№ 1623
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110200900 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-4332-026221/14.12.2022 г., издадено от
началника на Група към Отдел „Пътна полиция” – СДВР, на Ц. Х. Т. са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10
лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
изразяващи се в това, че на 30.11.2022 г., около 05.20 часа, в гр. София, по ул.
„Веслец“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към ул. „Поп Богомил“
управлява л.а. марка „Фолксваген Туарег“ с рег. № /номер/, като при
извършена полицейска проверка до № 49А отказва да бъде изпробван за
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № ARNA 0142, като
не носи в себе си контролен талон към СУМПС.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Ц. Х. Т., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят е представил контролен
талон към СУМПС на проверяващите го служители, като е отказал да даде
проба за алкохол с техническо средство поради разпространената в медиите
1
информация за високата им чувствителност. Изложено е, че не е предоставена
възможност на последния да даде кръвна проба. Оспорва се компетентността
на органите, издали АУАН и НП. Релевирани са доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН предвид
непосочване на реквизитите по чл. 42, ал. 1, т. 3, 4 и 7 ЗАНН. Твърди се, че е
нарушена и разпоредбата на чл. 43, ал. 5 ЗАНН, доколкото Ц. Т. не е бил
уведомен за възможността за отправяне на предложение до наказващия орган
за сключване на споразумение за приключване на
административнонаказателното производство. Твърди се, че към момента на
извършване на проверката не е имало фактическо основание за извършването
й по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Твърди се, че в
НП не е посочен моментът на извършване на нарушението. Твърди се, че
нарушението не е осъществено от субективна страна. С оглед на изложеното,
от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като се
присъдят в полза на жалбоподателя направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган не се явява и не изпраща свой процесуален
представител в хода на съдебното производство по делото.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. Акцентирано е върху обстоятелството, че проверката е
извършена без фактическо основание по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. Твърди се, че по делото не е приложен протокол по Приложение
№ 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата, удостоверяващ резултата от проверката.
Изложено е, че в АУАН и НП не е посочен часът на отказа за тестване с
техническо средство, доколкото същият е различен от часа на спиране за
извършване на проверката. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
атакуваното НП, като се претендират направените по делото разноски
съгласно приложения списък с разноски.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
2
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 30.11.2022 г. свидетелят И. и Ангел Ангелов – полицейски служители
от 05 РУ-СДВР, изпълнявали служебните си задължения в гр. София. Около
05.20 часа на 30.11.2022 г. същите спрели за проверка до № 49а на ул.
„Веслец“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към ул. „Поп Богомил“
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № /номер/, който бил
управляван от Ц. Х. Т.. Полицейските служители установили, че Ц. Х. Т.
лъхал на алкохол, завалял говора и бил със зачервени очи, поради което
поискали съдействие от ОПП-СДВР.
На място бил изпратен екип на ОПП-СДВР в състав свидетелите П. и М..
Последните установили на място, че Ц. Т. не носи в себе си контролен талон
към СУМПС. Служителите на ОПП-СДВР предложили на Ц. Т. да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“
ARNA 0142, като последният категорично отказал, твърдейки, че не е
управлявал автомобила. Отказът на Ц. Т. да бъде тестван за употреба на
алкохол бил обективиран в Талон за изследване № 113566/30.11.2022 г.
С оглед установените на място нарушения, св. П. съставил срещу Ц. Х. Т.
АУАН бл. № 754936/30.11.2022 г. за извършени административни нарушения
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Последният бил връчен на Ц.
Х. Т., който отказал да го подпише и да получи препис от акта.
Ц. Т. отказал да подпише и издадения талон за изследване №
113566/30.11.2022 г., както и да получи препис от същия. Отказът на Т. да
подпише АУАН и талона за изследване, както и да получи преписи от
същите, бил удостоверен по надлежния ред с подписа на св. В. – служител на
ОПП-СДВР, който бил повикан за съдействие на място за удостоверяване на
посочените откази.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 22-4332-
026221/14.12.2022 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за
описаното в АУАН административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП на Ц.
3
Т. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а за
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП – „глоба“ в размер на
10 лева.
НП било връчено на Ц. Т. на 16.12.2022 г., като последният в
законоустановения 14-дневен срок (на 28.12.2022 г.) подал жалба срещу
същото, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите П., М., В. и И.; справка-картон на водача за
допуснатите нарушения и наложените наказания на Ц. Т. към момента на
извършване на процесното деяние; талон за изследване № 113566/30.11.2022
г.; справка от ОПП-СДВР (л. 47 от делото) и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. От показанията на св. И. се установява, че около 05.20
часа на 30.11.2022 г. на описаното в АУАН и НП място с колегата му Ангелов
са спрели за проверка управлявания от жалбоподателя Т. лек автомобил
марка „Фолксваген“ с рег. № /номер/, като последният е бил видимо пиян,
което е наложило съдействието на колегите им от ОПП-СДВР – свидетелите
П. и М.. Горепосочените трима свидетели са категорични, че при оказаното
съдействие и извършената на място проверка е установено, че Ц. Т. не носи
контролен талон към СУМПС, както и че е отказал да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“.
Свидетелите са категорични, че Т. е отказал да бъде изпробван за употреба на
алкохол, тъй като отричал да е водач на автомобила. Следва да се посочи, че
св. И., който е спрял за проверка процесния автомобил, е категоричен, че
последният е бил управляван именно от Ц. Т., като не е имало друго лице в
МПС. Показанията на горепосочените трима свидетели са пълни,
непротиворечиви и последователни, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Свидетелите П. Х., М.Т. и И.С.в са категорични и относно обстоятелството,
че Ц. Т. е отказал да подпише и получи преписи от АУАН и талона за
4
изследване, което обстоятелство е било удостоверено с подписа на св. В.. От
показанията на последния се установява, че е бил извикан на място като част
от втори екип на ОПП-СДВР, за да удостовери отказа на Ц. Т. да подпише
АУАН и талон за изследване № 113566/30.11.2022 г., което е било
удостоверено от него с полагане на подписи в съответните графи в
горепосочените два документа.
Съдът кредитира изцяло и останалите приети от съда по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по
делото съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира за установено от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им – т. 2.1, вр. т. 1.3.1 и т. 3.10 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. В този смисъл съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за съставяне на АУАН и НП
от некомпетентни длъжностни лица.
Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат
всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и
чл. 57, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това процесният АУАН и обжалваното НП са
съобразени с тези изисквания на процесуалния закон.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че АУАН
не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, 4 и т. 7 от ЗАНН. На първо
място в АУАН по ясен и недвусмислен начин е описано времето и мястото на
извършване на нарушението – на 30.11.2022 г., около 05.20 часа, в гр. София,
на ул. „Веслец“ до № 49а в посока на движение от бул. „Сливница“ към ул.
„Поп Богомил“. Недвусмислено са описани също така фактите и
обстоятелствата при извършване на нарушението, а именно отказ за
тестването му за употреба на алкохол със съответно техническо средство,
5
както и неносенето на контролен талон към СУМПС. Съдът намира за
неоснователно възражението, че не е посочен точният час на извършване на
деянието, изразяващо се в отказа на жалбоподателя за изпробване за алкохол
с техническо средство, доколкото в талона за изследване е посочен час 05.40
часа, а самата проверка е започнала в 05.20 часа. На първо място следва да се
отбележи, че в АУАН и НП следва да се посочи датата, а не точният час на
извършване на нарушението. В случая е посочен приблизителен час на
извършване на двете административни нарушения – около 05.20 часа, както и
точна дата 30.11.2022 г. В този смисъл е гарантирано правото на защита на
санкционираното лице, доколкото последното е било наясно с фактическите
рамки на вмененото му „административно обвинение“.
На следващо място не е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 42,
ал. 1, т. 7 ЗАНН, доколкото в АУАН са посочени трите имена, служебните
адреси и датите на раждане и на двамата свидетели Ангел Ангелов и И.С.в.
Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 ЗАНН, доколкото
при връчване на препис от АУАН нарушителят Т. е бил уведомен писмено за
правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за
сключване на споразумение за приключване на
административнонаказателното производство, което ясно е обективирано в
съдържанието и разписката към процесния АУАН. Фактът, че Ц. Т. е отказал
да получи препис от всички съставени документи по време на извършване на
проверката, вкл. от процесния АУАН, както и да се запознае с тяхното
съдържание, са обстоятелства, които се дължат на неговото поведение и не
могат да обуславят нарушаване на правото му на защита в хода на
образуваното административнонаказателно производство.
В този смисъл неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че е
било нарушено правото му на защита в хода на образуваното
административнонаказателно производство, доколкото не му е осигурена
възможност да даде кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта. Видно от приложения по преписката протокол № 113566/30.11.2022
г., на Ц. Т. е предоставена възможност да даде кръвна проба в рамките на 45
минути от връчване на талона в УМБАЛ „Св. Анна“, на ул. „Димитър
Моллов“ № 1 в гр. София. Т. обаче отново е отказал да подпише талона за
кръвно изследване, както и да получи препис от същия, с което реално сам се
6
е отказал от предоставеното му право съобразно разпоредбите на Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози да поиска
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му.
По идентичен начин не може да бъде споделено и възражението, че е било
допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото не е имало
фактическо основание за извършване на проверка на жалбоподателя Т.. На
първо място следва да се отбележи, че чл. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
касае тестването на водачите за употребата на наркотични вещества или
техни аналози, какъвто не е настоящият случай, поради което се явява
неприложима. Отделно от това, всички разпитани свидетели са категорични,
че Т. е бил неадекватен – лъхал е на алкохол, завалял е говора, имал е
зачервени очи и т.н., което е мотивирало и извършването на тест за употреба
на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер“. Неоснователно е и
възражението за допуснато нарушение на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., доколкото, както се посочи по-горе, в случая не се касае за
тестване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а освен това
протокол съгласно Приложение № 2 от Наредбата се изготвя само в случаите
на извършено изследване и получен резултат, каквото в случая не е налице.
Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
атакуваното НП.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Ц. Х. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му
административни нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
На първо място по безспорен начин се установи, че на процесната дата и
място, около 05.20 часа, жалбоподателят Ц. Т. е управлявал л.а. марка
„Фолксваген“ с рег. № /номер/, поради което има качеството „водач на
моторно превозно средство” по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Установи се
също така от обективна страна, че жалбоподателят Т. е отказал да бъде
изпробван с техническо устройство за установяване употребата на алкохол, в
каквато насока са показанията на разпитаните свидетели от 05 РУ-СДВР и
ОПП-СДВР. С оглед на това, извършеното от жалбоподателя Ц. Т. деяние се
7
субсумира от разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е осъществено и от
субективна страна при форма на вина пряк умисъл, доколкото Ц. Т. е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е целял настъпването на това негативно
изменение на обективната действителност – отказ за изпробване употребата
на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер“. Несъстоятелни и
житейски нелогични са възраженията в жалбата, че Т. е отказал да бъде
изпробван с техническото средство поради разпространената в медиите
информация за недостоверността на отчетените резултати. Ако
жалбоподателят е имал притеснения относно годността на техническото
средство, е следвало да подпише предявения му талон за медицинско
изследване и да даде кръвна проба, по който начин би се доказала именно
концентрацията на алкохол в кръвта му, който резултат се явява и меродавен
в процесния случай. Жалбоподателят обаче не се е възползвал от това му
право, като е нямал основание да откаже да бъде тестван за алкохол. Нещо
повече, от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се
установи по несъмнен начин, че Ц. Т. е отказал да даде проба за алкохол не
заради изложените в жалбата притеснения, а заради това, че е оспорвал, че е
водач на автомобила и то при положение, че е бил сам в последния.
При индивидуализацията на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя Т. за извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
наказващият орган законосъобразно е наложил предвидените в същата
разпоредба кумулативни наказания в законоустановените им размери –
„глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца. Предвид липсата на възможност за налагане на
административни санкции в размери, различни от посочените, съдът счита, че
наказателното постановление се явява законосъобразно и в тази си част.
Съдът счита, че жалбоподателят Т. е осъществил от обективна и
субективна страна и състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото по време на извършване на проверката не е
носил в себе си контролен талон към СУМПС. Нарушението е безспорно
доказано от събраните по делото доказателства.
Административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е извършено
8
виновно при форма на вина несъзнавана непредпазливост – небрежност,
доколкото нарушителят не е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и не е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди в конкретния случай. Правилно е
определено и наказанието за така извършеното административно нарушение
съобразно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, а
именно „глоба“ в размер на 10 лева.
Съдът счита, че извършените административни нарушения по чл. 174, ал. 3
ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения
от този вид, поради което същите не представляват маловажен случай по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съдът счита, че със своето
поведение жалбоподателят е засегнал в достатъчна степен обществените
отношения, обект на защита от посочените разпоредби, което обуславя
санкционирането му за така извършените административни нарушения. По
делото не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
характеризират извършените нарушения като маловажни случаи. Напротив,
налице са отегчаващи отговорността обстоятелства в тази насока, доколкото
от събраните по делото доказателства се установява, че Ц. Т. е бил в
неадекватно състояние, видимо употребил алкохол при управление на
автомобила, с което е застрашил живота и здравето на останалите участници
в движението по пътищата. С оглед на това, наказващият орган правилно не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН по отношение на всяко едно от
процесните две административни нарушения, доколкото същите не
представляват маловажен случай.
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна, поради което атакуваното НП следва да се потвърди изцяло
като законосъобразно и обосновано.
Предвид изхода на делото въззиваемата страна има право на разноски, но
доколкото не е направила такова искане в хода на съдебното производство,
такива не следва да й се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 22-4332-
026221/14.12.2022 г., издадено от началника на Група към Отдел „Пътна
полиция” – СДВР, с което на Ц. Х. Т. са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за извършено административно нарушение по чл.
174, ал. 3 ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева за извършено административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10