О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №…
град Ловеч,22.12.2020г.
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито заседание на двайсет и втори декември през две хиляди и двайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
ПЛАМЕН ПЕНОВ,
като изслуша
докладваното от съдията-докладчик Ангелова, ч.гр.д.№673/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Ц.И.Н. ***,
срещу Определение № 260150/25.09.2020г.,пост.по гр.д.№234/2020г. на Рс-Ловеч,с
което производството по делото е прекратено. Не се съгласява със съда за
наличие на предпоставките на чл.129,ал.4 от ГПК,поради неизпълнение на дадените
указания за отстраняване на нередовности
на исковата молба. Сочи,че с Молба-уточнение от 14.09.2020г. е изпълнила
указанията,като е представила пълно и хронологично изложение на
обстоятелствата. Изложила е подробни аргументи за наличие на правен интерес за
водене на процеса и се е позовала на съдебна практика- ТРеш.№3/10.07.2017г., пост.по
т.д.№3/2015г.на ОСГТК на ВКС-т.4 и Реш.№133/07.01.2030г., пост.по
т.д.№3439/2018г. на ІІ ГО на ВКС. С второто решение е прието,че няма друг път
за съдебна защита на третото лице от изпълнението в хипотезата на придобиване
на възбранен имот след датата на
вписване на възбраната. В тази хипотеза искът с правно основание чл.440 от ГПК е съединен обективно с иск за
установяване на незаконосъобразни, невалидни действия на съдебния изпълнител
при вписване на възбраната. Искът с правно основание чл.440 от ГПК обективно е
съединен с иск за установяване на
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. Твърди,че такъв иск е
допустим. Счита,че са изпълнени и другите указания,като е представена данъчна
оценка на конкретно засегнат от изпълнението имот, посочена е цената на иска и
е уточнено качеството на
ответниците,като взискател и длъжник по изпълнителното производство.
Счита,че неправилно съдът е определил
правната квалификация на предявения иск по отношение незаконосъобразността на
действията на съдебния изпълнител по изп.д.№227/2015г.на ДСИ при
РС-Ловеч,като е счел, че е по
чл.439,ал.1,вместо по чл.124 от ГПК. Погрешната правна квалификация се е
отразила на решаващата воля на съда. Обяснява,че производството е образувано по
иск на трето за изпълнението лице,което е закупило имот,в последствие оказал се
възбранен. Излага,че не може да се отрече правният интерес на такова лице от
водене на настоящия процес с твърдение,че е станал собственик на имот,че е
започнало принудително изпълнение на парично вземане и са предприети
изпълнителни действия срещу този имот,които засягат правата му. Целта е при
уважаване на този иск да се установи,че веща не принадлежи на длъжника и така
да се отрече възможността да се насочи
принудителното изпълнение върху това имущество, което принадлежи на третото
лице. Едновременно с тази претенция се атакува и законосъобразността на
действията на съдебния изпълнител и реда
за това е именно иск с правно основание чл.440 от ГПК,в който имплицитно се
съдържа искане за прогласяване за
недействителни и незачитане на последиците на една валидно наложена възбрана
върху този имот. Позовава се на Реш.№133/07.01.2020г., пост.по
гр.д.№3439/2019г. на ВКС,ІІ ГО.
Излага,че искът по чл.439 от ГПК е
средство за защита на длъжника по изпълнението и очевидно настоящата хипотеза
не е такава. Не се обжалва изпълнението по изп.д.№227/2015г.на ДСИ при
РС-Ловеч,а се цели да се докаже,че имуществото към което е насочено
принудителното изпълнение, не принадлежи на длъжника.Твърди,че с
незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител са осуетили настъпването на
правните последици от възбраната,поради което взискателят не може да се позове
на относителна недействителност на описаната в исковата молба сделка. Счита,че
вярната правна квалификация на обективно
съединения иск е тази по чл.124,ал.1 от ГПК и правният му интерес е очевиден-да
се установи,че незаконосъобразните действия по налагане на възбраната са
осуетили действието й и по този начин да се избегне защитното действие на
нормите на чл.452 и чл.453 от ГПК.
По отношение на легитимацията на
третото за изпълнението лице в молбата-уточнение подробно е обяснено за що
искът е насочен и срещу нея. Изрично е посочено,че ищецът няма възражения, ако
се приеме,че искът е недопустим, производството да се прекрати по отношение на
това лице.В същото време, обаче съдът не е десезиран с претенцията спрямо
другите двама ответници,с пояснение на пасивната им легитимация-Тихомир Кънчев
Тодоров-като взискател и Атанас Теодоров
Атанасов-като длъжник. С оглед на това счита,че съдът не може да прекрати
производството изцяло.
По изложените съображения моли да се
отмени обжалваното определение и вместо него се постанови друго за продължаване
на съдопроизводствените действия по делото.
С оглед произнасянето на състав на ОС-Ловеч по ч.гр.д.№378/2020г.
заявява отвод на състава,произнесъл се там за разглеждане на настоящето
производство
В срок е постъпил отговор на частната
жалба от Тихомир Кънчев Тодоров от гр.Ловеч,чрез пълномощник адв.Г.Петров-ЛАК,с
който моли да се потвърди обжалваното
определение на РС-Ловеч,като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие
с фактите по делото. Възразява за просрочие на частната жалба.
По допустимостта.
Съобщението за атакуваното разпореждане
е получено от жалбоподателя на 12.10.2020г.,а настоящата жалба е подадена на 05.10.2020г.
Подадена е от легитимирано за атакува разпореждането лице,с оглед на което
следва да се приеме за допустима.
Разгледана по същество,съставът
приема,че е частично основателна.
Установява се,че РС-Ловеч е сезиран с
иск на Ц.И.Н. срещу Велинка Данкова Запрева от гр.Ловеч, Атанас Теодоров
Атанасов от гр.Ловеч и Тихомир Кънчев Тодоров от гр.Ловеч,с искане на основание
чл.124,ал.1,вр.с чл.17,ал.1 от ГПК да се приеме за установено,че наложените с
Акт №57,т.І,дв.вх.№622,по парт.кн.№384 от 10.02.2016г. възбрани на ДСИ към
СИС-при РС-Ловеч,по изп.д.№227/2015г.,върху описани недвижими имоти,представляват
недействителни (нищожни) действия и като такива не са произвели целените
законови последици, както и да се признае за установено в отношенията между
страните,че имуществото,върху което е насочено изпълнението- Самостоятелен
обект в сграда-Апартамент с ид.№ 43952.507.1388.1.9 по КККР на
гр.Ловеч,одобрена със Заповед 0РД-18-10/17.04.2007г. на ИД на АГКК, с адрес
гр.Ловеч,ул.“Подп.Александър Кусев“№9, вх.“Б“, ет.3, ап.9, заедно с
обслужващите жилището избени помещения и таванско помещение,не принадлежат
на длъжника.
Приложени са Нотариален акт
№140,т.VІІІ,рег.№12882,н.д.№701 от 26.11.2019г.на Нотариус с рег.№565 в НК и
район на действие РС-Ловеч,с който ищецът е закупила от отв.Велинка Запрева
Данкова и Атанас Теодоров Атанасов следните недвижими имоти- 5/6 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда-Апартамент с ид.№43952.507.1388.1.9,заедно с
прилежащите му избено и таванско помещение,с подробна индивидуализация в акта.
Закупила е също и 5/12 ид.ч. от поземлен имот
с ид.№21823.262.1237,намиращ се в с.Дойренци, заедно с 11/12 ид.ч.от
намиращата се в него жилищни сгради- еднофамилни- с ид.№21823.262.1237.1 и с ид.№21823.262.1237.3. По т.3 са придобити
и 5/6 ид.ч. от поземлен имот с ид.№ 21823.262.1238 в землището на с.Дойренци.
Приложени са и титулите за собственост на продавачите и Справка за вписванията
в АВп.по отношение на СО-апартамент. С исковата молба е заявено искане за
допускане на обезпечение чрез спиране на изп.д. №227/2015г. по описа на СИС при
РС-Ловеч.
С Разпореждане №548/07.02.2020г.
РС-Ловеч е оставил исковата молба без движение с указание за уточняване ЕГН и
адрес на ищеца, обосноваване на правния интерес от предявяване на иска с правно
основание чл.124 от ГПК и ангажиране на всички доказателства.
В срок ищецът представя
молба–уточнение,с която сочи,че цената на иска е
33 362.54лв.-цената,посочена в Нот.акт №140/2019г.,а преюдициалният иск е
неоценяем. Интересът от защитата произтича от насрочения за 11.02.2020г. опис
на недвижим имот-апартамент, който не принадлежи на длъжника, както и други
изпълнителни действия, които се извършват срещу собствеността й. С определяния
като преюдициален иск цели да установи със сила на присъдено нещо
недействителност на действията на съдебния изпълнител.
Съдът е приел,че са отстранени
нередовностите на исковата молба и е постановил извършването на размяна с
ответниците (Разпореждане №629/14.02.2020г.).
С Определение №184/14.02.2020г.е уважил
искането за допускане на обезпечение и на осн.чл.389 от ГПК е постановил
обезпечителна мярка спиране на изп.д.№227/2015г.по описа на СИС при РС-Ловеч. С
Определение № 260003/10.08.2020г.,пост.по в.ч.гр.д.№378/2020г. ОС-Ловеч е
отменил наложеното обезпечение, като е приел,че ищецът не е отстранил
нередовностите в исковата молба-не е посочена цена на всеки от исковете,при
което не може да се установи внесена ли е дължимата държавна такса, липсва
произнасяне по искането по чл.83,ал.2 от ГПК в обезпечителното производство, не
е уточнена и пасивната легитимация на ответниците. Съдът е изразил позиция за недопустимост на искането
за прогласяване нищожност на действията на съдебния изпълнител по налагана на
възбраната. Искането за допускане на обезпечение е оставено без уважение.
Междувременно в първоинстанционото производство е постъпил отговор от
Тихомир К.Тодоров,с който оспорва иска,счита,че е недопустим,тъй като
валидността на извършените действия по изпълнителното
производство вече са атакувани от длъжника (тогава-Теодор Атанасов Данков). Искът
е и неоснователен и е насочен към укриване на имущество на длъжника,като сочи
конкретни действия, насочващи към този извод. Твърди,че като суброгирал длъжник
ищецът е знаела за наложената възбрана, встъпила е в дълга и е конституирана
като страна в изпълнителното производство.
С Определение №543/15.05.2020г. съдът е
насрочил делото за разглеждане по реда на чл.140 от ГПК,за когато е посочено,че
ще се представи доклад по делото. С оглед висящото производство по обжалване на
наложената обезпечителна мярка, насроченото за 19.06.2020г. съдебно заседание,
е отсрочено.
По делото е постъпила
Молба–уточнение от 29.06.2020г. от ищеца,с
която е уточнено,че е предявила положителен установителен иск за признаване
нищожност на действията на съдебния изпълнител и отрицателен установителен иск
по чл.440,ал.1 от ГПК,с искане да се установи,че изпълнението е насочено към
вещи,които не принадлежат на длъжника. В проведеното на 19.08.2020г. съдебно
заседание съдът е оставил без движение исковата молба, с указания за отстраняване на констатираните и
от въззивната инстанция нередовности-да се даде точно,хронологично и прецизно
изложение на обстоятелствата,на които се основава искът,с оглед преценка на
обема на търсена защита,да се посочи цена на иска и данъчна оценка,за да се
прецени заплатена ли е в достатъчен размер по претенцията с правно основание
чл.440 от ГПК,да се уточни легитимацията на ответниците.
В срок ищецът представя Молба-уточнение,като излага
хронологията на придобиване на правото на собственост. Претенцията по
чл.440,ал.1от ГПК уточнява,че е насочена към СО-Апартамент №9 в гр.Ловеч и
повтаря вече заявения правен интерес-да осуети принудително изпълнение върху
този имот, тъй като не принадлежи на длъжника. Позовава се на съдебна практика
на ВКС и твърди,че е предявила и иск за установяване допуснати нарушения на
императивни правила при налагането на възбраната върху имота, обосноваващи нищожност
на тези изпълнителни действия. Представя данъчна оценка на апартамента и
уточнява, че цената на иска е стойността му 32798.30лв. Допълва,че Велинка
Запрева Данкова и Венцислав Теодоров Атанасов са вписали в специалната книга
при РС-Ловеч отказ от наследството на наследодателя си (длъжник по
изпълнението) Теодор Атанасов Данков,б.ж. на гр.Ловеч. Претенцията срещу Тихомир
К.Тодоров е в качеството му на взискател по изпълнението, срещу Атанас Теодоров
Атанасов-наследник на длъжника, приел наследството,а срещу Велинка
З.Данкова-като продавач по процесната сделка,с оглед защита на правата и
законните интереси на ищеца при евентуална съдебна евикция.
В съдебното заседание на 25.09.2020г. с
протоколно определение №260150 РС-Ловеч е приел,че ищецът не е отстранила
нередовностите на исковата молба и е прекратила производството на основание
чл.129,ал.4 от ГПК.
Въззивният състав намира,че ищецът е
изпълнил указанията по реда на
чл.129,ал.4 и ал.2 от ГПК. С последната молба са уточнени фактите и
обстоятелствата,на които основава претенциите си, категорично и ясно е заявил
какви са исканията към съда и каква е причината да прибегне към този начин на
защита. Анализът на заявеното,подвеждането на тези твърдения под определена
правна норма, преценката дали по този ред може да се защити твърдения си
интерес, е задължение на съда и в случая не е направено.
По иска с правно основание чл.440 от ГПК ищецът е уточнила легитимацията на страните и тя е в съответствие с
изискването на чл.440,ал.2 от ГПК-предявен е срещу взискателя и длъжника.
Пояснен е и изборът за ангажиране с процеса и на отв.Велинка Данкова,с което
изискването за редовност е изпълнено.
Представена е данъчна оценка на
самостоятелния обект-Апартамент и въз основа на нея може да се определи
дължимата държавна такса,съотв.да се прецени дали внесената сума от 100 лв. е
достатъчна.
Уточнени са фактите и
обстоятелствата,чрез които ищецът обосновава правния си интерес да се защитава
чрез иска по чл.440,ал.1 от ГПК- отричане принадлежността на правото на
собственост на длъжника,с цел защита на придобитата след образуване на
изпълнителното производство собственост върху имотите,към които е насочено
изпълнението. Твърди се,че принудителното изпълнение е висящо и то е приложено
към делото. От изложението, а и от приложеното изпълнително производство става
ясно,че Н. има статут на трето лице в изпълнителното производство,при което няма
основание да се търси подчиняване на претенциите й под правната норма на чл.439
от ГПК. Няма и твърдения в този смисъл от нея.
Ясно е като факти и основание и
искането за прогласяване нищожност на действията по налагане на възбрана върху
имота. Определянето на правното му основание, преценката дали са касае за
отделен иск по чл.212 от ГПК или за обосноваване на тезата за отричане правото
на собственост на длъжника, е задължение на съда и все още не е направено. При
така изложените основания съдът следва да направи преценка възможно ли е при
тези фактически твърдения за допуснати нарушения в хода на изпълнителното производство,
да се оспорват извършените в принудителното изпълнение действия по избрания от
ищеца ред на искова защита. Тази преценка касае допустимостта на иска, а не
редовността.
С оглед обхвата на въведения въззивен
контрол настоящият състав няма правомощия да се произнася по
допустимостта,поради което намира,че следва да отмени обжалваното Определение с
№260150/25.09.2020г.,пост.по гр.д.№234/2020г.на РС-Ловеч и делото се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия от етапа на преценка по чл.130 от ГПК. При произнасянето си съставът не обсъжда въпросите по допустимост и по
същество, поради което и членът на състава–съдия Пламен Пенов,участвал в
ч.гр.д.№378/2020г.на ОС-Ловеч, не намира основания за отвод и не се отстрани от
разглеждане на настоящето делото.Искането за отвод следва да се остави без
уважение.
По изложените съображения съставът
намира,че Определение с №260150/25.09.2020г.,пост.по гр.д.№234/2020г.на
РС-Ловеч,с което съдът е прекратил производството по делото по реда на
чл.129,ал.4 от ГПК следва да се отмени,а делото върне за разглеждане от същия
състав,при съобразяване на дадените по-горе указания.
Затова ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за отвод на състава–съдия Пламен Пенов,като
неоснователно.
ОТМЕНЯ като неправилно Определение с №260150/25.09.2020г., пост.по
гр.д.№234/2020г.на РС-Ловеч,с което съдът е прекратил производството по делото по реда на чл.129,ал.4
от ГПК и ВРЪЩА делото за
продължаване на съдопроизводствените действия при дадените указания.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.