РЕШЕНИЕ
№ 2319
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И.
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110210004 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Й. Л. Д. срещу електронен фиш серия К № 2539614, издаден
от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лева.
В жалбата, подадена от упълномощената адв. И. се претендира отмяна на електронния
фиш, тъй като жалбоподателят твърди, че липсват доказателства за извършването на
нарушението, за организацията на движение в посочения пътен участък и въведеното
ограничение на скоростта, както и за техническата годност на използваното техническо
средство за измерване на скоростта Сочат се и нарушения при описанието на нарушението
във фиша, свързани с липсата на посочване кое лице е управлявало заснетото МПС и дали
жалбоподателката е санкционирана като водач или законен представител на собственика на
автомобила - ЮЛ. Твърди, че липсва протокол за използване на АТСС, както и снимка на
техническото средство, от която да се установи точното му местоположение и редовното му
използване. Оспорва се и надлежното връчване на електронния фиш. Отделно от това се
сочат и съществени пороци на обжалвания фиш – липса на посочен негов автор, на дата на
съставянето му, както и несъответствието му с ЗЕДЕУУ.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател Й.Д. не се явява и не изпраща
своя процесуален представител – адв. И..
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
По делото липсват доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателя, като в справка от ОПП СДВР е отбелязана 16.06.2021 г., но липсват
1
доказателства в подкрепа на това твърдение. Не е представена разписка за връчване на
електронния фиш на жалбоподателката, както и липсва нейн подпис върху електронния
фиш, който да удостовери връчването. Поради това съдът намира за основателни доводите
на адв. И. в тази насока и прие, че входираната на 25.06.2021 г. в СРС жалба срещу фиша е
подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.02.2019 г. в 10:12 ч., в гр. София, по бул. „Г, срещу ИА АА, с посока на
движение от бул. към ул. с мобилна система за видеоконтрол – АТСС ARHCAM S1 №
11743с7, била засечена скорост на движение на МПС – товарен автомобил марка „Ауди”,
модел „Кю 7” с рег. №, 82 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3
км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 32 км./ч.
Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и
изображение на автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер. Около
автомобила имало и други МПС, но в центъра на кадъра бил заснет именно процесния
автомобил Ауди. Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на
нарушението. Автомобилът бил регистриран на името на търговско дружество МВЕЦ
Ракита ООД с управител към датата на нарушението - жалбоподателката Й. Л. Д. с ЕГН
**********.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 2529614
срещу Й. Л. Д. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 400 лева за нарушение на
чл. 21, ал.1 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС ARHCAM S1 № 11743с7,
която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява,
че на процесната дата – 11.02.2019 г., в 10:12:23 ч., в района на град София, с координати EL
23о37.1255 и NL 42о70.8868, е засечена скорост на движение от 85 км/ч, като са записани
датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер
на автомобила. От представената снимка се установява, че участъкът е в рамките на
населено място, с въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. Същото ограничение на
скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 11.02.2019 г.,
където е посочено, че това е общовалидната скорост за движение в населено място и не е
въведена с пътен знак.
От снимката се установява, че макар в страничните части на кадъра да са заснети и
други автомобили, именно автомобилът Ауди е в центъра на снимката. Поради това съдът
намира, че засечената скорост е именно на автомобила на жалбоподателя, а не на някой от
другите автомобили странично от него.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARHCAM S1 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на
нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата
грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази
скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 19.10.2018 г., към датата на
нарушението системата за контрол на скоростта № 11743с7 е била преминала
първоначалната и последващата проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че
радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред,
което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на
автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено
установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на
2
автомобила, съответно прие за неоснователни доводите на жалбоподателя в противния
смисъл.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия Кот 2019 г. - МВР-
СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за
собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на
министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и
копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с
приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на
системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система АТСС
ARHCAM S1 № 11743с7, снимка на поставеното техническо средство. Събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК,
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение. Заснетият автомобил е единствен в
центъра на кадъра, като не съществуват и съмнения относно регистрираната му скорост на
движение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден съобразно разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП, поради което
са изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя в тази насока.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и
към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
3
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. В този смисъл съдът намира за неоснователни
доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с липса на дата
на съставянето му и издател, съответно и нарушения на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, доколкото
фишът не може да се приравни изцяло на АУАН или НП. Следователно към него са
неприложими и правилата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, каквито възражения излага
жалбоподателя. В случая неприложими са и правилата на ЗЕДЕУУ, доколкото ЗДвП се
явява специален закон по отношение на уредбата на електронния фиш.
Измерената скорост на движение на автомобила е 85 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 82 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е
благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
„толеранс“ като скоростта е намалена на 82 км./ч.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 82 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1
ЗДвП, като е установено превишение с 32 км./ч.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч.,
като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима
максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на
водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от
50 км./ч. От клипа от техническото средство и отразеното в протокола за използването му
несъмнено се установява въведеното в пътния участък ограничение на скоростта, а именно
общото ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място, каквото е гр. София.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като за конкретното превишение от 32 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т.
4 от същия текст е предвидил глоба от 400 лева към датата на нарушението. Размерът на
санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Правилно е определено и санкционираното лице – законният представител на
регистрирания собственик на автомобила – юридическо лице. В този смисъл адресат на
административна санкция по ЗДвП, наложена с електронен фиш би могло да бъде
единствено физическо лице, но не и юридическо. Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП изрично
уточнява, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Доколкото по делото не е представена
декларация от законния представител на ЮЛ – собственик, за конкретното лице, което е
управлявало автомобила, налице са предпоставките именно на чл. 188, ал. 2 ЗДвП.
Тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 188, ал. 2
ЗДвП, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото
в случая се касае за обективна и безвиновна отговорност на законния представител на
юридическо лице – собственик на МПС. По делото не е спорно обстоятелството, че
жалбоподателят Д. е санкционирана именно като законен представител на ЮЛ, собственик
4
на автомобила – МВЕЦ Ракита ООД. Видно от служебно изготвената справка от ТР, към
инкриминираната дата единствен управител и законен представител на дружеството е била
именно Д., която е управител и към момента. Следователно са неоснователни доводите на
адв. И., че дружеството е имало двама управители и неправомерно фишът е съставен на Д..
Освен това във фиша ясно е дефинирано, че Д. е санкционирана в качеството си на законен
представител на дружеството, а не като водач на автомобила, поради което съдът прие за
неоснователни и тези доводи на жалбоподателя.
В този смисъл надлежно е установено и авторството на деянието. Ако не е била
съгласна с ангажираната й отговорност за нарушението, извършено с автомобил на
управляваното от нея дружество, жалбоподателката е имала възможност да подаде
декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в която под страх от наказателна отговорност да посочи
лицето, което го е управлявало процесния ден, за да бъде съставен фиш на него. Но тя не е
сторила това, а е подала жалба срещу фиша, в която дори не се твърди да е била
предоставил автомобила си на друго лице. В този смисъл съдът намира наведените
възражения в този смисъл за изцяло неоснователни.
По делото липсват доказателства за обозначаване с пътен знак Е24 или за оповестяване
чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи, на мястото, където се е осъществявал контрола с техническото средство.
Такива доказателства не са и изискани от ОПП СДВР, поради отпадането на законовото
изискване за обозначаване на участъка на контрол след 09.07.2017 г.
В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето и с
автоматизирано техническо средство АТСС ARHCAM S1 № 11743f0. Този факт се
установява и от приложената по делото справка от БИМ. Посредством писмените
доказателства, съдът установи и вида, типа, регистрацията, техническата годност и
изправност на това техническо средство, периодичните технически прегледи. Следователно
съдът приема за несъмнено доказано, че техническо средство - АТСС ARHCAM S1 №
11743с7 представлява мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала
необходимия периодичен преглед.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които
могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол
същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието
му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
контролния орган.
5
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната съдебна
практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, съдът
намира, че използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно
автоматизирано техническо средство. Поради изложеното, съдът счита, че е допустимо
нарушение, установено с него, да бъде санкционирано чрез електронен фиш, при спазването
на останалите изисквания на закона.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на
пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от Наредбата.
В този смисъл съдът приема, че независимо от липсата на доказателства за поставен
знак, предупреждаващ използването на техническо средство за контрол на скоростта -
мобилна система за видеоконтрол АТСС ARHCAM S1 № 11743с7, към датата на
нарушението –11.02.2019 г. са изпълнени всички законови изисквания и правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
от него нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч. в населено място, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен, поради което и е неоснователна и
претенцията за присъждане на разноските за адвокатска защита на жалбоподателя.
Поради горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2539614, издаден от СДВР, с който на
жалбоподателя Й. Л. Д. за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 400 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6