Р Е Ш Е Н И Е
№ 52/14.04.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря В.Т.
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 37 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 1144/14.10.2019г., постановено по гр.д. № 104/2019г. ОС – Варна е
осъдил Ж.В.Н., ЕГН ********** да върне на Х.К.Р.Ф.А., британски
гражданин, роден на ***г., чрез пълномощника адв. О. *** сумата от 10 738.41
евро, получена за изпълнение на договор за поръчка за плащане възнаграждението
на В.И.А.по договора му с "Ханела Интернешънъл" ООД, за което е
издадено пълномощно за теглене на суми от сметка на ищеца в ПИБ АД, на
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, както и сумата 1 472.16 лв.,
представляваща сторените разноски, съразмерно уважения иск, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от Х.А.
срещу Ж.Н. иск за заплащане сумата 19 261.59 евро, претендирана като част от
общата сума 40 196.56 евро, изтеглена от сметка на ищеца в ПИБ АД, с която
ответницата се е обогатила неоснователно, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби и от
двете страни по спора.
Ищецът Х.К.Р.Ф.А., чрез
поцесуалния си представител адв.О. обжалва същото в отхвърлителната му
част. Счита изводите на съда относно неоснователността на претенцията му по
чл.59 ЗЗД поради погасяването й по давност за неправилни, противоречащи на
материалния закон и съдебната практика. Излага подробни доводи защо според него
давностният срок не е изтекъл. Иска се отмяна на решението и уважаване и на
този иск.
Ответната
страна – Ж.В.Н., чрез процесуален представител адв.Ч. *** обжалва решението в
частта, в която на основание 284 ал.2 ЗЗД е осъдена да заплати на ищеца сумата
от 10 738.41 евро, получена за изпълнение на договор за
поръчка за плащане възнаграждението на В.А. по договора му с "Ханела
Интернешънъл" ООД.
В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на така обжалвания съдебен акт, постановен
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че
решението е недопустимо поради това, че ищецът не притежава активна процесуална
легитимация /извършваните от нея действия са в полза на „Ханела интернешънъл“
ООД чрез „Пропърти инвест“ ООД, а не за ищеца, последният е действал като
представител на дружеството, а не в лично качество/, респ. тя не е легитимирана
да отговаря по предявените искове, доколкото по делото са събрани доказателства
за извършено упълномощаване от ищеца и представляваното от него дружество
„Ханела интернешънъл“ ООД към трето за процеса лице. Оспорва и фактическите
изводи на първоинстанционния съд, считайки, че същите са направени при
неизяснена фактическа обстановка, допуснати процесуални нарушения при
събирането на доказателства /недопуснати направени от нея искания/ и
необсъждане на всички нейни доводи и възражения срещу предявените искове.
Излагат се също доводи по съществото на спора. Иска се отмяна на решението в
обжалваната от нея част и отхвърляне и на този иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор само срещу жалбата на
ищеца Х.А., с който същата се оспорва като
неоснователна.
В с.з., чрез процесуалните си представители всяка една от страните
поддържа своята жалба и оспорва тази на насрещната.
При извършената проверка
по валидността на първоинстанционното решение, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, вкл. и по наведените от въззиваемата Ж.Н. възражения по допустимостта на
исковете, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Предявени
са в условията на обективно комулативно съединяване искове с правно основание
чл.284 ал.2 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, последния предявен като частичен.
В
исковата си молба въззивникът Х. К.Р. Ф.А. е изложил
твърдения, че през 2006г. представляваното от него дружество "Ханела
Интернешънъл" ООД е придобило недвижими имоти, по повод на които на
02.05.2007г. е бил сключен договор с В.И.А., с предмет извършване на правни и фактически
действия от последния по промяна предназначението им от земеделски земи в УПИ и
уговорено възнаграждение в размер на 61 495 лева. Сочи се, че при сключването
на този договор дружеството е било представлявано от въззиваемата Ж.Н. /с
фамилно име М. към 2007г./. Твърди, че във връзка с този договор, между страните
по делото е била постигната устна уговорка дължимото възнаграждение да бъде
платено от ответницата като за целта същата изтегли необходимата сума от
личната банкова сметка ***, по която същият на 26.04.2007г. е бил превел сумата
от 72 000 евро. За теглене на сумите Н. е разполагала с пълномощно. През 2015г.
е установил, че в периода 26.04.2007г. - 30.09.2008г. въззиваемата е изтеглила от
банковата му сметка сумата от 71 638.46 евро, от която по сключения с В.А. договор е
заплатила само 30 747.50 лева, равняващи се на 15 720.95 евро. За остатъка от
следващото му се възнаграждение /30 747.50 лева/ срещу дружеството са били
издадени три изпълнителни листа. След поискана сметка от въззиваемата същата е
заплатила, в рамките на образувано от кредитора срещу "Ханела
интернешънъл" ООД изпълнително производство сумата от 9 745 лева с
равностойност на 4 982.54 евро. Твърди, че за остатъка от изтеглената сума не
му е бил представен отчет за какво е разходвана същата, поради което и през
2016г. е сезирал органите на прокуратурата.
С
оглед на така изложените фактически твърдения е отправено искането до съда за
осъждането на Ж.Н. да му върне сумата от 10 738.41 евро, претендирана като
равностойността на 21 002.49 лева и представляващи остатъка от дължимото и
незаплатено възнаграждение по договора между "Ханела интернешънъл"
ООД и В.А., което възнаграждение е възложено на ответницата да заплати от
банковата сметка на ищеца, на основание чл.284 ал.2 ЗЗД, както и за заплащане
на сумата от 19 261.59 евро, претендирана като част от сумата от 40 196.56
евро, неоснователно изтеглена от ответницата от банковата сметка на ищеца и съставляваща
разликата между общо изтеглената сума от 71 638.46 евро и възнаграждението на В.А., което й е било
възложено да заплати, на основание чл.59 ЗЗД.
Наведените
в срока по чл.131 ГПК възражения срещу така предявените искове са по тяхната
неоснователност. Твърди се, че в периода 2006г. до ликвидацията му през 2010г.,
въззиваемата е предоставяла правни услуги на "Пропърти Инвест" ООД,
чийто клиент е бил въззивникът и представляваното от него дружество
"Ханела Интернешънъл" ООД. В това й качество е нямала право да
договоря свои услуги с клиенти на дружеството, въпреки създадената практика
същите да предоставят директни пълномощни на нея и още един юрист, който е
работил в "Пропърти Инвест" ООД, вкл. и взаимно да се
преупълномощават. В тази връзка твърди, че всички парични средства, получени от
клиенти на дружеството, както и изтеглените от сметката на Х.А. суми са
предоставяни и отчитани от нея на финансовия директор на "Пропърти
Инвест" ООД – П.В.С., а действията по повод сключения договор с В.А. са в изпълнение
на договорки между въззивника, респ. "Ханела Интернешънъл" ООД и
"Пропърти Инвест" ООД. Оспорва да й е искан отчет от страна на ищцовата
страна за изразходването на изтеглените от нея суми, тъй като финансовите отношенията
са обсъждани между Х.А. и счетоводната кантора, обслужвала "Пропърти
Инвест" ООД. Релевират се и възражения за погасяване на исковите претенции
по давност.
Извън
срока по чл.131 ГПК, с писмено становище от 14.06.2019г. са наведени нови възражения,
от които непреклудирани се явяват доводите относно допустимостта на предявените
искове и изложените правни аргументи по приложението на закона. Твърди се, че
ищецът не е процесуално легитимиран, тъй като по същество претендира права от
името на "Ханела Интернешънъл" ООД, което дружество е страна по
договора за поръчка с В. А., респ. за нуждите на което се сочи, че е
била изтеглена сумата от 71 638.46 евро. Счита, че липсва и пасивна процесуална
легитимация доколкото исковата претенция по чл.284 ал.2 ЗЗД е следвало да бъде
насочена и срещу В.А., а пред настоящата инстанция се поддържа, че
легитимиран ответник е преупълномощителката й М.Н..
