В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на тридесет и първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 3413 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Б.” ЕООД твърди, че е собственик на фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 200 КW, разположена в община Л., област Ловеч, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №ДК-07-Л-14/11.05.2012 г., присъединена към електропреносната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД с договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа от 10.01.2012 г. и договор за изкупуване на електрическа енергия № 214/23.05.2012 г. С решение № Ц – 33/14.09.2012 г. ДКЕВР определя временни цени за такса достъп до преносната и разпределителната мрежа за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. На основание цитираното решение на ДКЕВР ответното дружество започва да начислява на ищеца такси за достъп до преносната и електроразпределителна мрежа по временни цени, определени в Раздел ІІІ, т. 10 на цитираното решение. Въз основа на това решение за периода от м. 09.2012 г. до м. 06.2013 г.вкл. ответникът е начислил на ищеца такси за произведената елекроенергия по 10 броя фактури на обща стойност от 44997.96 лева, платени от ищеца по банков път. С влязло в сила на 17.06.2013 г. решение № 4659/03.04.2013 г., по адм. дело № 13239/2012 г. на ВАС, решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, раздел ІІІ, т. 10, е отменено. Решението на ВАС отменя с обратна сила административния акт и неговите правни последици от датата на издаване на акта. Следователно сумата от 44997.96 лева се явява недължимо платена на ответното дружество. Затова ищецът изпраща на ответника покана, с която го кани да върне посочената сума. Поканата е получена от ответника на 16.07.2013 г., като в определения в поканата срок за плащане – 23.07.2013 г. и към настоящия момент липсва изпълнение от страна на ответника. Предвид изложеното ищецът иска от съда да бъде осъден ответника да му заплати следните суми: 44997.96 лева главница и 9994.50 лева лихва за забава, начислена за периода от 24.07.2013 г. до 02.10.2015 г. Претендира и законната върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и направените в производството разноски.

Ответникът „Ч.Р.Б.” АД оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмения отговор на исковата молба. Поддържа, че предявените искове са недопустими, евентуално неоснователни. Сочи, че претендираните суми за главници не са платени въз основа на решение на ДКЕВР, а въз основа на договор за достъп /за използване на разпределителната мрежа от производител/, сключен между страните, поради което следва да се приеме, че между същите е налице валидно облигационно правоотношение. В случай, че се твърди източник на вземане - отмяна на индивидуален административен акт, то искът е отново недопустим, тъй като следва правата да се търсят на основание чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ. Решение № Ц – 33/2012 г. на ДКЕВР в частта, под която попада ФЕЦ на ищеца, не е обжалвано от него, поради което по отношение на същия решението е влязло в сила. Изтъква се фактът, че е било допуснато предварително изпълнение на Решение № Ц – 33/2012 г., поради което не може да се приеме, че гражданските последици от акта отпадат автоматично с отмяната му. Посочва, че в случай, че ищецът счита, че решението има отрицателни последици за него, то за вредите следва да отговаря ДКЕВР и ищецът може да ги претендира на основание чл. 301 АПК, както и по реда на ЗОДОВ, но не и по общия исков ред. Претендира прекратяване на производството, алтернативно отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането по фактурата от 30.09.2012 г. При условията на алтернативност възразява срещу искането на ищеца сумата за главницата да му се възстанови в цялост, доколкото в нея е включен и начисления по фактурите ДДС, а ищецът е ползвал правото си да приспадне данъчен кредит в размер на начисления по фактурите ДДС. Прендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че са сключени договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.– Б.“ ЕАД от 10.01.2012 г. и договор за изкупуване на електрическата енергия от 23.05.2012 г., както и че по посочените в исковата молба фактури са начислени такси на ищеца в размер на претендираните главници, които суми ищецът е заплатил. Не се спори, че ищцовата ФЕЦ попада в приложното поле на Раздел ІІІ, т. 10 от Решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Между страните е безспорно и обстоятелството, че ищцовото дружество е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност и е ползвало данъчен кредит по процесните фактури в посочения в тях размер.

С Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР са определени временни месечни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа на ответника, които да бъдат плащани считано от 18.09.2012г., от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, които ползват преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия. В раздел ІІІ, т.10 на решението е определена временна цена за достъп на фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с Решение Ц-18/20.06.2011г. – за фотоволтаични централи с инсталирана мощност до 200 kWp, въведена в експлоатация в периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2012 г. /каквито е процесната/, а именно цена в размер на 221.29 лв./МВтч. Решението на ДКВЕР е издадено на основание чл.197 ал.2 от ЗИД на ЗЕ. Това решение в частта по раздел ІІІ, т. 10, е отменено с влязло в сила на 17.06.2013 г. решение № 4659/03.04.2013 г., по адм. дело № 13239/2012 г. на ВАС.

Предвид установените факти, настоящият съдебен състав, намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е основателен, по следните съображения:

При този иск, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото от него. Дължимата престация поради неоснователно обогатяване се състои в реституция на неоснователно получените имуществени ценности. Дължи се връщане на онова, с което се е обогатил получателя до размера на обедняването. Правопораждащият факт е този на плащането /т.1 на ППлВС №1/1797г.//, поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да го получи, съответно да задържи даденото. В случай, че той не установи по безспорен начин, че има основание да я задържи, то се дължи нейното връщане. Процесинят иск е за връщане на платената от ищеца временна цена за достъп до електропреносната мрежа на ответника поради отмяна с влязло в сила съдебно решение на ВАС на решение на ДКЕВР като административен орган, имащ законово вменено задължение да определя размера на тази цена /чл. 2, ал. 1, т. 8 вр. чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Според легалната дефиниция в §1, т.15 от ДР на ЗЕ, “достъп” е правото на ползване на преносната или разпределителната мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 кW /какъвто е енергийният обект на ищеца/ сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на съответната разпределителна мрежа, преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия. Не е спорно между страните, че договор от вида на посочения в чл. 30, ал. 1 ЗЕВИ не е бил сключван. Аналогична е разпоредбата на чл. 104 ЗЕ, съгласно която ползвателите на съответната мрежа /легално определение на понятието „ползвател на мрежата” се съдържа в §41а от ДР на закона/, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата, като редът, условията и съотношението в заплащане на цените по ал. 1 се определят от правилата за търговия с електрическа енергия. С изменението на ЗЕ, в редакцията, обн. ДВ, бр.54/2012 г., чл. 84, ал. 2 от закона гласи, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Към 2012 г. са действали и Правила за търговия с електрическа енергия /към настоящия момент отменени/, уреждащи изрично сключването на договор за достъп и пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа.

Анализът на горецитираната правна уредба обосновава извод, че за процесния период е съществувало нормативно изискване за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени да сключат договор за достъп до електроразпределителната мрежа. Ищецът, в качеството си производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващ преференциални цени също е имал това задължение. Със ЗИДЗЕ, обнародван ДВ, бр. 54/2012 г., е въведен срок за производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на закона не са сключили договори за достъп, да сключат договор за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа до два месеца от влизането в сила на закона. При неизпълнение на това задължение, операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на електроразпределителна мрежа сезира комисията, която определя условията за достъп до сключването на договор – арг. от § 197, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗЕ.

В чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ е предвидено, че на регулиране от комисията подлежат цените за достъп и/или пренос през електроразпределителните мрежи. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЕ и чл. 27 НРЦЕЕ /обн. ДВ, бр. 17/2004 г., отм. ДВ, бр. 38/2013 г./, цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на този закон и наредба, и същите подават заявление до комисията за утвърждаване на така предложените цени, която с решение утвърждава цените. Няма данни по делото, че са подадени подобни заявления от енергийните предприятия с образувани от тях цени за достъп и за утвърдени от комисията цени за достъп на тези производители до изменението на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., а и в двумесечен срок след това. Следователно, от една страна е въведено нормативното изискване за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за сключване на договор за достъп, елемент от който договор е цената за достъп, а от друга страна не е утвърдена от регулаторния орган цената /явяваща се единствено възможната цена с оглед задължителното регулиране/, по която може да бъде доставяна услугата достъп до електроразпределителната мрежа на тези производители. До 2013г. не са одобрявани посочените в чл. 30, ал. 1 ЗЕВИ общи условия на договорите за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителните мрежи на ответника, клаузите на които общи условия задължително следва да се включат в договора за достъп.

Съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, Комисията може да определи временни цени, в това число и по чл. 30, ал. 1, т. 13 от с.з., в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и Р.и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и Р.се отклоняват от временните цени.

На основание §197 от ПЗР на ЗИДЗЕ и чл. 32, ал. 4 ЗЕ, и предвид исканията на електропреносното и електроразпределителните предприятия от 13.09.2012 г. за определяне на цени за достъп, е взето решение № Ц-33/14.09.2012 г. от ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп /като част от условията за достъп преди сключване на договори за достъп/, които да бъдат заплащани ежемесечно от производителите на електрическа енергия от възобновяемиизточници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електроенергия, считано от 18.09.2012 г. Решенията на ДКЕВР за утвърждаване на цените, които задължително се регулират, съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и ал. 7 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 36а ЗЕ имат характер на индивидуални административни актове, обжалването на които не спира тяхното изпълнение. С приетото решение № Ц-33/14.09.2012 г., ДКЕВР временно е уредила отношенията между производителите на електроенергия от възобновяеми източници с операторите на електропреносната и/или на електроразпределителната мрежа, доколкото производителите на електроенергия от възобновяеми източници ползват услугата достъп до мрежите на електропреносното и/или електроразпределителните предприятия, без да имат сключени изискуемите договори за достъп с тях поради това, че не са одобрени от комисията общите условия на тези договори /при задължение отношенията да се уредят в общи условия/ и защото не е утвърдена цената на тази услуга, която задължително следва да се регулира от комисията. В тази връзка ответникът е издал процесните 10 броя фактури за исковия период м. 09.2012 г. - м. 06.2013 г.вкл. на обща стойност от 44997.96 лева с ДДС, която е платена от ищеца.

Решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР в частта по раздел ІІІ, т. 10 е отменено като незаконосъобразно с с влязло в сила на 17.06.2013 г. решение № 4659/03.04.2013 г., по адм. дело № 13239/2012 г. на ВАС. В това производство ищецът не е участвал като страна.

Влязлото в сила решение е задължително за страните по делото, техните наследници и правоприемници – арг. от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 АПК. Решението може да разпростре последиците си и спрямо други неучаствали по делото заинтересувани лица, чийто кръг е различен в зависимост от това, дали с него се отхвърля или уважава жалбата срещу административния акт. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК, ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Съдебното решение, с което се отменя административният акт като незаконосъобразен е конститутивно и има обвързващо действие спрямо заинтересуваните орган и лица, които не са участвали по делото. Конститутивното действие на отменителното съдебно решение се състои в задължението на всички да зачетат постановената с него правна промяна, настъпила при това в отношенията не само между страните по делото, но и спрямо неконституираните лича, в чиито правни сфери отмененият административен акт е пораждал правни последици /така Тълкувателно решение № 1/08.06.2001 г. на ВАС, по тълк.адм.дело 1/2000/. Такава е и процесната хипотеза – решението на ВАС има действие по отношение и на ищеца в отношенията му с ответното дружество.

Съгласно постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения № 212/23.12.2015 г. на ВКС, ІТО, по т.д. № 2956/2014 г., № 155/11.01.2016 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. № 2611/2014 г. и № 157/11.01.2016 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. № 3018/2014 г. конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила (ex tunc). В отличие от нормативните актове, чието действие - съгласно чл. 195 АПК – се зачита между страните до отмяната им от съда, в процесния случай е било осъществено предварително изпълнение по един невлязъл в сила индивидуален административен акт, установяващ при това само временни цени за достъп до съответната електроразпределителна мрежа, т.е. без все още да е налице окончателно ценообразуване за исковия период /30.09.2012 г.-31.05.2013 г. /. В този смисъл нормата на чл. 195, ал. 1 АПК урежда всъщност едно изключение от базисното общо правило, че отмяната на незаконосъобразните административни актове действа от момента на тяхното издаване, след като само съответстващите на изискванията по чл. 146 АПК за материална и процесуална законосъобразност индивидуални административни актове са обективно годни да породят целените от административния орган, техен издател, правни последици. Затова следва да се приеме, че основанието, на което е получена от ответника сума като цена за осигурен на ищеца достъп по установени от ДКЕВР временни цени, е отпаднало с обратна сила. Следва да се има предвид, че при тази констатация и принципно възмездния характер на предоставяната обща услуга „достъп” до ел. разпределителната мрежа на съответния регионален мрежов оператор, се явяват неприложими по аналогия разпоредбите на чл. 88, ал. 1, изр. 1-во, предл. 1-во ЗЗД и на чл. 326, ал. 2 ТЗ. В случая нито е имало надлежно сключен договор с продължително изпълнение за предоставянето на тази услуга по реда на § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ /Обн. ДВ, бр. 54/2012 г. и в сила от 17 юли с.г./, който да подлежи на разваляне за в бъдеще, нито той по естеството си е представим като търговска продажба, за да е въобще възможно да „се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока и при подобни обстоятелства”. В заключение, налице е и допълнителна аргументация в подкрепа на горния решаващ правен извод за недължимост на процесната главница, която се основава на общоизвестното обстоятелство, че с т. ІV от свое последващо решение № Ц-6/13.ІІІ.2014 г. ДКЕВР е утвърдило, считано от същата дата, цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени в размер на: „0.00 лв./МВтч.” По такъв начин е била довършена административната процедура по първоначалното искане на съответните регионални мрежови оператори за определяне на окончателни цени на услугата достъп до електроразпределителната и преносната мрежи, предоставяна на производителите на електрическа енергия, вкл. и такава от възобновяеми източници и, в частност – от фотоволтаици. вземания към същия негов съконтрахент по процесния договор за търговска продажба, произтичащи от осигурен достъп на производител на ел. енергия от фотоволтаици до електроразпределителната мрежа, но вместо по силата на сключен на основание § 197, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ договор за достъп – по реда на втората алинея на този законов текст, предвиждаща - до сключването на договор - условията за достъп на производителя на ел. енергия да могат да се определят административно от сезираната от съответния регионален мрежовия оператор Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Ето защо ответникът дължи връщане на получената на отпаднало основание престация. Неоснователно е възражението на ответника претендираната от ищеца главница да бъде намалена със сумата на данъка върху добавената стойност, начислен по процесните фактури, доколкото от доказателствата по делото се установи, че ищецът е платил на ищеца изцяло дължимите по фактурите суми, в това число и ДДС, съответно на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД ищецът дължи връщане на сумата, която е получил без основание изцяло. Получаването/приспадането на данъчен кредит по тези фактури от ищцовото дружество може да обоснове извод за евентуално обогатяване на ищцовото дружество за сметка на Държавата, но не и за сметка на ищеца.

Съдът намира направеното от ответника, при условията на евентуалност, възражение за изтекла погасителна давност по отношение вдемането по фактурата за м. септември 2012 г. за неоснователно. Третата хипотеза, уредена в чл. 55, ал.1 ЗЗД, е иск за връщане на даденото при отпаднало основание. Характерното в този случай е, че към момента на даването основанието съществува, т. е. между страните е налице валидно правоотношение, въз основа на което се извършва престирането и което оправдава имущественото разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини от различно естество. Отпадането на правното основание в случая се дължи на отмяната на административния акт, въз основа но който е събрана процесната сума, представляваща такса по отмененото решение за м. септември 2012 г. По отношение вземането за неоснователно обогатяване се прилага общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, срокът на която започва да тече от момента на отпадане на условието или неосъществяването на условието по чл. 55 ЗЗД. В този смисъл предявеният на 02.10.2015 г. иск е в рамките на давностния срок.

Предвид изложеното, Съдът намира предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за основателен и докозан, поради което следва да бъде уважен.

Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху главницата. С отмяна на Решението на ДКЕВР отпада с обратна сила основанието, на което ответникът е получил от ищец сумите за цена на досъп, платени във връзка с това Решение. От този момент за него е възникнало задължението за връщането на сумите по главницата. Простата изискуемост на вземането обаче не поставя автоматично длъжника в забава. Вземането става изискуемо само след изтичане на срока за изпълнение /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/, а ако няма уговорен - след поканата /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. В случая вземането за връщане на получената на отпаднало основание престация не е срочно, поради което ответникът изпада в забава след получаване на покана за връщането й. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът дължи лихва за забава от момента, в който е поканен да върне платените главници, а това е датата, следваща деня, в който изтича предоставения във връчената нотариалната покана срок за изпълнение – 24.07.2013 г. /поканата е връчена на 16.07.2013 г. и предоставеният с нея срок за изпълнение изтича на 23.07.2013 г./. Следователно иска на ищеца за присъждане на законна лихва за забава е основателен за периода от 24.07.2013 г. – 02.10.2015 г. Съдът следва да го определи размера на дължимите лихва по реда на чл. 162 от ГПК по своя преценка и с помощта на компютърна програма, като определен по този начин размерът възлиза на 10032.11 лева. Предвид забраната за произнасяне „свръхпетитум“, предявеният иск за лихва следва да бъде уважен за предявения размер от 9994.50 лева.

При този изход на производството, ищецът има право на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 5799.71 лева, в това число 2199.71 лева заплатена държавна такса и 3600 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претнедираното от ищеца възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 22800 лева не в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1550 лева/ и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност е основателно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят на 2000 лева. Така определеният размер е съобразен с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определянето на този размер съдът взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответника в настоящето производство процесуални действия.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Център да заплати на „Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес: адв. Д.К., гр. С., бул. „******” № 103, ет. 5, офис 7, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, сумата 44997.96 лева /четиридесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и 96 ст./, представляваща платена от ищеца на ответника на отпаднало основание /отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР в частта по раздел ІІІ, т. 10/ цена за достъп от фотоволтаична електрическа централа, разположена в гр. Л., община Л., област Ловеч, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №ДК-07-Л-14/11.05.2012 г., до електроразпределителната мрежа на ответника за периода м. септември 2012 г.- м. юни 2013 г. вкл., ведно със законната лихва за забава от 02.10.2015 г. до окончателното плащане.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия:

Номер на акта:	967
Дата:	19 май 2017 г. (в сила от 17 септември 2018 г.)
Съдия:	Нели Бойкова Алексиева

Дело:	20161100903413
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	5 май 2016 г.

Решение по дело №3413/2016 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………………………………

гр. С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА