РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Първомай, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20245340*****760 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР от
Г. Х. Н., В. Г. Н. и М. Г. Н. срещу Община Първомай за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици на реална част с площ от *** кв.
м., която погрешно е нанесена в действащата кадастрална карта на гр. Първомай,
одобрена със Заповед № РД-18-758/22.10.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
като част от поземлен имот с идентификатор 59080.900.112, и е идентична с част от
имот с планоснимачен номер ***** по плана на гр. Първомай, кв. „Л.“, извън плана от
1963 г., при квоти: ***** ид. ч. за Г. Х. Н. и по ***** ид. ч. за В. Г. Н. и М. Г. Н..
Ищците твърдят, че първата от тях – Г. Н., и съпругът й Г. Н., починал на
******* г., били собственици на ******* в кв. ** по плана на гр. Първомай, кв. „Л.“,
предназначен за жилищно строителство, с площ от *** кв. м., ведно с построените в
него масивна жилищна сграда с площ от ***** кв. м. и масивна сграда с площ от **
кв. м, както и на дворно място с площ от *** кв. м., съставляващо част от имот с
планоснимачен номер *****, извън плана от 1963 г. Посочено е, че ищцата Г. Н. и
съпругът й Г. Н., както и двете им деца – ищците В. и М. Н.и, живеели в процесния
имот с обща площ от **** кв. м., който не бил променял границите си и обхващал
двата гореописани имоти. Преди няколко месеца по повод закупуването на земеделска
земя от нов собственик в съседство с тях бил извикан геодезист, който констатирал, че
частта от *** кв. м. извън плана била записана като общински имот, съставляващ
поземлен имот № 59080.900.112. Поддържа се, че имотът никога не бил земеделска
земя, нито бил внасян в ТКЗС. Също така е посочено, че имотът не бил отчуждаван и
за него не бил съставян акт за общинска собственост. Твърдят, че спорната реална част
била придобита на основание продължило повече от 10 години давностно владение,
изтекло в полза на Г. Н. и съпругата му Г. Н.. Поради тази причина Г. Н. се бил
1
снабдил с констативен нотариален акт за собственост още през 1992 г. След смъртта на
Г. Н. ищците придобили съответните ид. ч. от правото на собственост. Посочено е, че
спорната реална част погрешно била заснета като част от поземлен имот с
идентификатор 59080.900.112 по кадастралната карта на гр. Първомай. По тези
съображения молят да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Община Първомай, с който изразява становище за основателност на
исковата претенция. Посочено е, че за процесния имот не бил намерен съставен акт за
частна общинска собственост.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
С договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № ************ г., т. ************ г., В. Г. Н. е
прехвърлил на сина си Г. В. Н. дворно място от около *** кв. м. с построените в него
къща, кухня, обор и плевня под един покрив, намиращо се в гр. Първомай, кв. „Л.“,
съставляващо парцел I-***** от кв. ** по плана на града.
Представен е и Нотариален акт № ************ г. за право на собственост
върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка, от който се
установява, че Г. В. Н. е признат за собственик на основание давностно владение в
продължение на повече от 10 години на дворно място от *** кв. м. заедно с паянтова
стопанска сграда, находящо се в гр. Първомай, кв. „Л.“, извън плана, преди част от
парцел № ******* по плана на гр. Първомай, кв. „Л.“, изключено през 1963 г.
Въз основа на приложеното удостоверение за наследници се изяснява, че Г. В.
Н. е починал на ******* г., като е бил наследен от съпругата си – Г. Х. Н., и синовете
си – В. Г. Н. и М. Г. Н.. От представеното удостоверение за граждански брак се
установява, че Г. В.в Н. и Г. Х. Н. са сключили граждански брак на 01.10.1978 г.
От приобщената справка, издадена от Общинска служба по земеделие – гр.
Първомай, се изяснява, че поземлен имот с идентификатор № 59080.900.112 е с площ
от ******* кв. м., начин на трайно ползване – ниско застрояване, частна общинска
собственост.
За проследяване настъпилите през годините изменения във връзка със статута
на спорния имот е изслушана назначената съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът възприема като обективно и компетентно изготвено. От последното
се установява, че частта от процесния имот, южно от регулационната линия, била част
от ПИ 59080.900.112 и ПИ 59080.950.11 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-785 от 22.10.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК. Според вещото лице уличната регулация била утвърдена със
Заповед № 318/1933 г., а дворищната регулация – със Заповед № 2460/1933 г. Вещото
лице е изяснило още, че за процесния имот не бил съставен акт за частна общинска
собственост. Посочено е, че ПИ 59080.900.112 и ПИ 59080.950.11 представлявали
земеделска територия съгласно кадастралната карта, като върху тях попадали масивна
стопанска сграда с площ от ** кв. м., масивна стопанска сграда с площ от *** кв. м. и
масивна стопанска сграда с площ от ** кв. м. След извършване на съответните
измервания вещото лице е установило, че е налице непълна идентичност на процесния
имот с част от ПИ 59080.900.112. Площта от ***** кв. м., заключена между точките А,
А1, D1, D, била част от ПИ 59080.900.112. Останалата част от процесния имот с площ
2
от 401 кв. м. между точките А1, В, С, D1 попадала върху ПИ 59080.950.11.
