№ 1279
гр. Варна, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20233110202465 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. С. Г. с ЕГН
********** от с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна срещу НП № 23-0433-
000605/17.05.2023 год. на Началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна, с което за
нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е била санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от
50 лева, наложена на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяната на НП, като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че не е извършвано цитираното в НП и АУАН нарушение, и
че поради техническа грешка в НП в номера на процесното МПС била разменена една
цифра като съответно по този начин се нарушавало правото на въззивната страна на защита.
В съдебно заседание въззивника, редовно призован не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована, не изпраща представител,
депозирани са писмени бележки от юрисконсулт К.Л.-А..
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН, серия GA№988151/06.05.2023 год. административния орган е приел за установено
от фактическа страна, че на 06.05.2023 год., около 15:43 часа в гр. Варна, ул."Стара планина"
74, посока ул. „Иван Рилски", жалбоподателката като водач на товарен автомобил – „Дачия
Дъстер“ с рег. № *** го управлявала без да има поставен обезопасителен колан по време на
1
движение, с който МПС е оборудвано -нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на въззивната страна, която в графата бележки и възражения
не отразила да има такива. В срока по чл.44 от ЗАНН не е постъпило възражение.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административнонаказателната преписка АНО издал обжалваното НП, което се явява
предмет на обжалване по настоящото дело.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля при установяване на нарушението и
съставянето на акта И., който потвърждава изложеното в акта за административно
нарушение.
Съдът кредитира показанията на св.И., като обективни, логични и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на св.И., дадени в хода на съдебното следствие, и
от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на
чл.283 от НПК.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 14 - дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник сектор към ОД
МВР Варна, РУ 01 Варна, въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра
на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при
извършване или установяване на нарушението. Съдът не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите
имена, ЕГН, адрес.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на
нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво се защитава, в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
2
защита на жалбоподателката.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателката Г. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани,
като изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на ал. 2. За нарушаването на
това задължение от водача чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП предвижда административно
наказание "глоба" от 50 лева.
По делото се установи, че жалбоподателката е управлявал автомобила без поставен колан, с
какъвто е бил оборудван автомобилът. Не се твърди, нито се установява в процесното МПС
да са липсвали обезопасителни колани, както и водачът му да попада в някоя от визираните
в алинея 2 на същия текст изключения. Самата тя не оспорва този факт в жалбата, напротив
твърди че е махнала предпазния колан, за да може свободно да управлява автомобила,
докато се е придвижвала към забелязано свободно място за паркиране в „синя зона“.
С оглед на това съдът приема, че жалбоподателката е извършила от обективна страна
вмененото и нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателката при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателката е съзнавала
задължението си да използва монтирания в автомобила предпазен колан, но въпреки това не
е изпълнила същото, като е управлявала МПС без да си сложи колана и е искала това.
Наложеното на жалбоподателката административно наказание "глоба" е с фиксиран в закона
размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.
Съдът не споделя становището на въззивника, че допуснатата техническа грешки в
изписването на регистрационния номер на МПС е довело до объркване или ограничаване на
правото й на защита, защото дори и да има допусната грешка в номера, във всеки един от
двата документа АУАН и НП е изписан и правилно и става ясно, че се касае за въпросното
МПС. Нарушението е с формален характер, нарушителя е установен от служители на МПР,
възприет директно без колан по време на управление на процесното МПС и от всички
доказатеклствеа по делото става ясен и номера му, без да е налице объркване в какъвто и да
е аспект.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление, е
законосъобразно и правилно като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направените искания от страните за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и адвокатско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
3
както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН предвижда,
че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая
за ОД на МВР - гр. Варна има молба от юк. Л.-А./, се присъжда възнаграждение в определен
от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия
орган - ОД МВР гр. Варна по делото, в размер на 80 (осемдесет) лева. Сумата следва да се
присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ОД МВР гр.
Варна. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0433-000605/17.05.2023 год. на Началник сектор в ОД МВР
Варна, РУ 01 Варна, с което на П. С. Г. с ЕГН ********** от с. Слънчево, общ. Аксаково,
обл. Варна за извършено нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е била санкционирана с
„Глоба” в размер на сумата от 50 лева, наложена въз основа на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА П. С. Г. с ЕГН ********** от с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна да заплати
на ОД на МВР-Варна сумата от 80 ( осемдесет ) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4