Пред
настоящата инстанция, в отговора срещу жалбата на насрещната страна се навежда
и ново възражение срещу допустимостта на иска по чл.59 ЗЗД, сочейки, че комулативното
му съединяване с иска по чл.284 ал.2 ЗЗД е недопустимо.
Оплакванията
относно допустимостта на предявените искове са неоснователни.
Активната
процесуална легитимация е обусловена от принадлежността на правото на иск и
същата се определя от изложените в исковата молба фактически твърдения,
очертаващи претендираните от ищеца права като част от материалното
правоотношение с ответника и които са предмет на исковата защита. Въведените от
ищеца твърдения относно оспорването/накърняването на тези права от страна на
ответника като страна по материалното правоотношение, пък обуславят пасивната
процесуална легитимация на последния.
В
настоящия случай, от посочените по-горе фактически основания на въззивника е
видно, че същият не основава исковите си претенции на взаимоотношения,
възникнали между представляваното от него дружество "Ханела
Интернешънъл" ООД, вкл. и от извършени от него като представляващ
действия, а на преки договорки между него в лично качество и въззиваемата Ж.Н..
Ето защо същият не заявява права от името на това дружество, поради което и
исковете са предявени от и срещу процесуално легитимирани страни. А дали
твърдените материални отношения между тях са такива в действителност е въпрос,
относим към основателността на исковите претенции.
Наличието
на преупълномощаване също е въпрос, относим към основателността на исковете, но
не и към процесуалната легитимация на ответницата, доколкото това обстоятелство
не предпоставя задължително другарство на упълномощения и преупълномощения.
Неоснователни
са и оплакванията по допустимостта на първоинстанционното решение досежно
комулативно съединения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Претендираната по него
сума е различна от претендираната по чл.284 ЗЗД и същата не е основана на
твърдения за договорни отношения, а за липса на основание за получаването й,
поради което и комулативното съединяване на двата иска е процесуално допустимо.
По съществото на спора, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на приложимия закон и
съобразно наведените в жалбите оплаквания по правилността на
първоинстанционното решение, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Към настоящия момент не е
спорна установена от ОС - Варна фактическа обстановка, а именно сключен на
02.05.2007г. между "Ханела Интернешънъл" ООД, действащо чрез
въззиваемата Ж.В.Н. като пълномощник и В.И.А., договор, съгласно който дружеството е
възложило на довереника да извърши необходимите фактически и правни действия по
промяна предназначението на собствени три поземлени имота, с обща площ от
24.598 дка срещу уговорено възнаграждение в размер на 61 495 лева, включващо и
следващите се такси, без тази по чл.30 ЗОЗЗ и разходите свързани с получаване
на положително становище от РИОСВ - Варна. Съгласно уговореното в чл.4, т.1 от
договора и удостовереното върху същия документ изявление на страните, в деня на
сключването му пълномощникът на дружеството е заплатил на довереника сумата от
30 747.50 лева. Равностойността на тази сума в евро е 15 720.95 евро. Остатъкът
от възнаграждението е следвало да се заплати след представяне от страна на
доверителя на издадено положително решение на комисията за промяна на
предназначението и определена такса по чл.30 ЗОЗЗ.
Видно
от телепоща от 29.01.2013г. Владислав Андреев е отправил покана до дружеството
за заплащане за останалата част от следващото му се възнаграждение по договора,
в която е цитирано и постановеното положително решение за промяна на
предназначението. В отговор на това от страна въззиваемата, в качеството й на
пълномощник на "Ханела Интернешънъл" ООД е посочено, че съдружниците
разполагат със средства по банковите си сметки, но от банковата институция са
поискали представянето на актуално пълномощно, поради което е предложено
изпълнение на части.
