№ 22285
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110151290 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от Етажна собственост (ФИРМА)“ на сграда, находяща се
в гр. (АДРЕС) представлявана от управителя А.Е, против (ФИРМА), обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 50, ал. 1 вр. чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1027,35 евро,
представляваща сбор от дължими към етажната собственост вноски за Фонд „Ремонт и
обновление“ за период от 2018 г. до 2022 г. включително, ведно със законна лихва за забава
от подаване на исковата молба на 15.09.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, и на
сумата в размер на 578,64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху годишните такси, формиращи главницата, за периода от 01.01.2019 г.
до 14.09.2023 г. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът притежава право на
собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда с идентификатор
02676.156.57.4.33 с адрес в гр. (АДРЕС), с предназначение на самостоятелния обект „за
обслужваща дейност за битови нужди“ с площ от 186,79 кв.м. Представителят на ищеца
поддържа, че в периода от 2018 г. до 2022 г. са провеждани годишни общи събрания на
собствениците на имоти в етажната собственост, на които са взети решения за начините на
формиране и сроковете за внасяне на парични вноски в бюджета на етажната собственост за
всяка от годините. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на годишна парична вноска към етажната собственост за
календарните 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 година в размер на 205,47 евро всяка или сумата
общо в размер на 1027,35 евро. С молба-уточнение представена в открито съдебно заседание
в изпълнение на дадени от съда указания процесуалният представител на ищеца поддържа,
че процесните вноски са дължими към Фонд „Ремонт и обновяване“ на етажната
собственост. В исковата молба са изложени твърдения, че етажната собственост отправила
нарочна покана за заплащане на дължимите суми, но ответникът отказал да изпълни
задължението си. Предвид изложеното процесуалният представител на ищеца поддържа, че
ответникът наред с главницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
1
върху всяка една от годишните вноски в размер общо на 578,64 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Л. Ц.
оспорва предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба са
изложени твърдения, че в процесният период имотът не е ползван нито от собственика, нито
от друго лице, поради което на основание правилата на ЗУЕС в приложимата към датата на
сочените от ищеца решения на общото събрание редакция, собственикът не дължи разходи
за управление и поддръжка на общите части, а в допълнение имотът има самостоятелен вход
откъм улицата, което обстоятелство съгласно закона следва да бъде отчетено при определяне
на дължимите разноски. Представителят на страната поддържа, че дружеството многократно
е уведомявало Етажната собственост, че няма да ползва имота през посочените периоди, тъй
като помещението се наводнява в резултат на неизправност на В и К инсталацията.
Процесуалният представител на ответника поддържа, че посочените в исковата молба общи
събрания не са надлежно свикани и проведени, в резултат от което етажните собственици са
лишени от възможността да се подготвят за тях и да формират воля при гласуване по
въпросите на дневния ред. При условията на евентуалност е направено възражение за
изтекла погасителна давност. По изложените доводи е направено искане предявените искове
да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени направените от ответника
съдебни разноски в производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а от представеното по делото извлечение от Търговския регистър
се установява, че ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим
имот и съответните идеални части от общите части на сградата.
Като писмено доказателство по делото е приет протокол за проведено общо събрание
на собственици на самостоятелни обекти в комплекс (ФИРМА)“ от 14.11.2019 г., на което е
взето решение „такса поддръжка ( без спа център и паркинг) за 2020 г. да бъде в размер на
11.00 евро на кв.м., от които 9,9 евро на кв.м. такса поддръжка и 1,1 евро на кв.м. резерви
за ремонтни дейности“. Видно от протокола вноските към Фонд „Ремонт и обновление“
следва да бъдат заплащани на две части: 50 % от сумата през месеците декември-януари и
останалите 50 % през месеците юни-юли. Към протокола е представено Приложение 1 за
имоти без платена такса поддръжка, съгласно което непогасените задължения за процесния
имот с идентификатор 02676.156.57.4.33 с площ от 186,79 кв.м. за 2017 г. възлизат на 370
евро, за 2018 г. възлизат на 370 евро и за 2019 г. възлизат на 370 евро или общо непогасената
сума възлиза на 1100 евро. Видно от нарочен протокол от 22.11.2019 г. на входните врати на
отделните входове част от комплекса са поставени съобщения, че протоколът от проведеното
ОС на ЕС е изготвен и на разположение на етажните собственици, като всеки един от тях
може да получи заверен препис от рецепцията.
Като писмено доказателство по делото е приет протокол за проведено общо събрание
на собственици на самостоятелни обекти в комплекс (ФИРМА)“ от 12.11.2020 г., на което е
взето решение „такса поддръжка ( без спа център и паркинг) за следващата година да
бъде в размер на 11.00 евро на кв.м., от които 9,9 евро на кв.м. такса поддръжка и 1,1 евро
на кв.м. резерви за ремонтни дейности“. Видно от нарочен протокол от 18.11.2020 г. на
входните врати на отделните входове част от комплекса са поставени съобщения, че
протоколът от проведеното ОС на ЕС е изготвен и на разположение на етажните
собственици, като всеки един от тях може да получи заверен препис от рецепцията.
Като писмено доказателство по делото е приет протокол за проведено общо събрание
на собственици на самостоятелни обекти в комплекс (ФИРМА)“ от 20.04.2022 г., на което е
взето решение вноската към Фонд „Ремонт и реновации“ да бъде увеличен с 1 евро на кв.м.
или същата да бъде общо 2,10 евро на кв.м., считано от 01.07.2022 г. Видно от нарочен
протокол от 26.04.2022 г. на входните врати на отделните входове част от комплекса са
поставени съобщения, че протоколът от проведеното ОС на ЕС е изготвен и на
разположение на етажните собственици, като всеки един от тях може да получи заверен
2
препис от рецепцията.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 6, ал. 1,
т. 9 вр. чл. 50, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът притежава право на собственост върху самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост, че са взети валидни решения на общото събрание на
етажната собственост за определяне на годишни вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, респ. процентът от идеалните части в общите части на етажната собственост,
които притежава ответника, че решенията са получени от ответника по реда на чл. 16, ал. 7
ЗУЕС, размера на отделните вземания и настъпване на изискуемостта им. В доказателствена
тежест на ответника е да установи, че решенията за определяне на дължимите вноски към
етажната собственост са отменени по реда разписан в чл. 40 ЗУЕС, респ. да установи
наличието на обстоятелствата, от които черпи възраженията си за недължимост на сумите
или, че вземанията са погасени.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗУЕС общото събрание на собствениците или на сдружението
създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, като според чл. 50, ал. 2, т. 1 от същия
закон средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер,
определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата за страната. В чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС е закрепено задължението
на всеки собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост за
заплащане на разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и
основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с
притежаваните от собственика идеални части от общите части на сградата. Фондът „Ремонт
и обновяване“ действа като спестовен и набирателен и има предназначение в него да се
събират средства за основни и текущи ремонти. Доколкото в случая се търси изпълнение на
решение на общото събрание на собствениците за събиране на суми, касаещи набиране на
средства за евентуални разходи за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и
основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските /по арг. от чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС/, то е без значение за делото дали
подлежащите на събиране суми са били разходвани.
Без значение за основателността на предявените искове е обстоятелството дали
ответникът реално е използвал процесните имоти, както и че същите не са били ползвани за
повече от 30 дни за всяка календарна година. Доколкото по делото не е спорно, че
ответникът има качеството етажен собственик, в негова тежест е налице задължение да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в
полезните разноски, за извършване на които е взето решение на ОС, съразмерно с дела си в
общите части, съгласно чл. 41 ЗС. Посоченото задължение е подробно развито в
разпоредбите на ЗУЕС, в който не е предвидена нарочна процедура или условия, както за
пълно, така и за частично освобождаване на ответника от задължението му за заплащане на
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, като посоченото задължение е обвързано единствено
с качеството етажен собственик, а неговият размер е поставен в зависимост само от
притежаваните права в общите части на етажната собственост, не и от реалното ползване на
собствения самостоятелен обект. За тези вноски изключението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е
неприложимо. Тяхната дължимост не зависи от реалното ползване от етажния собственик на
неговия самостоятелен обект. Вноските са свързани със самото право на собственост,
понеже служат за покриване на разходи от трайно значение спрямо сградата и нейните общи
части от конструктивна страна, поради което са дължими от всички етажни собственици, без
значение дали ползват или не имотите си – така Решение № 6870 от 19.08.2016 г. на СГС по
в. гр. д. № 15799/2015 г., Решение № 4125 от 9.06.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 4223/2014 г.,
Решение № 2421 от 21.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2582/2019 г. Без значение за
3
основателността на предявените искове са също обстоятелствата, поради които ответникът
не е ползвал имота в процесния период. Въпросите дали имотът е бил наводнен, респ. на
какви причини се дължи твърдяното вредоносно събитие са извън предмета на доказване по
настоящото дело. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че съгласно
представена по делото молба за обезпечение на доказателства по чл. 207 ГПК от (ФИРМА) /
предишен собственик на имота/ и (ФИРМА) като бъдещ ответник във връзка с вреди от
наводнение на имота е посочен „ВиК“ ЕООД – Благоевград, а не Етажната собственост.
От представените по делото протоколи за проведени общи събрания на етажната
собственост от 14.11.2019 г., 12.11.2020 г. и 20.04.2022 г. се установява, че с решения на
Общото събрание на ЕС са определени дължимите от отделните собственици на
самостоятелни обекти вноски към Фонд „Ремонт и обновяване“, а именно за 2020 година,
2021 година и първата половина на 2022 г. в размер на 1,1 евро на кв.м., а за втората
половина на 2022 г. в размер на 2,10 евро на кв.м. В хода на настоящото производство не се
установява взетите в посочените три протокола от ОС на процесната етажна собственост
решения да са били отменени с влязло в сила съдебно решение, постановено в производство
по чл. 40 ЗУЕС, поради което и същите са стабилизирани и като такива са задължителни за
изпълнение от всички етажни собственици, независимо от обстоятелството дали същите са
участвали при приемането им и дали са гласували „за“ или „против“ - в този смисъл
Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на I г. о. на ВКС, Определение № 108 от
27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о. на ВКС. Ограничението на срока за съдебен
контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38
ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола
и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок
за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и
отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина,
включително и при изпълнение на решенията. Следователно законосъобразността
/нищожността/ на процесните решения на Общото събрание не може да бъде изследвана в
рамките на настоящото производство. Настоящият съдебен състав приема, че са взети
валидни решения на Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда за
заплащане от страна на етажните собственици на посочените в решенията суми за вноски за
фонд „Ремонт и обновяване“, които обвързват ответника. Предвид изложеното съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 50, ал. 1 вр. чл. 38, ал.
1 ЗУЕС се явява доказан по основание и размер за сумата в размер общо на 616,41 евро.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства не се установява
наличието на валидно взето решение на ОС на ЕС за заплащане на вноски към фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2018 година и 2019 година, респ. исковата претенция за сочения
период в размер на 410,94 евро се явява недоказана. Видно от първият от представените
протоколи от 14.11.2019 г. общото събрание е взело решение за определяне на размера на
дължимите вноски за 2020 година, като решението няма обратно действие. Действително
към протокола е представено приложение в табличен вид, съдържащо данни за непогасени
задължения на отделни собственици на самостоятелни обекти към етажната собственост, но
от същото не се установява наличието на валидно взето от ОС на ЕС по реда разписан в
ЗУЕС решение за определяне на дължимите вноски, респ. относно разпределението на
посочените сумите за Фонд „Ремонт и обновяване“ и управление и поддръжка на общите
части. Предвид изложеното исковата претенция за периода 2018-2019 година за сумата в
размер на 410,94 евро следва да бъде отхвърлена.
При доказаност на предявения иск за главница за периода 2020 година – 2022 година
по основание и размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника
възражение за погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
4
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Съдът намира, че вземанията за вноски към Фонд „Ремонт и обновяване“ са
периодични – годишни, дължими на две вноски през месеците декември-януари и юни-юли,
и имат единен правопораждащ факт – взето решение на ОС на ЕС, поради което за тях е
приложим тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване изискуемостта на
вземането, като теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването
на иск за вземането – в случая с подаване на исковата молба на 15.09.2023 г. Годишната
вноска към Фонд „Ремонт и обновление“ за 2020 г. е дължима на две части: първата в
периода декември 2019-януари 2020 г., респ. вземането е станало изискуемо на 01.02.2020 г.,
а втората в периода юни-юли 2020 г., респ. вземането е станало изискуемо на 01.08.2020 г.
От изложеното следва, че изискуемостта на първата вноска дължима към Фонд „Ремонт и
обновление“ за 2020 г. е настъпила преди повече от три години преди предявяване на
исковата претенция, респ. вземането за сумата в размер на 102,73 евро се явява погасено по
давност. Във връзка с вноската, чиято изискуемост настъпва на 01.08.2020 г. следва да бъде
съобразено, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително ( т.е. за 69 дни)
давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. С Определение № 15/29.01.2021 г.
по ч. гр. д. № 4042/2020 г. на ВКС, I ГО, е прието, че при извършване на преценка относно
датата, на която изтича давностния срок следва да се добави и периодът на реализираното по
силата на закона спиране, който обхваща общо 69 дни, респ. вземането за втората вноска за
Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2020г. не се явява погасено по давност към момента на
подаване на исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В разглеждания
случай вноските към Фонд „Ремонт и обновяване“ се дължат на две части, като относно
първата вноска длъжникът изпада в забава считано от първи февруари на съответната
година, а относно втората вноска длъжникът изпада в забава считано от първи август на
съответната година. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът дължи обезщетение
за забава върху втората вноска за 2020 г., считано от 01.08.2020 г., както и върху вноските за
2021 година и 2022 година, считано от първи февруари на съответната година до депозиране
на исковата молба на 15.09.2023 г., като размерът на обезщетението определено по реда на
чл. 162 ГПК възлиза на сумата в размер на 148,27 лева.
При недоказаност на исковата претенция за главница за периода 2018-2019 година
акцесорният иск за обезщетение за забава върху сочените вноски към Фонд „Ремонт и
обновяване“ за сумата в размер на 353,82 лева също се явява неоснователен. На основание
чл. 119 ЗЗД погасено по давност се явява и обезщетението за забава върху първата вноска
към Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2020 година в размер на 76,55 лева.
С оглед изхода от спора съдебни разноски се следват и на двете страни съразмерно на
уважената, респ. отхвърлената част от предявените искове.
Направените от ищеца разноски възлизат на сумата в размер общо на 705,37 лева, от
която сума 130,37 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на
575 лева, представляваща заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, като по съразмерност в тежест на ответника следва
да бъде възложена сумата в размер на 314,25 лева.
Сторените от ответника разноски възлизат на сумата в размер на 900 лева,
представляваща заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на процесуалния
5
представител на страната. При определяне на разноските, които следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца следва да бъде съобразено своевременно заявеното от процесуалния
представител на Етажната собственост възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът намира, че уговореният и заплатен адвокатски хонорар отнесен към правната и
фактическа сложност на производството се явява прекомерен, поради което следва да бъде
намален до сумата в размер на 575 лева ( размерът на уговореното и заплатено от страна на
ищцовата страна адвокатско възнаграждение), като по съразмерност в тежест на ищеца
следва да бъде възложена сумата 318,72 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС)
да заплати на Етажна собственост (ФИРМА)“ на сграда, находяща се в гр. (АДРЕС)
представлявана от управителя А.Е, на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 50, ал. 1 вр. чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС сумата в размер на 513,68 евро, представляваща сбор от дължими към етажната
собственост вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ - втора вноска за 2020 г., 2021 година и
2022 година включително, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба
на 15.09.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата в размер на 148,27 лева, представляваща обезщетение за забава върху втората
вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2020 г., считано от 01.08.2020 г., както и върху
вноските за 2021 година и 2022 година, считано от първи февруари на съответната година до
депозиране на исковата молба на 15.09.2023 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с
правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 50, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за разликата над
уважената част от 513,68 евро до пълният предявен размер от 1027,35 евро, която разлика
представлява сбор от претендирани към Фонд „Ремонт и обновяване“ вноски за 2018 година,
2019 година и първа вноска за 2020 г., както и предявеният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част от 148,27 лева до пълния предявен размер от
578,64 лева и за периода от 01.01.2019 г. до 01.08.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС)
да заплати на Етажна собственост (ФИРМА)“ на сграда, находяща се в гр. (АДРЕС)
представлявана от управителя А.Е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 314,25
лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА на Етажна собственост (ФИРМА)“ на сграда, находяща се в гр. (АДРЕС)
представлявана от управителя А.Е, да заплати на (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 318,72 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6