Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 29.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б състав,
в публично заседание на дванадесети декември, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
участието на секретар К.Лозева , като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело
№ 2659 по описа за 2019г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С Решение № 545482/26.11.2018г. по гр.д. № 48049 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 68 състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с 79 и чл. 365 от ЗЗД вр. с чл. 286 от ТЗ, че Д. П.С., ЕГН ********** с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. Р.Ш.,*** дължи на Б.Г.И., ЕГН ********** и на Е.К.П.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Д.К.,*** заплащане поотделно на всеки от тях сумите, както следва: сумата от по 4080,98лв. , ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 20.11.2014г., до изплащането й,
представляващи ½ от неплатени задължения , произтичащи от договор за
продажба на дружествени дялове от 29.01.2013г., признати от длъжника в § 1, т.1
от спогодба с нотариално заверени подписи рег. № 18472/26.09.2014г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 63793/2014г. по описа на
СРС, 68-ми състав, като Д. П.С., ЕГН ********** е осъден да заплати
на Б.Г.И., ЕГН ********** и на Е.К.П., ЕГН ********** заплащане поотделно на всеки от тях сумите, както
следва: сумата от по 281,62лв. съдебни разноски по исковото дело и сумата от по
456,62лв. съдебни разноски по заповедното дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5206842/14.12.2018г.. по регистъра на СРС
депозирана от ответника по исковете Д. П.С., ЕГН ********** в частта, с която исковете
са уважени. Изложил е съображения, че
решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че между страните
имало дела със същия предмет – дело № 44506/2013г.; дело № 44505/2013г. и дело №
28086/2014г. на СРС, поради което и решението било недопустимо. Районният съд
не изготвил доклад на делото съобразно изискванията на ГПК. Договорът за покупко-продажба
и спогодбата били нищожни в частта по чл. 8, ал. 4 от договора поради
противоречие на закона и добрите нрави, невъзможен предмет и липса на съгласие.
Не можел да се разпореди с дружествени средства на „С.Ф.”ООД, защото не били
негова собственост . Комисионните по чл. 8,ал. 4 от договора не били част от
продажната цена по договора. Евентуално уговорената неустойка за 5000лв. била
прекомерна защото била за неизпълнение на задължение от 3489,56лв. и нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Претендирала се и лихва върху сумата от
3489,56лв., тоест търсело се
едновременно два вида парично обезщетение. Не дължали лихва върху неустойка за
забава. Не били оттеглили тези си възражения и неправилно районният съд приел
обратното. Отделно задължението за
плащане на 8161,96лв. било погасено чрез плащане, защото била платена по
изпълнително дело 20148510401079 на ЧСИ М.П.по връчено им запорно съобщение. Плащайки по този запор
ответниците се освободили от задължението си към ищеца. Обстоятелството, че в
последствие изпълнителния лист за тази сума бил обезсилен не се отразявал на
погасителния ефект. Договорът от 26.09.2014г. наименован „спогодба” нямал
типичните за спогодбата по чл. 365 от ЗЗД характеристики и не можел да се цени
като такава. Претендирал е разноски.
Въззиваемите-ищци- Б.Г.И.,
ЕГН ********** и на Е.К.П., ЕГН **********
са оспорили жалбата. Посочили са, че
решението в обжалваната част било допустимо и правилно. Посочените от
въззивника съдебни дела били прекратени поради оттегляне на исканията по тях.
Тези дела били причината да се сключи спогодбата от 26.09.2014г., като
постигането на спогодбата ги мотивирало да оттеглят исканията си по делата.
Въззивникът не изпълнил задълженията си по спогодбата и затова било образувано
заповедното дело пред СРС, 68-ми състав. Нямало идентичност в предмета на
делата, защото основанието на задълженията по тях били различни. Изготвеният от районния съд доклад по делото
не бил оспорен от страните. Неоснователни били възраженията на въззивника за
нищожност на клаузата по чл. 8, ал. 4 от договора. Въззивникът придобил дружествени дялове на „С.Ф.”ООД и
поетото задължение било с възможен предмет. Дори да се приемело обратното
клаузата за неустойка била валидна, защото нямало пречка да се поеме
отговорност за действия на ІІІ-ти лица.
Договорът и спогодбата били подписани пред нотариус и твърденията за
липса на съгласие били неоснователни.
Размерът на неустойката не бил прекомерен, не накърнявала добрите нрави,
била съобразена с тежестта на нарушението. Правилно районният съд бил приел, че
тези възражения били оттеглени.
Плащането на сумата по запорното съобщение не било довело до погасяване
на задължението, защото изпълнителния лист, за който било образувано
изпълнителното дело бил обезсилен поради непредявяване в срок на установителен
иск за вземанията по заповедта и изпълнителния лист. Плащането на сумата от
въззивника било по запор , наложен за обезпечаване принудително събиране на несъществуващо
задължение. Въззивникът следвало да
претендиране връщане на сумата от взискателя по това изпълнително дело „И.****”ЕООД.
Поведението на въззивника било с цел да
постигне фиктивно погасяване на процесните задължения, ако бил искал реално да
ги плати, нямало пречка да го направи чрез плащане в тяхна полза. В подкрепа на
това твърдение била и представената от въззивника пред СРС декларация от 12.11.2014г. , според която ищците
признавали недължимост на процесните суми, но след задължение по чл. 183 от ГПК
се установило, че той не разполага с оригинал на такава декларация. Не можели
да се снабдят с обратен изпълнителен лист
по заповедно дело на РС-Велинград, защото нямало влязло в сила съдебно
решение, с което да се отрича дължимостта на сумата по заповедта и
изпълнителния лист. Оспорили са поради прекомерност претенцията на въззивника
за разноски по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 15334/12.08.2015г. на Б.Г.И.,
ЕГН ********** и на Е.К.П., ЕГН **********
срещу Д.
П.С., ЕГН **********, с която са поискали от съда на основание
на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с 79 и чл. 365 от ЗЗД вр. с чл.
286 от ТЗ да признае за установено,
че Д. П.С., ЕГН ********** с адрес: *** и
съдебен адрес: адв. Р.Ш.,*** дължи на Б.Г.И.,
ЕГН ********** и на Е.К.П., ЕГН **********
със съдебен адрес: адв. Д.К.,*** заплащане поотделно
на всеки от тях сумите, както следва: сумата от по 4080,98лв. , ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 20.11.2014г., до изплащането й, представляващи неплатено
задължение по § 2 от спогодба с нотариално заверени подписи рег. №
18472/26.09.2014г., разрешаваща спорове между страните за задължения,
възникнали по чл. 8, ал. 4 от договор за продажба на дружествени дялове с
нотариално заверени подписи от 29.01.2013г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 63793/2014г. по описа на СРС, 68-ми състав, като
им се присъдят разноски по делото. Навели са твърдения, че с договор от
29.01.2013г. продали на ответника дружествените си дялове в „С.Ф.” ООД, ЕИК *******, като с
разпоредбата на чл. 8, ал.4 от договора ответникът поел задължение в срок от
два месеца да предостави информация за размер на платени в полза на дружеството
комисионни от застрахователните компании и клиенти по отчети и полици, сключени
преди 29.01.2013г., като им преведе сумите, за неизпълнение на това задължение
била уговорена неустойка от 5000лв. В
този срок на дружеството били платени 3489,56лв. представляващи комисионни по 5
бр. полици , сключени преди 29.01.2013г., но ответникът нито ги информирал,
нито им превел тези суми, поради което и за ищците възникнало вземане към
ответника за плащане на тази сума, както и на неустойката от 5000лв., като
всеки ищец имал вземане за по ½ от тези суми. Ответникът признал тези си
задължения със спогодба от 26.09.2014г. с нотариално заверени подписи и поел
задължение да плати сумите до 30.09.2014г., но не го направил . Оспорили са
поради прекомерност претенцията на ответника за съдебни разноски.
Ответникът Д. П.С., ЕГН ********** в
предоставения срок за отговор е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че клаузата по чл. 8, ал. 4 от договора нямала
основание , защото не било възможно ответникът да плаща суми, които са
постъпили в полза на дружество. Такова разпореждане можело да се извърши от
управителя, но той не бил сменен след прехвърляне на дяловете, поради което и
клаузата била нищожна. Нищожна била и неустойката поради нищожност на
основанието , от което е породена. Тази неустойка била нищожна и поради
противоречие с добрите нрави, размерът й водел до увреждане на ответника, а и
се търсели едновременно две обезщетение. Нищожна по тези съображения била и
спогодбата. Уговорената неустойка била прекомерна. Бил принуден да сключи
спогодбата. Договорът и спогодбата били нищожни поради липса на съгласие, невъзможен
предмет, противоречие със закона и добрите нрави. Отделно задължението за 8161,96лв. било погасено чрез
плащане, защото била платена по изпълнително дело 20148510401079 на ЧСИ М.П.по
връчено им запорно съобщение. Плащайки
по този запор ответниците се освободили от задължението си към ищеца.
Обстоятелството, че в последствие изпълнителния лист за тази сума бил обезсилен
не се отразявал на погасителния ефект. В първото проведено пред СРС публично
съдебно заседание е посочил, че не поддържа оспорването на договора и на
спогодбата, нямало да се ползва от представената в заповедно дело декларация,
не знаел в чие държане е оригинала й. Претендирал е разноски.
По делото е приложен препис от заповедно дело № 63793/2014г.. по описа на
СРС, 68-ми състав, съгласно което по
заявление вх. № 3159114/20.11.2014г. районният съд е издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, с които е разпоредил Д. П.С., ЕГН **********
с да заплати на Б.Г.И., ЕГН ********** и на Е.К.П.,
ЕГН ********** поотделно на всеки от тях
сумите, както следва: сумата от по
4080,98лв. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
20.11.2014г., до изплащането й, представляващи ½ от неплатени задължения
, произтичащи от договор за продажба на дружествени дялове от 29.01.2013г.,
признати от длъжника в § 1, т.1 от спогодба с нотариално заверени подписи рег.
№ 18472/26.09.2014г., както и съдебни разноски от по 456,62лв., за така
издадена заповед длъжникът е уведомен на 14.04.2015г., на23.02.2015г. и на
14.04.2015г. е подал възражение срещу задълженията по заповедта, като е
посочил, че тя е платена и е представил декларация от 12.11.2014г. с посочени
автори заявителите, с която са декларирали, че сумата по спогодбата от
26.09.2014г. не им се дължи поради погасяването й., на 13.07.2015г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил установителен иск за вземания по заповедта и такива са представили
на 12.08.2015г.
По делото е приет договор от
29.01.2013г. с нотариално заверени подписи, удостоверяването на които е
извършено от нотариус Мариела Калоянова, рег. № 200 на Нот.К., съгласно който Б.Г.И.,
ЕГН ********** и Е.К.П., ЕГН **********
са продали на Д. П.С., ЕГН **********
дружествените си дялове в „С.Ф.”ООД за
сумата от 5000лв., като съгласно чл. 8, ал.3 от договора купувачът е длъжен да
извърши всички необходими действия за събиране на комисионни от застрахователни
компании по отчети, издадени до 29.01.2013г. . Съгласно чл. 8, ал. 4 от
договора, ако бъдат изплатени комисионни от застрахователни компании или суми
от клиенти по отчети и полици до 29.01.2013г., то купувачът се задължава в срок
от 2 месеца от 29.01.2013г. да представи на продавачите информация за
същото и да им изплати тези суми, а при
неизпълнение на това задължение следва да им заплати неустойка от 5000лв. Съгласно
чл. 6 от договора продавачите дължат неустойка на купувача в размер на
5 000лв., ако не изпълнят задълженията си по чл. 3 от договора за
предоставяне на информация и предаване на документи свързани с работата на
дружеството дялове от които са предмет на продажбата.
По делото е приета спогодба от
26.09.2014г. с нотариално заверени
подписи, удостоверяването на които е извършено от нотариус М.Г., рег. № 622 на
Нот.К., съгласно която Б.Г.И., ЕГН ********** , Е.К.П., ЕГН ********** и Д. П.С., ЕГН ********** са се съгласили, че Д.С.
дължи на Б.И. и на Е.П.: сумата от 3489,56лв.,
представляващи сбор от 5 бр. платени от клиенти и партньори на „С.Ф.”ООД
комисионни по сключени преди 29.01.2013г. полици и които е следвало да им
преведе на основание на чл. 8, ал. 4 от договора за продажба на дружествени
дялове от 29.01.2013г.; сумата от 5000лв.
, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението по договора от
29.01.2013г., за които суми са образувани гр.д. № 44505/2013г. на СРС, 72-ри състав;
гр.д. № 44506/2013г. на СРС, 120-ти състав; гр.д. № 28086/2014г. на СРС, 120-ти
състав.. Съгласно 2 от спогодбата Д.С. е
поел задължение да плати на Б.И. и на Е.п. сумата от 8161,96лв. до 30.09.2014г.,
а остатъкът до горница от 8489,56лв. и претендираните лихви по тези съдебни
дела се опрощават, а кредиторите се задължават да прекратят тези съдебни дела
като направят съответните изявления за същото до съда, включително и като
оттеглят заведените искове по дело № 28086/2014г. на СРС, 120-ти състав и
оттеглят заявленията по дело 44505/2013г. на СРС.
По делото са приети заповед по дело
№ 44506/2013г. по описа на СРС, 120-ти състав, Определение от 29.09.2014г. по
гр.д. № 28086/2014г. на СРС, 120-ти състав, съгласно които със заповед от
12.02.2014г. по дело № 44506/2013г. е разпоредено Д.П.С. да заплати на Б.Г.И.
и Е.К.П. сумата от 5000лв. ведно с лихва до
изплащането й, като обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за
продажба на дружествени дялове с нотариално заверени подписи от 29.01.2013г. и
съдебни разноски от 100лв., за установяване на тези задължения по чл. 8, ал. 4
от договора е образувано дело № 28086/2014г. на СРС, 120-ти състав ,
производството по което е прекратено поради оттегляне на исковете и издадената
заповед по дело 44506/2013г. е обезсилена, което определение е влязло в сила на
30.10.2014г.
По делото е приета заповед за
изпълнение от 31.10.2013г., определение от 05.11.2014г. по заповедно дело №
44505/2013г. на СРС, 72-ри състав, съгласно което на 31.10.2013г. е издадена
заповед с която е разпоредено Д.П.С. да заплати на Б.Г.И. и Е.К.П.
сумата от 3489,56лв., ведно с лихва от 25.10.2013г. до изплащането й, представляващи задължение по чл. 8, ал. 4 договор за
продажба на дружествени дялове с нотариално заверени подписи от 29.01.2013г. за
плащане на комисионни по 5 бр. полици, сключени преди 29.01.2013г. и съдебни
разноски от 69,79лв. на 29.09.2014г. заявителите са оттеглили заявлението и с
влязло в сила на 13.02.2015г.
определение от 05.11.2014г. съдът е прекратил производството по делото.
По делото са приети заверени преписи
от книжа по заповедно дело № 100 по описа за 2014г. на РС-Велинград и
Определение от 09.01.2018г. по него, съгласно които по заявление от
04.02.2014г. по чл. 410 от ГПК съдът е издал на 24.03.2014г. заповед за изпълнение,
с която е разпоредил Б.Г.И., ЕГН ********** и
Е.К.П., ЕГН ********** да
заплатят солидарно на „И.****”ЕООД, ЕИК *******сумата от 10 000лв., ведно
с лихва от 03.02.2014г. до изплащането й, представляващи главница по
предварителен договор за продажба от 01.12.2013г. , както и съдебни разноски от
200лв., на 17.04.2014г. РС-Велинград е приел, че заповедта е влязла в сила и е
издал разпореждане за издаване на изпълнителен лист по нея, в последствие с
Определение от 16.10.2017г. по дело № 691/2017г. на ОС-Пазарджик е прието
възражение по реда на чл. 423 от ГПК
срещу нея и с влязло в сила на 31.03.2018г. определение от 09.01.2018г.
издадено по дело № 100/2014г. на РС-Велинград са обезсилени издадените по това
дело заповед и изпълнителен лист с които Б.Г.И., ЕГН ********** и Е.К.П.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „И.****”ЕООД, ЕИК *******сумата
от 10 000лв., ведно с лихва от 03.02.2014г. до изплащането й,
представляващи главница по предварителен договор за продажба от 01.12.2013г. ,
както и съдебни разноски от 200лв поради непредявяване на иск за установяване
на вземанията по тях в срока по чл. 415 от ГПК.
По делото са приети изпълнителен лист от 17.04.2014г., издаден по
дело № 100/2014г. на РС-Велинград,
запорно съобщение от 04.07.2014г., молба
от 03.10.2014г. и от 14.11.2014г., платежно нареждане от 11.11.2014г.,
удостоверение по изпълнително дело № 20148510401079 по описа на ЧСИ М.П., рег.
№ 851 на КЧСИ съгласно които на 17.04.2014г. РС-Велинград е издал изпълнителен
лист с който е осъдил Б.Г.И., ЕГН ********** и
Е.К.П., ЕГН ********** да
заплатят солидарно на „И.****”ЕООД, ЕИК *******сумата от 10 000лв., ведно
с лихва от 03.02.2014г. до изплащането й, представляващи главница по
предварителен договор за продажба от 01.12.2013г. , както и съдебни разноски от
200лв., за събирането на тези суми е образувано изпълнително дело № 20148510401079
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, на 04.07.2014г. е съставено запорно
съобщение по изпълнителното дело до Д.П.С.
задълженията му длъжниците за
общо 11 738,92лв. по гр.д. № 44505/2013г. на СРС, 72-ри състав; гр.д. №
44506/2013г. на СРС, 120-ти състав; гр.д. № 28086/2014г. на СРС, 120-ти състав,
на 03.10.2014г. Д.С. е заявил пред ЧСИ че по тези дела претендираните от него
суми са 8161,96лв., те не са дължими, но въпреки това ще изпълни запорното
съобщение, на 14.11.2014г. Д.С. е представил по изпълнителното дело платежно нареждане
от 11.11.2014г., съгласно което е превел по сметка на ЧСИ по запорното
съобщение сумата от 8161,96лв., към 2017г. изпълнителното дело е прехвърлено на
СИС при РС-Велинград за продължаване на изпълнителните действия.
Пред въззивния съд в публично
съдебно заседание проведено на 12.12.2019г.
страните са посочили, че не спорят, че платената от Д.С. сума по
изпълнителното дело от 2014г. по описа на ЧСИ М.П.е била разпределена и платена
на взискателя по изпълнителното дело, съответно и на ЧСИ за такси и разноски по
делото, като с определение
от 12.12.2019г. въззивният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване това обстоятелство.
Приети са служебни бележки , искания, издадени от РП-Велинград и от СДВР, съгласно които
има образувани досъдебни производства за това, че на 01.12.2013г. е съставен
неистински частен документ – договор, за да се използва за доказване съществуване на правоотношение между „И.****”ЕООД и Б.Г.И. и Е.К.П.;
образувано е и досъдебно производство по което се изследвали „декларация от
12.11.2014г.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, като са
предявени, вземанията не са били предмет
на други съдебни дела, които да са приключили със съдебен акт, който да
обоснове непререшаемост на спора. Посочените от въззивника заповедни дела № 44506/2013г.,
№ 44505/2013г. на СРС, както и исково дело № 28086/2014г. на СРС са били
прекратени поради оттегляне на исканията по тях, по тях не е постановен
стабилен съдебен акт по същество на спора, поради което и съдът приема, че
провеждането на тези съдебни дела не е процесуална пречка за допустимост на
производството по делото.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените
искове са с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 365 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на
вземания по договор за спогодба от
26.09.2014г., с който страните са уредили споровете си по правоотношенията с
основание чл. 8, ал. 4 от договор за продажба на дружествени дялове от
29.03.2013г.
Съдът
приема за установено по делото от приети писмени доказателства, че на
26.09.2014г. страните са сключили валиден договор за спогодба , с който са уредили възникналите между тях спорове за
вземания по чл. 8, ал. 4 от договора за продажба на дружествени дялове от
29.03.2013г. , като Д.С. е поел
задължение да заплати в срок до 30.09.2014г. на Б.И. и на Е.П. сумата от общо
8161, 96лв. С тази спогодба страните са посочили съществуване на дългове от: 3489,56лв, представляващи
задължение по чл. 8, ал. 4 договор за продажба на дружествени дялове с
нотариално заверени подписи от 29.01.2013г. за плащане на комисионни по 5 бр.
полици, сключени преди 29.01.2013г.; 5000лв.
, представляващи дължима неустойка за неизпълнение на задължението, като са
посочили изрично че те са били предмет
на образувани към този момент съдебни спорове между страните. Със спогодбата страните
са разрешили съществуващите между тях спорове по дела № 44506/2013г., №
44505/2013г. на СРС, както и исково дело № 28086/2014г. на СРС и са постигнали съглашение и да не се изплаща
цялата сума от 8489,56лв., а само 8161,96лв., разликата между двете суми е опростена
от кредиторите, опростена и изтеклата мораторна лихва върху цялата дума, за
които са били предявени претенции по заповедни дела № 44506/2013г., №
44505/2013г. на СРС, както и исково дело № 28086/2014г. на СРС. Така постигнатите
съглашения между страните съдът приема, че са типични за договора за спогодба,
уреден с разпоредбата на чл. 365 от ЗЗД - разрешаване на
съществуващ или бъдещ спор чрез взаимни отстъпки, които може да променят
правоотношението, тоест да го изменят, да го погасят, да създадат ново такова. Събраните
доказателства установяват съществена промяна на отношенията между страните по
първоначално съществуващ договор от 29.01.2013г. в частта за задълженията по
чл. 8, ал. 4 – направени са отстъпки от носителя на вземанията, който е опростил
част от главницата, както и изтеклите лихви върху нея, уговорили са падеж на
новото задължение. Неоснователно е възражението на въззивника, че договора от
29.01.2013г. в частта за задълженията по чл. 8, ал. 4 е нищожен, поради което и
нищожна е спогодбата. Спогодбата е уредила
отношение по съществуващо правоотношение и като такава има кауза.
Договорът и спогодбата са с нотариално заверени подписи, в частта за удостоверяването им нотариалната
заверка има характер на официален удостоверителен документ, обвързващ съда с
материална доказателствена сила. Тази доказателствена сила не е опровергана по
делото, поради което и съдът приема, че съгласие по договора от 2013г. и по
спогодбата от 2014г. е постигнато между страните. По делото не е установен
порок на волята на въззивника при сключването на тази спогодба.
Съдът
приема за валидно съглашението по чл. 8,
ал. 4 от договора в частта, с която е уговорено задължение на купувача да
предостави информация и да преведе събраните суми по полици, сключени преди
29.01.2013г. Въззивникът е купувач по договора от 29.01.2013г. и е придобил
всички дружествени дялове от „С.Ф.”ООД, поради което и по аргумент от чл. 147
от ТЗ съдът приема, че твърдението му,
че задължението по чл. 8, ал. 4 от договора е с невъзможен предмет е неоснователно.
Съдът
приема, че валидна е и клаузата за неустойка по чл. 8, ал. 4 от договора от
2013г. Действително , по делото е установено, че сумите, които е следвало по
чл. 8, ал. 4 от договора да се преведат от въззивника на ищците е била 3489,56лв, а неустойката е уговорена в размер от 5000лв. Тази неустойка, обаче, е уговорена не само за неизпълнение на
задължението за плащане, но и като обезщетение за вреди от неизпълнение на
задължението да се предостави информация за платени комисионни от
застрахователи и суми от клиенти по полици. При така установеното съдът приема,
че разликата между размер на неустойката и размер на вземания за платени суми
не може да обоснове извод, че размер на уговорената неустойка е прекомерен,
съответно че тази прекомерност е толкова голяма, че е от естество да обоснове
извод за противоречие на клаузата за неустойка
със закона и с добрите нрави. Следва да се посочи, че с договора от
2013г. страните са уговорили неустойка от 5000лв. и в тежест на продавачите за
неизпълнение на задълженията им по чл. 3 от договора, част от които са за
предаване на документи и информация, тоест има съответствие в уговорените в тежест на
страните неустойки. При така възприето съдът приема, че доводите на въззивника,
че клаузата за неустойка е нищожна, съответно че размер на същата е прекомерен,
са неоснователни. Неоснователни са
доводите, че претенцията за лихва и претенцията за неустойка доставяли
обезщетение за едни и същи вреди. Вземането за неустойка е самостоятелно, то е лихвоносно като всяко друго вземане. Със
спогодбата страните са се съгласили да не се претендира лихва за забава до сключването й -1 година и 8 месеца след
сключването на договора , поради което и съдът приема, че твърденията на
въззивника за обезвреда два пъти за едно и също са неоснователни.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало
вземане на ищците срещу ответника за плащане на сумата от общо 8161,96лв. в
срок до 30.09.2014г. по спогодба с нотариално заверени подписи удостоверяването
на които е извършено от нотариус М.Г. на 26.09.2014г.
Спорен
въпрос по делото е дали така възникналото вземане е погасено чрез плащане.
По
делото не се спори и се установява от приетите по делото доказателства, че на 24.03.2014г. по дело №
100/2014г. на РС-Велинград е издадена заповед за изпълнение, а на 17.04.2014г.
е издаден изпълнителен лист по нея, с които Б.Г.И., ЕГН ********** и Е.К.П.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „И.****”ЕООД, ЕИК *******сумата
от 10 000лв., ведно с лихва от 03.02.2014г. до изплащането й,
представляващи главница по предварителен договор за продажба от 01.12.2013г. ,
както и съдебни разноски от 200лв, за събирането им е образувано изпълнително
дело № 20148510401079 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, който на
04.07.2014г. е съставил запорно съобщение до Д.П.С., с които е запорирал вземанията на Б.Г.И.
и Е.К.П. срещу Д.П.С. по гр.д. №
44505/2013г. на СРС, 72-ри състав; гр.д. № 44506/2013г. на СРС, 120-ти състав;
гр.д. № 28086/2014г. на СРС, 120-ти състав, до размера от общо 11 738,92лв.
с платежно нареждане от 11.11.2014г., съгласно което е превел по сметка на ЧСИ
по запорното съобщение сумата от 8161,96лв.
и тази сума е разпределена и платена
на взискателя И.****”ЕООД и на ЧСИ за такси и разноски. Последното обстоятелство
изрично е признато от ищците в проведено пред въззивния съд публично съдебно
заседание. Установява се, че с влязло в сила на 31.03.2018г. определение от 09.01.2018г. по дело № 100/2014г. на
РС-Велинград са обезсилени издадените заповед и изпълнителен лист.
Съдът приема, че така извършеното
плащане има погасителен ефект по отношението на задължението на въззивника към
ищците за плащане на сумата от 8161,96лв по спогодбата от 26.09.2014г. Приетата
спогодба, договор, съдебни актове по заповедните дела от 2013г. и исковото дело
от 2014г на СРС установяват, че вземанията по спогодбата са тези за които са
били образувани и съдебните дела, вземания по които са запорирани.
Плащането е извършено по правилата
на чл. 75 от ЗЗД и на чл. 452 и чл. 508
от ГПК. Връчването
на запорното съобщение оправомощава кредитора по другото изпълнително дело да
получи изпълнение, вместо титуляря на вземането. При извършването на плащането настъпва погасителен ефект по отношение на
задължението на третото задължено лице към неговия кредитор, тъй като целта на
разпоредбата 508, ал. 3 от ГПК е кредиторът по другото изпълнително дело да
бъде удовлетворен. От момента на налагане на запора с получаване на съобщението ІІІ-то задължено по запор лице се лишава от правото да се разпорежда с
вземането, но това не се отразява на погасителния ефект на плащането - по арг.
От чл. 75, ал.1 пр. 4 от ЗЗД и чл. 508, ал. 3 от ГПК защото е извършено на овластено от закона лице. Плащането е извършено въз основа на запорно съобщение и на
лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да
получи изпълнението –по запорно съобщение да вземане на взискател,
разполагащ с изпълнителен лист. Добросъвестността на плащащия се предполага и
в тежест на ищците е било да оборят тази
презумпция. Такива доказателства не са ангажирани по делото. Действително, по
делото е установено, че изпълнителния лист и заповедта , издадени по делото на
РС-Велинград са обезсилени. Това обаче в случая е ирелевантно, защото платената
по запора сума е била пратена от ЧСИ на взискателя. С постъпване на сумата в
патримониума на взискателя за ІІІ-то лице, изпълнило запора отпада възможността
да получи платената сума от съдебния изпълнител по изпълнителното дело.
Отделно, основание за обезсилването на
заповедта и изпълнителния лист не е установяване на несъществуване на дълга им към
Инфолог”ООД, а непредявяване на иск за установяване на съществуването на такъв
дълг. Това обезсилване на заповедта и на изпълнителния лист по дело 100/2004г.
на РС-Велинград не установява несъществуване на вземането, за които е
образувано това дело. Следва да се посочи, че по делото на РС-Велинград Д.С. не
е страна, не е установено той да е свързано лице с И.****”ООД, което е
допълнително основание да се приеме, че плащането по запорното съобщение е
извършено добросъвестно и е извършено на лице, което се е явявало овластено да
получи плащането. Представената по
заповедното дело декларация от 12.11.2014г. не може да се цени в подкрепа на
твърденията на ищците, защото тя касае други задължения, а не тези по делото на
РС-Велинград и по запора по изпълнителното дело от 2014г. Към горното следва да
се добави че само по себе си съществуването на вземането, което е предявено по
дело № 100/2004г. на РС-Велинград , в случая е ирелевантно за основателността на предявените искове по
настоящото дело. То би могло да има значение в хипотеза на чл. 75, ал. 2,изр. 2
от ЗЗД по иск на ищците срещу И.****”ЕООД
. Въззивния съд приема, че за пратената по изпълнителното дело сума на
взискателя И.****“ЕООД няма пречка за тази сума да се издаде и обратен
изпълнителен лист по заповедно дело № 100/2004г. Обратен
изпълнителен лист се
издава за връщане на суми, които са отнети с помощта на държавната принуда без
да е необходимо успешно провеждане на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД. Предпоставките за това е да
се установи, че е отпаднало основанието, на което е издаден изпълнителния лист.
Действително, разпоредбите на чл.
422 и чл. 245, ал. 3 от ГПК сочат, че издаването на обратния изпълнителен лист предпоставя влязло в сила
съдебно решение, отричащо съществуване на вземането, за което е издаден
изпълнителен лист. Тези разпоредби обаче
следва да се тълкуват с оглед на смисъла, който им е придаден от законодателя
при съобразяване и на промените в ГПК и въвеждането в същото на производства за
издаване на изпълнителен лист, които не са съществували към приемане на норма в
ГПК със съдържание идентично на разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ГПК (в сила
от 01.03.2008г.). Точно това е
съобразено от ОСГТК на ВКС с т. 13 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с което е
дадено задължителни разрешения, съгласно които обратен изпълнителен лист се
издава не само когато бъде отхвърлен установителния иск, но и когато
производството по него е прекратено по причина, която е различна от постигане
на спогодба. Отхвърлянето на
установителния иск по чл. 422 от ГПК и прекратяването на производството по
такъв иск имат за последица - препятстването на влизането в сила на заповедта.
При прекратяване на исковото производство по иск по чл. 422 от ГПК последиците са
аналогични на тези по чл. 415, ал. 5 от ГПК . При така установеното съдът
приема, че след като е допустимо издаване на обратен изпълнителен лист при
прекратяване на исковото дело по чл. 422 от ГПК, то допустимо е да се издаде
такъв обратен изпълнителен лист и в хипотеза, в която установителния иск изобщо
не е предявен в срок и заповедта и издадения изпълнителен лист по нея са
обезсилени. Това разрешение съответства на целта на законодателя – да допусне издаване на обратен изпълнителен лист се издава за връщане на
суми, които са отнети с помощта на държавната принуда без да е необходимо
успешно провеждане на осъдителния иск по чл.
55, ал. 1, пр.3 ЗЗД
. Това е в съответствие с принципа за процесуална икономия и бързина. При
обезсилени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, независимо дали същото е
поради непредявяване в срок на установителения иск или поради отхвърляне на
този иск, за събраните суми няма преча да се издаде обратен изпълнителен лист.
При така възприето съдът приема че
исковете са неоснователни и решението на СРС следва да се отмени, като исковете
следва да бъдат отхвърлени.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски по делото
следва да се постави в тежест на въззиваемите и те следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззивника сумата от 163,24лв.
за държавна такса в производство пред СГС. Въззивникът не е ангажирал
доказателства че е платил уговореното в договора за правна помощ и съдействие
възнаграждение за адвокат и такова не му се следва.
Решението
на СРС в частта, с която на ищците са присъдени разноски следва да се отмени.
На ответника по исковете следва да се присъдят
разноски за адвокат в производство пред СРС от 1031,34лв. . Възражението на ищците за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат е основателно. Правната и фактическа сложност
на делото не се отличават със степен, която да обоснове извод, че в тежест на
ищците следва да се поставят разноски на ответника за адвокат над минималния
размер по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 545482/26.11.2018г. по гр.д. № 48049 по
описа за 2015г. на Софийски районен съд, 68 състав,
с което е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с 79 и чл. 365 от ЗЗД,
че Д.
П.С., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Р.Ш.,***
дължи на Б.Г.И., ЕГН ********** и на
Е.К.П., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. Д.К.,*** заплащане поотделно
на всеки от тях сумите, както следва: сумата от по 4080,98лв. , ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 20.11.2014г., до изплащането й, представляващи ½ от
неплатени задължения , произтичащи от договор за продажба на дружествени дялове
от 29.01.2013г., признати от длъжника в § 1, т.1 от спогодба с нотариално
заверени подписи рег. № 18472/26.09.2014г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 63793/2014г. по описа на СРС, 68-ми състав,
както и в частта с която Д. П.С., ЕГН ********** е осъден да заплати
на Б.Г.И., ЕГН ********** и на Е.К.П., ЕГН ********** поотделно на всеки от тях сумите, както
следва: сумата от по 281,62лв. съдебни разноски по исковото
дело и сумата от по 456,62лв.
съдебни разноски по заповедното дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени с искова молба вх. № 15334/12.08.2015г. на Б.Г.И.,
ЕГН ********** и на Е.К.П., ЕГН **********
срещу Д.
П.С., ЕГН **********, с която са поискали от съда на основание
на чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 365 от ЗЗД да признае за
установено, че Д. П.С., ЕГН ********** с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. Р.Ш.,*** дължи на Б.Г.И., ЕГН ********** и на Е.К.П.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Д.К.,*** заплащане поотделно на всеки от тях на сумите, както следва: сумата от по 4080,98лв. , ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 20.11.2014г., до изплащането й, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 20.11.2014г., до изплащането й,
представляващи неплатено задължение по § 2 от спогодба с нотариално заверени
подписи удостоверение от нотариус М.Г., рег. № 622 на Нот.К. с рег. №
18472/26.09.2014г., разрешаваща спорове между страните за задължения,
възникнали по чл. 8, ал. 4 от договор за продажба на дружествени дялове с
нотариално заверени подписи от 29.01.2013г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 63793/2014г. по описа на СРС, 68-ми състав поради погасяване на задълженията чрез
плащане с платежно нареждане от 11.11.2014г. по запорно съобщение изх.№ 85261/04.07.2014г. по изпълнително дело
№ 20148510401079 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ.
ОСЪЖДА Б.Г.И.,
ЕГН ********** и на Е.К.П., ЕГН **********
със съдебен адрес: адв. Д.К.,*** да заплатят на Д. П.С., ЕГН ********** с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. Р.Ш.,*** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 1194,58лв (хиляда сто деветдесет и четири лева и 0,58лв),
представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.