О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 16526/12.12.2019г.
гр.Варна, 12.12.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в закрито заседание, проведено на дванадесети декември през две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 19561 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Б." ООД, с ЕИК *********, чрез адв. Светослав Спасов, срещу „Електроразпределение -
Север" АД, с ЕИК104518621, иск за отмяна като недействителна договорна
разпоредба на чл.5 от Договор за достъп и пренос на
електрическата енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про Мрежи" АД при общи условия № СвП15-1036/03.06.2015г.
В исковата молба се твърди, че в производство пред Варненски
районен съд по гражданско дело № 4718 от 2019г., от „Електроразпределение - Север" АД / с предишно
наименование „Енерго Про Мрежи"АД/ е направено възражение за
неподведомственост на спора по делото, поради наличие на арбитражна клауза, основано
на текста на чл. 5 от Договор за достъп и пренос на
електрическата енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про Мрежи" АД при общи условия № СвП15 -1036 / 03.06.2015 година. Сочи се, че в посоченото
производство ищцовото дружество е предприело процесуални действия по това
твърдение, като е изразило становище по възражението за неподведомственост.
При извършване на проверка относно допустимостта
на производството, след служебна
справка в деловодната система на ВРС, съдът констатира следното:
Видно от приложената разпечатка от деловодна система, гр.д.№4718/19г. по
описа на ВРС е образувано по искова молба на „Б." ООД срещу „Електроразпределение - Север" АД и срещу „Джи Ви Ай“ ООД, с цена
на иска 5267,86лв. С отговор на исковата молба с вх.№68721/24.09.2019г.
ответникът „Електроразпределение - Север" АД е направил искане за прекратяване
на делото поради неподведомственост на спора, предвид наличието на арбитражна
клауза, уговорена в чл. 5 от Договор за достъп и пренос на
електрическата енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про Мрежи" АД. С писмено становище с вх.№86386/19г. ищецът „Б.“ ООД е заявил, че
оспорва действителността на посочения текст от договора, като е изразил становище, че възражението на
ответното дружество за неподведомственост на спора е неоснователно и е отправил
молба до съда да остави същото без движение. В посоченото становище ищецът е
формулирал съображения в подкрепа на позицията си, аналогични на изложените в исковата
молба, въз основа която е образувано настоящото дело.
При така установеното съдът намира производството по предявения иск за
недопустимо. Според разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК когато
в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите
страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се
прекратява служебно от съда. Цитираната норма устновява забрана за
едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси
идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати
постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно
произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се
избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на
присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е
длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на
предявения иск. /В този смисъл е Решение № 46 от
8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 96/2012 г., II т. о., ТК/. В
постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение № 471/16.01.2012 г. по
гр. д. № 1522/2010 г., ВКС, ГК, IV г. о., се приема, че
отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК
е основателен само при наличието на пълен
субективен и обективен идентитет между делата. Субективен идентитет е
налице, когато двете дела са между същите страни, а обективен идентитет - при
пълно съвпадение на предмета на делата, при пълна идентичност на спорното
материално право, претендирано или отричано от ищеца, както и когато в едно от
делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да
се установи, че това право не съществува.
В случая безспорно е налице субективен идентитет, тъй като двете дела са
между същите страни. Съдът намира и че е налице идентичен спорен предмет, във
връзка с който се търси идентична защита, а именно- произнасяне на съда по
наведените твърдения за недействителност на чл. 5 от Договор за достъп и пренос на
електрическата енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про Мрежи"АД. Макар и искането за произнасяне
по действителността на посочения текст от договора да е въведено в
производството по гр.д.№4718/19г. с възражение против искането на другата
страна за прекратяване на делото поради неподведомственост на спора, съдът
дължи произнасяне по този въпрос, при което би възникнала вероятност от
постановяване на противоречиви съдебни решения по посоченото дело и по гр.д.№19561/19г.
на ВРС, за предотвратяването на каквито, както беше посочено, е установена
разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК.
С оглед наличието на субективен и обективен идентитет между предмета на
сезиралата съда искова молба и този на гр.д.№4718/19г., в частта,
касаеща възражението, съдържащо твърдения за недействителност на чл. 5 от Договор, съдът намира
производството по предявения иск за недопустимо, което обуславя връщане на
исковата молба и прекратяване на делото като по-късно заведено.
Отделно от изложеното,
съдът намира за необходимо да посочи и че наличието на арбитражно споразумение
изключва компетентността на съда по въпроса за претендираната недействителност
на текста от договора, с който е уговорено възлагането на споровете между
страните на конкретно посочен арбитраж. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗМТА предвижда, че арбитражният съд се произнася за
своята компетентност и когато тя се
оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение. В случая в чл.5 от Договора за достъп и пренос на
електрическата енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго - Про Мрежи"АД изрично е уговорено, че всички спорове, възникнали в
отношенията между страните, се отнасят за разрешаване пред Арбитражен съд
гр.Варна при Сдружение „ППМ“. Същевременно
в ЗМТА липсва норма, която да създава компетентност
на държавния съд да разрешава спорове за съществуването и действителността на
арбитражните клаузи и за допустимото отнасяне на спорове пред съответен
арбитраж. Съгласно чл. 6 ЗМТА съдебни действия във връзка с арбитражното
производство се допускат само в случаите, предвидени с този закон. Тази съдебна
намеса се изразява в съдействие /чл. чл. 9, 12, ал. 2, 17, ал. 2 и 37 ЗМТА/ и неинстанционен контрол /чл.чл.
16, ал.1, 47 и 51 ЗМТА/. Предвид тази нормативна уредба съдебната
практика приема, че решение
на държавния съд по въпроса дали арбитраж и кой конкретен такъв е компетентен да реши даден спор, би довело до ограничаване на произнасянето на
арбитражния съд по неговата компетентност или до т. нар. компетентност относно
компетентността по чл. 19, ал. 1 ЗМТА. /В този смисъл е изрично Определение
№ 1932 от 14.07.2015 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1521/2015
г., недопуснато до касационно обжалване с Определение
№66/03.02.2016г. на ВКС по ч.т.д.№3464/2015г., II т.о., ТК/. По изложените съображения
съдът намира, че наличието на арбитражно споразумение обуславя компетентността
на уговорения арбитражен съд да се произнесе по всички спорове между страните,
включително и по направеното възражение за компетентността му, основано на съществуването и
действителността на арбитражното споразумение. Липсата на компетентност на държавния съд
да се произнесе по действителността на арбитражната клауза обуславя на
самостоятелно основание връщането на исковата молба като недопустима.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 19561 по описа на Варненски районен съд за 2019г., 17-ти състав, на
основание чл. 130, вр. чл. 126, ал. 1 и чл.117, ал.2 от ГПК.
Връща искова молба от „Б." ООД, с ЕИК *********, чрез адв. Светослав Спасов, срещу „Електроразпределение - Север" АД, с ЕИК104518621.
Определението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: