№ 4731
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110164608 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от ищеца „ФИРМА“ ЕАД искове с
правно основание 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо К. П. Ч. съществуването на вземане
в размер на сумата от 1617,81 лева – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. АДРЕС, за периода от м. 05.
2015 г. до м. април 2017 г. , ведно със законна лихва от 11.09.2019 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 411,17 лева за
периода от 14.09.2016 г. до 03.09.2019 г., както и суми за дялово
разпределение в размер на 18,00 лева – главница за периода от м. 08.2016 г.
до м. 04.2017 г., ведно със законна лихва от 11.09. 2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 5,11 лева за периода от 30.09.2016 г.
до 03.09.2019 г. както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.09.19г. по ч. гр.д.
52212/19г. на СРС, 69с-в.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на
ежемесечните фактури на интернет страницата на ищеца. Моли съда да уважи
1
предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
Ответникът К. П. Ч. подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който се оспорва основателността на исковите претенции.
Оспорва сумите за главница и лихва поради погасяването им по давност.
Твърди, че с представените писмени доказателства не се установявало, че
между страните по делото в процесния период е съществувала облигационна
връзка по покупко-продажба и доставка на топлинна енергия. Оспорват се и
исковете за установяване на вземанията за мораторни лихви, които
ответникът счита за неоснователни, тъй като не е бил поставен в забава
относно заплащането на главните задължения. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕООД заема
становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се
намира процесния имот в съответствие с действащите за съответния период
нормативни разпоредби.
В съдебното съдебно заседание ищцовото дружество беше
представлявано от пълномощника му юрисконселт К., който поддържа
предявените искове, моли съда да ги уважи изцяло, претендира за разноски по
делото.
В съдебното заседание, ответникът К. Ч. не се яви лично и не изпраща
представител.
Третото лице-помагач не изпрати представител в съдебното заседание.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
От приетите като доказателства по делото заверено копие на договор от
1981 г. за покупко-продажба на жилище и удостоверение за наследници, се
2
установява, че ответникът К. Ч. е наследил своя баща П.И. Ч., починал на
17.09.2006 г. заедно със своята майка С. С. Ч.а, починала на 10.05.2014 г. В
качеството си на единствен наследник на своя баща ответникът е придобил
правото на собственост върху процесния имот.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на
това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а
и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
по силата на което за ищеца „ФИРМА“ ЕАД е налице задължение да доставя
в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение
да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката.
Предвид основателността на претенциите следва да бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че в производството по делото се установи, че
ответникът в процесния период е бил собственик на процесния топлоснабден
3
имот, който се намира в сграда-Етажна собственост, поради което той е
клиент на топлинна енергия и между него и ответното дружество е било
налице облигационно правоотношение по покупко-продажба и доставка на
топлинна енергия, относно процесния период.
С разпоредбата на чл.153, ал.1, 2 и 6 ЗЕ по силата на закона се създава
облигационно правоотношение между собствениците на сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, които се считат за клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
В производството по делото се установи, че ответникът не е заплатил на
ищцовото дружество цената на доставената от него топлинна енергия за
периода от м. 05. 2015 г. до м. април 2017 г. до имот, находящ се в гр.
АДРЕС в размер на 1617,81 лева. Тъй като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено в съда на 11.09.2019 г., претендираните
вземания за цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05. 2015 г.
до м. 07.2016г. включително са погасени по давност в размер на 866,40лева ,
или дължима е главница в размер на 751,41лева. По същите съображения,
погасено по давност е и част от вземането за цена на услугата „дялово
разпределение“ , като вземането е дължимо в размер на 16лева за периода м.
09.2016г.- 04.17г., поради което искът за претендираното вземане в частта от
над 16лева до 18лева също следва да бъде отхвърлен.
Предвид това, съдът намира за основателно възражението на ответника за
погасяване по давност на претендираните вземания. Погасено по давност
съразмерно на главницата се явява и акцесорното вземане за лихва за забава
върху главница за топлинна енергия , като същото е дължимо в размер на
113,45лева върху непогасената по давност главница и за периода 14.09.16г.- -
03.09.19г.
Доколкото по отношение на задължението за дялово разпределение не е
предвиден срок за изпълнение , то длъжникът изпада в забава след покана.
Предвид липсата на доказателства за отправена от ищеца покана отпреди
датата на заявлението, то следва , че искът за мораторната лихва за забава
върху главница за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени направените от него разноски по делото в исковото и заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете. В исковото
производство разноските на ищцовото дружество, които следва да бъдат
присъдени в негова полза са в общ размер на 74,85лв., а в заповедното
производство- в размер на 39,08лв.
4
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на процесуалния представител на
ответника следва да бъдат присъдени съразмерно с отхвърлената част от
исковете разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 228,30лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К. П. Ч. с
ЕГН ********** , че в полза на „ФИРМА“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС и ЕИК **************, съществуват ЧАСТ от
вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 20.09.2019г. по ч.гр.д.№ 52212/2019г. съгласно
описа на СРС, 69С-в в размер на 751,41 лв.- главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м. 08. 2016г.-
30.04.2017г. , до имот, находящ се в гр. САДРЕС, аб. №****** , и 16 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода
м.09.2016г.-м.04.2017г., ведно със законна лихва върху главниците, считано
от 11.09.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, както и
мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия в размер на
113,45лева за периода 14.09.16г.- 03.09.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД с ЕИК **************
срещу К. П. Ч. с ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени
искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, в ЧАСТТА относно признаването за установени на вземанията, предмет
на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 20.09.2019г. по ч.гр.д.№ 52212/2019г. съгласно описа на СРС в размер от
над 751,41 до 1617,81 лв.- главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2015г.-м.07.2016г., от над
113,45 лв. до пълния предявен размер - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода , сумата от над 16 лв. до 18 лв.,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за месец 08.2016г. и
5,11 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.09.2016г.-03.09.2019г.
ОСЪЖДА К. П. Ч. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА“ ЕАД с
ЕИК ************** сумата от 74,85 лв., представляваща разноски по
делото в настоящото исково производство , както и сумата от 39,08лева -
разноски в производството по ч.гр.№52212/2019г. по описа на СРС, 69 с-в.
5
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД с ЕИК ************** да заплати на
адвокат Н. И. И. с ЕГН ********** с адрес на упражняване на дейността г.
АДЕРС на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 228,30 лв., представляваща
разноски по делото в настоящото исково производство за осъществено
безплатно процесуално представителство на ответника по делото.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ЕООД, като
трето лице-помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6