Мотиви към Присъда № 260035 по н.ч.х.д.№ 3699/2019 г. по описа на
РС-Пловдив, ХХ н.с
Внесена е в съда тъжба от С.Д.С. ***
против В.А.Д. *** за това, че подсъдимата В.А.Д. като родител в периода от
10.07.2017 г. до 13.10.2017 г. при условията на продължавано престъпление е
нарушила режима на лични отношения между бащата С.Д.С. и детето Е.С.С., като е
осуетила по какъвто и да е начин изпълнението на Определение по гр.д.№
14202/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр. състав, влязло в
законна сила на 15.06.2017 г., както
следва : на 10.07.2017 г. в *** В.А.Д. е нарушила режима на лични отношения
между бащата С.Д.С. и детето Е.С.С., като е осуетила по какъвто и да е начин
изпълнението на Определение по гр.д.№ 14202/2016 г. по описа на Районен съд
Пловдив, III бр. състав, влязло в сила на 15.06.2017 г., както и на 08.09.2017
г. в *** В.А.Д. е нарушила режима на лични отношения между бащата С.Д.С. и
детето Е.С.С., като е осуетила по какъвто и да е начин изпълнението на
Определение по гр.д.№ 14202/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр.
състав, влязло в сила на 15.06.2017 г. - престъпление по чл. 182, ал.2, вр. чл.26
от НК.
В съдебно заседание частният тъжител С.Д.С.
се явява лично и представляван от своя повереник адв. Т. Т. от АК-Хасково.
Както частният тъжител, така и неговият повереник поддържат подадената тъжба.
Считат, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предадена на
съд. Молят за налагане на справедливо наказание.
Упълномощеният защитник на подсъдимата
адв.М. *** изразява становище, че подзащитната й е невинна, изразява подробни
съображения в тази насока, поради което моли същата да бъде оправдана.
В дадената й възможност за лична защита
подсъдимата заявява, че ясно съзнава ролята на двамата родители и значението им в процеса на израстване и
равитие на детето, заявява обаче, че причината за това да не са се
осъществявали контакти между бащата и детето Е.С. на посочените в обвинението
дати била нежеланието на детето.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното :
Подсъдимата В.А.Д. е родена на *** ***, ***, български гражданин,
неосъждана, с висше образование, разведена, живуща ***, ЕГН **********.
Частният тъжител С.Д.С. е роден на *** ***,
***, бъгарски гражданин, неосъждан, с полувисше образование, разведен, живущ ***.
Подсъдимата В.А.Д. и частният тъжител С.Д.С.
имали сключен граждански брак, който бил прекратен с Решение № 3369/10.10.2011
г. на РС-Пловдив. По време на съвместния им брак на 05.01.2006 г. се родило
детето им Е.С.С.. С решението, с което бракът между подсъдимата и частния тъжител бил прекратен,
упражняването на родителските права било предоставено на майката, подсъдимата В.А.Д.
и бил определен режим на лични отношения между бащата С.С. и детето Е.С.С..
В периода след прекратяване на брака
между подсъдимата и частния тъжител режимът на лични отношения между бащата С. Д.С.
и детето Е.С.С. бил изменян многократно. Съгласно последно постигнатата между
двамата спогодба режимът на лични отношения бил изменен както следва : бащата
да взема детето всеки втори и четвърти уикенд от 18,30 ч. в петък до 14 ч. в
неделя, през учебната година, а през ваканциите, ако те не съвпадат с времето,
когато е при бащата, от 18,30 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, както и един месец
в годината от 10,00 ч. на 03 юли до 18,00 ч. на 03 август детето следвало да прекара с бащата, като в периода от 04 август
до 03 септември бащата нямал право да ползва
режима на лични контакти, тъй като майката щяла да ползва годишния си отпуск. Със същата спогодба
двамата родители се договорили, че всеки от тях ще може да извежда детето на
екскурзии в чужбина в страните на ЕС и други държави, подробно посочени в
спогодбата.
С определение по гр.д.№ 14202/2016 г.
на РС-Пловдив, III бр. състав спогодбата, постигната между двете страни –
подсъдимата Д. и частния тъжител С.,
била одобрена, а определението влязло в законна сила на 15.06.2017 г., като в
него се съдържало условие, че задълженията на всяка от страните и постигнатите
уговорки между страните по него имали действие, считано от 10.07.2017 г., тъй като според показанията
и на двамата те вече имали планирани задгранични пътувания.
По време на обсъждане на въпросите по
повод спогодбата по гр.д.№ 14202/2016 г. на РС-Пловдив частният тъжител
уведомил подсъдимата, че възнамерява да пътува с дъщеря им до гр.Ханя, остров
Крит, Република Гърция. За да се осъществи пътуването на частния тъжител и
дъщеря им Е. Солокова, подсъдимата предала дъщеря си Е.С.С. на баща й С.Д.С..
На 17.06.2017 г. св. Е.С.С. и частният
тъжител С.Д.С. напуснали страната през ГКПП „Капитан Андреево”, като на
25.06.2017 г. се завърнали през същия граничен пункт. На 26.06.2017 г. частният
тъжител предал дъщеря си на майка й, подсъдимата В.Д. в дома й, находящ се в ***,
като заявил пред подсъдимата, че поради невнимание изпрал задграничния паспорт
на дъщеря си, но веднага бил предприел действия по издаването на нов паспорт.
Според св.Е.С.С. за времето от
17.06.2017 г. до 25.06.2017 г. заедно с баща й С.С. двамата заминали за Египет,
преминавайки през Република Турция и връщайки се отново през Република Турция.
Във връзка с развилите се събития около
преминаването на св.Е.С.С. и частният тъжител С.Д.С. през Република Турция и
задграничния паспорт на св.Е.С., по сигнал на подсъдимата В.Д. *** било
образувано наказателно производство по сл.д. № 5/2018 г. по описа на ОСО
Пловдив, водено за престъпление по чл.182, ал. 2 от НК и по чл.144, ал.3 от НК.
В хода на образуваното наказателно
производство нямало привлечено към наказателна отговорност лице. Наказателното
производство приключило с Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 14.11.2018 г., което не било обжалвано от страна на
подсъдимата.
Според съдържащата се в постановлението
на РП-Пловдив информация във връзка с повреждането на задграничния паспорт на Е.С.
на частния тъжител била наложена глоба, като не били предприемани действия за
реализиране на наказателна отговорност за престъпление по чл.319 от НК с оглед
разпоредбата на чл.24, ал.1 т.8А от НК.
В изпълнение на определението по гр.д.№ 14202/ 2016 г. на
РС-Пловдив, III бр. състав, на 10.07.2017г. частният тъжител С.Д.С. следвало да
осъществи отново личните си отношения с дъщеря си Е.С.С., считано
от 10.07.2017 г. до 03.08.2017 г. През този период Е.С. била във
ваканция и според спогодбата следвало да прекара свободното си време през този
период първо с баща си, след което считано
от 04.08.2017 г. следвало да бъде върната от последния отново в дома на майка
си, за да продължи ваканцията с майка си, на която било предоставено да
упражнява родителски права и която през този период ползвала годишния си
отпуск. По тази причина през периода от 04 август до 03 септември частният
тъжител нямал право да се ползва от
режима на лични контакти съгласно съдебния акт.
На 10.07.2017 г. частният тъжител С.С.
отишъл до дома на подсъдимата В.Д.,***, придружаван
от св. Д.С.С., баща на частния тъжител, Л.Д. С., сестра на частния тъжител, за да вземе дъщеря
си. Определеният режим на лични отношения между частния тъжител и дъщеря му не
се осъществил на посочената дата, тъй като детето не пожелало да отиде в дома
на баща си. На посочената дата в *** присъствали и подсъдимата В.Д.С. и св. Г.В.Л.,
с когото подсъдимата съжителствала.
След лятната ваканция с оглед неосъществената
среща между частния тъжител и Е.С. през лятото, частният тъжител отново
направил опит да се срещне с дъщеря си, за да реализира режима на лични отношения,
одобрен от съда съгласно влязлото в сила определение по гр.д.№ 14202/ 2016 г.
на РС-Пловдив. Така на 08.09.2017 г. той отново отишъл до дома на подсъдимата,
находящ се в ***, откъдето следвало да вземе дъщеря си. На посочената дата
детето отново не се появило, за да отиде в дома на с баща си. Преди тази среща частният тъжител не потърсил
съдействие от страна на подсъдимата, а решил да разговаря единствено и направо с
дъщеря си по телефона, но същата не
пожелала да се среща с него, поради което и такава среща между бащата и св. Е.С.
не се осъществила и частният тъжител отново не успял да реализира лични
контакти с дъщеря си, каквото право му било дадено съгласно определението на
съда.
Във връзка с невъзможността на частния
тъжител да реализира личните отношения с Е.С. по негов сигнал, подаден срещу
подсъдимата В.Д., с Постановление от 16.11.2017 г. било образувано досъдебно
производство за това, че в периода от 01.07.2017 г. до 13.10.2017 г. като
родител в гр.Пловдив при условията на
продължавано престъпление по какъвто и да е начин осуетил изпълнението на
съдебно решение – определение по гр.д.№ 14202 на РС-Пловдив за 2016 г., III
бр.с., в сила от 15.06.2017 г. – престъпление по чл.182, ал.2 вр.чл.26 от НК.
С Постановление за спиране на
наказателното производство от 05.04.2019 г. наказателното произвдство по сл.д.№
254/2017 г. по описа на ОСО Пловдив било спряно с оглед разпоредбата на чл.193а
от НК/Нова, ДВ, бр. 16 от 2019 г./, според която престъплението по чл.182, ал.2
от НК е от частноправен характер и наказателното производство се възбуждало по
тъжба на пострадалия. По тази причина и на основание чл.81, ал.3 от НПК на
частния тъжител било изпратено съобщение, в което му било указано да подаде
тъжба в 6-месечен срок от получаването на съобщението за спиране.
Постановлението за спиране било обжалвано от частния тъжител пред РС-Пловдив,
като с определение от 08.05.2019 г. по ч.н.д.№ 2773/2019 г. на РС-Пловдив,
влязло в законна сила на същата дата,
същото било потвърдено.
След подаване на сигнала от страна на
частния тъжител в РП-Пловдив същият потърсил съдействие и от частен съдебен изпълнител,
за да бъде приведено и изпълнено по принудителен ред определението по гр.д. №
14202 на РС-Пловдив за 2016 г., III бр.с., за което било образувано
първоначално изпълнително дело № 49/2018 г. по описа на ЧСИ С.Т., а
впоследствие делото било продължено от ЧСИ Б.А., при която било заведено под
нов номер 484/2018 г.
Въпреки
предприетите от страна на частния тъжител действия да реализира лични контакти и
срещи с детето си Е.С.С., последната по
всякакъв начин отказвала срещи с баща си, обещавайки на живущите вкъщи, също и пред
майка си, че е обидена от поведението на баща си, след пътуването с него през
лятото на 2017 г.
След определението на РС-Пловдив,
постановено по ч.н.д.№ 2773/2019 г., влязло в законна сила на 08.05.2019 г. по
повод подадена жалба срещу
Постановлението за спиране на наказателното производство по сл.д.№
254/2017 г. по описа на ОСО Пловдив, с което постановлението за спиране било
потвърдено и в указания му в съобщението съгласно чл. 81, ал.3 от НПК срок,
частният тъжител депозирал настоящата тъжба в съда.
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства,
а именно – показания на св. Л.Д. С., Д.С.С.,
Г.В.Л., М.К.К., Е.С.С., обяснения, дадени от подсъдимата пред съда, материали
по сл. д. № 254/2017 г. по описа на ОСО Пловдив, по описа на ОСО Пловдив пр.
пр. № 5794/2017 г. по описа на РП-Пловдив, материали по сл.д. № 5/2018 г. по
описа на ОСО Пловдив, пр.пр.№ 5482 по описа на РП-Пловдив, копие на решение №
4797 / 12.12.2014 г., на РС-Пловдив, копие на определение по гр.д.№ 14202/2016 г. по описа на
РС-Пловдив, III бр.състав, справка за задгранични пътувания на името на Е.С.С.
за периода от 01.01.2016 г. до 19.12.2019 г., справка за задгранични пътувания
на С.Д.С. от 01.01.2016 г. до 19.12.2019 г., справка от ЧСИ С.Т., рег.№ *** по
изпълнително дело № 49/2018 г. г.,
справка по изпълнително дело от ЧСИ Б.А., рег.№ ***, ведно с копие на
изпълнителоното дело, образувано по молба на С.Д.С., № 484/2018 г., справка от
ОД на МВР-Пловдив, сектор „Български документи за самоличност” относно издавани
български лични документи на името на Е.С.С.,*** 01 РУ-Пловидв, доклад,
постъпил от Агенция за социално подпомагане изх.№ ДП/Д-РВ/2271-001,09.01.2020
г., както и въз основа на изготвената и приета по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична
експертиза.
Установява се от събраните по делото
устни и писмени доказателства – показания на всички разпитани по делото
свидетели, както и приобщените по реда
на чл. 283 от НПК копие на решение № 4797/12.12.2014 г., на РС-Пловдив, копие
на определение по гр.д.№ 14202/2016 г.
по описа на РС-Пловдив, III бр.състав, че бракът между частния тъжител и подсъдимата
бил прекратен, като след прекратяване на брака упражняването на родителските
права по отношение на роденото по време на съвместния им брак дете Е.С.С. било
предоставено на подсъдимата В.Д., а на бащата С.С. бил определен режим на лични
контакти и отношения с детето. В
годините режимът на лични контакти между детето Е.С. и С.С. бил променян както
следва : с решение № 4797 / 12.12.2014 г., на РС-Пловдив, с определение
по гр.д.№ 14202/2016 г. по описа на РС-Пловдив, III бр.състав.
Установява се от приобщеното по делото
решение № 4797/ 12.12.2014 г., на
РС-Пловдив и определение по гр.д.№ 14202/2016 г. по описа на
РС-Пловдив, III бр.състав, че до 10.07.2017 г. личните отношения между бащата и
детето били уредени именно съгласно това решение. Последното щяло да загуби
своето действие след 10.07.2017 г., от която дата страните следвало да се
съобразят с влязлото в законна сила на 15.06.2017 г. определение по гр.д.№
14202/2016 г. по описа на РС-Пловдив, III бр.състав.
От събраните по делото доказателства не се установява за периода от
прекратяване на брака между подсъдимата В.Д. и частния тъжител С.С. до
10.07.2017 г. режимът на лични отношения между детето Е.С. и С.С. да е бил осуетяван
по какъвто и да е начин, за което принос да е имала подсъдимата. В тази връзка
съдът взе предвид дадените по делото показания на двамата свидетели Л.Д. С.
и Д.С.С.. В разпита си пред съда св.Л.Д.
С. заявява, че от две години частният тъжител не виждал дъщеря си. В същата
насока са и показанията на св. Д.С.С., който съобщава, че детето системно не
било предавано на бащата от „две години нещо”. Също така свидетелят Д.С. уточнява,
че преди 2017 г. нямало такъв проблем, въпреки че режимът на лични контакти не
бил спазван съвсем прецизно.
В съответствие с показанията на двамата
свидетели са и показанията на св. Е.С.,
която споделя, че през лятото на 2017 г. заминала на планираното от баща
й пътуване, като майка й я предала на баща й без да проявява каквито и да е
съмнения в действията му. В съответствие с показанията на разпитаните свидетели
са също и обясненията на самата подсъдима Д., на които съдът вяра поради
съответствието им с показанията на останалите свидетели. Пред съда подсъдимата
заявява, че се съгласила с частния тъжител и двамата с него се разбрали детето им да прекара около
десет дни в Гърция с баща си, а след това отново през лятото да отиде и с майка
си отново до Гърция на почивка. От обясненията на подсъдимата се установява
също, че именно планираното пътуване на С.С. станало причина началната дата,
определена съгласно одобрената от съда спогодба да бъде по–късна, а именно
10.07.2017 г. По тази причина двамата родители се разбрали, за да са в изпълнение
на постигнатата сподогодба от една страна
и за да може бащата да реализира прланираното си пътуване с дъщеря си в
Република Гърция до тази дата да действа старият режим съгласно решение № 4797
/ 12.12.2014 г. на РС-Пловдив .
Като доказателство, че бащата е осъществявал
безпроблмено и неосуетявано от никого личните си контакти с детето в съответствие с решение № 4797
/ 12.12.2014 г. на РС-Пловдив през месец
юни 2017 г. съдът взе предвид и изготвената и приета като писмено доказателство
справка от ОД на МВР-Пловдив, сектор Български документи за самоличност за
задгранични пътувания на името на Е.С.С., съгласно която на 17.06.2017г. последната
е напуснала пределите на Република
България и е навлязла в територията на Република Турция през ГКПП Капитан
Андреево.
От изготвената и приета по делото като писмено доказателство справка от ОД на
МВР-Пловдив, сектор Български документи за самоличност за задгранични пътувания
на името на С.Д.С. се установява също,
че на същата дата и час и частният тъжител е напуснал пределите на Република България и е
навлязъл на територията на Република Турция през ГКПП Капитан Андреево.
Обстоятелството, че подсъдимата не е
препятствала срещите на дъщеря си с частния тъжител през периода на действие на старото решение №4797/12.12.2014 г. на РС-Пловдив, се
установява от посочените справки, поради което съдът приема, че частният
тъжител и св.Е.С. са осъществили безпроблемно
и необезпокоявани от никого личната си среща за периода от напускането на
страната до завръщането им обратно и са прекарали полагащото им се според
съдебното решение време извън територията на Република България без това да е
било препятствано от подсъдимата.
Доказателства, че след завръщането
на детето и баща му в страната през лятото на 2017 г. отношенията между частния
тъжител от една страна и подсъдимата В.Д. и св. Е.С. от друга страна, се влошили
се съдържат както в показанията на св. Л.Д. С. и Д.С.С., Г.В.Л., М.К.К., Е.С.С., също и в обясненията
на самата подсъдима пред съда, така и в приетите по делото като писмени
доказателства – справка от сектор Български документи за самоличност при ОД на
МВР Пловдив за издавани на името на Е.С.С. български документи за самоличност,
постановление за прекратяване на наказателно производство по сл.д.№ 5/2018 г.
по описа на ОСО Пловдив.
От приобщеното по делото постановление за прекратяване на наказателно
производство по сл.д.№ 5/2018 г. , по описа на ОСО Пловдив, пр.пр.№ 5482/2017 г. по описа на РП-Пловдив се
установява, че в РП Пловдив било образувано наказателно производство по сигнал
на В.Д. срещу С.Д.С. за престъпление по чл.182, ал.2 от НК и чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Повече информация за причината за влошените отношения между подсъдимата
и частния тъжител и за подадения в РП-Пловдив сигнал от страна на подсъдимата се
съдържат в показанията на св. Г.В.Л., който съобщава, че след завръщането на св.
Е.С. С. в дома й, последната съобщила на
майка си, че след пътуването с баща й международният паспорт бил повреден, бил
изпран, за да прикрие частният тъжител, че бил извел дъщеря си без знание и съгласие
на майка й, не в Република Гърция както бил съобщил на майка й, а в Египет,
именно това било причина според свидетеля за подаване на сиганала от страна на
подсъдимата в РП-Пловдив. Свидетелят Л. съобщава също, че след тази дата частният тъжител дошъл в
дома на подсъдимата на 10.07.2017 г. и се държал грубо и арогантно с дъщеря си, предавайки на майка й новия й паспорт
.
Съдът не намира основание да не кредитира показанията на св.Л. в
коментираната част, тъй като същите са в съответствие с постановление за
прекратяване на наказателно производство по сл.д.№ 5/2018 г. по описа на ОСО
Пловдив, приобщено по делото, справка за
издадени български лични документи на
името на Е.С., също приобщена по делото, от която се установява, че паспорт № ***,
изаден на името на Е.С.С. е унищожен и на нейно име има издаден нов такъв с № ***.
В същата насока са и показанията на св.
Е.С.С., дадени пред съда. Същата споделя, че е пътувала в Египет с баща си през
м. юни 2017 г, както и че по време на
пътуването и престоя в тази страна, нямала връзка с майка си. За да прикрие
пътуването до тази дестинация, баща й изпрал паспорта й , настоявайки детето да
запази в тайна от майка си истината за въпросното пътуване. Що се касае до
постановлението за прекратяване на
РП-Пловдив по сл.д.№ 5/2018 г. по описа на ОСО Пловдив, от неговото съдържание не се установява по категоричен начин, със
сила на пресъдено нещо, че частният тъжител е извършил описаните от двамата свидетели
Е.С. и Г. Л. действия, както и че е нарушил съдебното решение в частта относно
държавите, които има право да посещава с дъщеря си, извеждайки я в държава,
различна от посочените в съдебното решение. Посоченото постановление служи за
изясняване единствено на извършените в хода на разследването действия както и
за неговия изход. Така от съдържащата се в него информация се установява и че не било образувано наказателно производство по чл.319 от НК и не били
предприети действия по разследване на случая с оглед разпоредбата на чл. 24,
ал.1, т.8А от НК. Тези обстоятелства не
са предмет и на разследване в настоящото производство. Това частният тъжител извел ли е дъщеря си в
държава, извън посочените в съдебното решение, както и предприел ли е действия
по скриване на това обстоятелство от подсъдимата, не може и не следва да бъде
изследвано в настоящото производство. Показанията на двамата свидетели Г. Л. и Е.С.
