг. на чл. 348 ал.1 изр.1 от КЗ. Поради което следва да се
извърши преценка за тяхното съответствие със ЗЗП и КЗ.
По
отношение на клаузата на т.1.10 от раздел ІІІ:
Съобразно текста на клаузата,
изключен риск по договор за застраховка „Автокаско“ съставлява „кражба на
отделни части, принадлежности, инструменти, багаж и оборудване на ППС“.
Твърденията за нищожност на клаузата са досежно изразът „отделни части“.
Съобразно определението за „обект на застраховане“, дадено в раздел ІV на ОУ,
това са „всички ППС, движещи се на собствен ход, както и прикачени към тях
ремаркета, полуремаркета…., както и допълнително оборудване : механизми,
инсталации, приспособления, друго оборудване, уреди и принадлежности, трайно
монтирани в ППС вкл. специална боя, автомобилни видео, радио и аудиосистеми,
декоративни елементи в интериора на салона, уреди, осветление, сигнализация и
друго оборудване, монтирани в ППС, комплектовани колела, които не влизат в
оригиналния комплект от завода – производител“. Хипотезите на отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение са посочени в нормата на чл. 408 от КЗ.
Понятието „отделни части“ в смисъла, посочен в процесната клауза семантично се
съдържа в примерното изброяване на „допълнително оборудване“ по смисъла на раздел
ІV от ОУ т.е. същото се явява покрит риск по договора. Липсва визирано в КЗ или
друг закон основание за отказ на изплащане на застрахователно обезщетение при
настъпило застрахователно събитие, визирано в процесната клауза и при наличие,
че същото е покрит риск, съобразно уговорките в ОУ. След като е
подписал застрахователната полица и е приел плащането на премии,
каквато се дължи, застрахователят е приел и задължението да покрие всички
рискове, в т.ч. и на отделни части на МПС в резултат на противозаконното
им отнемане. Обратното би
означавало обезсмисляне на целите на договора за имуществено застраховане и
придава неравнопоставено положение на страните по този договор.Поради което в тази част
процесната уговорка е неравноправна доколкото дава възможност на застрахователя
да откаже без наличие на валидно основание да изпълни договорно поети от него
задължения.
Предвид което в тази
част искът е основателен.
По отношение клаузата на т. 1.11.2 от раздел
ІІІ:
Цитираната клауза установява, че кражба на
цяло ППС в случай, че се докаже по безспорен начин, че в същото е оставено
свидетелство за регистрация на ППС съответно свидетелство за регистрация – част
І и/или част втора е изключен риск по договора. С оглед установената свобода на
договаряне по арг. на чл. 9 от ЗЗД застрахователят, като страна по договора,
може да предвиди хипотези, съставляващи непокрит риск по договора за
застраховка, но следва да се държи сметка и за обстоятелството, че клаузата, при
използваната в нея словесна конфигурация, е в явно противоречие със
съдържанието на клаузата на т. 2.17 от раздел VІ от ОУ, установяваща задължение
на застрахования да не оставя в ППС свидетелството за регистрация на същото
респ. визираната санкция при неизпълнение на това задължение, установена в
клаузата на т.3 от раздел VІ от ОУ, а именно
застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
или да намали размера на същото. При съвкупна преценка тези клаузи се стига до
колизия, основана на тълкуване на договора дали се касае за непокрит риск по
същия или за санкция за неизпълнение на договорно поети задължения при
настъпило застрахователно събитие, покрито от същия, което като краен правен
резултат води до неяснота за потребителя досежно съществени елементи от
договора за застраховка, която не позволява на застрахования ясно и
недвусмислено да прецени икономическите последици от сключване на същия, поради
което изпълнява изискванията на чл. 143 т.18 от ЗЗП и по естеството си е
неравноправна клауза.
В тази част искът като основателен следва да
бъде уважен.
По отношение клаузата на т. 5 от раздел V:
Процесната клауза установява правото на
застрахователя да прекрати с петдневно писмено предизвестие действието на
договора респ. да възстанови припадащата се част от застрахователната премия за
времето от момента на прекратяване на договора до първоначално уговорения между
страните краен срок на неговото действие след приспадане на изплатено или
дължимо обезщетение по нея и направени административни и други разходи. Предмет
на настоящото производство е частта от клаузата, установяваща приспадане на
административни и други разходи. В тази връзка следва да се има предвид, че
изначално уговорената между страните и заплатена от застрахования
застрахователна премия следва да е достатъчна по размер, за да покрие
очакваните щети, възможните колебания в оценката на същите, административните
разходи по договора и таксите, свързани с предоставянето на покрития риск по
него. С процесната част от клаузата по естеството си застрахователят
едностранно запазва правото си да задържи част от платената застрахователна
премия под формата на административни и други, неясни по произход и начин на
формиране, разходи, с което се нарушава еквивалентността на престациите на
страните по договора и предопределя неравноправния характер на клаузата в тази
й част, поради която същата покрива изискванията на разпоредбата на чл. 143 от
ЗЗП.
Предвид горните съображения искът в тази част
е основателен и следва да бъде уважен.
По
отношение клаузата на т. 1.1 от раздел VІ:
Процесната клауза установява реципрочното право на
застрахования да прекрати с петдневно писмено предизвестие действието на
договора респ. да получи припадащата се част от застрахователната премия за
времето от момента на прекратяване на договора до първоначално уговорения между
страните краен срок на неговото действие. В клаузата е посочено, че тази част,
подлежаща на възстановяване от застрахователя се изчислява по „краткосрочната
тарифа“ след приспадане на „направени административни и други разходи“. В
исковата молба се твърди, че клаузата е нищожна в частта досежно начина на
изчисление по краткосрочната тарифа и досежно уговорката за невъзстановимост на
направени административни и други разходи. Настоящият съдебен състав намира, че
процесната уговорка, касаеща възстановяване на застрахователна премия по
краткосрочна тарифа на застрахователя противоречи на законовата норма на чл.
370 от КЗ и дава право на застрахователя да намалява същата със суми,
установени едностранно от него във вътрешен негов акт с неясно за потребителя
съдържание, с което се нарушава еквивалентността на престациите на страните по
него и определя неравнопоставеността им. Поради което покрива изискването на
чл. 143 от ЗЗП и същата е с неравноправен характер. Такъв характер притежава и
уговорката в частта за невъзстановимост
на административни и други разходи по вече изложените по-горе съображения в
съдебното решение, които настоящия съдебен състав намира за безпредметно да
преповтаря.
Предвид което и в тази част искът се явява
основателен.
По
отношение клаузата на т. 2.17 от раздел VІ:
Процесната част от
клаузата установява договорното задължение на застрахования да не оставя в ППС
свидетелството за регистрация на същото част І и/или част ІІ като санкцията при
неизпълнение е посочена в т. 3 от същия раздел на ОУ. Досежно това задължение в
исковата молба се твърди, че съставлява необосновано формално изискване,
ограничаващо правата на потребителите. По съществото си това задължение представлява уговорено от
страните в условията на договорната свобода, задължение за застрахования. Разпоредбата следва да се
разгледа с оглед приложимостта на чл. 408 ал.1 т. 3 от КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие/, респективно на нормата на чл. 395 ал. 4 пр.
3 от КЗ, съгласно която при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1, а именно застрахованият е
длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки - и само, ако изрично е предвидил това в
договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от
неизпълнение на задължението по, ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено
като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали
застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Процесната клауза не
противоречи нито на императивна правна норма и не поставя потребителя в
неравноправно положение. Аналогична е и константната практика на ВКС, съгласно
която нарушението на
това задължение, когато е изрично предвидено в застрахователния
договор, принципно се възприема като основание за намаляване на съответното
застрахователно обезщетение / решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. №
823/2010 г., ІІ т. о.; решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на
ІІІ г. о.; решение № 114 от 15.05.2010 г. по гр. д. № 4232/2008 г. на ІV г. о.;
решение № 154 от 31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г. на І г. о.; решение №
147 от 11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ т. о.; решение № 221 от
18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на ІІ т. о.; решение № 324 от 22.04.2010
г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV г. о.; решение № 237 от 24.06. 2010 г. по гр.
д. № 826/2009 г. на ІV г. о.; решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. №
1246/2009 г. на ІV г. о. и др./.
Предвид което искът в тази част е неоснователен и следва
да се отхвърли.
По отношение клаузата на т. 3.1 от
раздел VІІІ:
Процесната клауза касае вмененото задължение на
застрахователя при претенция за изплащане на застрахователно събитие да представи
застрахователна полица в оригинал. Съобразно нормата на чл. 344 ал.1 от КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма като
застрахователна полица или друг писмен акт. Доколкото
самият застраховател като страна по този договор разполага с оригинален
екземпляр от същия това вменено задължение по естеството си съставлява
необосновано формално условие за изплащане на дължимо застрахователно
обезщетение още повече, че поставеното изискване е без значение за доказване факта
на настъпило застрахователно събитие респ. установяване размера на вредите от
него, поради което е в явно противоречие на разпоредбата на чл. 345 ал. 7 от КЗ.
