Решение по дело №511/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.

Образувано е по жалба от А. М. А. от [населено място], Младост 41, ет.2, ап.5, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП № 24-0996-000283/28.10.2024 г. на началник сектор при ОД МВР на Монтана, сектор Пътна полиция Монтана. С тази заповед е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил Ф. Ш. с регистрационен № [рег. номер] за срок от една година, затова, че на 25.10.2024 г. около 14:30 часа в [населено място] на ул.А. I като водач на собствено МПС – Фолксваген шаран с peг. № [рег. номер], с посока на движение от ул. Славянска към ул. Ц. Б. III управлява л. а-л Ф. Ш. с рeг. номер [рег. номер] след употреба на алкохол над 0,5% на хиляда. Водачът е изпробван за употреба на алкохол на 25.10.2024г. в 14.33 ч. на мястото на спиране с тех. с-во Алкотеет 7510, с фабр. номер ARPM-0827, като уреда отчете 2.1% промила алкохол в издишания от водача въздух. А. приема показанията на тех. с-во и отказва да даде кръвна проба за изследване. Издаден талон за изследване № 286111, но в производството не са събрани данни такова да е извършено. Водачът управлява автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0.50 на хиляда, за което е съставен АУАН серия GA 1392857/25.10.2024 г., за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“При така установеното нарушение на собственика е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП „ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;“ като в случая прекратяване на регистрацията на МПС е за срок от една година, поради висока обществена опасност на деянието. При установяване на нарушението е съставен АУАН № серия GA № 1392857/25.10.2024 г., иззети СРМПС № № ********* и 2бр. peг. табели с номер [рег. номер].

В жалбата А. доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, т.к. лекият автомобил е не е само негова собственост, а и на съпругата му.

Ответникът началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, издал оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка редовно призован, не се явява, не се представлява, в приложената административна преписка изразява становище за неоснователност на жалбата.

Оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП № 24-0996-000283/28.10.2024 г. , е издадена от началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, упълномощен със заповед № 301з-4401/09.10.2024 г. на директора на ОД на МВР Монтана. Същата е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лицето - адресат на акта, което съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК има право да оспори акта, доколкото същият пряко засяга негови лични права и законни интереси, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0996-000283/28.10.2024 г., издадена от на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, на А. М. А. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от една година и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. peг. табели [рег. номер].

Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че на 25.10.2024 г. около 14:30 часа в [населено място] на ул.А. I, А. управлява собственото МПС – Фолксваген шаран с peг. № [рег. номер], с посока на движение от ул. Славянска към ул. Ц. Б. III, след употреба на алкохол над 0,5% на хиляда. Водачът е изпробван за употреба на алкохол на 25.10.2024г. в 14.33 ч. на мястото на спиране с тех. с-во Алкотеет 7510, с фабр. номер ARPM-0827, като уреда отчете 2.1% промила алкохол в издишания от водача въздух. А. приема показанията на тех. с-во и отказва да даде кръвна проба за изследване. Издаден талон за изследване № 286111, но в производството не са събрани данни такова да е извършено. На водача е съставен АУАН серия GA № 1392857/25.10.2024 г., подписан без възражение.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 11.11.2024 г., видно от приложения към делото екземпляр. По делото да приложени и документите на МПС, както и талон за регистрация, където за собственик е посочен А. М. А., макар същият да твърди, че не е собственик/л.29 от делото/. Излага доводи , че в наказателното производство е прието, че и съпругата му е съсобственик, но този факт е ирелевантен, т.к. в приложения талон за регистрация като собственик е записан А., т.е. няма спор, че той е собственик.

Съгласно приложената и приета по делото заповед № 301з - 4401/09.10.2024 г., издадена от директора на ОД на МВР Монтана, по т.2 от същата началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР Монтана е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл. 165 от ЗДвП/л.30-32 от делото/

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд Монтана, при спазване на изискванията на чл. 168, ал. 1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената заповед № 301з - 4401/09.10.2024 г., издадена от директора на ОД на МВР Монтана, в т.2. от тази заповед началник сектор към ОД на МВР, сектор Пътна полиция, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР Монтана е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл. 165 от ЗДвП. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Същата е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, в хипотезата на управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол над 0.50 на хиляда.

Оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Посочената като правно основание за издаването на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, разпоредба на чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, действаща към датата на издаване на заповедта, предвижда „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;“

От фактическа страна в оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка са изложени обстоятелствата, че на определена дата и място А., е управлявал правилно индивидуализирано пътно превозно средство – лек автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за което му е съставен и АУАН. Посочените в заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането. Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която собственикът управлява МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а съгласно данните от техническото средство Алкотест 2.1, т.к. в хода на производството е представено и споразумение по НОХД № 1422/2024 г. по описа на рС Монтана. Изложеното в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка фактическо описание от друга страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на собственика на управляваното пътно превозно средство ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на принудителната мярка. В разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е предвидено:“ На водача на пътно превозно средство е забранено:1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“. В конкретния случай по делото не се спори, че водачът А. е управлява л. а-л Ф. Ш. с рeг. № [рег. номер], след употреба на алкохол над 0,5% на хиляда. Дори същият е признал тези факти, предвид представеното споразумение по НОХД № 1422/2024 г. по описа на РС Монтана. Текстът на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е ясен и не буди съмнение, че мярката се прилага спрямо пътното превозно средство.

Основното възражение на жалбоподателя, че и съпругата му е собственик на МПС не променя установените в производството факти.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от посочената в AУAH.

Настоящият съдебен състав не установи при издаването на оспорената заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, въпреки изложеното в жалбата твърдение за незаконосъобразност.

В случая, не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол над 0.50 на хиляда, а в конкретния случай много повече, а именно 2.1 на хиляда, което и по разбиране на съда представлява висока обществена опасност на деянието, тоест тя има и преустановителен ефект.

Предвид изложеното, оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24 - 0996-000283/28.10.2024 г., издадена от на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.

В производството не са предявени искания за разноски.

При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от А. М. А. от [населено място], [жк], [адрес], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП № 24- 0996-000283/28.10.2024 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.

На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК