Решение по дело №10412/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 844
Дата: 28 февруари 2019 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20183110110412
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

……………../28.02.2019г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                                 

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10412 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Л.Й.Л., ЕГН ********** и Гина С.Д., ЕГН **********,*** приморски парк № 43 иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5401.3339, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 1971кв.м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец север“, , при граници на имота ПИ с идентификатори № №: 10135.5401.2014, 10135.5401.2015, 10135.5401.9623, 10135.5401.2020, 10135.5401.9622, 10135.5401.2017, на осн.чл. 124, ал.1 от ГПК.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата и уточняваща я молба: Ищците са придобили по давност  правото на собственост на процесния имот, установявайки владение върху него през 2000г. в трайно установените му граници. Сочи се, владението й да е било явно, непрекъснато и необезпокоявано до настоящия момент.Твърди, че доколкото не са разполагали документ за собственост на имота, през 2014г. ищците са отпочнали процедура по снабдяване с констативен НА за собственост по обстоятелствена проверка. Тогава ответната община е издала АОС на имота, с което е препятствано приключване на процедурата. Оспорва общината да е придобила правото на собственост на соченото в АОС основание и въз основа на предвидените в закона способи. Доколкото ответникът оспорва правата му, заявявайки собствени такива, за ищците се сочи да е налице правен интерес от отричането им. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен и се моли за неговото отхвърляне. Твърди, че имотът попада в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и същият е подлежал на възстановяване по реда и условията на посочения закон. Липсва вписване относно собствеността му по ПКП към ПНИ. И доколкото не са налице данни същият да е заявен от правоимащите лица за възстановяване, респ. изкупуване, то приложение спрямо намира разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ, на което основание и ответникът се легитимира като собственик. Това е дало основание и за издаване на АЧОС № 9591/25.08.2017г. Следователно, давност в полза на ищците не тече предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС /в сила до 1996г./ и пар.1 ЗД на ЗС/изм. ДВ бр. № 7/2018г./.  до 31.12.2022г. По изложените аргумент счита, че е придобил правото на собственост, поради което и исковата претенция се явява неоснователна.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора. Ищцовата страна е ангажирала подробни писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

При предявен установителен иск / положителен или отрицателен/, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът има задължението да следи служебно.

Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 8/27.11.2013г на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Според наложилата се практика в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът- фактите от които произтича правото му. Отнесено към конкретния случай, в настоящото производство ищците следва да  установяват, че са упражнявали фактическа власт върху имот с намерение за своене в период от поне 10 години. Ответникът от своя страна следва да докаже съществуването на отричаното от ищеца право, като изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността и в частност, че е станал собственик на имота като попадащ в т.нар остатъчен фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ дало му основание и за издаване на АЧОС  № 9591/25.08.2017г. - чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, което изключва и възможността по отношение на имота да е текла придобивна давност в полза на ищците.

От събраните по делото гласни доказателства посредством разпитите на свидетелите  Георги Димитров и Д. Иванов по делото безспорно се установи, че от поне 14-15 години ищците упражняват фактическа власт по отношение на процесния имот- обработват го, засяли са дървета, поставили са ограда. Свидетелите не са виждали други хора, с изключение на ищците да обработват имота.

Горната фактическа установеност е достатъчна, за да обоснове правния интерес на ищците от предявяване на иска, доколкото актуването на имота с АЧОС съставлява пречка ищците са се снабдят с констативен нотариален акт за собственост.

По делото е изслушано и прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице Ж.Б.. Съдът кредитира заключението на в.л., вкл. с обясненията дадени при изслушването му, като обективно, компетентно изготвено като базирано на документално проучване на действалите за местността планове и проверката с тези съхранявани от Общината, поради което и като неоспорено от страните бива възприето в цялост. Съобразно заключението на в.л. в КП/1996г.имотът не съществува, а територията му попада в имоти ПИ от 2014 до 2019г. по този план, записани като собственост на трети лица. С ПСИГ от 1997г. имотът не съществува,попада с цялата си площ стар имот №629, който е записан на неидентифициран собственик. В ПНИ 2012г. процесният имот също не съществува, а попада в границите на НИ 401,3339, записан на неидентифициран собственик. В КККР 2008г.(начален вид) имотът също е записан на неидентифициран собственик. По –късно имота е записан на Община Варна. Вещото лице е посочило, че преди 21.07.2000г. имотът е бил със статут на земеделска земя. Вещото лице не е установило имотът да е бил одържавяван, както да е бил включен в ТКЗС. Експертът е дал заключение, че територията на с.о.“Боровец север“, землище кв.“Галата“ е територия по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установява се, че за част имотите, в чиято територия процесния имот е попадал по КП/1996г., а именно имоти   2014 и 2015 правото на ползване е трансформирано в право на собственост. За имоти 2016, 2018 и 2019 не е заплатено обезщетение, съответно правото на ползване не е трансформирано в право на собственост

Липсват данни за провеждана реституционна процедура за процесния имот, респ. да е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Съгласно  чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост.  Земеделска земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Характерът на имота като земеделски и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се определя от разпоредбите на чл. 2 от ЗСПЗЗ, според които имотът следва да е предназначен за земеделско производство и едновременно с това да не се намира в границите на населените места и селищни образувания.

В случая от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи, че имотът е имал земеделски характер. Установи се още, че  същия попада в територия по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ, че по отношение на процесния имот, не са заявени реституционни права по ЗСПЗЗ , поради което следва да се приеме, че ответникът е доказал предпоставките по  чл. 19 ЗСПЗЗ, като придобивен способ на земеделската земя, която по силата на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС е станала частна общинска собственост. Върху този извод не се отразява обстоятелството, че по делото не се установи процесният имот да е включван е ТКЗС, достатъчно е същият да попада в територия по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ / така Решение 101/03.10.2018г. по гр.д. 4402/2017 на ВКС, Решение № 79 от 1.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 117/2011 г. /

След като имотът се явява общинска собственост, по отношение на него е приложима забрана за придобиване по давност, съгласно чл. 86 ЗС

С оглед изложеното, предявеният иск следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора и на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение. На осн.чл. 78, ал.8 от ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 200 лева, което е в пределите на чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правна помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя.

Водим от горното, съдът

 

 

 

                                                  Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявен от Л.Й.Л., ЕГН ********** и Гина С.Д., ЕГН **********,*** приморски парк № 43 иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5401.3339, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 1971кв.м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец север“, , при граници на имота ПИ с идентификатори № №: 10135.5401.2014, 10135.5401.2015, 10135.5401.9623, 10135.5401.2020, 10135.5401.9622, 10135.5401.2017, на осн.чл. 124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Л.Й.Л., ЕГН ********** и Гина Стойчреа Д., Егн **********,***  ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Варна, бул. Осми приморски парк № 43 сумата от 200 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: