РЕШЕНИЕ
№ 13222
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20221110132424 по
описа за 2022 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от ЗЕАД „Б В И Г срещу Ст о с
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1022,52 лева –
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило
ПТП, ведно със законната лихва от 16.06.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 27.03.2022 г. на територията на Столична община, в гр.
София, при движение по у поради наличието на несигнализиран и
необезопасен изразян асфалтов участък на пътното платно, било реализирано
пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил БМВ Х5, с рег. №
, управляван от В Й М , попаднал в този изрязан участък и реализирал ПТП,
вследствие на което били причинени щети (увредени били два броя задни
гуми и задни джанти) на автомобила. Автомобилът имал сключена
застраховка Каско към ищеца. За увреждането била образувана щета №
470422222215427. Извършен бил оглед и опис на причинените щети, съставен
бил опис на претенция № 50-01600-4423/22/28.03.2022 г., като стойността на
щетите била определена в размер на 1022,52 лева. С платежно нареждане от
13.04.2022 г. е преведена по сметка на собственика на увредения автомобил
сумата в размер на 299,96 лева – обезщетение по щета № 470422222215427,
тъй като одобрената от застрахователя сума за обезщетение в размер на
1022,52 лева била прихваната с дължима от застрахования премия в размер на
722,56 лева. Ищецът счита, че ответникът е отговорен за поддържането на
пътя, където е станало произшествието и моли съда да го осъди да му заплати
изплатеното обезщетение. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Счита, че не е легитимиран да отговаря по иска. Оспорва факта съществуване
1
на застрахователно правоотношение. Оспорва наличието на необезопасен и
изрязан участък на пътното платно на мястото на възникване на твърдяното
ПТП. Оспорва факта на възникване на задължение за ищеца да заплати
застрахователно обезщетение. Оспорва наличието и механизма на процесното
ПТП. Счита, че размерът на щетите бил преценен завишено. Оспорва
претенцията за плащане на сумата от 1022,52 лева, доколкото самият
застаховател бил платил на собственика на увредения автомобил само сумата
в размер на 299,96 лева. Прави възражение за съпричиняване от страна на
водача на вредите по процесния автомобил, който не бил съобразил
поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани,
изпращат представители и поддържат исканията си.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорен между страните е факта, на извършеното плащане на
застрахователно обезщетение.
По делото е представено копие на застрахователна полица №
4704221510000065 застраховка Каско по отношение на л.а. БМВ, модел Х 5 с
рег. № подписан от ищеца и неподписан от застрахованото лице (л. 8 от
делото).
По делото е представено уведомление за щета № 1353 от 11.04.2021 г. (л.
5 от делото), от който се установява, че на тази дата водачът Т. Г. е
управлявал процесния автомобил в с посока към когато преминал през
изрязан асфалтов участък от пътното платно и спукал двете задни гуми на
автомобила. От представените опис-заключения по образуваната щета (л. 10 и
л. 11 от делото) се установява, че ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 1022,52 лева, изплатени на застрахованото лице,
видно от представените доклад по щета и платежно нареждане (л. 14 и л. 15
от делото).
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно
автотехническа експертиза. Установява, че най-вероятният механизъм на
осъществяване на ПТП е посоченият в заявлението, като причинените вреди
са в пряка причинно-следствена връзка с него. Размерът на щетите по средни
пазарни цени възлиза на 1114,39 лева.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение. Ответникът още в отговора на
исковата молба е оспорил наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните, доколкото по делото не е представена
застрахователна полица подписана между ищеца и собственика на увредения
2
автомобил. Такава по делото не е ангажирана в хода на процеса, не са
представени и общи условия, от които да стане ясно дали евентуално
репарираните от ищеца вреди представляват покрит застрахователен риск.
Договорът за застраховка е формален договор по аргумент от чл.344, ал.1 КЗ
изискващ сключването му в писмена форма. Такъв договор липсва по делото
(след изключване на приложеното копие, което даже е и неподписано),
поради което и съдът приема за недоказан фактът на наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка. В
случая приложение не може да намери разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ, тъй
като на липсата на валидно застрахователно правоотношение се позовава
трето за правоотношението лице - възложителят на работата носещ
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди причинени при или по
повод изпълнението на работата. Цитираната разпоредба предписва, че на
нищожността на търговска сделка поради неспазване на формата
(законоустановената писмена форма на договора за застраховка), не може да
се позовава страна по нея, ако от поведението може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението, например ако е получила
плащане по застрахователна премия, образуала е преписка по щета и т.н.
Тоест, застрахователят или застраховащият в съответните хипотези не биха
могли да се позоват на нищожността на договор за застраховка, но това
ограничение не е предвидено за трети за застрахователното правоотношение
лице, чиято отговорност е ангажирана от застрахователя по пътя на
регресното му право. Тези лица винаги могат да правят възражение за липса
на застрахователно правоотношение по предявен срещу тях регресен иск. В
случая то е основателно - ищецът не е представил подписан от страните
договор за застраховка, въз основа на който да е платил застрахователното
обезщетение, което претендира в настоящото производство. Ищецът не е
доказал първия елемент на фактическия състав на регресното си вземане,
поради което и предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен. На
следващо място ищецът не ангажира доказателства за действителното
настъпване на ПТП. Не се установява по категоричен начин механизмът на
настъпване на ПТП, както и наличието на дупка на пътното платно.
Представеното заявление за настъпило ПТП е съставено по сведения на
водача на автомобила, а не е изготвен след посещение на
местопроизшествието. Доколкото по делото не бяха събрани гласни
доказателства в подкрепа на изложеното в исковата молба, съдът не може да
приеме, че действително е реализирано ПТП със спукване на гума, кога се е
осъществило то, на кое точно място. Уведомлението-декларация обективира
обстоятелства, които представляват свидетелски показания, но не дадени в
предписаната от закона форма. Заключението на САТЕ, ценено от съда по
реда на чл. 202 от ГПК, не опровергава горните изводи. Вещото лице посочва,
с оглед изследваните материали по делото, че спукването на гума е могло да
стане по твърдения от ищеца механизъм, но този извод е теоретичен, поради
което съдът приема, че не установява ПТП да е настъпило по начина, посочен
в искова молба. С тези правни съображения настоящата съдебна инстанция
приема, че предявеният главен осъдителен иск е неоснователен поради своята
недоказаност и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора на ищеца не се
дължат разноски. Искането му за възстановяване на сумата от 50 лева –
3
депозит за свидетел, е основателно и следва да се уважи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б В ин г ЕАД, ЕИК: със служебен адрес
офис 34 срещу С О ЕИК: с адрес на управление представлявана от
Йорданка Фандъкова – кмет, иск с правно основание чл. 410 КЗ във вр. с чл.
49 от ЗЗД за осъждане на ищеца да заплати на ответника сума в размер на
1022,52 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение,
вследствие на настъпило ПТП на 27.03.2022 г. в гр. София, при движение по
ул. „Одеса“ с участието на лек автомобил БМВ Х5, с рег. № ведно със
законната лихва върху тази сума от 16.06.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА Б В и г ЕАД, ЕИК: да заплати на С О ЕИК: на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
СУМАТА от петдесет лева – депозит за свидетел, който не беше разпитан
в съдебно заседание да се възстанови на ищеца по посочената в исковата
молба банкова сметка след влизане на настоящото решение в сила.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4