О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 132
20.03.2018г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На двадесети март през две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №140 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№502/05.02.2018г. от „Д.“ООД, ***, С.Д.Т. с ЕГН:**********,***, А* Д.Т.О. с ЕГН:**********,***, К.С.Т. с ЕГН:**********,***, „А* А*“ЕООД, ЕИК**, гр.С*, ул.“К* А*“№24, и „Д*-С“ЕООД, ЕИК**, гр.С*, бул.“Б*“№1А, против Определение №77 от 25.01.2018г., постановено по в.гр.дело №25/2018г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е оставена без разглеждане подадената от тях жалба вх.№157/09.01.2018г. срещу Постановление на ЧСИ С* Д. по изп.дело №481/2017г. за отказ за вдигане на наложени обезпечителни мерки, като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите считат окръжният съд да е тълкувал стеснително разпоредбата на чл.435 от ГПК, без да отчете въведените с изменението от 2017г. разпоредби на чл.442а и чл.441,ал.2 от ГПК, според които при свръхобезпеченост е налице незаконосъобразно принудително изпълнение, при което наличието на такава е въпрос на законосъобразност, а не единствено преценка за целесъобразност на съдебния изпълнител, защитата на длъжника срещу която е по реда на обжалването на основание чл.435,ал.2,т.6 от ГПК. Изложени са доводи и по същество относно наличието на твърдяната свръхобезпеченост. Претендира се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд с указания да се произнесе по жалбата, евентуално за произнасяне по същество от настоящата инстанция чрез отмяна на оспорваното постановление на ЧСИ.
Ответникът по частната жалба „Б.Д.“ЕАД е депозирала чрез пълномощника си юрисконсулт С*В* писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, поради недопустимост на жалбата против отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените обезпечителни мерки като насочена срещу неподлежащо на обжалване действие, което е извън хипотезите на чл.435,ал.2 от ГПК, включително тази на отказ да се спре изпълнението, тъй като не попада в случаите на спиране по чл.432,ал.1,т.1-т.7 от ГПК, както и като просрочена, и претендира за потвърждаване на обжалваното определение. Излага съображения и по същество във връзка с приложението на чл.442а от ГПК. Заявява искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – жалбоподателите-длъжници; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:
Видно от приложените материали по изп.дело №20179170400481 по описа на ЧСИ С* Д. *** действие Окръжен съд-Смолян е, че то е образувано по молба на взискателя „Б.Д.“ЕАД и приложен към нея изпълнителен лист от 09.06.2017г., издаден въз основа на Заповед №350/08.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №669/2017г. на Районен съд-Смолян, с която длъжниците „Д.“ООД, А.Д.Т.-О., С.Д.Т., К.С.Т., „А.“ЕООД и „Д*-С“ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 1426519,47лв. – дължима главница по Договор за кредит с индивидуален №**. и анекси към него, ведно със законната лихва от 05.06.2017г.; договорна възнаградителна лихва от 52458,54лв.; наказателна лихва за забава от 146068,50лв.; такса управление от 1636,42лв., и разноските по делото от общо 32983,66лв. С молбата е поискано цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците, както и насочване на изпълнението конкретно спрямо ипотекираните за обезпечаване вземанията на банката с приложения Нотариален акт №***. посочени недвижими имоти. Върху ипотекираните имоти, собственост на длъжника „Д*-С“ООД е вписана на 21.07.2017г. възбрана. Наложени са възбрани и върху имоти на другите длъжници, както и запори върху товарни и леки автомобили, други движими вещи, банкови сметки, вземания спрямо други трети лица. Насрочена е публична продан на ипотекираните имоти и на описаните движими вещи – хотелско оборудване, за времето от 19.11.2017г. до 19.12.2017г. Постъпила е молба вх.№9370/25.10.2017г. от всички длъжници с искане за отстраняване на ЧСИ от разглеждането и извършването на действия по изпълнителното дело. С Постановление от 01.12.2017г. ЧСИ е отказал отвода, за което длъжниците са уведомени с връчени им на 13.12.2017г. преписи от него. Подадено е от всички длъжници възражение вх.№278 от 08.12.2017г. на основание чл.442а,ал.2 от ГПК за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на задължението по изпълнителното дело, според което ипотекираният и изнесен на публична продан хотел е с цена почти двукратно по-висока от задължението и е достатъчно обезпечение за дълга, като претендират за спиране извършването на публичните продажби, извън имота, съразмерен с предмета на изпълнението, както и за вдигане на запорите и възбраните върху останалото имущество като несъразмерни обезпечения. С Постановление от 14.12.2017г. ЧСИ е отказал спирането на публичните продажби и вдигането на наложените обезпечителни мерки, преписи от което постановление са връчени на длъжниците, както следва: на С.Т. на дата 20.12.2017г. при условията на отказ по чл.44,ал.1 от ГПК; на А.Т.-О. на дата 20.12.2017г.; на К.Т. на дата 20.12.2017г.; на „Д.“ООД на дата 03.01.2018г. в канцеларията на ЧСИ след залепване на уведомление; на „А.“ЕООД и „Д**-С“ЕООД чрез залепване на дата 20.12.2017г. на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК на основание чл.50,ал.4 от ГПК, при което и съгласно чл.47,ал.5 във връзка с ал.2 от ГПК и чл.61,ал.2 от ГПК /сроковете не са текли през официалните празници – коледните на 25 и 26.12.2017г. и новогодишните на 01.01.2018г./, се считат връчени на 08.01.2018г.
Подадена е от всички длъжници жалба вх.№00157/09.01.2018г. против постановлението на ЧСИ от 14.12.2017г., с което е отказано вдигане на наложените обезпечителни мерки.
С обжалваното Определение №77 от 25.01.2018г. окръжният съд е приел подадената жалба за недопустима като насочена срещу необжалваемо действие на съдебния изпълнител извън лимитативно предвидените от чл.435,ал.2 и ал.3 от ГПК, които длъжникът е легитимиран да обжалва, и при липса на изрично предвидена от закона с изменението на ГПК с ДВ, бр.68/2017г. възможност отказа на съдебния изпълнител по възражението на длъжника по чл.442а,ал.2 от ГПК да подлежи на обжалване, а запора и възбраната да подлежат на обжалване само при позоваване на несеквестируемост, каквато в случая жалбоподателите да не навеждат, по които съображения е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по нея.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира окръжният съд да е сезиран с жалба на длъжниците против отказа на ЧСИ, обективиран в постановлението от 14.12.2017г., да вдигне наложените запори и възбрани, постановен по подадено от тях възражение по чл.442а,ал.2 от ГПК.
Със ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./ е нормативно въведено с новата разпоредба на чл.442а,ал.1 от ГПК изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.441,ал.2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На същия е предоставена възможността по чл.442а,ал.2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение, съгласно чл.441,ал.2 от ГПК. Действително, както е изложил окръжният съд, посредством цитираното изменение и допълнение на ГПК не е приета разпоредба, която да предвижда възможност за длъжника да обжалва конкретно постановения по възражението му отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки. Следва да се има предвид, обаче, че с новата уредба се разшири и кръга на подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, като на същия се предостави правото по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, реципрочно на съществувалото и до тогава, сега регламентирано в чл.435,ал.1,т.3 от ГПК, право на взискателя да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. При положение, че несъразмерността е възведена изрично като порок на принудителното изпълнение, водещ до неговата процесуална незаконосъобразност и ангажиращ на самостоятелно основание отговорността на съдебния изпълнител за вреди от такава, и са предвидени процесуални способи за нейното преодоляване в рамките на провежданото принудително изпълнение по възражение на длъжника, като при вдигане на съответните обезпечителни мерки – запор и възбрана, съставляващи, според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия по насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретните имуществени обекти, за които са предприети, взискателят разполага с право на жалба в хипотезата на чл.435,ал.1,т.1 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, то на длъжника не може да бъде отречено реципрочното право да обжалва не само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, съгласно чл.435,ал.2,т.2 от ГПК, но и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност в хипотезата на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да преустанови принудителното изпълнение спрямо това имущество, както резонно поддържат длъжниците в частната си жалба. По изложените съображения настоящата инстанция приема жалбата на длъжниците да е насочена против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.
Ответникът по жалбата „Б.Д.“ЕАД с отговора по нея и с отговора по частната жалба заявява възражение за недопустимост на същата като просрочена, което не е обсъдено от окръжния съд и не са изложени мотиви за преценка относно спазването на срока, тъй като е прието жалбата да е насочена против неподлежащо на обжалване от длъжниците действие на съдебния изпълнител. Противно на застъпваното от ответника, за обжалвания отказ длъжниците са уведомени не на сочената от него дата 13.12.2017г., на която са им връчени съобщенията за друг отказ на съдебния изпълнител – да се отстрани от разглеждане на изпълнителното дело и да предприема изпълнителни действия, постановен на 01.12.2017г., а не за атакувания отказ за вдигане на съответните обзепечителни мерки, постановен на 14.12.2017г., за който се установи длъжниците-физически лица да са уведомени на 20.12.2017г., при което за тях едноседмичният срок по чл.436,ал.1 от ГПК за обжалването му да изтича на 08.01.2018г. при съобразяване с разпоредбите на чл.61,ал.2 и чл.60,ал.6 от ГПК, длъжникът „Д.“ООД да е уведомен на 03.01.2018г., при което срокът за обжалване за него да изтича на 10.01.2018г., а длъжниците „Д*-С“ЕООД и „А.“ЕООД да са уведомени на 08.01.2018г., при което срокът за тях да изтича на 15.01.2018г. Жалбата е подадена на 09.01.2018г. в срока за обжалване по отношение на дружествата-длъжници, като към нея са се присъединили по смисъла на чл.265,ал.1 от ГПК и длъжниците-физически лица, от които тя също изхожда.
Обсъденото обосновава извода за допустимост на жалбата на длъжниците. В производството пред настоящата инстанция подлежи на решаване именно и единствено въпроса по допустимостта на жалбата, поради което не могат да бъдат обсъждани наведените от страните доводи по същество. Обжалваното определение, с което жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и производството по нея е прекратено, следва като неправилно да се отмени и делото да се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на същата.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №77 от 25.01.2018г., постановено по в.гр.дело №25/2018г. по описа на Окръжен съд-Смолян.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Смолян за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на жалба вх.№157/09.01.2018г. от длъжниците.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: