№ 225
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330206340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 5155597, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н. М. С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли да бъде потвърден обжалваният електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Прави възражение за прекомерност. Претендира
направените разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена на 14.10.2022г. По делото не е представена
разписка за връчване на обжалваният акт. Съобразявайки представената
справка нарушител-водач, приложена към административно-наказателната
преписка, в която е посочена като дата на връчване датата 12.10.2022г., и
липсата на други представени от въззиваемата страна доказателства или
1
твърдения, намери, че жалбата се явява подадена в преклузивния 14-дневен
срок от връчването на електронния фиш. Жалбата освен това е подадена от
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата, и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване
по следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 25.07.2021 г. в 12,48 ч. на
път III-642 км 6 посока на движение от с. Михилци към гр. Хисаря, при
въведено ограничение на скоростта 50 км/ч с пътен знак В26, при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, лек автомобил с рег. № ****, се
движел с установена наказуема скорост - 76 км/ч., тоест с превишаване на
скоростта от 26 км/ч. Като вписан собственик на автомобила е бил посочен
жалбоподателят Н. М. С..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва
от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 79 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч.,
установената от АНО скорост се явява в размер на 76 км/ч.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. от 25.07.2021г. От справката за собственост на автомобила е
видно, че собственик се явява жалбоподателя С..
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
2
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR
1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за
премината последваща проверка след ремонт № 1-33-21/01.03.2021г.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност
на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Отбелязване, че
АТСС съответства на одобрения тип, се съдържа в Протокола за извършена
проверка № 1-33-21/01.03.2021г., поради което и фикцията на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията е приложима за процесното АТСС, поради което и
същото е било от одобрен тип към датата на извършване на нарушението.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
- налице е неспазване на пътен знак B26 от страна на жалбоподателя на
посоченото място на нарушение.
По отношение на въпроса за наличното ограничение на скоростта,
съдът съобрази, че съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За
доказването на това обстоятелство е необходимо
административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства,
3
които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно
позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта
и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните
превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на
разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в
протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на
техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка,
видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът
е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е
било извършено.
На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият,
видеонаблюдението е било осъществено на път III-642, км 6-ти, при посока на
контролираните МПС от с. Михилци към гр. Хисаря. В протоколът било
изрично посочено, че е налице пътен знак В26 за ограничение на скоростта от
50 км/ч, като разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е
било 200 метра. В протокола е отбелязано и че АТСС-то е работило в посока
за задействане – „приближаващ“, т.е. МПС-тата, които са били заснети, са
приближаващи, движещи се към АТСС-то, а не отдалечаващи се. Видно от
представеното статично изображение, заснетият автомобил в действителност
се е движил, приближавайки АТСС-то.
Посочено е и мястото на осъщественото видеонаблюдение с географски
координати – EL 24°44.3679 и NL 42°30.9766, които при въвеждане в онлайн
приложението “google maps” е видно, че съответства напълно на
представената към административнонаказателната преписка снимка на
служебния полицейски автомобил с регистрационен номер ****, като от тях
се доказва по безспорен и несъмнен начин, че АТСС-то е било поставено в
самия край на обекта – Бетонов възел „Екомикс“.
За преценка на законосъобразността на осъщественото
видеонаблюдение, съдът е изискал и справка от ОПУ-Пловдив за наличните
пътни знаци. Съгласно писмо изх. № 11-00-904/18.11.2022г. на цитираният
пътен участък път III-642,км 6, има поставени и действащи пътни знаци В26
50 км/ч, които са монтирани именно във връзка с организацията и
4
безопасността на движение и са част от пътна връзка км 6+366, обслужваща
обект Бетонов възел „Екомикс“ на фирма „Екомикс“ ООД. Посочено е, че
пътната връзка е сигнализирана с група знаци А27. Видно от представената
справка за организацията на движението, посоченото от ОПУ-Пловдив
съответства напълно на организацията на движение, като и в двете посоки
преди Бетоновия възел, са налични пътни знаци за ограничение на скоростта
В26 (50 км/ч), както и А27 за движещите се от с. Михилци към гр. Хисаря
(респективно А26 за движещите се в посока гр. Хисаря – с. Михилци). В
съответствие с чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП, валидността на пътните знаци е до
следващото кръстовище, т.е. ограничението се изчерпва с преминаването
на МПС-то през процесната пътна връзка с Бетоновия възел. Това се
явява и логично, доколкото въведената организация предвижда
необходимостта от намаляването на скоростта и преминаването с повишено
внимание покрай обекта, поради опасността от възможно излизане на
други МПС-та от него, а оттам и до опасност от възникване на ПТП.
Същевременно след преминаването на обекта, посочената опасност вече е
преминала, а оттам и е отпаднало основанието за налагането на
ограничението на скоростта, като това се явява и смисълът на чл. 50, ал. 1 от
ППЗДвП, както и на знакът А27, който да предупреди водача за наличното
кръстовище вдясно от него, след преминаването на което би отпаднало
изискването за намаляване на скоростта, а оттам и би важало общото
ограничение за скорост.
В случая безспорно по делото се установява, че процесното МПС към
момента на заснемането му, все още не е преминало процесната пътна
връзка, респективно процесното кръстовище, за което е поставен и знакът
А27. Това е така, тъй като съпоставяйки мястото на позициониране на АТСС
(установено с посочените в статичното изображение географски координати и
представената по делото снимка на патрулния автомобил) с позиционирането
на процесния автомобил на жалбоподателя, който видно и от изображението
се приближава към АТСС, то същият се явява заснет в момент преди все още
да е преминал изцяло пътната връзка, а оттам и в момент, когато за него все
още е важало ограничението от 50 км/ч., въведено с пътния знак В26 и
поставения към него пътен знак А27.
Напълно неоснователно се явява възражението, че по делото не се
установява по безспорен начин, че на мястото е имало поставен пътен знак за
5
ограничение на скоростта. Удостоверяването на наличие на такъв знак е
извършено в Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който
както вече се посочи, съгласно трайната съдебна практика представлява
официален свидетелстващ документ и в който изрично е отразено
съществуването на знака. За такъв знак сочи и писмото от ОПУ-Пловдив и
представената схема за организация на движение по пътищата, видно от
които такъв знак е предвиден в нея. Посоченото в писмото от ОПУ-Пловдив,
че от администрацията не може да бъде удостоверено наличието на знака към
дата 25.07.2021г. поради факта, че не се извършват ежедневни огледи и
проверки на вертикалната сигнализация, по никакъв начин не опровергава
съдържанието на Протокола по чл. 10 от Наредбата, а дори напротив – по-
логично е, че в случай, че такъв знак, който е предвиден в организацията на
движението, липсва (например заради премахването му от недобросъвестни
граждани), от ОПУ-Пловдив да отразят изрично това обстоятелство. В тази
връзка следва да се посочи, че цитираната практика от страна на
жалбоподателя, доколкото касае различен случай от различна дата и различен
осъществен видеоконтрол, няма как да се яви задължителна за настоящата
инстанция, след като съдът в това друго производство е постановил акта си на
база на събраните в него доказателства, при които от своя страна е напълно
възможно към посочената дата да не е било установено наличието на пътен
знак с оглед липсата на отбелязване в Протокола по чл. 10 от Наредбата или
по друг процесуален ред. Възможно е и в другото производство мястото на
позициониране на АТСС, проверено чрез географските координати, да е било
различно и да е заснело МПС-то на място, на което да не е важало
ограничението за скорост, например след преминаването му покрай пътния
обект.
Няма как да се приеме за основателно и възражението, че мястото на
извършване на нарушението – път III-642, км 6, е твърде общо описано.
Посоченото място е напълно конкретизирано, а и е позволило на стопанина на
пътя – ОПУ-Пловдив, да опише наличните на мястото пътни знаци и пътни
връзки. Липсата на конкретно посочване в организацията на движението на
точното местоположение на обектите в метри, по никакъв начин не
опровергава наличното административно нарушение, доколкото както вече се
посочи при съпоставката между позиционирането на АТСС и процесния
автомобил, безспорно се установява в процеса, че същият към момента на
6
заснемането му, е попадал в обхвата на ограничение на скоростта.
По отношение на възражението за неспазване на нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, в процесния случай е налице фиксирана скорост на движение на
лекия автомобил посредством мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR 1-M видно от приложеното
по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Настоящият
съдебен състав намира, че издаването на електронен фиш при заснето
нарушение с мобилна система за контрол на нарушенията не се явява в
нарушение на нормативната база. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение,
като в чл. 3 от Наредбата е регламентирано, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че към
настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат
да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС
(чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение - че в хипотезата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по
ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство,
което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
7
отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани
правила за използването на мобилните технически средства, като е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията
на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г. и издаването на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо
и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие,
че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата)
при мобилни АТСС, прикрепени към служебен автомобил, какъвто е
настоящият случай, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността
и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният
орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Регламентираното в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ следва да се
тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на
електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с
автоматизирано техническо средство. Предвид горното, настоящият съдебен
състав счита, че електронните фишове могат да бъдат издавани и при
употреба на мобилни системи за видеоконтрол в присъствието на контролен
орган, в случай че са спазени изискванията на Наредбата. Така неоснователно
се явява възражението, че е бил нарушен редът за съставяне на електронния
фиш.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма – чл. 182, ал. 2, т. 3
ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер
– 100 лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
8
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН,
вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството,
както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез
депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва
да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5155597, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Н. М. С., ЕГН ********** е наложена глоба
в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. М. С., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9