РЕШЕНИЕ
№ 1320
гр. Пловдив, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501959 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. П. Х. ЕГН ********** с адрес
с. *****, против решение № 1856 от 27.04.20203г., постановено по гр. д. №
2536 по описа за 2022г. на Районен съд Пловдив, с което се отхвърля
предявеният от Д. П. Х. иск за признаване на установено по отношение на
„ЕВН България електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление в
гр. *****, ЕИК *****, че ищецът не дължи сумата 1108,63 лв. /хиляда сто и
осем лева и 63ст./, цена на електрическа енергия по фактура
№**********/14.02.2022г. относно периода 01.01.2022г. до 31.01.2022г. Във
въззивната жалба от Д. П. Х. се излагат оплаквания, че районният съд
неправилно е възприел, че фактурираната енергия в оспорваната фактура за
периода 01.01.2022-31.01.2022г. е измерена с годно измервателно средство.
Твърди се, че от датата на монтажа на средството за търговско измерване
/СТИ/ през 2018г. до настоящия момент същото не е минавало технически
контрол съгласно чл.43 ПИКЕЕ или поне не е доказано по делото. Сочи се, че
„ЕВН България електроснабдяване” АД не е доказало, че електромерът е
монтиран правилно. Възразява се, че ищецът е битов клиент и към него е
приложима цена на енергията за битови клиенти, като действията на „ЕВН
България електроснабдяване” АД“ нарушават разпоредбата на чл.97, ал.1, т.4
от ЗЕ. Твърди се, че районният съд погрешно е тълкувал и приложил §5 от
ЗУТ. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с
1
което се уважава предявеният иск. Претендират се разсноки по настоящото
производство.
Ответникът по жалбата „ЕВН България електроснабдяване” АД
заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски в
размер на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалвания съдебен
акт съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно
посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната
инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни
материалноправни норми.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Д. П. Х. против „ЕВН България
електроснабдяване” АД за признаване за установено, че ищецът не дължи
сумата 1108,63 лв. - цена на електрическа енергия по фактура
№**********/14.02.2022г. относно периода 01.01.2022г. до 31.01.2022г.
Ищецът твърди, че е клиент на дружеството ответник за обект,
представляващ ателие, намиращо се гр. **** на посочения в исковата молба
адрес, което се ползвало само за жилищни нужди. Поддържа, че процесната
сума е неправилно начислена –не е налице правилно измерване с годно
техническо средство и второ, приложени са цените за небитов клиент,
въпреки че имотът се използва за жилищни нужди. Излага и подробни доводи
в исковата си молба, че сумата е недължима. Искането е да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че вземането не се дължи.
В предоставения срок за отговор ответникът оспорва иска по
основание и размер. Счита, че искът е частично недопустим, тъй като ЕВН
ЕС претендира по №**********/14.02.2022г. от ищеца сумата от 759,32лв., а
не 1108,63лв. Излага подробни доводи за това, че сумите са правилно
начислени. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
С обжалваното Решение № 1856 от 27.04.20203г., постановено по гр.
д. № 2536 по описа за 2022г. на Районен съд Пловдив се отхвърля
предявеният от Д. П. Х.. Мотивите на районния съд са, че измерването на
енергията е извършено с годно измервателно средство, поради което
твърденията на ищеца в тази насока са неоснователни. Първоинстанционният
съд е приел, че обектът на ищеца е посочен като ателие в титула му за
2
собственост и не се представят доказателства, че имотът се ползва за
жилищни нужди. Счита, че дружеството ответник е извършило начисленията
за обекта съобразно документа на собственост, където той е определен като
ателие. Освен това, приема, че след като самият ищец е подал заявление за
смяна на клиент на свободен пазар, който е приложим само относно
небитовите клиенти, няма основание за прилагане на цена като за битов
абонат.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно-
техническата експертиза, съгласно която измерването на ел. енергията за
процесното ателие на е извършено с монофазен електромер, който отговаря
на техническите изисквания, като попада в групата относно която се
извършват последващи проверки на всеки шест години. Измервателното
устройство е с първоначална проверка през 2018г. и подлежи на последваща
такава през 2024г. Вещото лице е установило още, че количествата ел.
енергия за месец януари 2022г. са правилно фактурирани, като същото се
отнася и до мрежовите услуги. Ако при фактурирането е била приложена
цена за битови потребители, дължимата суми за електроенергия би била
343,60 лв. без ДДС. Настоящата инстанция също кредитира заключението на
експертизата, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на
поставените въпроси и неоспорено от страните.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че въззивникът е потребител на електрическа енергия за обект с
клиентски номер *****, находящ се на адрес гр. *****. Съобразно
представения нот. акт за учредяване на право на строеж, обектът е ателие №1,
намиращо се на втори етаж в жилища сграда на посочения адрес, което е
въведено в експлоатация на 24.11.2020г.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали фактурираната
енергия е измерена с годно измервателно средство за търговско
измерване(СТИ). От приетото заключение на изготвената пред първа
инстанция експертиза се установява, че електромерът отговаря на
техническите изисквания, като попада в групата, относно която се извършват
последващи проверки на всеки шест години. Измервателното устройство е с
първоначална проверка през 2018г. и подлежи на последваща такава през
2024г. В случая е налице нормативна уредба, която урежда сроковете за
извършване на законовите проверки на СТИ – Заповед № А-616 на
Председателя на ДАМТН от 11.09.2018г. От приетото експертно заключение
става ясно, че отчетените количества електрическа енергия са фактурирани
съобразно одобрената от КЕВР Методика за определяне на цените на
електрическа енергия на доставката от последна инстанция за процесния
период и обект на потребление.
Настоящата инстанция също кредитира заключението по така
извършената експертиза, като счита, че същата е изготвена от компетентно
лице и отговаря пълно и ясно на поставените въпроси.
По делото не са налице данни за твърденията на жалбоподателя, че
процесния електромер не е монтиран правилно и не отчита точно. Напротив,
3
установява се, че изискуемата първоначална проверка е извършена и
отчетените количества ел.енергия са фактурирани правилно. В случая
въззивникът носи доказателствената тежест за изложените от него твърдения
и е следвало да ангажира доказателства, които ги подкрепят. Такива обаче не
са налице по делото. По силата на чл.44, ал.1 от ПИКЕЕ при съмнение
относно годността на СТИ да измерва правилно, проверка на измервателната
система може да бъде поискана от страната, която купува електрическа
енергия. Няма данни такава проверка да е поискана от въззивника, респ. да са
установени нередовности в измервателното средство. Ето защо възраженията
на Д.Х. по отношение годността на СТИ и правилността на отчитане на
потребената ел.енергия са неоснователни.
Спорен е и въпросът за това дали въззивникът е битов клиент.
Видно от представения титул за собственост процесният имот е определен
като ателие. Следва да се вземат предвид дефинициите в Директива
2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно
Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл.
2, т. 10, е определен като „битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за
собствена битова консумация, като се изключват търговски или
професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 – „небитов клиент" –
физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за
негови собствени битови нужди. По същия начин са регламентирани
посочените термини и в ЗЕ, като в §1, т. 2а ДР на ЗЕ е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови
нужди, а в § 1, т. 33а „небитов клиент“ е определен като клиент, който купува
електрическа енергия за небитови нужди.
Законът преценява като определящи за вида на цената на
електрическата енергия нуждите, които тя задоволява, а не вида на обекта, в
който се доставя. В конкретния случай обект „ателие“ с ИТН ***** може да
се ползва за различни цели и начинът на фактическото му ползване ще
определи вида на доставяната електрическа енергия и съответно - нейната
цена. Както е посочено и по-горе в текста, реално водещ критерий за
разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва
електрическата енергия в обекта, а не предназначението на същия.
Неоснователно е възражението, че от определението на „жилищна сграда“ в
ДР на ЗУТ може да се постави знак за равенство между жилищна сграда и
ателие. Съгласно § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ при определяне предназначението
на сградата ателиетата се считат за жилища, т.е. приравняването на жилището
и ателието е с оглед определяне на предназначението на сградата, а не на
съответния самостоятелен обект в сградата.
По делото липсват доказателства, от които следва извод за използване
на процесния обект-ателие за жилищни нужди. Във въззивната жалба Д.Х. се
позовава на протокол, издаден от оператора на разпределителната мрежа, че
обектът се ползва за жилищни цели, но такъв протокол не е приложен по
делото. Следователно възражението за нарушаване на разпоредбата на чл.97,
4
ал.1, т.4 от ЗЕ е неоснователно. Според текста на посочения член по
регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия
между крайните снабдители и битови крайни клиенти - за обекти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. В случая обаче, клиентът
не доказва да е битов клиент.
На следващо място, видно от приложените писмени доказателства,
въззивникът е подал заявление за смяна на клиент за обект на свободен пазар
до „Електроразпределение Юг“ ЕАД. В заявлението Д.Х. е декларирал, че е
запознат, че смяната се извършва по реда на чл.102а от ПТЕЕ. Съгласно
разпоредбата на чл. 102а, ал. 1 от ПТЕЕ при подаване на документи за смяна
на собственик или ползвател на обект на клиент на пазара по свободно
договорени цени новият собственик или ползвател следва да е сключил
договорите по чл. 11, т. 1, 2, 4, 9 и 10 или договорите по чл. 11, т. 3, 4, 9 и 10.
Ако не са спазени горните изисквания, то според чл. 102а, ал. 3 от ПТЕЕ
съответният мрежови оператор прехвърля служебно обекта от настоящия
доставчик към доставчик от последна инстанция от 1-во число на месеца,
следващ подаването на документите за смяната на собственик или ползвател.
В случая от представените по делото писмени доказателства не се установява
ищецът-въззивник да е сключил договор за продажба на ел.енергия между
него и търговец на свободния пазар, който да е приложен към подаденото
заявление по чл. 102а, ал. 1 от ПТЕЕ. Ето защо доставката на ел.енергия е
продължила да се осъществява от „ЕВН Електроснабдяване“ в качеството му
на доставчик от последна инстанция.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба следва да се остави без
уважение, а първоинстанционното решение – да се потвърди.
При този изход на делото, Д. П. Х. следва да бъде осъден да заплати
разноски в полза на въззиваемата страна в размер на юрисконсултско
възнаграждение - 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1856 от 27.04.20203г., постановено
по гр. д. № 2536 по описа за 2022г. на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Д. П. Х. ЕГН ********** с адрес с. ***** да заплати на
5
„ЕВН България електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление в
гр. *****, ЕИК ***** сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6