Р Е Ш Е Н И Е
№……………../28.02.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №10412 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Л.Й.Л.,
ЕГН ********** и Гина С.Д., ЕГН **********,***
приморски парк № 43 иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик
на имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5401.3339, по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с
площ от 1971кв.м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец север“,
, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: 10135.5401.2014,
10135.5401.2015, 10135.5401.9623, 10135.5401.2020, 10135.5401.9622,
10135.5401.2017, на осн.чл. 124, ал.1 от ГПК.
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в
исковата и уточняваща я молба: Ищците са придобили по давност правото на собственост на процесния имот,
установявайки владение върху него през 2000г. в трайно установените му граници.
Сочи се, владението й да е било явно, непрекъснато и необезпокоявано до
настоящия момент.Твърди, че доколкото не са разполагали документ за собственост
на имота, през 2014г. ищците са отпочнали процедура по снабдяване с констативен
НА за собственост по обстоятелствена проверка. Тогава ответната община е издала
АОС на имота, с което е препятствано приключване на процедурата. Оспорва
общината да е придобила правото на собственост на соченото в АОС основание и
въз основа на предвидените в закона способи. Доколкото ответникът оспорва
правата му, заявявайки собствени такива, за ищците се сочи да е налице правен
интерес от отричането им. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен и
се моли за неговото отхвърляне. Твърди, че имотът попада в територия по пар. 4
ПЗР на ЗСПЗЗ и същият е подлежал на възстановяване по реда и условията на
посочения закон. Липсва вписване относно собствеността му по ПКП към ПНИ. И
доколкото не са налице данни същият да е заявен от правоимащите лица за
възстановяване, респ. изкупуване, то приложение спрямо намира разпоредбата на
чл. 25 ЗСПЗЗ, на което основание и ответникът се легитимира като собственик.
Това е дало основание и за издаване на АЧОС № 9591/25.08.2017г. Следователно,
давност в полза на ищците не тече предвид разпоредбите на чл. 86 ЗС /в сила до
1996г./ и пар.1 ЗД на ЗС/изм. ДВ бр. № 7/2018г./. до 31.12.2022г. По изложените аргумент счита,
че е придобил правото на собственост, поради което и исковата претенция се
явява неоснователна.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по
спора. Ищцовата страна е ангажирала подробни писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
При предявен установителен иск / положителен или
отрицателен/, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът има задължението да следи служебно.
Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от ТР
№ 8/27.11.2013г на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. Според наложилата се
практика в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответникът- фактите от които произтича правото
му. Отнесено към конкретния случай, в настоящото производство ищците следва
да установяват, че са упражнявали
фактическа власт върху имот с намерение за своене в период от поне 10 години. Ответникът
от своя страна следва да докаже съществуването на отричаното от ищеца право,
като изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността
и в частност, че е станал собственик на имота като попадащ в т.нар остатъчен
фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ дало му основание и за издаване на АЧОС № 9591/25.08.2017г. - чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, което изключва и
възможността по отношение на имота да е текла придобивна давност в полза на ищците.
От събраните по делото
гласни доказателства посредством разпитите на свидетелите Георги Димитров и Д. Иванов по делото безспорно
се установи, че от поне 14-15 години ищците упражняват фактическа власт по
отношение на процесния имот- обработват го, засяли са дървета, поставили са
ограда. Свидетелите не са виждали други хора, с изключение на ищците да
обработват имота.
Горната фактическа
установеност е достатъчна, за да обоснове правния интерес на ищците от
предявяване на иска, доколкото актуването на имота с АЧОС съставлява пречка
ищците са се снабдят с констативен нотариален акт за собственост.
По делото е изслушано и
прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице Ж.Б.. Съдът кредитира
заключението на в.л., вкл. с обясненията дадени при изслушването му, като
обективно, компетентно изготвено като базирано на документално проучване на
действалите за местността планове и проверката с тези съхранявани от Общината,
поради което и като неоспорено от страните бива възприето в цялост. Съобразно
заключението на в.л. в КП/1996г.имотът не съществува, а територията му попада в
имоти ПИ от 2014 до 2019г. по този план, записани като собственост на трети
лица. С ПСИГ от 1997г. имотът не съществува,попада с цялата си площ стар имот
№629, който е записан на неидентифициран собственик. В ПНИ 2012г. процесният
имот също не съществува, а попада в границите на НИ 401,3339, записан на неидентифициран
собственик. В КККР 2008г.(начален вид) имотът също е записан на неидентифициран
собственик. По –късно имота е записан на Община Варна. Вещото лице е посочило,
че преди 21.07.2000г. имотът е бил със статут на земеделска земя. Вещото лице
не е установило имотът да е бил одържавяван, както да е бил включен в ТКЗС.
Експертът е дал заключение, че територията на с.о.“Боровец север“, землище кв.“Галата“
е територия по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установява се, че за част имотите, в
чиято територия процесния имот е попадал по КП/1996г., а именно имоти № № 2014 и 2015 правото на
ползване е трансформирано в право на собственост. За имоти 2016, 2018 и 2019 не
е заплатено обезщетение, съответно правото на ползване не е трансформирано в
право на собственост
Липсват данни за провеждана реституционна процедура за
процесния имот, респ. да е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ земеделската
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва
от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска
собственост. Земеделска земя, останала
след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за
възстановяване. Характерът на имота като земеделски и подлежащ на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
се определя от разпоредбите на чл. 2 от ЗСПЗЗ, според които имотът следва да е
предназначен за земеделско производство и едновременно с това да не се намира в
границите на населените места и селищни образувания.
В случая от събраните по
делото гласни доказателства безспорно се установи, че имотът е имал земеделски
характер. Установи се още, че същия попада
в територия по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ, че по отношение на процесния имот, не са
заявени реституционни права по ЗСПЗЗ
, поради което следва да се приеме, че ответникът е доказал предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ, като придобивен способ на
земеделската земя, която по силата на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС е станала частна общинска
собственост. Върху този извод не се отразява обстоятелството, че по делото не
се установи процесният имот да е включван е ТКЗС, достатъчно е същият да попада
в територия по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ / така Решение ℕ101/03.10.2018г. по гр.д. ℕ 4402/2017 на ВКС, Решение № 79 от
1.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 117/2011 г. /
След като имотът се явява
общинска собственост, по отношение на него е приложима забрана за придобиване
по давност, съгласно чл. 86 ЗС
С оглед изложеното, предявеният
иск следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора и на
осн.чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение. На осн.чл. 78, ал.8 от ГПК съдът определя възнаграждение в
размер на 200 лева, което е в пределите на чл.25, ал.2 от Наредбата за
заплащането на правна помощ, като съобразява цената на иска, броя на
проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от Л.Й.Л., ЕГН ********** и Гина С.Д.,
ЕГН
**********,*** приморски парк № 43 иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на имот, представляващ ПИ с идентификатор
10135.5401.3339, по Кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на
АГКК, с площ от 1971кв.м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание
„Боровец север“, , при граници на имота ПИ с идентификатори № №:
10135.5401.2014, 10135.5401.2015, 10135.5401.9623, 10135.5401.2020,
10135.5401.9622, 10135.5401.2017, на осн.чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Й.Л.,
ЕГН ********** и Гина Стойчреа Д., Егн **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Община
Варна, бул. Осми приморски парк № 43 сумата от 200 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл. 78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: