Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калоферова като разгледа гр.д. № 1839 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.310 и
сл. от ГПК.
Ищецът THE H.D.
LEE C., INK. твърди,
че притежава следната регистрирана търговска марка на Общността, действаща и на
територията на Република България - СТМ LЕЕ № 164228, регистрирана за класове – 25, както и следната национална
търговска марка - рег. № 10908 LEE,
регистрирана за клас 25. От
името на ищеца имало подадени молби пред Агенция Митници за прилагане на
гранични мерки по реда на чл.5, пар.2 Регламент ЕО № 1383/2003 г. във вр. чл.78
от ЗМГО и Наредбата за граничните мерки за защита на права на интелектуална
собственост. В резултат на осъществения от Митница Свиленград към Агенция
„Митници” граничен контрол. И във вр. с чл.4
от НГМЗПИС и чл. 9 от Регламент 1383 на 15.11.2007 г. ищецът получил уведомление от Началника на Митница Свиленград за
извършено от митническите служители
задържане на стока по чл.78 от ЗМГО. Задържаната стока била 30 броя панталони плат деним, носещи неоснователно
марка LEE. Вносител на
стоката е румънският гражданин, пътуващ от Гърция за Македония, К.К., п. МКД № - ********, с адрес Македония - гр. Ш, ул. ********.Стоката била произведена
и внесена на територията на Република България и на Европейския съюз без разрешение на
собственика на правата върху използваната марка
LEE, а именно THE H.D. LEE COMPANY, INK. С това било извършено
нарушение на чл. 73 ЗМГО. Нарушението
се състояло в използване на чужда марка без съгласието на притежателя на изключителното право, в търговската дейност. При идентификация на стоките от експерти на ищеца било установено,
че стоките са фалшиви, не са произведени от тях и грешно указват производителя.
Осъществяването на внос на стоки, обозначени
с процесните марки представлявало използване по
смисъла чл. 13, ал.2, т.З от ЗМГО. В същото време осъществяването на внос на
стоки в големи количества, изключвало
възможността за лична употреба, от румънският гражданин К.К., който
вероятно е имал намерение да
осъществява търговска дейност с тях, което от своя страна представлявало
използване в търговската дейност. Процесните марки били собственост на една от
най-големите производители на облекло,
а именно американската компания THE H.D. LEE COMPANY, INK. И по своята същност представлявали фирменото наименование - LEE.
Пътувайки със стоката от Турция за Македония, К.К. е бил с
пълното съзнание, че пренася стока,
която е фалшива и която той внася в
България без да е искал съгласието на притежателите на права, което недвусмислено
показвало наличието на умисъл. Ищецът счита, че е изпълнен съставът на чл. 73 от ЗМГО, а именно използване по смисъла на чл.13 ЗМГО в търговската дейност на знак
без съгласието на притежателя на права.
На основание
чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО ищецът моли съда да установи факта на извършеното
нарушение от К.К..
Ответникът К.К. не взема становище по предявения иск.
Съдът като
разгледа представените доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С писмо
изх.№ 4414-1508/28.04.2010 г. Митница Свиленград към Агенция митници е
уведомила THE H.D.LEE COMPANY САЩ, че
на 17.04.2010 г. на МП Капитан Андреево е пристигнал румънски гражданин,
пътуващ от Турция за Македония. При извършената митническа проверка на личния
багаж на К.К. е установено, че същият превозва стоки, които носят знаци на запазени
търговски марки с правопритежател THE H.D.LEE COMPANY като стоката била без придружителни документи. На
основание чл.78, ал.1 от ЗМГО с разписка № 0019598/17.04.2010 г. били задържани
следните стоки: панталони плат деним „LEE“ – 30 броя. Задържането било основано на съмнения в използването на
търговски марки с правопритежател THE H.D.LEE COMPANY, както и на теехни имитации, без съгласието на
правопритежателя, в нарушение на правата му върху интелектуална собственост.
Посочено е, че стоките са приети на склад под митнически контрол.
Представено
е удостоверение изх.№ 70-00-3015/12.07.2007 г., издадено от Патентно ведомство
на Руепублика България, с което е удостоверено регистрирането на марка „LEE“ – словна № 10908 с притежател THE H.D.LEE COMPANY Inc. със срок на покровителстване 2.12.2016 г.
С писмо №
2916/9.02.2007 г. Патентно ведомство уведомява, че при условията и по реда на
Регламент 40/94/ЕС на Съвета за търговската марка на Общността е регистрирана
марка на Общността № ********* „LEE“. Посочено е, че марката е притежание на THE H.D.LEE COMPANY Inc. и е със срок на защита 1.04.2016 г.
С писмо по вх.№ 922/2010 г. от 7.01.2011 г., Районна
прокуратура Свиленград е уведомила адв. А.И., че срещу К.К. от Македония има
образувано досъдебно производство № 543/2010 г.
по описа на РУП гр.Свиленград за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК
По делото е изслушана съдебно-маркова
експертиза, от чието заключение се установява, че стоките, внесени от
ответника, са идентични на стоките, за които са регистрирани марките на ищеца –
дънкови панталони клас 25 на МКСУ. Използваното означение LEE върху стоките на ответника е
идентично на комбинирана марка на Общността СТМ № ********* LEEкомбинирана марка на Общността
СТМ № ********* LEE и
национална словна марка LEE BG № 10908, притежавани от ищеца.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.
76, ал. 1, т. 1 за установяване на нарушение на право върху марка.
Правото върху търговска марка съгласно
чл. 13, ал. 1 от ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва, да се
разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в
търговската си дейност знак, който най-общо е сходен или идентичен на марката,
за означаване на стоки и услуги, които са сходни или идентични на тези, за
които марката е регистрирана, или на различни и несходни стоки и услуги, когато
съществува възможност сходството на знаците да доведе до объркване на
потребителите, както и за всякакви стоки и услуги, когато по-ранната марка се
ползва с известност на територията на РБ и използването на знака извлича без
основание облаги от отличителния й характер или от известността й, респ.
уврежда притежателя й /чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 от ЗМГО/. Формите на
"използване" на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са посочени
в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях е вносът на стоки с този знак. Всяко
използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на
посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на
търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното
право върху марката. За да е налице използване на марка в търговската дейност
по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, включително и внос и износ на стоки с този
знак по ал. 2, т. 3 с. з., трябва да е налице основната норма - чл. 13, ал. 1
ЗМГО, определяща съдържанието на правото върху марка, което се свежда до
правото на притежателя на марката да забрани на трети лица без негово съгласие
да използват знак, идентичен с марката, която той е регистрирал или поради
сходство с марката или идентичност на стоките или услугите, съществува
вероятност за объркване на потребителите, които свързват предлагания знак с
регистрираната марка. При наличието на такова нарушение на притежателя на
марката е предоставено право на иск за защита съгласно чл. 75 вр. чл. 76 от
ЗМГО.
От представените по делото сертификати
за марки на Общността и документи за актуалния статут на марки е видно, че
ищецът притежава правото върху процесните марки на Общността и същите са в срок
на закрила към датата на нарушението.
По делото ответникът не спори с
отговора на исковата молба, а фактът се установява и от писмото от Митница Свиленград към Агенция митници,
че ответникът е извършил внос на процесните стоки. След вноса стоките са задържани и предадени
за съхранение в склад на Митница „Столична”.
От изслушаната по делото съдебно-маркова експертиза се установява, че
стоките, внесени от ответника са означени със знак, идентичен
със знака на марките, притежавани от ищеца като не са представени доказателства
за съгласие на ответника за това.
Гражданскоправната
защита по чл. 76 от ЗМГО е предвидена като средство за
защита срещу извършени нарушения и тъй като в процеса се установи ответникът да
е извършил такова нарушение, исковете са основателни и доказани и като такива
следва да бъдат уважени.
При този изход на делото ответникът
следва да заплати на ищеца направените от него разноски в производството – 580
лв.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО, предявен от THE H.D.LEE COMPANY САЩ, със съдебен адрес: адв. А.Г.И.,***,
офис 2, че К.К., п.МКД № ********, с адрес: Македония, гр.Ш, ул. ********е извършил нарушение на
правото на THE H.D.LEE COMPANY САЩ върху марка
на Общността № ********* „LEE“ и марка „LEE“ –
словна № 10908 чрез осъществяване на внос на следните стоки: панталони плат деним „LEE“ – 30 броя
през МП Капитан Андреево.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
К.К., п.МКД № ********, с адрес: Македония, гр.Ш, ул. ********да заплати на THE H.D.LEE COMPANY САЩ, със съдебен адрес: адв. А.Г.И.,***,
офис 2 направените по делото разноски в размер 580 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: