МОТИВИ
към Присъда № 267, постановена на 20.11.2019 г. по
НОХД № 1696 по описа на Районен съд – Варна за 2018
г.
Производството по НОХД № 1696 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г.
е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК
обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 152
по описа за 2015 г. на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Варна
срещу обв. М.Б.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** и
срещу обв. И.П.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на М.Б.В. за това,
че за периода от 14.10.2014 г. до 15.10.2014 г. в гр. Варна, гр. Пловдив и гр.
София, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител
с И.П.Т. – подбудител и помагач и неустановено лице от гр. Пловдив – подбудител
и помагач, с цел да набави за себе си, неустановеното лице и И.П.Т. имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у К.Б.В. и В.К.Т. – пълномощници на „О.Г.Б.“ ЕООД, че е представляващ и
управител на „Ф.д.л.“ ООД и регистриран земеделски производител, за да
договарят от името и за сметка на дружеството и че като управител на „Ф.д.л.“
ООД възнамерява да изпълни: Договор за покупко –
продажба от 14.10.2014 г. на 500 тона слънчоглед с отразена в договора цена 495
лв/тон и Договор за покупко
– продажба от 14.10.2014 г. на 300 тона слънчоглед с отразена в договора цена
500 лв/тон и двата договора сключени между „Ф.д.л.“
ООД – продавач и „О.Г.Б.“ ЕООД – купувач и с това причинил на „О.Г.Б.“ ЕООД с
управител А.Д.М., имотна вреда в размер на 397 500 лева, като причинената вреда
е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. И.П.Т. за това, че за периода от 14.10.2014 г. до
15.10.2014 г. в гр. Варна, гр. Пловдив и гр. София, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач с М.Б.В. – извършител
и неустановено лице от гр. Пловдив – подбудител и помагач, с цел да набави за
себе си, неустановеното лице и М.Б.В. имотна облага, умишлено склонил и
умишлено улеснил М.Б.В. да извърши престъплението чрез даване на съвети и
разяснения, набавяне на средства, за да възбуди и поддържа заблуждение у К.Б.В.
и В.К.Т. – пълномощници на „О.Г.Б.“ ЕООД, че е
представляващ и управител на „Ф.д.л.“ ООД и регистриран земеделски
производител, за да договарят от името и за сметка на дружеството и че като
управител на „Ф.д.л.“ ООД възнамерява да изпълни: Договор за покупко – продажба от 14.10.2014 г. на 500 тона слънчоглед
с отразена в договора цена 495 лв/тон и Договор за покупко – продажба от 14.10.2014 г. на 300 тона слънчоглед
с отразена в договора цена 500 лв/тон и двата
договора сключени между „Ф.д.л.“ ООД – продавач и „О.Г.Б.“ ЕООД – купувач, и с
това причинил на „О.Г.Б.“ ЕООД с управител А.Д.М., имотна вреда в размер на 397
500 лева, като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 20.11.2019 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 1696 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа
възведеното обвинение срещу двамата подсъдими, като намира, че авторството и съставомерността на извършените деяния са установени по
категоричен и несъмнен начин. Представителят на държавното обвинение поставя
акцент в своята пледоария върху факта, че всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства сочат на извод за съпричастност на
двамата подсъдими към престъпленията, за които им е било повдигнато обвинение,
поради което и моли съдът да постанови осъдителна спрямо двамата подсъдими
присъда. Представителят на Районна прокуратура – Варна предлага съдът да наложи
на двамата подсъдими наказания „лишаване от свобода“ в размер около средния,
предвиден за извършените от тях деяния в наказателния закон.
Служебният защитник на подс. В. – адв. Р.Н. *** се присъединява към позицията на Варненската
районна прокуратура, че са събрани достатъчно доказателства, от които може да
се извлече обоснован извод, че нейния подзащитен е
извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Адв. Н. поставя акцент в своята пледоария върху
смекчаващите според нея вината обстоятелства, а именно пълното съдействие,
оказано от нейния подзащитен на разследващите органи
за разкриване на обективната истина по делото, при това в един изключително
ранен стадий на досъдебното производство и изграденото критично отношение към
извършеното престъпление, които според нея следва да мотивират съда да
индивидуализира наказанието въз основа на разпоредбата на чл. 55 от НК и респ.
да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като отложи неговото
изпълнение.
Подс. В. се придържа към
становището на своя защитник адв. Н., като заявява,
че е разбрал, че е извършил измама, след като е бил отведен в сградата на ОД на
МВР – гр. Пловдив.
Служебният защитник на подс. Т. – адв. С.С. *** моли съдът да
постанови оправдателна спрямо нейния подзащитен
присъда, мотивирайки се, че липсват каквито и да е било доказателства, които да
свързват по някакъв начин подс. Т. с извършеното
престъпно деяние, насочено срещу собствеността на дружеството „О.Г.Б.“ ЕООД.
Посочва, че подс. Т. действително е посетил кантората
на адв. Ч.Ч. ***, но това
се е случило, тъй като подсъдимият е познавал дейността на адв.
Ч. и е насочил своя познат св. В. именно към неговите професионални услуги.
Поради гореизложените съображения, адв. С. моли съдът
да оправдае нейния подзащитен по повдигнатото
обвинение.
Подс. И.П.Т. се придържа към
становището на своя защитник адв. С..
В предоставената на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност на двамата
подсъдими да изразят своята последна дума пред съда, подс.
В. изразява съжаление за престъплението, което е извършил и моли да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което обаче да бъде
отложено с изпитателен срок, а от своя страна подс. Т.
категорично иска постановяване на оправдателна спрямо него присъда.
От фактическа страна, съдът приема за установено
следното:
Търговското дружество „Ф.д.л.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:*** развивало дейност по
производство и търговия със селскостопанска продукция. Съсобственици на
капитала на дружеството били италианските граждани св. Л.Ф., св. М.Ф., св. Д.Р.
и св. С.Д., а също така и българската гражданка св. Д.К.Г., която изпълнява
функциите на управител на дружеството. Самото търговско дружество „Ф.д.л.“ ООД
разполагало с няколко на брой банкови сметки в „СИ БАНК“ ЕАД и в „Българо –
Американска кредитна банка“ АД. Италианските граждани – съдружници
в дружеството „Ф.д.л.“ ООД не пребивавали за постоянно
на територията на Република България, като само от време на време, съвсем
епизодично св. Ф. и св. Ф. прекарвали по няколко дни в годината в България.
Св. Е.Ф. Ф. – също италиански гражданин, макар и да
не бил съдружник в дружеството „Ф.д.л.“ ООД подпомагал оперативно и
организационно управлението и дейността му, като самият св. Е.Ф. Ф. бил
съдружник в дружеството „Агрипланет“ ООД, което имало
сходен предмет на дейност като „Ф.д.л.“ ООД, а и двете дружества стопанисвали
една и съща производствена база в с. Шишманци.
Капитала на търговското дружество „О.Г.Б.“ ЕООД бил
еднолична собственост на св. А.Д.М., който също така притежавал собствеността
на 50 % от акциите на дружеството „Б. Олива“ АД Пълномощници
на дружеството „О.Г.Б.“ ЕООД били свидетелите В.К.Т. и К.Б.В., като седалището
и адрес на управление на дружеството се намирали в гр. Варна, на ул. „Никола
Вапцаров“ № 3, етаж 4, офис № 6. Дружеството „О.Г.Б.“ ЕООД било с предмет на
дейност търговия на едро със зърнени култури. Освен на дружеството „О.Г.Б.“
ЕООД св. В.К.Т. бил търговски пълномощник и на дружеството „Б. Олива“ АД, като
в това свое качество (пълномощник на двете споменати дружества), същият
поддържал контакти със свидетелите С.Д.Б. – Д. и св. Г.Н.И., които
осъществявали комисионерска дейност в полза на дружествата, контролирани от св.
М., изразяваща се в намиране, договаряне за покупка и транспорт на земеделска
продукция. Св. Б. – Д. извършвала комисионерската дейност посредством
дружеството „Балкан Газ Екипмънт“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление в гр. Стара Загора, чиито капитал бил изцяло нейна
собственост, а св. И. бил изпълнителен директор на дружеството „Булдов България“ ЕООД и именно поради служебните си
ангажименти се познавал със св. Т., а впоследствие именно св. И. запознал св. Т.
със св. Б. – Д..
Подсъдимите М.Б.В. и И.П.Т. се познавали от дълги
години, тъй като живеели в едно и също населено място – с. Световрачене,
Столична община.
В началото на месец октомври 2014 г. подс. Т. се свързал по телефона с подс.
В. и го поканил на среща. Самата среща се състояла в заведение, разположено на
столичния булевард „Христо Ботев“, по време на която подс.
Т. отправил предложение до подс. В. по престъпен
начин двамата да си набавят парични средства. За тази цел подс.