С
постановено на 24.02.2014г. по гр.д. № 13262/2013г. на РС - Варна неприсъствено
решение, по иск с правно основание чл.422 ГПК е прието за установено, че
"Ханела Интернешънъл" ООД дължи на В.А. сумата от 23 500
лева, представляваща част от неизплатен остатък от възнаграждение в общ размер
на 30 747.50 лева, дължимо по договора от 02.05.2007г.
Видно от удостоверение на ЧСИ Тодорова,
рег. № 717 Ж.Н. е заплатила по образуваното пред нея изпълнително дело №
219/2014г. с взискател Вл. А. и длъжник "Ханела Интернешънъл"
ООД сумата от 9 745 лева.
Въззиваемата
не оспорва, че заплатената към датата на сключване на договора с Вл. А. сума, както
и заплатеното по цитираното изпълнително дело са част от изтеглените от нея
средства от личната банкова сметка *** Х.А., разкрита в Първа инвестиционна
банка. В тази връзка, установено е от доказателствата по делото, че на
26.04.2007г. въззивникът е превел по банковата си сметка сумата от 72 000 евро,
като в периода 26.04.2007г. - 10.09.2008г. Ж.Н. е изтеглила от тях общо 71
638.46 евро. За целта същата се е легитимирала пред банковата институция с
пълномощно от 20.02.2007г., също приобщено към доказателствения материал. С
това пълномощно въззиваемата е била преупълномощена от трето за процеса лице – М.Н. да представлява
"Ханела Интернешънъл" ООД, въззивника Х.А. и Е.С., лично и в
качеството им на управляващи и представляващи "Ханела Интернешънъл"
ООД пред трети лица, извършвайки действия от тяхно име, вкл. и да тегли суми от
банковите им сметки.
По
делото се приети като доказателства и извлечения от електронна кореспонденция
между страните по делото, видно от която е, че в писмо от 06.12.2006г.
въззиваемата е посочила, че предоставя правни услуги, работи с клиенти от
Англия и Русия, както и че "Пропърти инвест" също са неин клиент,
обсъждан е и въпросът относно регулацията на процесните три парцела /кога да
бъде стартиран процеса/, а с последващи писма от м.март 2007г. са обсъждани
параметри по конкретен договор вр. регулацията и цената за това. През 2013г., момент
към който се твърди, че "Пропърти инвест"ООД вече е било ликвидирано,
въззиваемата е уведомила въззивника, че по повод регулацията в Община Аксаково
са възникнали въпроси, поради което е поискала сведения за плановете му относно
имотите.
Обстоятелството,
че въззиваемата е имала договорни отношения и с "Пропърти инвест"
също не е спорно между страните. Същото се установява и от приетия като
доказателство договор за правно обслужване от 15.08.2006г. и електронна
кореспонденция. Съгласно този договор Ж.Н. е следвало да извършва правно обслужване,
изразяващо се в предоставянето на правни консултации /устни и писмени/,
подготвянето на документи, изготвянето на договори, декларации, участие в
преговори за подготовка и сключване на договори, представителство пред
институции, когато това е необходимо, както и други писмено възложени задачи в
сферата на търговското и облигационното право.
За
наличието на договорни отношения между въззиваемата и "Пропърти
инвест" сочи в показанията си и разпитаната пред настоящата инстанция
свидетелка Н.Г. Свидетелката сочи, че Н. е предоставяла правни услуги и на клиенти
на Пропърти инвест, но не знае за конкретни отношения в тази връзка между нея, Х.А.
и "Пропърти инвест" ООД, нито как са били уреждани финансовите
взаимоотношения между дружеството, Н. и неговите клиенти.
Въззивникът
твърди, че е узнал за неплащането на цената по договора от 02.05.2007г. през
2015г., като възражения от страна на въззивницата за по-ранен момент не са
правени. През 2016г. същият е сезирал Районна прокуратура - Варна с жалба за
присвоени от въззиваемата суми, изтеглени от банковата му сметка, като
наказателното производство за евентуално извършено от нея престъпление е
прекратено.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема за доказани
твърденията на въззивника за наличието на преки договорки между него и
въззиваемата, касаещи заплащането на уговореното в сключения на 02.05.2007г. с
В.А. договор и които уговорки покриват фактическия състав на договора
за поръчка по чл.284 ЗЗД. Константна е съдебната практика, че с факта на
упражняване на предоставената му представителна власт пълномощникът приема да
се обвърже с договор за поръчка, със съдържание в рамките на упълномощаването
действия, тъй като с конклудентните си действия изразява воля, която съвпада с
изявената такава от упълномощителя /Решение № 338/2018г. по гр.д.№ 706/2017г.
на ВКС, г.о.; Решение № 136/2017г. по т.д. № 901/2016г. на ВКС, Решение
по гр.д. № 1729/2014г. на ВКС и др./.
В
процесния казус безспорно въззиваемата е била упълномощена да тегли суми от
личната банкова сметка ***, същата е сторила това, като с част от изтеглената
сума е заплатила и следващото се на В.А. възнаграждение по договора, сключен между
него и "Ханела Интернешънъл" ООД. Въпросът относно регулацията на
въпросните парцели, договорът, който е следвало да се сключи за това с третото
лице и възнаграждението по него са обсъждани лично между Х.А. и Ж.Н., поради
което и неоснователни са твърденията за сключен договор между преупълномощилата
я М.Н. и въззивника. Последният не твърди липса на представителната
власт за въззиваемата, въз основа на представеното пред банката пълномощно.
Неоснователни
са и възраженията, че въззивникът е действал не в лично качество, а от името на
представляваното от него дружество "Ханела Интернешънъл" ООД, което е
възложител по договора с Вл. А. Предмет на разпореждане са били парични
средства от неговата лична сметка, а какви са взаимоотношенията между него и
дружеството по повод тези средства е ирелевантно към извършеното възлагане към
въззиваемата. Освен това твърденията за основанието, поради което дължимото
възнаграждение е заплащано със средства на съдружника са въведени след изтичане
на срока по чл.131 ГПК.
Обстоятелството,
че Ж.Н. е била пълномощник и на дружеството "Ханела Интернешънъл" ООД
също не сочи на извод, че изтеглянето на сумите е част от взаимоотношения между
нея и това дружество, именно поради титулярството на сметката, от която са
изтеглени средствата.
Недоказани
се явяват и твърденията за опосредяване на отношенията от страна на
"Пропърти инвест" ООД - дружеството, на което въззиваемата е
предоставяла правни услуги. Не се установи каквото и да било възлагане от
страна на въззивника, респ. "Ханела Интернешънъл" ООД по извършване
на действия по промяна предназначението на имотите и заплащане на
възнаграждението на Вл. А. от това дружество. Не се установяват от
ангажираните по делото доказателства /договора за правно обслужване,
показанията на св.Г., както и разменената кореспенденция между Ж.Н.
и П.В.С. от 2007г./ и финансови взаимоотношения между "Пропърти
инвест" ООД и въззиваемата, касаещи разходването и отчитането на парични
средства на клиенти на "Пропърти инвест" ООД, в частност на
процесните. Както бе посочено по-горе, видно от разменената кореспонденция
между въззивника и въззиваемата, последната е действала в лично качество, а не
като представител на "Пропърти инвест" ООД или по възлагане от това
дружество. Индиция за това е и обстоятелството и че след ликвидацията на
"Пропърти инвест" ООД през 2010г. въззиваемата е продължила
отношенията си с въззивника и "Халена Интернешънъл" ООД /изпратеното
от нея ел.писмо през 2013г., отговора й до Вл.А. по повод
заплащането на остатъка от възнаграждението, плащането по изпълнителното дело/.
Извършените
от въззиваемата плащания в полза на В.А. са в общ размер на 40 492.51 лева, при дължимо възнаграждение по
договор 61 495 лева. Следователно остатъкът от изтеглената от нея за тази цел
сума от банковата сметка на въззивника, но незаплатена и явяваща се неотчетена
на доверителя е в размер на 21 002.49 лева, равняваща се на 10 738.41 евро. Тази
сума подлежи на връщане, на основание чл.284 ал.2 ЗЗД вр. чл. 287 ЗЗД, поради
което и предявения иск за това се явява основателен.
Възражението
за погасяването му по давност е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗЗД довереникът е длъжен след като изпълни поръчката
да даде отчет на доверителя, както и да предаде полученото при изпълнението. В
случая обаче е налице частично неизпълнение на задължението, предмет на
договора за поръчка, поради което и вземането на доверителя за връщане на
остатъка от даденото от него за изпълнение на поръчката е възникнало от нейното
оттегляне. От този момент, на основание чл.114 ал.1 ЗЗД е започнал да тече и
давностния срок за предявяване на иска за нейното връщане.
Индиция
за оттегленото доверие е именно подадената от въззивника Х.А. тъжба до Прокуратурата
през 2016г., като по делото липсват доказателства за отправени от него покани
за връщане на процесната сума в по-ранен момент. А от 2016г. до датата на
предявяване на исковата молба през 2019г. не е изтекъл изискуемият се 5-годишен
погасителен срок.
По
иска с правно основание чл.59 ЗЗД:
Общият
размер на изтеглената от въззиваемата сума от банковата сметка на въззивника е
в размер на 71 638.46 евро, като за разликата над сумата от 31 441.90 евро,
представляваща равностойността на дължимото възнаграждение на В.А. до размера на
изтегленото няма наведени твърдения в исковата молба за извършено възлагане.
Поради това и предявеният частичен иск за заплащане на сумата от 19 261.59
евро, част от тази разлика е квалифициран като такъв по чл.59 ЗЗД. В същото
време твърденията на въззиваемата, че всички изтеглени от нея суми са били по
повод покриване на разходи на дружеството "Ханела Интернешънъл" ООД и
че тези суми са предавани на финансовия директор на "Пропърти инвест"
ООД П.В.С. са недоказани по изложените по-горе съображения. Мотивите на
постановеното по повод тъжбата на въззивника постановление за отказ да се
образува наказателно производство и приетата в него фактическа обстановка не
обвързват настоящия състав.
Следователно
налице е неоснователно обогатяване от страна на въззиваемата за сметка на
въззивника, поради което и полученото от нея над дължимото за изпълнение на
договора за поръчка подлежи на връщане.
Съгласно
разрешенията на ППВС № 1/1979г. и константната съдебна практика погасителната
давност за връщане на полученото при първоначална липса на основание, в т.ч. и
в хипотезата на чл.59 ЗЗД тече от момента на получаването на престацията, тъй
като от момента на неоснователното разместване на блага обеднелият разполага с
правото на иск за връщане на полученото, респ. обезщетение за неоснователното
му обедняване.
В
настоящия казус процесната сума е изтеглена от въззиваемата в периода от
26.04.2007г. - 30.09.2008г., поради което и края на м.09.2008г. е най-късния
момент, от който е започнала да тече погасителната давност за вземането му по
чл.59 ЗЗД. Исковата претенция е предявена през 2019г., което е значително след
изтичане на 5-годишния давностен срок и същата следва да бъде отхвърлена като
погасена по давност.
Поради съвпадането на
изводите на настоящата инстанция относно изхода от спора с тези на
първоинстанционния съд постановеното от него решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед неоснователността и на двете въззивни жалби, направените от страните и
претендирани разноски /заплатени държавни такси за въззивното производство/
следва да останат в тяхна тежест, така както са направени.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1144/14.10.2019г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.д. № 104/2019г.
Решението може да се обжалва при
условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.