От показанията на свидетелите Н. Д. – съсед на имота, и М. Х. – също съсед на
имота и роднина по сватовство на ищците, преценени съгласно разпоредбата на чл.
172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се изяснява, че целият имот бил с площ от
около * дка, като бил ограден от всички страна – отпред с тухлена ограда, а от другите
страни с мрежа. И двамата свидетели са категорични, че оградата не е местена. В
задната част на имота първоначално била изградена паянтова ограда, като на мястото
на старата ограда през 1992 г. била поставена настоящата. Изяснили са, че
първоначално имотът се ползвал от В. Н., а след това от сина му Г. Н.. В момента в
имота живеели тримата ищци. През годините в имота се засаждали различни
зеленчуци, като имало и плодни дръвчета.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С оглед гореизложеното съдът намира, че ищцата Г. Н. и съпругът й Г. Н. са
придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост
върху ******* в кв. ** с площ от *** кв. м. по силата на договора за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане. По отношение южната част от имот с
планоснимачен номер ***** стана ясно, че е изключена от регулация през 1963 г. По
делото е безспорно установено, че целият имот с обща площ от около * дка е ползван
първо от праводателя В. Н., след това от ищцата Г. Н. и покойния й съпруг Г. Н., а след
неговата смърт – от тримата ищци. В разглеждания случай следва да се има предвид,
че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място,
имат земеделски характер. Въпреки регулационната промяна тази част от имота не е
загубила дворищния си характер, като е останала част от дворното място и ползването
й е продължило съобразно това предназначение. Имотът не е имал земеделски
характер и не е отчуждаван или коопериран при обобществяването на земеделските
земи чрез включването му в кооперативно стопанство. Макар част от имота да се е
намирала извън регулационния план, е запазила селищния си характер, тъй като е
продължила да бъде част от дворното място на праводателя на ищците. Следователно
разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно място, изключено от
регулационния план на населеното място, за което липсват данни да е включвано в
ТКЗС или фактически да е отнето след надлежно обезщетяване на собственика.
Единствено поради факта, че имотът се намира извън регулационния план на
населеното място не може да се направи извод, че е подлежал на реституция по реда
на този закон и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове,
попада във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ето защо, съдът счита, че процедурите по
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ са неприложими за него. Затова
частта от процесния имот извън регулация не може да се счита за общинска
собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Тъй като тази част не подлежи на възстановяване
по ЗСПЗЗ, следва, че не намира приложение чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Ако лицата, които
владеят такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с
нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна
давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната на
чл. 86 ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди
изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на
кооперативно земеползване и не са одържавени.
По тези съображения съдът счита, че макар тази част от имота да се намира
извън чертите на населеното място след 1963 г., тя е запазила селищния си характер,
3
тъй като е продължила да бъде ползвана от праводателя на ищците. Категорично е
установено по делото, че тази част не е била обобществявана и не е използвана за
земеделски цели. По тези съображения и доколкото няма данни имотът да е бил
отнеман юридически или фактически от предишния собственик, не е имало пречка да
бъде придобит по давност. Поради това въз основа показанията на разпитаните
свидетели съдът приема, че десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е бил изтекъл към
1992 г., когато наследодателят на страните Г. В. Н. се е снабдил с нотариален акт по
обстоятелствена проверка. Но дори давността да не е била изтекла към този момент, от
1992 г. до смъртта на Г. Н. през 2015 г. е изминал период, надвишаващ изискуемия
десетгодишен давностен срок, през който ищцата и съпругът й са могли да придобият
процесната част от имота. Както беше посочено по-горе, владението върху целия имот
с обща площ от * дка им е предадено доброволно от предишния владелец В. Н..
Следователно е установено и поддържано явно и спокойно, без насилие или по скрит
начин. Ищцата Г. Н. и съпругът й в нито един момент от получаването на
фактическата власт не са имали качеството на държатели, поради което владението е
несъмнено по смисъла на чл. 69 ЗС. Не са представени доказателства те да са държали
имота за другиго. Упражнявали са владението постоянно, като са живели в имота, а
дворното място са ползвали за засаждане на зеленчуци и плодни дръвчета. Тези им
действия са израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ
евентуалното владение на други лица. Освен това владението не е прекъсвано чрез
загубването на фактическата власт за период над 6 месеца. С всичко изложено и тъй
като давността е изтекла по време на брака им, съдът приема, че ищцата Г. Н. и
съпругът й Г. Н. са станали собственици на изключената от регулация част от имота в
режим на съпружеска имуществена общност на основание чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.
(отм.). След смъртта на Г. Н. през 2015 г. на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН
процесният имот е преминал в собственост на ищците при следните квоти: ***** ид.
ч. за Г. Н. и по ***** ид. ч. за В. Н. и М. Н..
С оглед всичко изложено и при установената от заключението по съдебно-
техническата експертиза частична идентичност между имот с планоснимачен номер
***** и ПИ 59080.900.112, съдът приема, че за установяване на конкретното
местоположение на частта от ПИ 59080.900.112, попадаща в имота на ищците, следва
да се довери на заключението на вещото лице. В тази връзка видно от изготвената от
вещото лице комбинирана скица частта от ПИ 59080.900.112 по т. А, А1, D1, D с площ
от ***** кв. м. попада в имот с планоснимачен номер *****. Следователно от
събраните доказателства може да се направи извод, че ищците владеят дворното място
в границите на имот с планоснимачен номер *****, като регулационната линия по т. А
и D от южната страна на ******* на място не е материализирана предвид липсата на
изградена ограда. Поради всичко това и тъй като регулационният план не е бил
приложен в тази част, то не са били налице основанията по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР
южната регулационна линия на парцел I-***** да бъде нанесена в действащата
кадастралната карта като имотна граница. По този начин се е стигнало до разделянето
на имот планоснимачен номер ***** на ******* в кв. 13 с площ от *** кв. м., на
реална част от ПИ 59080.900.112 с площ от ***** кв. м., която следва да се движи по т.
А, D, D1, А1, и е включена в имота, описан в Нотариален акт № ************ г.,
както и на реална част от ПИ 59080.950.11 с площ от 401 кв. м., която следва да се
движи по т. А1, В, С, D1.
Съгласно ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, при
уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва
4
да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на
иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка – да се
посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица-проект,
ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра,
както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на
чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните
граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ
ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план. Поради това и тъй като в
настоящия случай до възникването на спора се е стигнало заради допусната в
кадастралната карта грешка, същата следва да се поправи, като реалната част от *****
кв. м., която попада в имотните граници на имот с планоснимачен номер ***** и
погрешно е нанесена в кадастралната карта като част от самостоятелен имот с
идентификатор 59080.900.*****, трябва да се движи по точки А, D, D1, А1 от
комбинираната скица, а в кадастралния регистър като собственици да се посочат
ищците при квоти ***** ид. ч. за ищцата Г. Х. Н. и по ***** ид. ч. за ищците В. Г. Н. и
М. Г. Н..
По тези съображения съдът намира, че предявеният положителен
установителен иск за собственост следва да се уважи за реалната част с площ от *****
кв. м., която погрешно е нанесена в действащата кадастрална карта на гр. Първомай
като част от самостоятелен имот с идентификатор 59080.900.112 и е идентична с част
от имот с планоснимачен номер ***** по плана на гр. Първомай, кв. „Л.“, извън плана
от 1963 г., като за разликата до *** кв. м. искът следва да се отхвърли предвид
установеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че тези кв. м. не
попадат в имота записан на ответника, а в ПИ 59080.950.11.
С оглед уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените разноски в размер на 1277,60
лв.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Първомай, с
административен адрес: ************, че Г. Х. Н., ЕГН: **********, В. Г. Н., ЕГН:
**********, и М. Г. Н., ЕГН: **********, и тримата с адрес: ************, са
собственици при дялове за всеки един от тях, както следва: ***** ид. ч. за Г. Х. Н.,
***** ид. ч. за В. Г. Н. и ***** ид. ч. за М. Г. Н., на реална част с площ от ***** кв. м.,
която следва да се движи по точки А, D, D1, A1 на намиращата се на л. 85
комбинирана скица, изготвена от вещото лице Б. Г. М., приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от настоящото решение, която реална част погрешно е
нанесена в действащата кадастрална карта на гр. Първомай, одобрена със Заповед №
РД-18-758/22.10.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като част от
самостоятелен имот с идентификатор 59080.900.112 с площ от ******* кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), с номер по предходен план: 900112, при съседи: имоти с
идентификатори: 59080.888.9905, 59080.900.224, 59080.950.11, 59080.950.12,
59080.950.13, 59080.950.14, и е идентична с част от имот с планоснимачен номер *****
по плана на гр. Първомай, кв. „Л.“, извън плана от 1963 г., като за разликата до *** кв.
5
м. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Община Първомай, с административен адрес: ************, да
заплати на Г. Х. Н., ЕГН: **********, В. Г. Н., ЕГН: **********, и М. Г. Н., ЕГН:
**********, и тримата с адрес: ************, сумата от 1277,60 лв., представляваща
сторени пред първата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РХ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: ____________п___________
6