Т. предложил на подс. В. да стане управител и законен
представител на дружеството „Ф.д.л.“ ООД, като му разяснил, че това търговско
дружество ще получи паричен превод по банкова сметка, ***вител
на дружеството подс. В. ще изтегли фактически
получените пари и двамата ще си ги поделят. Св. В. се съгласил с предложението,
като след това двамата подсъдими започнали да изпълняват предварително
подготвения от подс. Т. план по престъпен начин да се
снабдят с парични средства.
В изпълнение на целта, на 06.10.2014 г. двамата
подсъдими посетили адвокатската кантора на адв. Ч.Ч.,***, като по подбудителството
на подс. Т., подс. В.
поискал да бъдат изготвени документи във връзка с избора му като управител и
законен представител на „Ф.д.л.“ ООД. Адв. Ч.
изготвил декларация за произход и добра земеделска практика от името на подс. В., в качеството му на законен представител на „Ф.д.л.“
ООД, протокол от 06.10.2014 г. за проведено общо събрание на съдружниците в дружеството „Ф.д.л.“ ООД във връзка с
освобождаване на управителя св. Д.К.Г. и избор на нов законен представител в
лицето на подс. В.; дружествен договор на „Ф.д.л.“
ООД от 06.10.2014 г.; пълномощно от подс. В., с което
учредява представителна власт на адв. Ч. да го
представлява пред Търговския регистър към Агенцията по вписванията във връзка с
вписване на промяната на управителя и законен представител на „Ф.д.л.“ ООД.
Било изготвено и съгласие с образец от подпис, декларация от подс. В., че дружеството „Ф.д.л.“ ООД не е обявено в
несъстоятелност.
След като изготвил цитираните документи, адв. Ч. ги предоставил на подс. В.
за подпис от него и от съдружниците в дружеството „Ф.д.л.“
ООД.
На следващия ден подписаните документи били оставени
обратно в кантората на адв. Ч., който ги сканирал и
изпратил в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.
На 07.10.2014 г. адв. Ч.
извършил справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията,
установявайки, че документите, удостоверяващи смяната на управителя на „Ф.д.л.“
ООД са били одобрени, като за нов управител и законен представител на
дружеството бил обявен подс. В..
Адв. Ч. веднага уведомил подс.
В. за настъпилата промяна, след което двамата подсъдими посетили офиса на
Търговския регистър към Агенцията по вписванията в гр. София, като подс. В. се снабдил с писмено удостоверение за промяна на
обстоятелствата, свързани с ръководството на „Ф.д.л.“ ООД.
След това подсъдимите, отново следвайки
предварителния замисъл на подс. Т., се срещнали с
неустановен по делото мургав мъж, представил се пред тях, че от гр. Пловдив,
като тримата заедно посетили офиса на дружеството „К и С 2000“ ООД, находящ се в гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 38,
където тримата поръчали изработка на печат на дружеството „Ф.д.л.“ ООД. Самият
печат бил изработен, като същият останал във владение на неустановеното по
разследването лице.
На 13.10.2014 г. подс. Т.,
заедно с неустановеното лице, представящо се, че е от гр. Пловдив се срещнали с
подс. В., като първите двамата завели подс. В. в клон на „Банка Пиреос“,
находящ се в гр. София, бул. „Черни връх“, където
отново по инициатива на първите двамата, подс. В., в
качеството си на законен представител на „Ф.д.л.“ ООД открил банкова сметка ***
– банкова сметка *** ***.
След това двамата подсъдими и неустановеното по
делото лице, представящо се, че е от гр. Пловдив пристъпили към същината по
реализиране и финализиране на своите цели, а именно посредством измамливи
действия да въведат в заблуждение трети лица, като им причинят имотна вреда, а
респ. те да се облагодетелстват с финансови средства по неправомерен и
престъпен начин.
Същевременно в началото на месец октомври 2014 г. по
телефона със св. Г.Н.И. се свързал мъж с неустановена по делото самоличност,
който се представил с малкото име „М.“, който се представил пред св. И., че е
управител на производствената база на св. Ф. в с. Шишманци. Това лице,
представящо се с малкото име „М.“ заявил пред св. И., че имат за продажба
слънчоглед.
Св. И. потвърдил, че по принцип се интересува от
покупка на слънчоглед, но посочил, че има необходимост от контролна проба на
стоката, за да се запознае с нейното качество. Поради тази причина св. И.
предложил на лицето, представящо се с малкото име „М.“, ако желае да изпрати
проба, чрез дружество, предоставящо куриерски услуги до него, за да може да се
запознае с качеството на предложения за продажба слънчоглед.
Св. И. взел пратката от офис на дружество, предоставящо
куриерски услуги в гр. Стара Загора и я занесъл за изследване в лабораторията
на дружеството „Б. Олива“ АД в гр. Стара Загора, като същевременно уведомил св.
Т. за предложението на лицето, представящо се с малкото име „М.“ за продажба на
слънчоглед.
Пробата показала добро качество на слънчогледа,
поради което и св. Т. взел решение да закупи от името и за сметка на
дружеството „О.Г.Б.“ ЕООД известно количество слънчоглед.
Св. Т. уведомил за това свое решение св. И., като
последният предложил услугите си да посредничи при сключване на търговската
сделка, като комуникира с лицето, представящо се с малкото име „М.“. Св. И.
продължил комуникацията с „М.“ по телефона, като двамата постигнали устна
договорка дружеството „О.Г.Б.“ ЕООД да закупи 500 тона слънчоглед на цена от
495 лева за тон и 300 тона слънчоглед на цена от 500 лева за тон.
Св. И. продиктувал по телефона на „М.“ имейл адреса
на счетоводството на дружеството „О.Г.Б.“ ЕООД – ********@******.** и му казал, че счетоводителя на „Ф.д.л.“ ООД да се
свърже със счетоводството, обслужващо дружествата, контролирани от св. М. и да
оформят необходимите документи за сключване на търговската сделка за покупко – продажба. На 10.10.2014
г. в телефонен разговор между св. И. с лицето, представящо се с малкото име „М.“ било уговорено „М.“ да издаде
проформа фактура за продажба на 500 тона слънчоглед
на цена от 495 лева за тон, а по – нататък да бъде фактурирано и останалото
количество слънчоглед. На този ден обаче в счетоводния отдел, обслужващ
дружествата, контролирани от св. М. така и не били получени по електронната
поща никакви документи.
На 13.10.2014 г. св. Т., св. Б. – Д. и св. И.
констатирали, че продажбените цени на слънчогледа са се завишили от 20 до 30
лева за един тон, като св. Т. поръчал на св. И. да се обади в базата в с.
Шишманци и да попита какво се случва с търговската сделка. Св. И. веднага се
обадил на лицето, представящо се с малкото име „М.“, което му отговорило, че
буквално до 30 минути необходимите документи от страна на „Ф.д.л.“ ООД ще бъдат
изпратени по електронната поща на счетоводителите на дружествата, контролирани
от св. М..
На 14.10.2014 г. на използвания от счетоводството на
дружествата на св. М. електронна поща ********@******.**
бил получен e – mail от електронна поща с адрес ***********@***.**, съдъържащ регистрационна карта на земеделски производител и
анкетна карта на „Ф.д.л.“ ООД, декларации за произход и добра земеделска
практика от подс. В., в качеството му на управител на
„Ф.д.л.“ ООД за предложеното за продажба количество слънчоглед, която била
подписана и подпечатана с печат на дружеството „Ф.д.л.“ ООД, както и проформа фактура № 140/ 14.10.2014 г. за 500 тона
слънчоглед на цена по 495 лева за тон на стойност 247 500 лева,
подпечатана с печат на „Ф.д.л.“ ООД.
На същата тази дата 14.10.2014 г. от счетоводството
на „О.Г.Б.“ ЕООД бил изпратен чрез e – mail до ***********@***.** договор за покупко –
продажба на 500 тона слънчоглед на цена от 495 лева за тон между „О.Г.Б.“ ЕООД
като купувач и „Ф.д.л.“ ООД като продавач със срок на доставка – 24.10.2014 г.
Св. К.Б.В., в качеството си на пълномощник на „О.Г.Б.“ ЕООД парафирала договора
от името на дружеството „О.Г.Б.“ ЕООД, като не след дълго договора бил получен
обратно чрез e – mail подписан и подпечатан от „Ф.д.л.“
ООД.
На 14.10.2014 г. бил осъществен банков превод от
страна на „О.Г.Б.“ ЕООД по посочената в проформа
фактура № 140/ 14.10.2014 г. банкова сметка *** „Ф.д.л.“ ООД – банкова сметка ***
***, която била открита предния ден от подс. В. в клон
на „Банка Пиреос“ в гр. София на стойност
123 750 лева.
На следващия ден – 15.10.2014 г. били получени в
счетоводството на „О.Г.Б.“ ЕООД документите за допълнителното количество от 300
тона слънчоглед на цена от 500 лева за тон. Отново от e – mail ***********@***.** били изпратени декларация за произход и добра земеделска практика от подс. В., в качеството си на управител на „Ф.д.л.“ ООД за
предложеното за продажба количество слънчоглед, подписана и подпечатана с печат
на „Ф.д.л.“ ООД, както и проформа фактура № 142/ 15.10.2014
г. за продажба на 300 тона слънчоглед на цена от 500 лева за тон на стойност
150 000 лева, подпечатана с печат на „Ф.д.л.“ ООД.
Отново чрез e – mail до
адреса ***********@***.** бил изпратен
договор за покупко – продажба на 300 тона слънчоглед
за цена от 500 лева на тон между „О.Г.Б.“ ЕООД в качеството на купувач и „Ф.д.л.“
ООД, в качеството на продавач, като от този адрес било получено, подписано и
подпечатано от „Ф.д.л.“ ООД фотокопие на договора.
На 15.10.2014 г. бил направен банков превод от
страна на „О.Г.Б.“ ЕООД към банкова сметка *** *** „Банка Пиреос“
(която била изрично посочена във фактура № 140/ 14.10.2014 г. и фактура № 142/
15.10.2014 г.) за сумата от 273 750 лева.
Вечерта на 15.10.2014 г. след като разговарял с
представител на дружеството, което следвало да транспортира закупеното
количество слънчоглед от базата в с. Шишманци, св. И. се опитал да се свърже по
телефона с лицето, представящо се с малкото име „М.“, но телефона му издавал странен
звуков сигнал, непозволяващ да бъде осъществена телефонна връзка.
В сутрешните часове на 16.10.2014 г. св. И. и св. Б.
– Д. посетили базата на „Ф.д.л.“ ООД в с. Шишманци, за да обсъдят въпросите по
отношение превоза на количеството слънчоглед, като разбрали, че са се водили
преговори и са договорили сделка с лица, които нямат нищо общо с дружеството „Ф.д.л.“
ООД, както и, че самото дружество използва e – mail адрес ***********@***.**,
а не ***********@***.**.
Същевременно на 15.10.2014 г. подс.
В. посетил клона на „Банка Пиреос“ на бул. „Черни
връх“ в гр. София и изтеглил сумата от 397 500 лева, която била постъпила
от „О.Г.Б.“ ЕООД, като я разделил впоследствие със своите съучастници,
вкл. и с подс. Т..
По отношение на доказателствата.
Фактическата обстановка се установи и се потвърди
въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: показанията на св. К.Б.В.; показанията на св. С.К.А. – Н.; показанията
на св. В.К.Т.; показанията на св. А.Д.М.; показанията на св. Д.К.Г.;
показанията на св. Е.Ф. Ф.; показанията на св. М.И.М.; показанията на св. Б.А.О.;
показанията на св. Ч.Д.Ч.; показанията на св. К.В.В.;
показанията на св. С.Б.Т.; показанията на св. С.А.И.; показанията на св. Н.В.М.;
показанията на св. М.В.Т.; показанията на св. И.Б.М.; показанията на св. Д.П.И.;
показанията на св. Н.С.С.; показанията на св. Р.Д.В.;
показанията на св. С. Д.Б. – Д.; показанията на св. П.Ф.Т.; показанията на св. Г.Н.И.;
показанията на св. С.Д.; показанията на св. Д.Р.; показанията на св. Л.Ф.;
показанията на св. М.Ф.; показанията на св. Г.Т.Г.; показанията на св. Б.Б.В.; актуални свидетелства за съдимост на подс. М.Б.В. и на подс. И.П.Т.; изготвената в хода на досъдебното
производство видеотехническа и лицево –
идентификационна експертиза от вещото лице В.В.;
изготвената съдебно – балистична експертиза от вещото лице П.Й.С. в хода на
досъдебната фаза на наказателното производство; изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно – дактилоскопска
експертиза от вещото лице Д.И.А.; изготвената в досъдебната фаза на
наказателното производство съдебно – почеркова и
техническа експертиза от вещото лице Е.Т.Ч..
На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло
дава вяра на самопризнанието, което подс. В. е
направил пред разследващите органи в качеството на обвиняем. В разпита си в
качеството си на обвиняем (извършен в присъствието на защитник, което го прави
действие с процесуална стойност), подс. В.
изключително подробно и детайлно описва своите действия и действията на подс. Т. през месец октомври 2014 г., които са довели до
причиняване на конкретния престъпен резултат на дружеството „О.Г.Б.“ ЕООД ***.
В действителност цялата линия на защита и поведение
на подс. В. остава идентична в хода, както на
досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, а именно същият
безусловно признава авторството на престъпното деяние, за което му е повдигнато
обвинение и в нито един момент не се е отрекъл от тази своя позиция.
Обстоятелствата, изнесени от подс.
В. са важни, дотолкова, че те „обрисуват“ и изключително активната роля на подс. Т. в качеството му на подбудител и помагач в
извършване на изпълнително деяние от страна на подс. В..
Още повече, че в случая не може да се говори за „оговор“, дотолкова, че подс. Т.
изразява позиция, че няма никакво касателство с
престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение, поради което и
обясненията на подс. В. имат процесуална стойност и
биха могли да се ценят от съда.
А съдът ги намира за достоверни, тъй като са
подкрепени по категоричен начин от събраните в хода на наказателното
производство гласни и писмени доказателства, както и изготвените съдебни
експертизи.
Самият подс. В. признава,
че именно подс. Т. се е свързал с него по телефона,
поканил го е на лична среща в заведение в гр. София, където му е предложил
срещу парично възнаграждение подс. В. да стане
управител на търговското дружество „Ф.д.л.“ ООД, на следващия ден го е откарал
с автомобила си до кантората на адв. Ч.Ч. ***, след това го завел до офиса на Агенцията по
вписванията в гр. София, след това до офис на дружество, специализирано в
изработка на печати, находящ се на бул. „А. Стамболийски“
в гр. София, а на по – следващия ден го придружил до банковия клон на „Банка Пиреос“, разположен на бул. „Черни връх“. На 15.10.2014 г. подс. Т. отново придружил подс. В.
до същия банков клон, след което подс. В. изтеглил
постъпилите в банковата сметка парични средства от „О.Г.Б.“ ЕООД и ги
предоставил на подс. Т. и на неустановеното по делото
лице – техен съучастник.
Давайки вяра на обясненията на подс.
В., съдът не може да сподели становището на подс. Т.,
че същият по никакъв начин няма касателство с
извършеното престъпление. Още повече, че този извод се извлича безусловно от
събраните в хода на наказателното производство доказателства:
На първо място това са показанията на адв. Ч., който категорично заяви, че заедно подсъдимите са
посетили кантората му с молба за изготвяне на документи, свързани с дружеството
„Ф.д.л.“ ООД. По принцип самият подс. Т. твърдеше, че
тъй като е ползвал услугите на адв. Ч. го бил
препоръчал в качеството му на адвокат на подс. В. и
именно в това се изразява неговото участие в случая. Това твърдение беше
напълно опровергано от показанията на адв. Ч., който
заяви, че подс. Т. също е отправил молба към него за
изготвяне на документи, а също така адв. Ч. заяви, че
подс. В. е ползвал професионалните му услуги и преди,
т.е. липсва някаква житейска логика подс. Т. да
услужи на подс. В., насочвайки го към адв. Ч., при условие, че самият подс.
В. е бил ползвал услугите му и преди.
Действително св. М.В.Т. - управител на офиса на
дружеството „К и С 2000“ ООД не успя да си спомни дали подс.
В. е бил придружаван от друго лице, когато е поръчал изработката на печат на
дружеството „Ф.д.л.“ ООД, но това е съвсем разбираемо обстоятелство, при
условие, че самият св. Т. сподели, че през офиса ежедневно минават изключително
много на брой клиенти. Показанията на св. Т. обаче са важни, тъй като те потвърждават
думите на подс. В. за местонахождението на офиса на
дружеството за изработка на печати и на практика показанията на св. Т. са
своего рода една своеобразна проверка на достоверността на обясненията на подс. В..
Съдът дава вяра и напълно кредитира показанията на
св. Д.П.И. и св. Н.В.М. – служители на „Банка Пиреос
България“ АД, които изключително подробно обясняват за начина, по който на
13.10.2014 г. са открили банкова сметка *** „Ф.д.л.“ ООД (след представени от подс. В. документи), както и, че именно подс.
В. на 14.10.2014 г. и на 15.10.2014 г. е изтеглил от сметката сума в размер на
397 500 лева, която е била преведена от дружеството „О.Г.Б.“ ЕООД ***.
Следващите показания, които ще бъдат коментирани и
анализирани от съда могат да бъдат систематизирани в две групи: показанията на
лицата, свързани с „Ф.д.л.“ ООД (св. Д.К.Г., св. М.И.М., св. Е.Ф. Ф., св. Б.А.О.,
св. Л.Ф., св. Д.Р., св. М.Ф., св. С.Д., св. И.Б.М.) и лицата, свързани с „О.Г.Б.“
ЕООД (св. А.Д.М., св. В.К.Т., св. К.Б.В., св. С.К.А. – Н., св. С.Д.Б. – Д. и
св. Г.Н.И.).
Изключително категорични са показанията на
италианските граждани св. Л.Ф., св. Д.Р., св. М.Ф.,
св. С.Д. – съдружници в дружеството „Ф.д.л.“ ООД, че
нито в един момент не са възнамерявали да сменят управителя и законен
представител на дружеството (към него момент св. Г.), още повече никога не са
виждали и чували за подс. В.. В този смисъл са показанията на св. Г., св. О.
и св. М. – които оперативно се занимават с дейността на дружеството и които
признават, че не познават и не са чували за подс. В.
(преди да се установи на 13.10.2014 г. от справка в Търговския регистър, че
именно той е управител на дружеството). Тук е мястото да се подчертае, че с
определение от 21.12.2017 г., постановено по НОХД № 11 296/ 2017 г. по
описа на Софийски районен съд, е било одобрено споразумение, с което подс. В. е осъден за извършено престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, а именно, че на 06.10.2014 г. в
гр. София, в кантора на ул. „Алабин“ № 33 съзнателно се ползвал пред адвокат Ч.Ч. от неистински частни документи – дружествен договор на
дружество с ограничена отговорност „Ф.д.л.“ ООД от 06.10.2014 г. (на които бил
придаден вид, че са конкретно писмено изявление на Д.К.Г., М.Ф., Л.Ф., Д.Р., С.Д.,
а не на лицето неустановено по делото, което действително ги е съставило),
когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Още повече, че в тази посока е и заключението на изготвената съдебно – почеркова
експертиза от вещото лице Е.Ч., което съдът безусловно кредитира като обективно
и компетентно изготвено.
Анализирайки тези доказателства, съдът категорично
приема, че никога съдружниците в дружеството „Ф.д.л.“
ООД не са имали намерение да оправомощават подс. В. да бъде законен представител на дружеството.
Същевременно никой от служителите на „Ф.д.л.“ ООД не е контактувал с
представител на „О.Г.Б.“ ЕООД преди от последното търговско дружество да
заплатят стойността на изпратените им фактури проформа
фактура № 140/ 14.10.2014 г. и проформа фактура №
142/ 15.10.2014 г. Това се отнася най – вече до св. М.И.М., който категорично
отрече да е контактувал и договарял продажба на слънчоглед с представител на
дружеството „О.Г.Б.“ ЕООД, вкл. и с пълномощните св. И. и св. Б. – Д..
Съдът дава вяра и кредитира показанията на св. Т.,
св. В., св. А. и св. М. като последователни и взаимнодопълващи
се, като най – съществено за настоящия случай е именно признанието на св. Т. и
св. В., че са разпоредили плащането на цената по двете проформа
фактури именно, водени от заблудата, че срещу тези пари ще получат договореното
количество слънчоглед от страна на „Ф.д.л.“ ООД.
Очевидно е, че двамата подсъдими са действали в общ
умисъл с неустановен по делото съучастник, който е „водил“ кореспонденция по
електронен път с „О.Г.Б.“ ЕООД, представяйки се за представител на „Ф.д.л.“
ООД, но към датата на постановяване на присъдата по настоящото дело, този човек
беше с неустановена самоличност.
Ясно е, че съучастникът, с неустановената
самоличност е имал особено активна роля в извършване на измамата и към
настоящия момент остават не малко открити въпроси по отношение механизма на
престъплението, но от цитираните гласни и писмени доказателства, както и от
изготвените съдебни експертизи се установява по един безспорен начин
фактическата обстановка, която съдът прие за установена и респ. съпричастността
на двамата подсъдими към извършване на престъплението.
Поради гореизложените съображения и въз основа на
цитираните доказателства, съдът постанови осъдителни присъди спрямо двамата
подсъдими.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Обект
на престъпното деяние по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл.
209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК (извършено от подс. В.) и на
престъпното деяние по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл.
209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (извършено от подс.
Т.) са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на
собственост върху движими вещи.
Субектът
на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК – подс. В. и субектът на
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК – подс. Т. са пълнолетни и вменяеми физически лица, които са били в състояние да
разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят
постъпките си.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като двамата
подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на
деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици и съвсем пряко са целели тяхното настъпване. Налице е и специалната
користна цел, а именно да набавят за себе си имотна облага.
Квалификацията на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК се обуславя от размера на причинената имотна вреда – 397 500 лева.
Размерът на причинената щета покрива критериите, очертани в Тълкувателно
решение № 1 от 30.10.1998 г. на ОСНК на ВКС за „големи размери“, тъй като
стойността на вредата надвишава размера на минималната работна заплата в
Република България (която към момента на извършване на деянието е била в размер
на 340 лева на месец, съгласно ПМС № 249/31.10.2013 г.) над 110 пъти.
Квалификацията
по чл. 26, ал. 1 от НК се определя от факта, че през инкриминирания период
подсъдимите са извършили две деяния (два пъти са били теглени парични суми от
банковата сметка в ‚Банка Пиреос България“ АД), с
което е довършено самото изпълнително деяние), които сами по себе си
осъществяват състав на престъпление от общ характер, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като според съда може да се приеме, че второто деяние се явява от
субективна и обективна страна продължение на предшестващото го.
По
отношение наказанията.
За престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (извършено от подс. В.) и за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (извършено от подс. Т.) се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една до осем години.
По
отношение подс. В. е налице едно смекчаващо
отговорността обстоятелство, а именно оказването на съдействие на разследващите
органи, при това в един ранен стадий на наказателното производство. В случая предвид спецификата на престъпното
деяние това съдействие е важно, доколкото характера на престъплението е такъв,
че част от обективната истина по делото трудно би била установена без
признанието на автора на престъплението.
По отношение подс. Т. съдът не
констатира наличието на някакви смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно отегчаващо отговорността обстоятелство
безспорно е размера на нанесената щета на ощетеното юридическо лице – в случая
вредата възлиза на крупната сума от 397 500 лева – сума, която не само
отговаря на квалификацията, очертана в Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998
г. на ОСНК на ВКС за „големи размери“, но многократно надвишава минималната
стойност на вредата, която е необходима за тази правна квалификация, което
обстоятелство несъмнено следва да се съобрази при индивидуализация на
наложените наказания.
Същевременно друго отегчаващо отговорността обстоятелство е
предходната съдимост на двамата подсъдими. За прецизност следва да се уточни,
че подс. Т. е бил осъден само за едно деяние,
извършено преди извършване на престъплението, предмет на разглеждане по
настоящото дело, а именно по НОХД № 16 174/ 2016 г. по описа на Софийски
районен съд, като за останалите си осъждания или е реабилитиран, или деянията
са извършени след инкриминирания период по настоящото дело, но все пак същият
следва да се приеме за осъждан.
Анализирайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, според съда най – справедливо наказание за подс.
В. е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от пет години и три месеца.
Идентично наказание следва да бъде наложено и на подс. Т., не само поради императивната разпоредба на чл.
21, ал. 1 от НК, но в крайна сметка съдът отчита изключително активната му роля
в замисъла на престъпното деяние и оказаната изключително динамична подкрепа,
за да може подс. В. да осъществи изпълнителното
деяние.
Още повече, че според съда предвид изключително високата
стойност на щетата, наказанието, наложено на всеки един от подсъдимите следва
със сигурност да бъде над средния размер, предвиден в наказателния закон. А
също така в случая съдът се съобрази и с обстоятелство, че се касае за
продължавано престъпление, доколкото в рамките на два последователни дни след
подбуждането и помощта на подс. Т., подс. В. е теглил пари от банковата сметка, което неминуемо
допълнително повишава обществената опасност на престъпленията.
Според съда е обществено неприемливо, предвид изключително
високата стойност на нанесената вреда наказанията да бъдат индивидуализирани в
по – нисък размер.
На основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „А“
от ЗИНЗС наказанията ‚лишаване от свобода“, наложени на двамата подсъдими
следва да се изтърпят при първоначален строг режим.
Единствено като своя грешка съдът отчита, че са налице
основания за приложението на чл. 23 вр. с чл. 25 от НК по отношение други наказания на двамата подсъдими, но в крайна сметка този
пропуск би могъл да се отстрани в отделно производство, където наказанията да
бъдат кумулирани.
По отношение разноските и веществените доказателства.
Съдът съзнателно не се произнесе по отношение съдбата на
веществените доказателства, тъй като с постановление от 16.02.2018 г. на
наблюдаващия прокурор по досъдебно производство № 152 по описа за 2015 г. на
Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Варна, част от материалите по
делото са били разделени, за да се направи опит да се установи самоличността на
лицето – съучастник на подсъдимите в извършване на престъпната дейност. Ето
защо според съда е разумно едва след като приключи това досъдебно производство
да се изясни окончателната съдба на събраните многобройни веществени
доказателства или най – малкото разследващите органи да преценят кои веществени
доказателства продължават да бъдат необходими за целите на разследването и
респ. за е отпаднала необходимостта да бъдат държани от органите на разследването.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК и
доколкото ги призна за виновни по повдигнатите им обвинения, съдът осъди
двамата подсъдими да заплатят в условията на солидарност сторените разноски по
делото, а именно 350 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна и 140 лева в полза
на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Варна.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: