Решение по дело №887/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.Т.З., чрез адв. Б. Б. от АК – Хасково, против чл. 49, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 5 от Наредба № 16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград, приета с Решение № 15 от 28.11.2019 г. на Общински съвет – Димитровград.

В жалбата на първо място са развити доводи за нищожност на оспорените разпореди, поради неразгласяването им по трите кумулативни способа по чл. 22, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). На следващо място, от протокола, воден за сесията на Общински съвет – Димитровград от 28.11.2019 г., не ставало ясно по какъв начин се отчитал гласът при поименното гласуване на оспорената част дали, чрез вдигане на ръка, електронно, поименно с отговор или подписване, поради което Решение № 15/28.11.2019 г., с което била прита Наредба № 16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Димитровград, било невалидно. Освен това, липсвала обосновка в проекта на процесната наредба и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и такъв за очакваните финансови резултати от прилагане на оспорената част, като не били спазени и изискванията на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Навеждат се доводи за некомпетентност на Общински съвет – Димитровград да урежда наказателни състави, каквито представлявали оспорените разпоредби. Сочи се и че оспорените разпоредби били неясни и неопределени, тъй като в тях бил използван изразът „от всякакво естество“.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорената част на наредбата и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Общински съвет – Димитровград, в съпроводителното писмото, с което се изпраща административната преписка по приемането на оспорената наредба, изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се моли в случай на приемане на жалбата за основателна, да се присъдят разноски в размер под нормативно установения минимум и то само за извършеното от упълномощения адвокат действие, тъй като не било налице процесуално представителство по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за основателност на жалбата, тъй като оспорените разпоредби били приети при липса на материална компетентност, поради което били нищожни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка рег. индекс РД-28-401/02.09.2019 г. (рег. индекс ОбС-07-310/03.09.2019 г.) кметът на Община Димитровград е предложил на Общински съвет – Димитровград да приеме следното решение: „На основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и във връзка с чл. 62, ал. 10 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) 1. Приема Наредба № 16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград. 2. Възлага на кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението и контролът по приложението на Наредбата.“ В докладната записка са посочени причините, налагащи приемането на предложения проект на наредба; целите, които се поставят с предложения проект; финансовите и други средства, необходими за прилагане на новата наредба; очакваните резултати от прилагане на наредбата, включително финансови резултати и анализ за съответствието с правото на Европейския съюз. Посочено е и че проектът на наредбата, ведно с мотивите за нейното приемане, са били публикувани на страницата на Община Димитровград на 30.08.2019 г. на основание чл. 26 ЗНА, както и че заинтересованите лица в срок от 30 дни от публикуването могат да предоставят в Общински център за услуги и информация на гражданите – партерен етаж в сградата на общината, в рамките на работното време от 8.30 до 17.00 ч., становища и предложения по докладната, адресирани до кмета на Община Димитровград.

С Решение № 15/28.11.2019 г., на основание чл. 21, ал. 2 ЗМСМА и във връзка с чл. 62, ал. 10 ЗУТ, Общински съвет – Димитровград е приел следното: 1. Приема Наредба № 16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград. 2. Възлага на Кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението и контролът по приложението на наредбата.

При приемане на решението в гласуването са участвали 33 общински съветници (от общо 33, вж. чл. 4, ал. 1 от представения Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация), от които „за“ са били 31, „против“ – 0, „въздържали се – 2.

Като част от административната преписка по приемане на наредбата, по делото са представени публикация от 03.09.2019 г. на докладната записка и проекта на наредбата на интернет страницата на Община Димитровград (л. 85 и сл.), Становища на постоянните комисии, разгледали докладната записка (л. 100), Справка от 08.11.2019 г. по чл. 26, ал. 5 ЗНА (л. 99), покана за редовно заседание на Общински съвет – Димитровград (л. 44), електронно писмо от 21.11.2019 г. до общински съветници с изпращане до същите на линк на архивиран файл на всички материали за заседанието на Общински съвет – Димитровград на 28.11.2019 г. и проект на дневен ред (л. 48).

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал.1 АПК проверка за законосъобразността на оспорената част от процесния подзаконов нормативен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима.

На първо място съдът намира, че същата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването. Това е така, защото съгласно чл. 186, ал. 1 АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай, от представените по делото заверени копия на документи за самоличност и нотариален акт на П.Т.З. се установява, че към датата на подаване на жалбата той има постоянен адрес *** и притежава недвижим имот в с. Бодрово, общ. Димитровград. Ето защо за него съществува правен интерес от оспорване на разпоредби от процесната наредба, доколкото е техен адресат и е възможно неговите права да бъдат засегнати в бъдеще, или да се породи задължение за него от тях.

Оспорването е насочено срещу годен за обжалване акт, а именно отделни разпоредби от подзаконов нормативен акт, което съгласно чл. 185, ал. 2, във вр. ал. 1 АПК, е допустимо.

Освен това жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, а съобразно чл. 187, ал. 1 АПК подаването й не е обвързано с определен срок.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В разпоредбата на чл. 8 ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗМСМА. Следователно, общинските съвети имат нормотворческа компетентност, но ограничена по териториален и предметен обхват. Те имат право да издават нормативни актове, с които да уреждат обществените отношения от местно значение, но съобразно нормативни актове от по - висока степен, като не разполагат с правомощия за уреждат материя, за която не са надлежно овластени или която е уредена с общ за територията на страната нормативен акт. Ето защо въпрос, уреден от общински съвет при отсъствие на законова делегация за това е решен от некомпетентен орган, което е порок, обуславящ нищожност на издадения акт.

От оспорените разпоредби на чл. 49, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 5 от Наредба № 16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград е видно, че ако не подлежи на по - тежко наказание, лице, което създава нерегламентирани сметища в озеленени площи или територии и имоти, предвидени за озеленяване, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а лице, което замърсява зелените площи с отпадъци от всякакво естество – с глоба от 100 до 300 лв.

Съгласно чл. 62, ал 10 ЗУТ, общинският съвет приема наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси.

При анализа на горепосочените разпоредби на ЗУТ и ЗУО се налага изводът, че законодателят не е делегирал нормотворчески правомощия на общинските съвети с наредби да установяват състави на административни нарушения и да определят съответните им наказания, свързани с административнонаказателната дейност при управление на отпадъците на територията на общината, каквито по естеството представляват оспорените в случая.

Следователно, процесният нормативен административен акт в оспорената му част е приет при липса на материална компетентност, а това винаги е основание за прогласяването му за нищожен. В този смисъл е и Решение № 6753 от 04.06.2021 г. по адм. д. № 3740/2021 г. на ВАС, III о.

Касае се за порок, който не може да бъде отстранен и за чието наличие съдът следи служебно и го обявява, дори и при липса на искане за това - чл. 168, ал. 2 АПК.

Ето защо следва да бъде обявена нищожността на чл. 49, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 5 от Наредба № 16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград, като е ненужно да се обсъждат другите наведени от жалбоподателя доводи, доколкото и при евентуалното им приемане за неоснователни, не би се стигнало до по-различен резултат с оглед констатираната в случая липса на материална компетентност на ответника.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 196 АПК единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 1 030,00 лева, от които 10,00 лева за внесена държавна такса, 20,00 лева за внесена такса за обявление в ДВ и 1 000,00 лева за платено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 09.10.2023 г. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на последното е неоснователно, тъй като то е съобразено с минималния такъв, определен в приложимия чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл. 49, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 5 от Наредба № 16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Димитровград, приета с Решение № 15 от 28.11.2019 г. на Общински съвет – Димитровград.

ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на П.Т.З. ***, сумата от 1 030,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 АПК при неподаване в срок на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

Председател:
Членове: