Решение по дело №39468/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20447
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20231110139468
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20447
гр. С, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110139468 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.410 от КЗ,вр.чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
ЗАД „А“,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр....,представлявано от
К В и М И,против С О,с адрес гр....,представлявана от кмета В Т,с искане за
осъждане на ответника да заплати сумата от 2756,49 лева,представляваща
дължимо,но незаплатено регресно обезщетение с включени ликвидационни
разноски в размер на 10 лева,ведно със законната лихва,считано от
предявяване на иска – на 14.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,както и мораторна лихва в размер от 862,26 лева за периода
14.07.2020 г. до 14.07.2023 г.
Ищецът твърди,че на 14.03.2019 г. в гр.С,водачът на л.а.“БМВ 630“ с
рег. № ...,при движение по ул.“Г“ в посока кв.“Р“ попада в несигнализирана и
необозначена дупка на пътното платно,при което автомобилът му бива
увреден – предна дясна гума и джанта на дясна гума. Ищецът поддържа,че е
застраховател по договор за застраховка каско на автомобил „БМВ“ с рег. №
...,при което е определил и изплатил стойността на ремонта в размер от
2746,49 лева. В исковата молба се сочи,че ответната страна е пасивно
легитимирана да отговаря по исковете,защото общината е задължена да
обслужва и поддържа общинските пътища съгласно чл.31 от Закона за
пътищата. Исковата претенция се основава на твърдения,че до ответника е
изпратена регресна покана,но последният отказал да изплати застрахователно
обезщетение. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявените искове.
Ответната страна С О в подадения писмен отговор оспорва исковете
като твърди,че липсва основание за изплащане на застрахователно
обезщетение към датата на настъпване на събитието,оспорен е механизмът на
настъпване на ПТП с твърдения,че искът е основан на частни документи.
1
Твърди се,че джантата е следвало да бъде ремонтирана,а не заменена с нова.
Въведено е възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобил
БМВ. Ответникът моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представена е комбинирана застрахователна полица за застраховки
каско и злополуки,издадена от „А“АД на 22.08.2018 г. за МПС „БМВ“ с рег.
№ ...,валидна за периода 26.10.2018 г. до 25.10.2019 г.
Приети са общи условия за застраховка на МПС „Каско“.
Установява се,че на 17.06.2019 г. е постъпила регресна покана в С О,с
която „А“АД претендира сумата от 2756,49 лева.
Видно от приемо-предавателен протокол,автомобил „БМВ“ с рег. № ... е
предаден за ремонт на „М“ООД и е приет след ремонт без възражения.
С преводно нареждане от 20.05.2019 г. „А“АД изплаща на „М“ООД
сумата от 2746,49 лева.
Според заключението по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза автомобил БМВ е с дата на първа регистрация на 27.10.2017 г.,от
техническа гледна точка механизмът за настъпване на произшествието е при
преминаване през дупка на пътното платно,вследствие на което автомобилът
получава увреждане,уврежданията се намират в причинна връзка с описания
механизъм на настъпване на ПТП, стойността на вредите към датата на
настъпване на ПТП възлиза на 2735,46 лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля Н. се установява,че към 2019 г. свидетелят е карал автомобил
БМВ с рег. № ... и пътувайки от Подуяне към Слатина автомобилът попаднал
в дупка,която се намирала на средата на платното. Според показанията на
свидетеля Н. дупката била около 50 см.,автомобилът попаднал в дупката с
предна дясна гума при движение със скорост около 40 км./ч.,пред дупката
нямало поставена предупредителна табела. Разпитан в съдебно
заседание,свидетелят Н. е казал,че се обадил на КАТ,които му казали да се
обади на застрахователите.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.410 от КЗ е обусловено от
доказване,че дружеството ищец е застраховател по договор за застраховка
каско,от установяване настъпването на застрахователно събитие,от доказване
възникване на вреди и стойността на същите,от доказване факта на изплащане
на обезщетение. С този иск застрахователят по договор за застраховка каско
реализира своето регресно вземане спрямо прекия причинител на
вредата,спрямо възложителя на работата,по повод на която са възникнали
вредите,спрямо собственика на вещта,от която са произтекли вредите.
Софийският районен съд намира,че от представените по делото доказателства
може да бъде направен извод,че дружеството ищец се явява застраховател по
2
договор за застраховка каско за автомобил БМВ,валидна към процесния
период,в която насока съдът отчете представената застрахователна полица.
Договорът за застраховка каско е формален договор – сключва се в писмена
форма – застрахователна полица като с този договор застрахователят се
задължава да осигурява покритие по време на действие на договора,а
застрахованият приема да заплати уговорената застрахователна полица.
Софийският районен съд намира,че е неоснователен доводът на ответника,че
е липсвало основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
Действително от представената по делото застрахователна полица се
установява,че е уговорено заплащане размера на дължимата застрахователна
премия на четири вноски,т.е. разсрочено. За да бъде изпълнението на
задължението за заплащане на застрахователна премия точно,необходимо е
съответната вноска по застрахователната премия да бъде заплатена на
уговорената дата. Съгласно чл.368 от КЗ ако не бъде заплатена вноска по
застрахователната премия застрахователят може да прекрати договора или да
измени същия. В настоящия случай не се установява да са предприемани от
страна на застрахователя действия по упражняване права,регламентирани
съгласно чл.368 от КЗ,а и от представените доказателства от преписката по
щета се установява,че не са реализирани удръжки вследствие неизплатена
част от застрахователна премия,поради което съдът счита,че съвкупният
анализ на доказателствата позволява да бъде възприето,че задължението за
заплащане на застрахователна премия е изпълнено точно,респективно правата
и задълженията по застрахователния договор по застраховка каско са
такива,каквито са възникнали при сключването му. Както беше
посочено,задължението на застрахователя да осигурява покритие се
трансформира в задължение да бъде определено и изплатено
обезщетение,когато е настъпило застрахователно събитие.
Пътнотранспортното произшествие представлява покрит риск,респективно
при възникване на ПТП настъпва застрахователно събитие. Съгласно чл.8.3
от общите условия на дружеството ищец покрит риск е авария,предизвикана
за МПС вследствие нарушена цялост на пътното покритие. В настоящия
случай застрахованият автомобил БМВ е попаднал в дупка на пътното платно
на 14.03.2019 г.,което означава,че е настъпило застрахователно събитие.
Следователно в изпълнение на своите договорни задължения застрахователят
ищец е образувал преписка по щета и е изплатил стойността на ремонта. В
тази насока следва да бъде отчетено,че при настъпването на частична
щета,какъвто е и конкретният случай,допустим способ за обезвреда е
застрахователят да възстанови стойността на ремонта. Софийският районен
съд приема за доказано,че ищецът е възстановил стойността на
ремонта,отчитайки факта,че автомобилът е с период на експлоатация под три
години към датата на настъпване на произшествието и при съобразяване
писмото,с което на автосервиз е възложено да реализира ремонт на
автомобила БМВ,след което с преводно нареждане ищецът е заплатил
стойността на ремонта. Съдът счита,че описаните като увредени части на
автомобила – предна дясна гума и джанта,представляват вреди,които могат да
бъдат получени при описания механизъм на настъпване на произшествието и
представляват закономерна последица при такова местопроизшествие,в която
насока отчете заключението по съдебно-автотехническата експертиза. Не
може да бъде възприет доводът на ответната страна,че механизмът на
3
настъпване на ПТП не е доказан,тъй като местопроизшествието не е
посещавано от служители на МВР. В конкретния случай посещението на
местопроизшествието от полицейски орган не е било задължително –
задължително посещение се изисква само при хипотезите,регламентирани
съгласно чл.125 от Закона за движение по пътищата,а същевременно от
събраните в хода на производството доказателства – свидетелските показания
на свидетеля Н. и заключението по съдебно-автотехническата експертиза
може да бъде направен извод,че произшествието е възникнало при подаване
на автомобила БМВ в необозначена дупка на пътното платно. При това
положение съдът намира,че ответната община се явява пасивно легитимирана
да отговаря за възстановяване на щетите. Законът за пътищата предвижда,че
пътищата,намиращи се на територията на общината са общинска
собственост,а съгласно чл.31 от Закона за пътищата общината отговаря за
поддържането на пътищата. Поддържането на пътищата включва такива
дейности,които да осигурят доброто състояние на пътното платно,за да бъде
гарантирана безопасността на движението. С оглед обстоятелството,че
застрахователното събитие е настъпило на улица в гр.С,то ответната община е
пасивно легитимирана да отговаря за възстановяване на вредите. За да
счете,че исковата претенция е основателна,съдът взе предвид,че според
показанията на свидетеля Н. на пътното платно е имало дупка около 50 см.
като е липсвала табела,предупреждаваща,че е нарушена целостта на
покритието на пътното платно. С оглед свидетелските показания и при
съобразяване заключението по автотехническата експертиза,че описаните
щети могат да бъдат получени при попадане на автомобила в дупка,съдът
приема,че исковата претенция е доказана по основание,защото следва да се
приеме,че ответната община е допуснала бездействие при изпълнение на
задълженията си по осигуряване безопасността на движение и обезпечаване
поддържането целостта на пътното платно. Съдът счита,че исковата
претенция на ищеца подлежи на уважаване за сумата от 2735,46
лева,представляваща стойността на вредите по средни пазарни цени,а за
разликата до пълния претендиран размер от 2756,49 лева искът подлежи на
отхвърляне. Изводът на съда за основателност на иска до размера от 2735,46
лева не се променя предвид довода на ответната страна,че джантата е
следвало да бъде ремонтирана,без да се налага да бъде заменена,в която
насока съдът отчете,че от разпита на вещото лице в открито съдебно
заседание се установява,че гумата за този модел автомобил се явява
нископрофилна,поради което и предвид настъпилото произшествие е
следвало джантата да бъде заменена,без да има възможност да бъде
отремонтирана. Разбирането на съда за основателност на иска за сумата от
2735,46 лева не се променя и предвид формулираното в писмения отговор
възражение за съпричиняване. За да е налице съпричиняване,следва повече от
едно лица да са допринесли за възникване на вредоносния резултат,а в
конкретния случай от доказателствата по делото не се установява водачът на
автомобил БМВ да е имал поведение,с което да е допринесъл за настъпване
на произшествието,респективно възражението за съпричиняване се явява
недоказано. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че следва да
уважи иска за сумата от 2735,46 лева,а за разликата до 2756,49 лева искът
подлежи на отхвърляне.
За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл.86 от
4
ЗЗД,необходимо е да бъде доказано,че парична сума не е издължена и
кредиторът има право да претендира от длъжника обезщетение в размер на
законната лихва. Когато задължението има падеж или срок,считано от
датата,следваща падежната дата или датата,следваща последния ден от срока
длъжникът изпада в забава,без да е необходимо отправяне на покана,а когато
за изпълнение на задължението няма срок,кредиторът следва да отправи
покана,в която да посочи срок за изпълнение,за да постави длъжника в
забава. В настоящия случай дружеството ищец е изпратило регресна
покана,получена в С О на 17.06.2019 г.,с която е посочен седемдневен срок за
плащане. С оглед обстоятелството,че ответната страна не е изпълнила
задълженията си в предоставения срок,следва да се приеме,че общината е
поставена в забава,т.е. искът по чл.86 от ЗЗД е доказан по основание.
Софийският районен съд,съобразявайки уважаването на иска за главница за
сумата от 2735,46 лева,приема,че по реда на чл.162 от ГПК искът за
мораторна лихва подлежи на уважаване за сума в размер от 855,63 лева,а за
разликата до пълния претендиран размер от 862,26 лева искът подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени 633,86 лева при съобразяване
уважената част от исковете,а в полза на ответника – юрисконсултско
възнаграждение в размер от 1 лев при съобразяване отхвърлената част от
исковете.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О,с адрес гр....,представлявана от кмета В Т да заплати на
основание чл.410 от КЗ на ЗАД „А“,ЕИК ...,със седалище и адрес на
управление гр....,представлявано от К В и М И сумата от 2735,46 лева ( две
хиляди седемстотин тридесет и пет лева четиридесет и шест стотинки
),представляваща регресно вземане вследствие изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ...,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 14.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за
разликата над 2735,46 лева до пълния претендиран размер от 2756,49 лева.
ОСЪЖДА С О,с адрес гр....,представлявана от кмета В Т да заплати на
основание чл.86 от ЗЗД на ЗАД „А“,ЕИК ...,със седалище и адрес на
управление гр....,представлявано от К В и М И сумата от 855,63 лева (
осемстотин петдесет и пет лева шестдесет и три стотинки ) мораторна лихва
за периода 14.07.2020 г. до 13.07.2023 г.,като отхвърля иска в частта за
разликата над 855,63 лева до пълния претендиран размер от 862,26 лева.
ОСЪЖДА С О,с адрес гр....,представлявана от кмета В Т да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ЗАД „А“,ЕИК ...,със
седалище и адрес на управление гр....,представлявано от К В и М И сумата от
633,86 лева ( шестстотин тридесет и три лева осемдесет и шест стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
5
ОСЪЖДА ЗАД „А“,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление
гр....,представлявано от К В и М И да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на С О,с адрес гр....,представлявана от кмета В Т
сумата от 1 ( един ) лев юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6