Р Е Ш
Е Н И Е
№ 566/08.11.2019 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 530 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от
2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е
Решение №371 от 18.09.2019 г. по АНД № 1089 по описа за 2019г. на Районен съд –
Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-0996-005799 от
09.05.2019год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
гр.Монтана упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018год. на МВР, с което на
С.А.Т. с ЕГН * *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00лева
/двеста/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател С.А.Т.,
редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощения адвокат Г.Г. от САК,
които поддържа жалбата, като излага доводи за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и неспазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като моли
за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Директора
на ОД МВР - Монтана, чрез пълномощника си главен юрисконсулт К. Д*** оспорва жалбата
и моли да бъде отхвърлена, отричайки наличието на сочените касационни
основания.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото
доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел
от фактическа страна, че на 01.09.2018год. в 18,10часа в гр.Монтана на ул.“Д***
Е*** “ С.А.Т., е управлявал лек автомобил – марка „О*** “, модел „А*** “, с
рег. №О*** със служебно прекратена регистрация от дата – 26.06.2018год. на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, като МПС-то не е регистрирано по надлежния
ред. Посочено е в НП, че същото се издава и във връзка с Постановление за отказ
да се образува досъдебно производство по пр. преписка №146/2019год. по описа на
РП – Монтана.
За да потвърди наложеното административно наказание,
въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено нарушение на
разпоредбата на 140, ал.1 от ЗДвП, което е установено с АУАН, серия Д, №811050
от 01.09.2018год. В решението си, въззивния съд е изложил доводи досежно
фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на
нарушението, като е счел, че наложеното административно наказание е
законосъобразно и правилно е приложена разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Изложени са мотиви за приложението и на разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН.
Не се споделят обаче мотивите изложени по приложението на
чл.34, ал.3 от ЗАНН досежно императивния шест месечен срок свързан с издаване
на НП № 18-0996-005799 от 09.05.2019год. от Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР гр.Монтана упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018год. на МВР, тъй
като действително по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН при
изчисляване на сроковете е приложима разпоредбата на чл.183 от НПК, но не тази
по чл.183, ал.2 от НПК касаеща броенето на сроковете в дни, а приложима в
случая е разпоредбата на чл.183, ал.3 от НПК касаеща броенето на сроковете в
месеци, тъй като разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН касае изтичането на шест
месечния срок.
След като НП е било издадено след изтичане на шест месеца от
съставянето на акта за извършване на административно нарушение серия Д, №811050
съставен на 01.09.2018год. и 6-месечният срок за издаване на наказателно
постановление е изтекъл на 01.03.2019г. който ден е присъствен, а обжалваното
НП № 18-0996-005799 е издадено на 09.05.2019год. то са налице безспорни
доказателства, че същото е издадено след изтичането на срока по чл. 34, ал.3
от ЗАНН.
Крайната дата за издаването на наказателното постановление е
01.03.2019г., предвид разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 79
- 81 от ЗАНН,
след което е преклудирана възможността за издаване на законосъобразно НП. АНО е
имал достатъчно време да се произнесе с НП в законоустановения срок и
неиздавайки процесното НП в този императивен давностен срок е допуснал
съществено нарушение на процесуалния закон. В т.1 на Тълкувателно постановление
№ 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и II колегия на ВАС изрично е прието, че
сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. След като регламентираният в сочения
текст срок е давностен, то с изтичането му се погасява възможността да бъдат
реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение и има за последица невъзможност да
се образува, респективно прекратяване на образуваното административно
наказателно производство. Давността е свързана с идеята, че продължителното
бездействие на правоимащия субект /административно наказващият орган/ създава
неоправдано положение на несигурност в правния мир. Според Постановление № 10
от 28. IX. 1973 г., Пленум на ВС, което не е загубило все още правното си
действие, едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно
преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което
административно наказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за
това.
Следва да се отбележи, че режимът на давността при
административнонаказателните производства е съобразен с целите и характера на административнонаказателната
отговорност, а именно - изискванията за бързина при установяване на
административното нарушение, образуването на производството, санкционирането на
нарушението и изпълнението на наказанието.
Наред с това само шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН
обвързва административно наказващия орган със задължението да се произнесе с
налагане на административно наказание или имуществена санкция в шест месечен
срок от образуване на административнонаказателното производство, тоест от
съставяне на АУАН, а в случая наказателното постановление е издадено извън
рамките на този срок.
В този смисъл настоящият състав счита, че от бездействието си наказващия
орган не може да черпи права, като накърнява правата на лицето привлечено към
административнонаказателна отговорност.
Не се споделят мотивите на въззивния съд, че в случая предвид водената
проверка от страна на РП – Монтана по прокурорска преписка, касаеща събирането
на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер сроковете по ЗАНН
спират да текат, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗАНН когато за дадено
деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува, а в случая същото е
образувано с издаването на АУАН, поради което административнонаказващия орган е
бил обвързан от шест месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на НП.
От друга страна в случая дори не се касае за образувано досъдебно производство
и то срещу конкретното административно наказано лице.
По изложените съображения решението на въззивния съд, следва да бъде
отменено, както и издаденото наказателното постановление.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 във вр.
чл.218 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 371 от 18.09.2019 г. по АНД № 1089 по описа за 2019г. на Районен съд –
Монтана, като неправилно и незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0996-005799 от
09.05.2019год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
гр.Монтана упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018год. на МВР.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение по КАНД № 530/2019 г.
Не споделям становището на другите членове на касационния състав, че решение № 371/18.09.2019 г., постановено по АНД № 1089725 по описа на РС Монтана за 2019 г. е неправилно и незаконосъобразно, т.к. не споделям изложените доводи относно срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на постановление от 29.03.2019 г. на Районна прокуратура Монтана, с което е отказано образуване на досъдебно производство и препис от същото е изпратен на началник сектор „ ПП“ при ОД на МВР Монтана за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо С.А. *** във връзка със съставен АУАН № 811050, което е посочено и като основание в НП. Тук следва да се разгледа въпросът дали проведената прокурорска проверка спира или прекъсва давността по чл. 34 ЗАНН. Според Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК на ВС, което е запазило своето значение понастоящем /в този смисъл са и мотивите към Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по тълкувателно дело № 1/2014 г./ „..възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 ЗАНН, която забранява на административнонаказващите органи да образуват административнонаказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на административнонаказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство.“ В тези случаи макар да е съставен АУАН и същото формално да не е прекратено по реда на чл.33, ал.2 ЗАНН, това не е съществено нарушение, т.к. с изпращането на материалите на прокурора всъщност административнонаказателното производство е прекратено и съставения акт за установяване на административно нарушение е без значение за издаденото впоследствие НП, тъй като акт не се съставя – чл. 36, ал.2 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира обаче, че приложеното постановление за прекратяване на досъдебното производство е годно да послужи като основание за издаването на наказателното постановление. Това е така, тъй като за да са налице предпоставките на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, е необходимо отказът за образуване на досъдебното производство да бъде срещу определено лице, което в случая е безспорно установено. Правилно съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 34, ал. 3, във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. След като съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН „Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.“, то не е налице пречка да бъде издадено НП след постановление на прокурора за отказ да бъде образувано досъдебно производство, макар първоначално да е бил издаден АУАН.
Поради което не споделям като правилен и обоснован извода на болшинството от касационния състав, че въззивната инстанция е постановила неправилно решение.
Съдия М. Ницова