Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
28.02.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
тридесет и първи януари година 2023
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Х. - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2059 по описа за
2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПКр
и чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба на „БНП П.П.Ф."
С.А. клон България срещу Д.Р.М. ЕГН **********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД
вр. чл.9 от ЗПКр, чл. 86 ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 26 488.57
лв. представляваща главница по сключения договор за заем; 10 640.18 лв. - възнаградителна лихва за периода 05.09.2017г. до
05.03.2024г.; 8 694.93лв - мораторна лихва за периода
05.10.2017г. до 11.02.2021г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и присъждане на
разноски сторени в настоящото производство.
В
исковата молба се твърди, че с договор за потребителски заем № CARU-12813795 от
23.02.2016г., сключен между страните, ищцовото
дружество е отпуснало паричен кредит в размер на 30 000 лв. изплатена от
кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което „БНП П.П.Ф.“ е изпълнил задължението си по него. На основание на
чл. 2 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 96
месечни вноски - всяка по 471.25, които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на
разходите — 12.10% и годишния лихвен процент — 10.89%, посочени в договора.
Твърди, че ответникът е преустановил плащането на вноските по процесния договор за кредит на 05.09.2017г. (първа
неплатена вноска), като към тази дата са погасени 17 месечни вноски. На
основание чл. 5 от договора вземането на „БНП П.П.Ф.“
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни вноска,
която в настоящия случай е 05.10.2017г. Ответникът следвало да изплати остатъка
по заема в размер на 37 228.75 лв., представляващ оставащите 79 броя
погасителни вноски към 05.10.2017г., към която дата е станал изискуем в целия му
размер. Ищцовото дружество изпратило покана за
доброволно изпълнение, с която е обявил вземането си за изискуемо. Съобразно
изложеното моли исковите претенции да бъдат уважени. Прилага писмени документи
с искане да бъдат приети.
В законоустановения двуседмичен срок и по
реда на чл.367 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения особен представител.
Ищецът, редовно уведомен не изразява
становище.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения особен
представител адв. Д. оспорва предявените искове.
Софийски
градски съд, ГО, I -7 състав, преценявайки доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото е представен неоспорен Договор за потребителски кредит CARU-12813795
от 23.02.2016г., от който се установява, че между дружеството ищец, като кредитор
и ответникът в качеството на кредитополучател е сключен договор за заем, по
силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 30 000 лева, при 12,10% ГПР и
10,89% лихвен процент. Страните са договорили кредитът да бъде изплатен на 96
броя равни погасителни вноски със срок на погасяване – 03.05.2024г.В чл. 5 от
същия страните уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода за забава върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
направените разноски по събиране на вземането. Договорено е още, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора, става предсрочно изискуемо в
пълен размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. /л.14-л.19
от делото/
Приета е покана изх. № CARU – 12813795, видно от която, ищцовото
дружество е уведомило ответникът М., поради преустановено плащане на кредита с
последна вноска по договора на 05.09.2017г., БНП ПАРИБА обявява за предсрочно и
изцяло изискуемо вземането, тъй като са просрочени две или повече вноски. Поканил
е ответника в седем дневен срок от получаване на същата, да заплати общо
дължима сума в размер на 38 310.73 лева./л.28 от
делото/
От представената обратна
разписка на „МиБМ Експрес“ с № 8201803160317, се
установява, че на 26.03.2018 г., ответникът М. е получил лично покана изх. №
CARU – 12813795. /л.29 от делото/
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, чието заключение съдът възприема като обективно и
пълно. В същото е посочено, че процесният кредит е
усвоен на 24.02.2016 г. с посочена банкова сметка *** Д.Р.М.. Вещото лице
описва, че на 24.02.2016 г. с платежно нареждане за кредитен превод „БНП Париба“ С.А. - клон София е превел от своя сметка по сметка
на ответника сумата от 29 400 лева, представляваща: 30 000 лева - размер на
отпуснатия кредит минус 600,00 лева — договорена такса 2%, събрана от кредита
при отпускането му с основание на превода: „Съгласно договор CARU-12813795“. Експертизата приема, че последното плащане по
кредита е на 24.01.2018г. в размер на 100 лева, с които е погасена част от
лихвата с падеж 05.09.2017г., цялата в размер на 240.49 лева. Експертът сочи,
че след тази дата няма постъпили плащания за погасяване на задълженията по
кредита. Вещото лице сочи, че към 16.02.2021 г. – датата на входиране
на исковата молба в съда размерът на непогасената част от кредита е в общ
размер на 46 179.01 лева, от които: 26 488.57 лева главница /11 735.04
лева падежирали вноски и 14 753.53 лева с
ненастъпил падеж/, 10 640.18 лева, представляваща възнаградителна
лихва /7 957.45 лева падежирали плюс
2 682.73 лева с ненастъпил падеж за плащане/ за периода от 05.09.2017г. до
05.03.2024г., както и сумата от 9 050.26 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 05.10.2017г. до 15.02.2021г.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните
изводи от правна страна :
Главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД, предвид поддържаните в исковата молба твърдения се
явява процесуално допустими, предявени при наличие на правен интерес и редовно
упражняване правото на иск.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: възникване
на облигационни отношения между ищеца и ответника, по силата на сключен договор
за заем от 23.02.2016г., с предоставяне на уговорената заемна сума, по който за
ответника е възникнало задължение за връщане на заемната сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва.
По същество
на доводите:
Уважаването на иск за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно
правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно
или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и
реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
Договорът за заем за потребление е
реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между
страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем
парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е
предадена въз основа на договор за заем, т.е. при наличието на съгласие за
връщане у ответника.
Съгласно утвърдената съдебна практика на
ВКС съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума,
но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете
страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав
е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако
първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма
договор и даденото е без основание. Реалният елемент - получаването се
удостоверява от заемателя с поемането на задължението "да върне"
нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи
отрицателния факт на неполучаването. В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно безпротиворечивата съдебна практика, договорът за заем за потребление
е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато
съгласие между страните, едната страна даде, а другата получи в заем парична
сума, като в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца,
претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже
възраженията си - че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок
на волята, че задължението е погасено и пр. факти, съобразно въведените
възражения срещу иска. В случая съвкупния анализ на събраните приетите по
делото неоспорени писмени доказателства и заключението на съдебно –счетоводна
експертиза, сочи за възникването между страните на облигационно правоотношение
и по – точно сключен договор за заем.
Обявяването на предсрочната изискуемост
предполага изявление на заемодателя, че ще счита целия заем или непогасения
остатък от заема за предсрочно изискуеми и има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на заемодателя, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (вж. т. 18 от ТР №
4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК, ВКС). От писмените доказателства се
установява, че на 26.03.2018 г. ищецът е връчил лично на ответника уведомление
за обявяване на заема за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на
задълженията по договора. Следователно, към 26.03.2018 г., са били налице
предпоставките на обявяване на заема за предсрочно изискуем съгласно чл. 5 от
договора за заем и е извършено връчване на уведомлението за обявяването на
заема за предсрочно изискуем. Следователно, заемът валидно е направен
предсрочно изискуем. От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към датата на подаване на исковата
молба непогасената главница по процесния договор за
заем е в размер на 26 488.57 лева. Установява се още, че към датата на
подаване на исковата молба непогасената възнаградителна
лихва за периода 05.09.2017 г. – 05.03.2024 г. е в размер на 10 641.18
лева, обезщетението за забава е в размер на 9 050.26 лева за периода от
05.10.2017г. до 15.02.2021г.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявените искове
с правно основание чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските:
При този изход от спора,
право на разноски има ищецът.
Ищецът е направил разноски
по производството в общ размер на 3 292.95 лв., от които 1 832.95
лева платена държавна такса, 960 лева депозит за особен представител и 400 лева
депозит за съдебно-счетоводна експертиза, претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно
представения на страница 82 от делото списък на разноските по чл. 80 ГПК. Предвид на горното и съгл.чл.78, ал.1 ГПК ответната
страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 292.95 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, I – 7 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.Р.М., ЕГН **********
*** да заплати на „БНП П.П.Ф." С.А. клон
България, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк
София, сгр.14, следните суми:
-
на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, ЗЗД вр. чл. 240,
ал.1 ЗЗД, сумата от 26 488.57 лева, представляваща
главница по договор за потребителски заем № CARU-12813795 от 23.02.2016г.,
ведно законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба 15.02.2021г. до окончателното й плащане;
-
на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, ЗЗД вр. чл. 240,
ал.2 ЗЗД, сумата 10 640.18 лева,
представляваща възнаградителна лихва по сключен между
страните договор за потребителски заем № CARU-12813795 от 23.02.2016г., за периода
от 05.09.2017г. до 05.03.2024г.;
-
на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД,
сумата 8 694.93 лева,
представляваща лихва за забава по сключен между страните договор за
потребителски заем № CARU-12813795 от 23.02.2016г., за периода от 05.10.2017г.
до 11.02.2021г.
ОСЪЖДА Д.Р.М., ЕГН ********** *** да заплати на БНП П.П.Ф." С.А.
клон България, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк
София, сгр.14, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 3 292.95
лева - разноски
по делото пред СГС.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени по
посочена на лист 4 от делото банкова сметка.
***лба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: