Решение по дело №272/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 176
Дата: 5 юни 2019 г. (в сила от 5 юни 2019 г.)
Съдия: Евгения Георгиева Симеонова
Дело: 20191400500272
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 176

 

гр. ВРАЦА,  05.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 05.06.2019 г., в състав:

 

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

       Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

             Мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ

                                                                             

като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 272 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Електро България" АД, гр.София - длъжник в производството по изп.д.№ 112/2019 г. по описа на СИС при Районен съд-Козлодуй, срещу постановление на държавния съдебен изпълнител /ДСИ/, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение изх.№ 1644/29.03.2019 г., в частта, в която е определена дължимата такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /наричана по-нататък за краткост ТДТГПК/.

В жалбата се поддържа, че ДСИ неправилно е изчислил пропорционалната такса в размер на 123,20 лв. вместо в дължимия размер от 85,00 лв. без ДДС или 102,00 лв. с ДДС. Навеждат се доводи, че таксата следва да бъде определена единствено на база присъденото вземане по изпълнителния лист в размер на 850,00 лв., без да бъдат включвани другите обикновени такси и заплатеното възнаграждение за процесуално представителство. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното постановление в частта му за разноските по т.53 от ТДТГПК за размера над 102,00 лв.

В срока по чл.436, ал.3, изр.1 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от насрещната страна - взискателя В.А.Т..

На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК ДСИ е приложил мотиви по обжалваното действие, в които излага съображения за неоснователност на жалбата. Навежда доводи, че пропорционалната такса по чл.53 от ТДТГПК се дължи върху цялата събрана сума по изпълнителното дело, в т.ч. и върху платените авансово от взискателя такси и разноски, които са възложени в тежест на длъжника, както и върху договореното и платено възнаграждение за процесуално представителство. Посочва се, че в деловодния програмен продукт, с който работи СИС, тази такса се изчислява автоматично от програмата върху цялата дължима сума по изпълнителното дело. Съдебният изпълнител счита, че с оглед влязлото в сила постановление от 11.04.2019 г. за намаляване на адвокатското възнаграждение до размер от 260,00 лв. следва да бъде редуциран и размера на дължащата се такса по чл.53 от Тарифата от 123,00 лв. на 112,00 лв.

След като обсъди изложените в жалбата съображения, мотивите на ДСИ и материалите по приложеното копие от изп.д.№ 112/2019 г. по описа на СИС при КРС, настоящият съдебен състав  приема следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на В.А.Т. от с.***, общ.Козлодуй, подадена чрез пълномощника му адв.М.С., против длъжника "ЧЕЗ Електро България" АД, гр.София за удовлетворяване на парични вземания в общ размер от 850,00 лв. по изпълнителен лист, издаден на 25.03.2019 г.  по гр.д.№ 612/2018 г. по описа на КРС. В молбата се съдържа искане за налагане на запор върху конкретно посочени банкови сметки на длъжника.

Към молбата са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че в полза на пълномощника адв.М.С. е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. Представени са и 2 бр. преводни нареждания, от които е видно, че при образуване на изпълнителното дело са заплатени такси в общ размер от 40,00 лв.

В разпореждането за образуване на делото, както и в нарочно постановление от 28.03.2019 г. ДСИ е приел за разноски по изп.д.№ 112/2019 г. , които да бъдат възложени в тежест на длъжника, дължащите се до този момент разноски от общо 440,00 лв., от които 25,00 лв. - такси за образуване на изпълнително дело и издаване на изпълнителен лист, 15,00 лв. - такса запор и 400,00 лв. - договорено и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението му по изпълнителното дело възлизат на: 850,00 лв. неолихвяема сума; 40,00 лв. - допълнителни разноски; 123,20 лв. - такса по чл.53 от ТДТГПК и 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 04.04.2019 г.

На 09.04.2019 г. е постъпило възражение от длъжника "ЧЕЗ Електро България" АД, в което се прави искане за намаляване на договореното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. По това искане ДСИ се е произнесъл с постановление от 11.04.2019 г. като е намалил размера на приетото с постановлението от 28.03.2019 г. адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. до размер от 260,00 лв. съгласно чл.10, т.1 и т.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Страните са уведомени за това постановление, но няма данни същото да е обжалвано.

 При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

І. Относно допустимостта на жалбата.

    Длъжникът "ЧЕЗ Електро България" АД е уведомен за размера на дължимите такси и разноски с извършеното на 04.04.2019 г. връчване на поканата за доброволно изпълнение. Видно от пощенското клеймо, жалбата е подадена на 11.04.2019 г., т.е. в рамките на предвидения в разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК едноседмичен срок.  При това положение и като взема предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна в изпълнителното производство и е насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по смисъла на 435, ал.2, т.7 ГПК, съдът приема същата за процесуално допустима.

ІІ. По основателността на жалбата.

Спорните въпроси в настоящето производство се свеждат до това дали в базата за изчисляването на пропорционалната такса по чл.53 от ТДТГПК следва да бъдат включени авансово заплатените от взискателя прости такси и адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство. В посочената разпоредба липсва изрична уредба на тези въпроси, поради което отговор на същите следва да бъде даден чрез тълкуването на смисъла й, както и чрез тълкуването й във връзка с други разпоредби.

В чл.53 от ТДТГПК ясно се сочи, че визираната пропорционална такса за изпълнение на парично вземане се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 2, изр.2 ГПК пропорционалните такси се събират върху интереса.

Съгласно чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е парично или непарично.  Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя - чл.73, ал.3 ГПК, при което и на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, но се събира в това производство. При липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание. В този смисъл са разясненията, дадени в т.3 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г., ОСГТК на ВКС.

Отнесени към конкретния спор, тези принципни разяснения налагат извода, че както авансово внесените от взискателя прости държавни такси, така и заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представляват направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК и подлежат на събиране чрез съответното изпълнително действие заедно със сумите по изпълнителния лист. Поради това тези направени от взискателя разноски в изпълнителното производство се включват в понятието "събрана сума" по смисъла на т. 53 от ТДТГПК, както и в понятието "интерес" по смисъла на чл.73, ал.2, изр.2 ГПК.

Този извод се подкрепя и от сравнителното тълкуване на разпоредбата на чл.53 ТДТГПК, уреждаща събирането на пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане от ДСИ, и разпоредбата на чл.26 ТТРЗЧСИ, уреждаща събирането на пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане от ЧСИ. Тези разпоредби са напълно идентични с две изключения. Първата разлика се състои в това, че в чл.53, ал.2 ТДТГПК е предвидено, че върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира, а подобна разпоредба липсва в ТТРЗЧСИ, поради което съдебната практика непротиворечиво приема, че в производството пред ЧСИ пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се дължи дори когато същото е извършено в срока за доброволно изпълнение. Втората разлика се състои в това, че в чл.26, заб.4 ТТРСЗЧСИ изрично е предвидено, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, а подобна разпоредба не се съдържа в ТДТГПК, което налага извод, че при изчисляване на събираната от ДСИ пропорционална такса следва да бъдат включени и авансовите такси. Всички останали условия за събирането на пропорционалната такса пред ДСИ и ЧСИ са напълно идентични, в т.ч. и предвиденото задължение на съдебния изпълнител да приспада от таксата за изпълнение останалите пропорционални такси. Настоящият съдебен състав намира, че посочените разлики не са случайни и не представляват непълнота в правната уредба, която може да бъде предодоляна чрез прилагане на сходна разпоредба, а се дължат на различното значение на таксите при осъществяването на изпълнението от държавен или от частен съдебен изпълнител. Различията произтичат главно от това, че дължимите на държавния съдебен изпълнител такси са публични вземания, а държавният съдебен изпълнител - орган, който определя и събира таксите, докато дължимите на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител - кредитор. Именно с оглед  характера й на възнаграждение таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ се дължи дори и да има погасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение и не се начислява върху вече внесеното авансово възнаграждение за извършване на определени действия.

Най-сетне следва да се отбележи и това, че съдебната практика на касационната инстанция, залегнала в Решение № 278/25.06.2012 г. по гр.д.№414/2012 г., ІV г.о. на ВКС, също приема, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се включат в базата при изчисляване на таксата за изпълнение на парично вземане. Действително в този съдебен акт се обсъжда въпроса за изчисляване на пропорционалната такса по чл.26 ТТРЗЧСИ, но дадените разяснения следва да бъдат отнесени и към изчисляване на таксата по чл.53 от ТДТГПК, доколкото и в двете разпоредби липсва изрична уредба относно адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство и следва да има равнопоставено разрешение на основните принципни въпроси в държавното и частното принудително изпълнение. В същия съдебен акт е прието, че в базата за изчисляване на пропорционалната такса по чл.26 ТТРЗЧСИ не се включват авансово заплатените от взискателя такси, но доколкото този въпрос е изрично уреден в посочената разпоредба, а в чл.53 ТДТГПК липсва такова уреждане, то не може да се приеме, че и в тази част решението е относимо за производството пред ДСИ.

При изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че в обжалваното постановление ДСИ правилно е приел, че направените от взискателя разноски за авансово заплатени прости държавни такси и за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъдат включени в базата при изчисляването на пропорционалната такса по чл.53 от ТДТГПК. В случая авансово заплатените от взискателя такси са в общ размер от 40,00 лева. Договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лв., но с постановление от 11.04.2019 г. този размер е намален до 260,00 лв. Няма данни това постановление да е обжалвано, поради което съдът намира, че в базата за изчисляване на пропорционалната такса следва да бъде включено адвокатско възнаграждение в размер на 260,00 лв. Ето защо съдът намира, че на този етап от развитието на изпълнителното производството, дължимата пропорционална такса следва да бъде изчислена върху сумата 1150,00 лв., от която 850,00 лв. - вземане по изпълнителния лист, 40,00 лева - вземане за авансово заплатени от взискателя прости такси и 260,00 лв. - намаления размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство. При това положение дължимата такса по чл.53, ал.1, бук."в" ТДТГПК е в размер на 112,00 лв., поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, в която   е определена дължима пропорционална такса по чл.53 от ТДТГПК за разликата над 112,00 лв. до 123,20 лв. и същата да бъде намалена до посочения дължим размер. В останалата част, в която се иска таксата да бъде намалена до размер от 102,00 лв., жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ІІІ. Относно дължимата държавна такса.

Съдът констатира, че при подаване на жалбата от жалбоподателя е събрана държавна такса в размер на 15,00 лв. Макар и жалбоподателят е определил жалбата си като "частна", разглеждането на същата е по реда на чл.435 и сл ГПК, а не по реда на чл.274 и сл. ГПК, поради което дължимата държавна такса е в размер на 25,00 лв. съгласно чл.16 от ТДТГПК. При това положение остава дължима държавна такса в размер на 10,00 лв., която жалбоподателят на основание чл.77 ГПК следва да бъде осъден да заплати с настоящия съдебен акт.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                        Р                 Е                Ш              И:

 

ОТМЕНЯ постановление на държавния съдебен изпълнител по изп.д.№ 112/2019 г. по описа на СИС при Районен съд-Козлодуй за определяне на таксите по изпълнението, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение изх.№ 1644/29.03.2019 г., в частта, в която е определена дължима пропорционална такса по чл.53 от ТДТГПК за разликата над 112,00 лв. до 123,20 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА таксата за изпълнение на парично вземане по чл.53 от ТДТГПК, дължима към 05.06.2019 г. от длъжника "ЧЕЗ Електро България" АД по изп.д.№ 112/2019 г. по описа на СИС при КРС до размер от 112,00 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК "ЧЕЗ Електро България" АД, с ЕИК ***, гр.София 1784, р-н ***, бл.БенчМарк Бизнес Център, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца допълнителна държавна такса в размер на 10,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........              2..........