№ 971
гр. София, 07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100500255 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл. ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника Д. Д. К. срещу постановление, с което ЧСИ
У. Д. е отказала да прекрати изпълнителното производство изп. д. № 20218580401951,
което е образувано от взискателвя след погасяване на дълга. Моли съда да отмени
основанието, на което е прекратено изпълнителното производство. Отправил е две
искания до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното постановление ЧСИ го е уведомил, че делото е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа, че ЧСИ неправилно е
посочил в съобщението за приключване на делото на основание чл.433, ал.2 ГПК, с цел
да задържи такса по изпълнителното дело, които не се дължат от длъжника. Моли съда
да отмени разпореждането за приключване на изп. д. № 20218580401951 в частта „на
основание чл.433, ал.2 ГПК“ и да разпореди приключване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпило писмено възражение от
взискателя „Ю.Б.“ АД.
Съдия – изпълнителят У. Д. е депозирала мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК.
Счита, че депозираната жалба е недопустима, тъй като длъжникът не е процесуално
легитимиран да обжалва прекратяването на изпълнителното производство. Право на
жалба има взискателят, на основание чл.435 ГПК. В условията на евентуалност
поддържа, че жалбата е и неоснователна. Твърди, че изпълнителното дело е образувано
на 21.10.2021 г. На 05.11.2021 г. е депозирана по електронен път молба от длъжника
относно погасяване на дълга на 25.10.2021 г. Тъй като погасяването на дълга е сторени
в хода на висящия изпълнителен процес, четири дни след образуване на
изпълнителното дело, то не е налице регламентираното в чл.433, ал.1, т.1 ГПК
основание за прекратяването му. С оглед на това изпълнителното производство е
1
прекратено на основание чл.433, ал.2 ГПК.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба съображения,
мотивите на съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело
писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК. Същата е
процесуално недопустима по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано по молба на „Ю.Б.“ АД вх. №
35824/21.10.2021 г. срещу Д. Д. КР., въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2021 г.
за сумата от 19 188, 50 лв. – главница по договор за кредит № FL009507/08.08.2019 г.,
ведно със законната лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 642,
35 лв. – договорна лихва за периода 08.02.2020 г. – 01.12.2020 г., 25, 19 лв. – мораторна
лихва за периода 08.01.2020 г. – 12.02.2020 г., 555, 41 лв.- мораторна лихва за периода
14.05.2020 г. – 24.05.2021 г., сумата от 255 лв. – такса за периода 09.01.2020 г. –
24.05.2021 г., сумата от 129, 60 лв. – обезщетение за уведомяване за периода 19.11.2020
г. – 10.12.20202 г., сумата от 455, 92 лв. - държавна такса и 1 046, 33 лв. – адвокатско
възнаграждение.
С молба от 05.11.2021 г., депозирана по електронен път с КЕП от
процесуалния представител на длъжника адв. А.Р. е отправено искане за прекратяване
на изпълнителното производство, тъй като на 25.10.2021 г. е погасил задължението си
към взискателя. Към молбата е представено пълномощно в полза на адв. А.Ю.Р., както
и удостоверение от „Ю.Б.“ АД относно погасяване на цялото задължение на длъжника
на 25.10.2021 г.
С молба от 08.11.2021 г. взискателят е отправил искане към ЧСИ У. Д. за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК,
поради пълното погасяване на задължението на длъжника.
С разпореждане за приключване на изпълнително дело № 1951/2021 г. от
10.11.2021 г., след като е констатирал, че притезанието на взискателя е удовлетворено
изцяло е приключено изпълнителното производство, като е постановено вдигане на
наложените по делото запори.
С молба от 10.11.2021 г., изпратена по електронен път с КЕП на процесуалния
представител на длъжника, повторно е отправено искане за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
С обжалваното разпореждане ЧСИ У. Д. е постановила да се приложи молбата
към делото, като същото е приключило и наложените обезпечителни мерки са
вдигнати.
Със съобщение изх. № 27341/10.11.2021 г. длъжникът е уведомен, че на
основание чл.433, ал.2 ГПК е разпредено приключване на изп. д. № 20218580401951.
След влизане в сила на разпореждането за приключване на изпълнителното
производство наложените възбрани и запори ще бъдат вдигнати служебно.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК изчерпателно са регламентирани
изпълнителните действия, които може да обжалва длъжника, а именно:
постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята
за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 ГПК и чл.485 ГПК;
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК,
както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК; отказът на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая не се обжалва изпълнително действие, което да попада в приложното
поле на посочената норма. Длъжникът иска отмяна на основанието за прекратяване,
като вместо на основание чл.433, ал.2 ГПК да се разпореди делото да е приключено на
основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. В случая длъжникът не твърди, че делото е висящо и
съдебният изпълнител е отказал да го прекрати, а се стреми да се промени основанието
за прекратяване на изпълнителното производство. Такава възможност не е предвидена
в процесуалния закон в полза на длъжника. В случай, че ЧСИ неправилно разпредели
отговорността за разноските, каквито доводи се навеждат в жалбата, в полза на
длъжника е налице възможност да обжалва постановлението за разноските. Такава
възможност обаче не е предвидена по отношение основанието за прекратяване на
изпълнителното производство.
За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че обжалваното
разпореждане не съдържа отказ да се прекрати изпълнителното дело, а съдържа
информация до длъжника, че изпълнителното дело е приключено, а наложените
обезпечителни мерки са вдигнати. Ето защо не е налице акт на съдебния изпълнител,
който да подлежи на съдебен контрол по инициатива на длъжника.
По изложените съображения въззивният съд счита, че депозираната жалба е
недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз
основа на нея производство следва да се прекрати.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 39489/25.11.2021 г., депозирана
от длъжника Д.Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „******* и съдебен
адрес гр. София, ул. „****** ******* – адв. А.Р., за отмяна на основанието, на което е
приключено делото, като вместо „на основание чл.433, ал.2 ГПК“, да се разпореди
3
приключване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, като
процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 255/2022 г. по описа на СГС,
ГО, ІІ Е въззивен състав,, образувано въз основа на посочената жалба.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4