обаче ведно с прокурорското постановление допринасят единствено затова да
изяснят причината за промяната в поведението на подсъдимата и
демонстрирането от нея недоверие и мнителност към по-нататъшните действия на
частния тъжител при осъществяване на срещите с дъщеря му, за което сочи в
показанията си и св. Е.С., и св. Г. Л.. В същата насока са и обясненията на
подсъдимата, на които съдът дава вяра като подкрепящи се с показанията на
посочените двама свидетели.
По отношение на събраните устни
доказателства – показания на св. Е.С., за да се избегнат всякакви съмнения
относно тяхната достоверност от една страна
и предвид усложнените семейни отношения между двамата родители от друга
страна, както и за да не се повлияе негативно върху психичното състояние на
детето, предвид водения срещу подсъдимата, която се явява нейна майка съдебен
процес, беше определено разпита на малолетната св.С. да се проведе в т.нар. „Синя
стая“ към КСУДС, гр.Пловдив, като поставените въпроси на посочения свидетел
бяха внимателно прецизирани със съдействието на психолог. Решението на съда
беше продиктувано и от това, че за решаване на делото от съществено значение е
и следва да бъде зачетено мнението на детето, но от друга страна следва разпита
му да се бъде проведен при щадящи условия предвид разпоредбата на чл.140 от НПК.
По отношение на показанията на детето Е.С.
въпреки младата му възраст съдът намира,
че същите са обективни. Детето в дадените показания пред съда демонстрира привързаност към двамата родители
– към майка си, което съдът определя като нормално предвид ролята на майката в
живота на детето, но също и към баща си. Не може да се приеме, че е налице
отчуждение на детето към баща му и
роднините му по бащина линия, доколкото същото изрази ясно привързаността към
дядо си и останалите роднини на баща си, сподели за прекараното време с тях, за
личните си впечатления за отношенията между баща му и дядо му и за добрите
спомени и впечатления по време на съвместните им срещи преди влошаване на
отношенията между тях по повод пътуването извън страната през лятото на 2017 г.
Показанията на св. С. не се отличават с
употореба на негативни думи и отрицателно отношение към семейството на баща му.
Известни резерви във връзка с
отношенията на баща си детето изрази във връзка със случилото се през лятото на 2017 г., като
определи поведението на баща си като опит да бъде привлечено на негова страна.
Използваните от детето думи отговарят на психо-физическото му разитие, поради
което и мнението на съда е, че същото в показанията си пред съда не е
повлияно по никакъв начин от някого, в
частност от подсъдимата и показанията на детето са достоверни, продиктувани са единствено от
личните му ввъзприятия и впечатления. Изразеното от детето негативно отношение
към частния тъжител същото обяснява с поведението на баща му - настояването
на баща му да запази в тайна определени
обстоятелства, свързани с пътуването през лятото на 2017 г.
Показанията на двамата свидетели Л.Д. С.
и Д.С.С. съдът също оценя като обективни.
И двамата са категорични, че на 10.07.2017 г. частният тъжител се е явил в дома
на подсъдимата, за да вземе детето от дома й и да осъществи съвместно с детето определения
им по силата на съдебното определение режим на лични отношения, но детето не е било предадено на баща му С.Д.С..
Техните показания се намират в съотвествие с показанията на св. Г. Л., св.Е.С.
и обясненията на самата подсъдима, които също не отричат, че режимът на лични
отношения с детето не е осъществен на посочената дата.
Само че ако в показанията си св. Л. С.
и Д. С. споделят, че причината детето да не осъществи контакти с баща си на
определените съгласно съдебното определение дати са повлияни от майка му, не в
такава насока са показанията на св. Г. Л., св. Е.С. и обясненията на
подсъдимата.
Пред съда свидетелят Л. заяви, че на
10.07.2017г. частният тъжител се явил в дома на подсъдимата. Там били той, свидетелят
Л., подсъдимата и св. Е.С.. Частният тъжител
се държал грубо с дъщеря си, разбирайки, че тя не желае да тръгне с него, обиждайки детето си, че лъже, в резултат на
което детето се разстроило и не пожелало да се срещне с баща си. Свидетелят Л. заяви
също, че пред него св. Е.С. заявявала, че се страхува от баща си, предвид действията
му около връщането на паспорта й и
подновяването му с нов, както и че споделяла, че била засегната предвид
използваните от него реплики по неин адрес.
За датата 08.09.2017 г. св.Л. споделя,
че бил на работа на посочения ден, но впоследствие научил, че частният тъжител
се бил чул с дъщеря си, като тя отново отказала да се среща с него.
В обясненията си пред съда подсъдимата също
заявява, че на 08.09.2017 г. била в дома си около определеното в съдебното
определение време, като заяви, че не провела разговор с частния тъжител, че същият
не я бил потърсил по телефона за съдействие. За проведен разговор подсъдимата
сочи единствено между частния тъжител и св.Е.С., като последната била
категорична, че не желае срещата между нея и баща й да бъде осъществена. Съдът дава вяра на
обясненията на подсъдимата в тази им част като намира същите за изключително
подробни, вътрешнонепротиворечиви и логични.
От събраните по делото устни доказателства
– показания на всички разпитани свидетели Д.С., Л.С., Е.С., Г.Л. се установява,
че на повдигнатите в обвинението дати частният тъжител С.Д.С. не е успял да
реализира лични срещи и режим на лични отношения с дъщеря си св.Е.С.С., каквото
право му било предоставено съгласно постановеното съдебно определение.
Установява се също от показанията на
св.Г.Л., обясненията на подсъдимата, че на процесните дати подсъдимата в
изпълнение на съдебното определение се е намирала в дома си заедно с дъщеря си.
На първата процесна дата подсъдимата е присъствала на срещата на детето с баща
си, на която детето е отказало да се види с него, а на следващата определена съгласно
съдебното определение дата подсъдимата отново се е намирала в дома си заедно с детето си, но
то отново е отказало да се среща с баща си, като детето му било съобщило това по
време на телефонен разговор с него. На 08.09.2017 г. частният тъжител по никакъв начин не се е
опитал да осъществи контакт с подсъдимата, да потърси съдействие от нейна
страна, за да разбере причините за нежеланието на детето да се среща с него.
Твърденията на частния тъжител, че детето не било в дома си на 08.09.2017г. не
се подкрепят и от показанията на допуснатия при режим на довеждане от него
страна св.Д. С.. В показанията си св. Д.
С. заявява единствено, че синът му споделил, че подсъдимата отново не пускала
детето при баща си, но не съобщава за подробности по случая, а и самият
свидетел заявява, че не е присъствал по време на посещението на частният тъжител.
В показанията си св. Е.С. споделя ясно,
че на 10.07.2017 г не е пожелала да се среща с баща си, а за 08.09.2017 г., че не си спомня подробности, което съдът обяснява
с изминалия период от време, както и че на тази дата освен неосъществената
среща и проведения телефонен разговор, не се установява да се е случило нещо
съществено, което да остане в съзнанието на детето. Просто същата била разговаряла с баща си по телефона и отказала среща с него. Показанията на посочените свидетели в
коментираните части, съпоставени с обясненията на подсъдимата са още едно
основание съдът да даде вяра на нейните обянения, че включително и на
08.09.2017 г. същата се е намирала в дома си.
Така от събраните по делото устни
доказателства – показания на св. Д. С., Л. С., Г. Л., Е.С. се установява, че подсъдимата
в изпълнение на определението на съда на
10.07.2017 г. е била на мястото, където е трябвало да бъде изпълнено предаването на детето на
другия родител – ***, от показанията на св.Г. Л., обясненията на подсъдимата се
установява, че подсъдимата е била и на мястото на изпълнение съгласно определението
на съда и на 08.09.2017 г., т.е. тя не
се е отклонила от времето и от мястото, определено за изпълнение на предаването
на детето с цел да осуети изпълнението на режима на личните отношения между
детето и другия родител, а именно частния тъжител.
По отношение на поведението на подсъдимата
и изследването му от субективна страна, т.е. доколко през процесния период същата
е осуетявала съдебното определение и е нарушавала режима на лични отношения
между Е.С. и С.С. умишлено, действайки съзнателно върху поведението на дъщеря
си съдът взе предвид както показанията на разпитаните св. Л., с когото подсъдимата
съжителства, така и показанията на св. Е.С., също и изготвената в хода на съдебното следствие комплексна
съдебно-психиатрична експертиза. Показанията на св. Д. С. и Г. С. не допринасят
за изясняване на този факт, тъй като
същите нямат наблюдение върху отношенията на подсъдимата вътре в семейството и
за притесненията, които е изпитвала след
извеждането на детето през лятото на 2017 г. извън страната.
От показанията си св. Л., което е в съотвествие и
с постановлението на РП-Пловдив, се установява, че подсъдимата не е приела
безкритично поведението на частния тъжител С.С. през лятото на 2017 г. Именно
неговото поведение я е провокирало да подаде сигнал в РП-Пловдив.
От показанията на св. Е.С. се
установява, че поведението на подсъдимата рязко се променило след извеждането й извън РБългария, като поведението на майка си
св.С. оценя като мнително, последната се съмнявала в добронамереността в
действията от страна на баща й.
Самата подсъдима по време на дадените обяснения пред съда във
всеки едни момент от съдебното следствие заяви, че не може да възприеме
безкритично факта, че не знаела къде се намира детето й предвид действията,
които частният тъжител демонстрирал, за да запази в тайна извеждането на дъщеря
си извън граница, през лятото на 2017 г.
Същата обаче беше категорична, че е
наясно с ролята на двамата родители, както тази на майката, така и на бащата и каква
роля двамата родители оказват спрямо развитието
на детето й. Именно поради тази причина подсъдимата заявява, че не пожелала да
обжалва прокурорското постановление въпреки че била възмутена и ядосана от поведението
на частния тъжител. Същата заяви също, че и на двете процесни дати била готова
да предаде детето на баща си, но когато ставало дума за мнението и чувствата на
детето й, те не можели да бъдат игнорирани. Правото на детето на мнение и личните
му чувства и възприятия същата зачитала и
поставяла на първо място. Изразеното мнение от подсъдимата относно ролята на
бащата е демонстрирано, обективирано и се доказва чрез поведението й към
частния тъжител преди процесния период, както и след него. Именно съзнавайки
ролята на бащата и необходимостта от неговото участие същата е изпълнявала
режима на лични отношения. След завръщането на детето през м. юни 2017 г. и страхувайки
се за сигурността на детето си, както и ръководена от неговите впечатления,
чувства и емоции, тя е била повлияна на първо място от тях и е отдала по-голямо
значение на мнението на детето, изчаквайки същото да се стабилизира емоционално.
За тази цел подсъдимата се е обърнала и за съдействие към съответните социални
служби, за което сочи в показанията си св.М.К.К. и се доказава и от изготвения
по делото социален доклад от Агенция социално подпомагане. Поведението на
подсъдимата не може да бъде прието като израз на неглижиране на установения с
постановеното съдебно определение правов ред, доколкото и на двете дати тя се е
придържала към него и е присъствала в дома си, но от друга страна същата е била
притеснена за емоционално-психичното състояние на дъщеря си.
Тези изводи на съда се основават и на
изготвената по делото комплексна съдебно-психологична и психиатрична
експертиза, според която личностните характеристики на Д. са предпоставка за гъвкав родителски
модел. Според експертизата към момента
на разпита на св. Е.С. С. в т.нар. „Синя
стая” на 18.02.2020 г. детето Е.С. е направило самостоятелна оценка на фактите,
като експертизата не установява данни за патологични внушения и манипулации.
Изслушана пред двамата експерти, подекспертната Д. въпреки разочарованието от
съпруга си, не го е описала в отрицателна светлина и е изразила готовност и
желание отношенията с него да бъдат добри в името на детето. Експертите са на
мнение, че от страна на Д. са налице предпоставки и готовност за хармонизиране
на отношенията между двамата родители. Също така според експертите по време на
изслушването й тя е демонстрирала уважение към институциите и готовност за съдействие. Приетото по делото експертно
заключение съдът оценя като обективно, изготвено от компетентни лица,
отговорило на всички поставени по делото въпроси след изследване и обстоен
анализ на всички събрани по делото доказателства. По отношение на изразеното от
защитата на частния тъжител и от самия тъжител относно обективността в
изготвянето му, поради изтъкнатото от тях несъотвествие с изготвената по сл.д.№
254/2017 г. по описа на ОСО Пловдив съдебно-психиатрична експертиза, следва да
се обърне внимание, че същата не може и
не следва да бъде обект на анализ от настоящата инстанция. Единственото
събраните по настоящото дело устни и писмени доказателства, както и изготвените
по настоящото дело експертни заключения задължават съда да даде обяснения за
вътрешното си убеждение и оценка на всяко едно от тях.
При изследване на поведението на
подсъдимата относно въпросите за вината, съдът взе предвид и ролята на детето
при изпълнение на съдебното решение, уреждащо родителските права и задължения и
режима на лични отношения с другия родител. Ролята на детето при реализиране и
изпълнение на съдебно решение, уреждащо родителските права и режима на лични
отношения, следва да бъде взета предвид и с оглед разпоредбата чл.15, ал.1 от
Закона за закрила на детето, съгласно която във всяко административно или
съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то
задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би
навредило на неговите интереси. Мнението на детето при възникналите отношения
между двамата родители по повод упражняване на родителските права и осъществяване
на лични отношения с него следва да бъде
зачетено.
Задължение на двамата родители е да
съдействат затова детето да преосмисли своето поведение към двамата родители,
включително и към баща си, което е сторено от подсъдимата предвид изготвения по
делото социален доклад, подсъдимата още на 25.10.2017 г., е подала заявление до Отдел „Закрила на детето” и е било изготвено и направление с изх. № НП/Д-РВ-397/ 27.10.2017
г., с което родителите на детето да ползват социални услуги с цел възобновяване
на срещите на Е. с баща й и подобряване на отношенията между родителите. Според
информацията в изготвения социален доклад, докато св.Е.С. и В.Д. изразяват
желание работата с тях да продължава, то частният тъжител С. изпратил
съобщение, че желае работата с него да бъде прекратена.
Предвид изложеното относно изследваното
от субективната страна поведение на подсъдимата настоящият съдебен състав
намира за нужно да отбележи, че в конкретния случай желанието на детето не може
да бъде пренебрегнато, а напротив - изцяло следва да бъде съобразено обстоятелството,
че към инкриминирания период св. Е.С. е била на възраст, на която макар и малолетна, е имала право да бъде
изслушвана. Нейното отношение към развилата се ситуация, нежеланието й да се
среща с баща й, на когото била обидена, не може да се вмени във вина на
подсъдимата.
От събраните устни и писмени
доказателства, също и с оглед изготвената по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза съдът прие, че подсъдимата не е
осъществила нито от обективна, нито от субективна страна състава на
престъплението, за което е предадена на съд, а именно за това че в периода от
10.07.2017 г. до 13.10.2017 г. при условията на продължавано престъпление е
нарушила режима на лични отношения между бащата С.Д.С. и детето Е.С.С., като е
осуетила по какъвто и да е начин изпълнението на Определение по гр.д.№
14202/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр. състав, влязло в
законна сила на 15.06.2017 г., както
следва : на 10.07.2017 г. в *** В.А.Д. е нарушила режима на лични отношения
между бащата С.Д.С. и детето Е.С.С., като е осуетила по какъвто и да е начин
изпълнението на Определение по гр.д.№ 14202/2016 г. по описа на Районен съд
Пловдив, III бр. състав, влязло в сила на 15.06.2017 г., както и на 08.09.2017
г. в *** В.А.Д. е нарушила режима на лични отношения между бащата С.Д.С. и
детето Е.С.С., като е осуетила по какъвто и да е начин изпълнението на
Определение по гр.д.№ 14202/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр.
състав, влязло в сила на 15.06.2017 г. - престъпление по чл. 182, ал.2, вр.
чл.26 от НК.
Обект на защита с превидената чл.182,
ал.2 от НК правна норма са обществените отношения, свързани с децата и
семейството и упражняването на родителските права. С него се създават гаранции и
за своевременно изпълнение на съдебните решения относно упражняване на
родителските права и лични контакти между децата и родителите, които са
разделени или са в бракоразводен процес.
Предмет на престъплението е влязъл в
сила съдебен акт, задължителен за страните, за които се отнася. В случая определението
по гр.д.№ 14202/2016 г. по описа на РС-Пловдив, III бр.състав, има задължителна
сила както за подсъдимата по отношение на предоставеното й упражняване на
родителски права, спазването на определения с това определение режим на лични
отношения между детето Е.С.С. и бащата С.Д.С., също и за бащата, който е длъжен
да се съобразява с определенето му от съда време на лични срещи и отношения с
детето си, както и с въведените в тази връзка ограничения включително и по
отношение на страните, които има право да посещава с дъщеря си в рамките на
определеното му от съда време.
Субектът на престъплението, което може да носи
наказателна отговоронст по смисъла на чл.182, ал.2 от НК има особено качество :
родител, респ. друг сродник, за който
съдебният акт се отнася.
Престъплението по чл.182, ал.2 от НК
може да бъде осъществено посредством предвидените в закона форми – неизпълнение
или осуетяване по какъвто и да е начин
на влязлото в сила съдебно решение относно упражняване на родителски права и
относно лични контакти с дете. Ако първата проявна форма се отличава с
противоправно бездействие, то втората намира външен израз посредством всяко
активно противоправно действие от родителя, насочено към осуетяване на влязлото
в сила съдебно решение. Предвид обстоятелството, че в срока по чл. 81 от НПК
тъжителят е обвързан от рамките на повдигнатото обвинение в досъдебното
производство 10.07.2017 г. до 13.10.2017 г., както и с оглед съдържащите се в
подадената пред съда тъжба думи, че подсъдимата както през м.10.07.2017 г.,
така и през месец 08.09.2017 г. отново била осуетила изпълнението на влязлото в
сила съдебно определение, съдът прие, че в случая повдигнатото обвинение относно
посочените в него процесни дати се отнася за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, осъществено от подсъдимата чрез осуетяване
от нейна страна на съдебното определение.
От обективна страна подсъдимата не е
осуетявала влязлото в сила определение, напротив с всичките си действия подсъдимата Д. се е стремяла да бъде на определеното
според съдържанието на съдебното определение място и време, за да се реализира
изпълнението му. Това че на процесните дати 10.07.2017 г., респ.08.09.2017 г. детето
Е.С. не е пожелало да се среща с баща си по причини, които бяха изложени подробно
по-горе, не може да доведе до извод, че подсъдимата с действията си е
осуетявала изпъленението ва определението. Този извод на съда се основава след
изследване поведението на подсъдимата както на процесните дати, така и с оглед опитите
й през процесния период да намери разрешение на проблема посредством
съответните социални служби.
Съдът прие, че и от субективна страна
подсъдимата не е осъществила престъплението по чл.182, ал. 2 от НК, тъй като
същата ясно е съзнавала ролята на бащата в периода на израстването и
възпитанието на детето и ясно с цялостното си поведение е демонстрирала, че въпреки влошените й отношения с последния,
не техните влошени отношения следва да стават причина, за да не бъде изпълнено съдебното определение. Като
майка на св. Е.С. същата обаче не може да остане несъпричастна към мнението на
дъщеря си, промените в отношението към баща й поради развилите се след м. юни
2017 г. събития, същата дори с цел разрешаване на проблема е потърсила
съдействие за разрешаването му от социалните служби и институции.
Изводите на съда за липса на вина у
подсъдимата се основават и на изложеното, че при изследване осъществен ли е съставът на
чл.182, ал.2 от НК следва да бъде взето предвид и поведението на детето. Отношението
му към развилата се ситуация, нежеланието
му да се среща с баща й, на когото била обидена, не може да се вмени във вина
на подсъдимата.
При така събраните по делото
доказателства съдът в изпълнение на задължението си по чл.304 от НПК прие, че
всички процесуални средства за доказване на обвинението са изчерпани, като в
хода на съдебното дирене не се установи, че подсъдимата е осъществила
престъпния състав на чл.182, ал.2 от НК, водим от което съдът я призна за
невинна и я оправда изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК съдът възложи в тежест на частния тъжител С.Д.С.
сторените по делото разноски за изготвена комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза в размер на 260 лева по сметка на РС – Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия :…………………………..
Вярно с оригинала! МК