Това като краен правен резултат води до необосновано неравновесие между правата
и задълженията на страните по договора доколкото ограничава респ. отрича
обвързаността на застрахователя от поети от същия задължения и поставя
изпълнението на собствените му задължения в зависимост от спазването на
формални условия и изисквания, поради което процесната разпоредба е с неравноправен
характер.
Предвид което искът в тази част е основателен
и следва да бъде уважен.
По
отношение клаузата на т. 3.2 от раздел VІІІ:
Процесната
част от клаузата предвижда задължение на застрахования при предявяване за
плащане на застрахователно обезщетение да представи свидетелство за регистрация
на ППС в оригинал. Отново в исковата молба са наведени твърдения, че същото
съставлява необосновано формално изискване, ограничаващо правата на
потребителите. В клаузата на т. 3.7 от раздел VІІІ е предвидена възможност за
застрахования при невъзможност да представи този документите в оригинал
застрахователят да приеме претенцията на база писмена декларация. Тълкуването
на двете клаузи в тяхната съвкупност не може да обоснове извод у настоящия
съдебен състав, че процесната клауза ограничава правата на потребителя с оглед
характера й на необосновано формално условие.
Предвид
което в тази част искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По
отношение клаузата на т. 2.1 от раздел ІХ:
Процесната клауза установява компетентния съд
при възникване на спорове между страните по договора, а именно „на територията
на гр. София“ като в тази част са наведени твърдения за неравноправност на
клаузата по смисъла на чл. 143 т.16 от ЗЗП. Съобразно императивната норма на чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса
на настоящ адрес - по постоянния.
Уговорката за избор на съд по искове на потребители поражда действие само ако е
сключена след възникване на спора по арг. на чл. 117 ал.3 от ГПК. Процесната
клауза е в явно противоречие с тези разпоредби и като краен резултат води до
ограничаване правата на потребителя, които са признати и гарантирани от
законодателя, поради което същата има неравноправен характер и като такава е
нищожна.
Предвид
което искът в тази част е основателен и следва да бъде уважен.
При този
изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва сумата от
731, 20 лв. – разноски, а на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се
следва сумата от 300 лв. – разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
С оглед гореизложеното съдът :
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ
по колективните искове на К.ЗА З.НА П., ЕИК ********, с адрес: гр. София, пл. „********против З. "Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** клаузите от общите условия
на З. „Б.И.“ АД за застраховка на сухопътни превозни средства без релсови
превозни средства „Автокаско“, както следва: т.1.10 от
раздел ІІІ в частта на израза „отделни части“, на т. 1.11.2 от раздел ІІІ в
частта на израза „свидетелство за регистрация на ППС, съответно свидетелство за
регистрация – част І и/или част втора“, на т.5 от раздел V в частта на израза
„направени административни и други разходи“, на т.1.1 от раздел VІ в частта на
изразите „изчислена по краткосрочната тарифа“ и „направени административни и
други разходи“, както и клаузите на т. 3.1 от
раздел VІІІ и на т. 2.1 от раздел ІХ от ОУ като отхвърля исковете в частта
за прогласяване нищожност на клаузите на т. 2.17 от раздел VІ и т. 3.2 от
раздел VІІІ от общите условия.
ЗАДЪЛЖАВА З. "Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да преустанови прилагането на клаузите от общите условия за застраховка на сухопътни превозни средства без
релсови превозни средства „Автокаско“, както следва - клаузите по т.1.10 от раздел ІІІ в частта на израза „отделни части“,
на т. 1.11.2 от раздел ІІІ в частта на израза „свидетелство за регистрация на
ППС, съответно свидетелство за регистрация – част І и/или част втора“, на т.5
от раздел V в частта на израза „направени административни и други разходи“, на
т.1.1 от раздел VІ в частта на изразите „изчислена по краткосрочната тарифа“ и
„направени административни и други разходи“, както и
клаузите на т. 3.1 от раздел VІІІ и на т. 2.1 от раздел ІХ и да ги отстрани от общите
условия.
ЗАДЪЛЖАВА З. "Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да разгласи диспозитива на съдебното решение за своя сметка в едномесечен
срок от влизането му в сила във в."Сега" и
чрез съобщение на своята интернет страница.
ОСЪЖДА З. "Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.ЗА З.НА П., ЕИК ********, с адрес: гр. София, пл. „********на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 731, 20 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА К.ЗА З.НА П., ЕИК ********, с адрес: гр. София, пл. „********да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. "Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да сумата от 300 лв. - разноски по делото.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на
страните.
СЪДИЯ: