Р Е Ш Е Н И Е № 1062
20.09.2019г, гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
мл.с.Св.
Узунов
като разгледа докладваното от
съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1952/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1
и сл.ГПК.
Делото е образувано по жалба -
възражение от Н. С.З. чрез пълномощника
си адв.Д.Г.,*** с посочен съдебен адрес:***, по отношение определените за събиране по
изпълнението с ПДИ от 18.12.2018г. разноски и отказано тяхното намаляване с
Постановление за разноските от 10.06.2019г. по изп.д.№ 20188260400317 по описа
на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег.№ 826 на КЧСИ, район на действие – ОС-Пловдив. По
изложени оплаквания и доводи в жалбата-възражение се иска отмяна на
определените за изпълнението разноски по изпълнителното дело като неправилни и
незаконосъобразни. Претендира се присъждане на разноски за съдебното
производство.
Постъпило е възражение-становище от С.Н.З.,
взискател по изпълнителното дело, чрез адв.С.А., съдружник в АД“А. и У.“, с
посочен съдебен адрес:***, в което се иска така подадената жалба да се остави
без уважение, като се потвърдят определените в ПДИ разноски по изпълнението.
При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ПМЧСИ, в които се излага становище за неоснователност на жалбата по
изложени съображения.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
представените по делото доказателства, във връзка със становищата на страните,
намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна, легитимирана да обжалва на основание чл.435, ал.2,
т.7 ГПК определените по делото разноски по изпълнението в качеството на длъжник
в изпълнителното производство и се явява подадена на 14.01.2019г. в
едноседмичния преклузивен срок по чл.436, ал.1 ГПК от получаване на ПДИ
изх.№10112/ 18.12.2018г. - на 07.01.2019г. Като процесуално допустима подлежи
на разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е образувано по молба на С.Н.З. *** адв.Св.А. при АД “ А. и У.“ за
събиране на вземане за издръжка по издаден изпълнителен лист от 16.05.2018г. по
бр.д.№ 1384/ 2007г. по описа на ПРС против длъжника Н.С.З. ***. С молбата за
образуване на изпълнителното дело и
изпълнителния лист е представен и ДПЗС от 04.05.2018г. за договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1080 лева, с вкл. ДДС, ведно с два броя фактури с №№
92120/30.05.2018г. и 92170/27.06.2018г. с приложение на фискални бонове за частично
заплатено адв.възнаграждение двукратно от по 200 лева, както и проформа
фактура от 15.08.2018г. за сумата 680
лева, като впоследствие с възражението против жалбата на длъжника представени и
фактури с №№92280/ 03.10.2018г., 92331/ 06.11.2018г. и 92401/19.12.2018г.с
приложение на фискални бонове за частично извършени плащания отново двукратно
от по 200 лева и 120 лева.
С
връчената на 07.01.2019г на длъжника ПДИ от 18.12.2018г. задълженията по
изп.дело са определени за сумите:
10 542,92 лева, представляваща сбор от присъдени по изп.лист главници за
помесечна издръжка и законна лихва за периода 01.12.2010г. – 01.01.2019г.,
адв.възнаграждение в размер на 1 080 лева, такси по ТТР към ЗЧСИ – 108,90
лева, по т.26 от ТТР към ЗЧСИ- 841,43 лева.
С
депозираното възражение с характер на жалба се посочват фактически
обстоятелства в насока недължимост на претендираната от взискателя по
представения изп.лист издръжка за минал период; оспорват се възложените в тежест на длъжника разноски при
определяне на дълга в ПДИ, което се счита за необвързващо длъжника преди
издаването на постановление за разноски от съдебния изпълнител; в представения
изпълнителен лист не е посочена дължимост на законната лихва върху главницата;
направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
процесуалния представител на взискателя с оглед фактическата и правна сложност
на извършените процесуални действия, както и възражение за липса на реално
заплатен адвокатски хонорар към датата на образуване на изп.дело; прави се
довод, че по друго образувано изп.дело / 316/2018г./ е било извършено проучване
на имущественото състояние на длъжника, поради което проучването по настоящото
дело не е било необходимо от ЧСИ; въз основа на тези възражения се оспорва
начислената такса по реда на т.26 по ТТЗ към ЗЧСИ, която сума да отговаря на
дълга към датата на ПДИ – 8512,59 лв- главници и лихви върху тях, като таксата
се счита , че следва да се определи по б.“в“ , т.26 ТТРЗЧСИ; дължимостта за
събиране на таксите и разноските в постановлението за разноски, инкорпорирано в
ПДИ се оспорва поради несъставена сметка по чл.79, ал.1 ЗЧСИ, невръчена към
момента на връчване на ПДИ 07.01.2019г. Въз основа на тези възражения се иска
отмяна на така определените за изпълнението разноски, алтернативно намаляване
на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на взискателя.
Възраженията
на жалбоподателя по така образуваното въз основа на изп.лист от 16.05.2018г. по
бр.д.№1384/2007г. на ПРС относно присъдената по споразумение между
страните по фактически обстоятелства,
свързани с договорени между същите обстоятелства и извършените от длъжника
действия по обезпечаване на бившата му съпруга с жилищен имот, съответно и
последвалите впоследствие действия на последната, стоят извън обхвата на
настоящия правен спор по чл.435, ал.2, т.7 ГПК за законосъобразност на акта на
съдебния изпълнител по определените за изпълнението разноски, поради което се
явяват изцяло ирелевантни. С такъв характер е и възражението относно образуваното изпълнително производство по
цитирания изпълнителен лист за събиране и на законните лихви върху лихвоносното
парично задължение за издръжка по аргументи от формулирания в изпълнителния
лист текст, което възражение се свързва по-скоро с така определения размер на
дълга за общата сума от 10 542,92 лева, включващ незаплатени главници за
издръжка и лихви за периода 01.12.2010г – 01.01.2019г., на базата на който
размер следва определяне размера на разноските по изпълнителното дело в частта
на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ и размера на адв.възнаграждение по
чл.10, ал.1, т.2 от НМРАВ. С оглед на това не са налице данни длъжникът да е инициирал
произнасяне от съдебния изпълнител относно наличието на предпоставки за
образуване на изпълнителното производство в частта на законните лихви, поради
което да се касае за отказ на съдебния изпълнител по смисъла на чл.435, ал.2,
т.6 ГПК, за което длъжникът легитимиран
да обжалва по реда на чл.435, ал.2. По
тези съображения следователно жалбата в тази част в рамките на настоящото
обжалване на акта на съдебния изпълнител за определяне на разноските по
изпълнението се явява неоснователна по горния довод на жалбоподателя.
По
същество относно приетите и определените за изпълнението разноски, в т.ч.
адвокатско възнаграждение и такси по ТТРЗЧСИ. Основателно е възражението на
съдебния изпълнител в мотивите по реда на чл.436, ал.3 ГПК относно изменението
на редакцията на разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК / ДВ-бр.86/2017г./ за
това, че на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител относно
определените за изпълнението разноски, вкл. обективиран в ПДИ, както е в
настоящия случай. В конкретния случай указанието на съда за допълнително
произнасяне от страна на съдебния изпълнител, въз основа на което е изготвено и
постановено нарочно Постановление за разноските
от 10.06.2019г., е във връзка с необходимостта от произнасяне по
възражението на длъжника за прекомерност на приетото за процесуалния
представител на взискателя адвокатско възнаграждение. В контекста на това
възражението на жалбоподателя касае липсата на извършени действия от страна
на процесуалния представител в
хипотезата на чл.10, т.2 от НМРАВ , както и липсата на доказателства за реално
извършени разноски. Действително не са налице данни по делото за наличие на
реално извършени действия на процесуално представителство за провеждани
изпълнителни действия по изпълнителното дело, но следва да се отбележи, че жалбата
на длъжника е депозирана / на 14.01.2019г./ в срока за доброволно изпълнение
след получаване от същия на ПДИ на 07.01.2019г., поради което не са били налице
предпоставки за непосредствено
предприемане на изпълнителни действия, поради което да се отчете липсата
на извършени действия за процесуалното представителство във връзка с такива
действия, а възражението за липса на предпоставки за включване в размера на
адв.възнаграждение такова на основание чл.10, т.2 от НМРАВ е преждевременно. От
мотивите на депозираната жалба и изложените съображения се налага извод за
поддържано оспорване от страна на длъжника относно провежданото принудително
изпълнение за събиране на вземанията за издръжка, което предполага извършване
на последващи изпълнителни действия, във връзка с които е договорено и
възнаграждението по чл.10, т.2 НМРАВ. По делото след представяне на ДПЗС от
04.05.2018г. за договореното възнаграждение в размер на 1 080 лева, същото
се явява съобразено с разпоредбите на чл.10, т.1 и т.2 НМРАВ, вземайки предвид
, вкл. материалния интерес по изпълнителния лист съгласно чл.10, т.2 НМРАВ. Видно
от данните по изпълнителното дело и приложените към отговора по жалбата писмени
доказателства / описаните по-горе фактури/ налице е реалност на изплащането на
адв.възнаграждение на вноски от взискателя, поради което възражението на
длъжника в тази насока се налага извод да е неоснователно.
По
определените разноски за изпълнението относно таксите по ТТРЗЧСИ. Поддържа се от жалбоподателя
възражението за липса на съставена нарочна сметка по чл.79, ал.1 ЗЧСИ с оглед начина на пресмятане на определените
такси по ТТРЗЧСИ. В тази насока следва да се отбележи, че действително
разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЧСИ постановява за събиране на таксите по
изпълнението изготвянето на сметка от ЧСИ, като не е предвидена нарочна форма
за това, с оглед на това следва да се приеме, че същата може да бъде
инкорпорирана в акта на съдебния изпълнител за разноските по изпълнението,
какъвто е настоящия случай в ПДИ, стига в тази част да е налице детайлизация
както на вида и размерите на тези разноски по пера, така и на тяхното
основание. В контекста на това проверката на определената за подлежащото за
събиране вземане в размера на дълга от 10 542,92 лева пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ се явява определена в рамките на т.26, б.“г“ от ТТРЗЧСИ с
оглед посочения материален интерес, което с така определения й размер от 841,43
лева не налага извод в нея да е включен размера на адв.възнаграждение. Не така
стои въпросът обаче относно посочената сума от 108, 90 лева, определена като
дължими „такси по ТТР към ЗЧСИ“, за която сума не е налице детайлизация относно
вида на процесуалните действия и основанието, за които е определен общо
дължимия размер на таксите за посочената сума от 108, 90 лева. Поради което в
тази част жалбата се приема за основателна, като актът на ЧСИ за разноските по
изпълнението, обективиран в ПДИ изх.№ 10112/ 18.12.2018г. и последващото
Постановление изх.№ 4033/ 10.06.2019г. на ЧСИ в частта относно определените
дължими разноски за такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 108,90 лева като
незаконосъобразен следва да се отмени, като се върне делото на съдебния
изпълнител за мотивиране на сметката по чл.79, ал.1 ЗЧСИ в частта на тези
определени разноски за тази сума. В останалата част жалбата по гореизложените
съображения се явява неоснователна.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
акта на частния съдебния изпълнител за определените разноски по изпълнението,
обективиран в ПДИ обективиран в ПДИ изх.№ 10112/ 18.12.2018г. и последващото
Постановление изх.№ 4033/ 10.06.2019г. на ЧСИ с отказ за намаляване на приетите
за събиране разноски по изп.д.№ 20188260400317 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков,
с рег.№ 826, район на действие Окръжен съд –Пловдив в частта на „такси по ТТР
към ЗЧСИ 108,90 лева“ и
ВРЪЩА делото на ЧСИ Ангел Ангелаков, с рег.№
826, район на действие Окръжен съд –Пловдив за мотивиране чрез детайлизиране на
посочената част от определените в ПДИ изх.№ 10112/ 18.12.2018г. и последващото
Постановление изх.№ 4033/ 10.06.2019г. на ЧСИ
за събиране по изпълнението разноски за „такси по ТТР към ЗЧСИ 108,90
лева“ по реда на чл.79, ал.1 ЗЧСИ.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. С.З. чрез
пълномощника си адв.Д.Г.,*** с посочен съдебен адрес:***, по отношение определените за събиране по
изпълнението с ПДИ от 18.12.2018г. разноски и отказано тяхното намаляване с
Постановление за разноските от 10.06.2019г. по изп.д.№ 20188260400317 по описа
на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег.№ 826 на КЧСИ, район на действие – ОС-Пловдив в
останалата обжалвана част, като неоснователна.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: