Р Е Ш Е Н И Е
№ /03.05. 2018 Година
гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
02.04. 2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Стойка И.
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 289 по описа за 2016 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по искова молба предявена от Е.Л.У. с постоянен адрес ***, ЕГН **********,
против „Р.-Е." ООД, със
седалище и адрес на управление село Я.**, с ЕИК ***, представлявано от
управителя А.Н.Т., с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ.
Ищцата твърди, че е била съдружник в
ответното дружество „Р.-Е." ООД до 09.08.2013 година, когато е била
изключена по решение на Общото събрание на съдружниците, вписано на 19.08.2013
година в Търговския регистър по партидата на дружеството.Посочва, че като
съдружник е притежавала 34 (тридесет и четири) дяла от капитала на ответното
дружество, целият състоящ се от 100 дяла, представляващи 34% от капитала на
ответното дружество.Твърди, че на основание чл.125, ал.3 от Търговския закон,
считано от края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членството й в
ответното дружество, т.е. от 31.08.2013 година, за ищцата е възникнало правото
да иска от „Р.-Е." ООД, с ЕИК ***, равностойността на дружествените си
дялове, като имуществените последици следва да се уредят по изготвен счетоводен
баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването.
Посочва, че тъй като няма достъп до
дружествените книги, нито до счетоводството на дружеството, не е възможно да
изготви междинен счетоводен баланс към 31.08.2013 година. Предвид това
обстоятелство, същата е отправила устно, чрез адвокат-пълномощник, молба за
доброволно уреждане на отношенията й с ответното дружество, относно изплащане
на равностойността на дружествените й дялове.
Поради влошени отношения с останалите съдружници и наличието на
многобройни съдебни дела помежду им, този въпрос останал неуреден.
През м.май 2016 година, в отговор на устна
покана на ищцата, да й бъдат изплатени дяловете, от ответното дружество са й
отговорили писмено с „Изявление за извършване на прихващане", съобразно
което размерът на равностойността на дяловете не е изплатен и ,че ответното
дружество отказва да го направи доброволно. Същото твърдяло, че ищцата има
задължения към ответното дружество, които според нея реално са несъществуващи.
В отговор на това изявление, ищцата оспорила претенцията на ответното дружество
и станало ясно, че въпросът е невъзможно да бъде уреден доброволно по
извънсъдебен път.
Ищцата посочва, че от цитираното по-горе
„Изявлението за извършване на прихващане", изпратено до същата от
ответника, става ясно още, че дружеството е трябвало да изплати стойността на
притежаваните от нея 34 дружествени
дяла, представляващи 34% от капитала на „Р.-Е." ООД към 31.08.2013 г. -
края на месеца, в който членството е било прекратено, а именно сумата 8 743,51
лева, изчислени съобразно междинен счетоводен баланс към 31.08.2013 г.,
съставен от ответника, с който ищцата посочва, че не е запозната.
Счита, че стойността на притежаваните от
нея 34 % от капитала на ответното дружество е значително по-висока, като
посочва, че аргументи за това становище се съдържат в публикуваните ГФО за 2012
г. и ГФО за 2013 година, съдържащи баланса на дружеството - ответник към
31.12.2012 и към 31.12.2013 година, по партидата на ответното дружество в
Търговския регистър, обявени актове.
Ищцата излага съображения, че съгласно
чл. 5 от Дружествения договор на „Р.-Е." ООД, капиталът на дружеството е в
размер на 5 000 лв., разпределен на 100 равни дяла. Капиталът на дружеството е
изцяло записан и внесен. Според чл. 6 от Дружествения договор, номиналната
стойност на всеки един дял от капитала на дружеството е 50,00 лв. (петдесет
лева). Към датата на изключването Е. У. като съдружник е притежавала 34
дружествени дяла с номинал 50,00 лв. всеки - или номиналната стойност на
дяловете й е била 1 700,00 лв. - 34% от записания капитал на дружеството.
Ищцата твърди, че припадащата й се част
от имуществото на дружеството, определена в парична равностойност, съгласно
разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, като брутна сума е в размер на
35 360лв., а като чиста сума за получаване (след приспадане на 5% данък по
ЗДДФЛ)- 33 677,00 лв. Твърди, че
ответното дружество отказва да изплати доброволно дължимата сума в размер на 33
677,00 лева ,което според ищцата обосновава правния й интерес да предяви
настоящия иск.
Моли
съда на основание чл.127 от ТЗ, във връзка с чл.125, ал.3 от ТЗ, да постанови
решение, с което да осъди „Р.-Е." ООД - село Я.** да заплати на Е.Л.У.
сумата 33 677,00 лева, представляваща дължимата равностойност към 31.08.2013г.
на притежаваните от нея 34-тридесет и четири дружествени дяла, или 34%
-тридесет и четири процента от капитала на „Р.-Е." ООД, поради
прекратяване на членството й в ответното дружество на 09.08.2013 година.Претендира
и законна лихва за забава от датата на завеждането на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, направените по делото съдебни и деловодни разноски,
както и разноските за адвокатски хонорар.
Ответникът „Р.-Е." ООД заявява, че
оспорва иска. Счита същият за изцяло неоснователен, тъй като определената от
ищцата стойност на дружествения й дял от 33 677лв. е погрешно изчислена, а
вземането за действителната стойност на дела й (8 743,51 лв.) е погасено чрез
прихващане.
Не оспорва, че Е. У.-С. е била съдружник
в „Р.-Е." ООД до изключването й, направено с решение на общото събрание на
съдружниците, проведено на 09.08.2013 г.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.125,
ал.З от ТЗ, имуществените последици от изключването на съдружника се уреждат
въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването на членственото правоотношение, като според задължителната
практика на ВКС, моментът на прекратяване на членството в дружеството е
моментът на вземане на решението за изключването на съдружника, а не този на
вписването на изключването в ТР при АВ. В конкретния случай посочва, че това е
09.08.2013г. Съответно, стойността на дружествения дял, притежаван от Е. У.-С.,
трябва да се изчисли въз основа на счетоводен баланс към 31.08.2013г. Сочи, че
състоянието на имуществото на „Р.-Е." ООД към 31.12.2013г. е ирелевантно,
тъй като ТЗ и задължителната съдебна практика предвиждат стойността на дела да
бъде определена към последния ден на месеца, в който Е. У.-С. е била
изключена.Твърди, че тази процедура е била спазена от ответника и той е
изготвил междинен счетоводен баланс към 31.08.2013г. Съгласно него, имуществото
на „Р.-Е." ООД е положителна величина, представляваща стойността, въз
основа на която следва да бъдат уредени имуществените последици между него и
изключения съдружник Е. У.-С..
Счита, че доколкото притежаваните от
ищцата преди изключването й 34 дяла, са съставлявали 34% от капитала на „Р.-Е."
ООД, то тяхната стойност е 8 743,51 лв. Тази сума е определена след удържане на
дължимия данък, т.е. представлява чистата сума за получаване от страна на
ищцата.
Счита искът на Е. У.-С. за неоснователен
за разликата между 8 743,51 лв. и предявения размер от 33 677 лв. и
моли съда да го отхвърли в тази му част.
Относно дължимостта на сумата от
8 743,51 лв. сочи, че след като ответникът е определил стойността на
дружествения дял на изключения съдружник Е. У.-С., той е погасил задължението
си към ищцата. Това е направено чрез прихващане на вземането на Е. У.-С. срещу
три вземания на „Р.-Е." ООД срещу нея за връщане на суми, получени като
служебен аванс.
В отговора си ответникът посочва, че
прихващането е извършено с Изявление за извършване на прихващане, рег. №4810 от
20.05.2016 г. на нотариус Й.Н., рег. №040 на Нотариалната камара, което е
получено от ищцата още на същия ден - 20.05.2016г. Сочи, че фактът на връчване
на изявлението и датата на получаването му от Е. У.-С. не се оспорват от нея,
видно и от приложените към исковата молба доказателства.
Посочва, че с извършването на
прихващането, вземането на ищцата за стойността на притежаваните от нея
дружествени дялове е изцяло погасено, тъй като насрещните вземания на „Р.-Е."
ООД са в общ размер на 9 050 лв., т.е. надвишавали са вземането на ищцата.
Твърди, че тъй като с получаването на
изявлението за прихващане неговият погасителен ефект настъпва, без да е
необходимо съгласието на Е. У.-С., считано от 20.05.2016г. нейното вземане е
било погасено изцяло.
С оглед на това счита претенцията, с
която е сезиран съдът, за изцяло погасена преди подаване на исковата молба,
респ. искът по чл.125, ал.3 от ТЗ е неоснователен и моли съда да го отхвърли и
в тази му част, т.е. изцяло.
Тъй като ищцата твърди, че е оспорила
дължимостта на вземанията на „Р.-Е." ООД, които са прихванати срещу
нейното вземане за стойността на дружествения й дял, евентуално, в случай, че
съдът приеме, че ефектът на прихващането не е настъпил на 20.05.2016г, с
настоящата искова молба прави възражение за прихващане, като заявява, че
прихваща вземането на Е. У.-С. за заплащане стойността на дружествения й дял от
капитала на „Р.-Е." ООД, чиито размер ще бъде установен от съда в
настоящото производство, срещу следните вземания на „Р.-Е." ООД срещу
ищцата:
- вземане за връщане на сумата от 4 000 (четири хиляди)
лева, изтеглена от сметката на „Р.-Е." ООД в „**" АД с нареждане -
разписка от 05.04.2011г. и предадена на Е. У.-С.;
- вземане за връщане на сумата от 4 000 (четири хиляди)
лева, изтеглена от сметката на „Р.-Е." ООД в „**" АД с нареждане -
разписка от 12.10.2011г. и предадена на Е. У.-С.;
- вземане за връщане на сумата от 1 050 (хиляда и петдесет) лева, изтеглена от
сметката на „Р.-Е." ООД в „**" АД с нареждане - разписка от
16.08.2012г. и предадена на Е. У.-С..
Заявява, че възражението е при условие, че
съдът признае съществуването и дължимостта на насрещните вземания на страните.
Сочи се, че и трите вземания на ответника
произтичат от предаването на описаните суми на Е. У.-С. в качеството й на
управител на „Р.-Е." ООД, какъвто тя е била тогава. До момента тези суми
не са върнати на ответника, нито срещу тях е отчетено придобиването на стока
или услуга в полза на дружеството и въобще не са представени никакви
разходооправдателни документи.
Посочва, че съгласно чл.145 от ТЗ, която
разпоредба се явява специална по отношение на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД или
чл.55 от ЗЗД, управителят отговаря имуществено за причинените на дружеството
вреди. Твърди, че в настоящия случай, Е. У.-С., действаща като управител на „Р.-Е."
ООД, е получила от дружеството като служебен аванс на три пъти сума в общ размер
на 9 050 лв., която нито е употребила в полза на дружеството, нито е върнала.
Ето защо за „Р.-Е." ООД съществуват вземания в съответния размер срещу
ищцата.
Моли съда, след като установи дължимостта
на претендираните от „Р.-Е." ООД три вземания, да приеме, че ответника
извършва прихващане с тях срещу вземането на Е. У.-С. за стойността на
дружествените дялове, притежавани от нея преди изключването
й като съдружник в дружеството, до размера на по-малката сума и да отхвърли
предявения иск в тази му част.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 125
ал.3 ТЗ.
Разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ
регламентира имуществените последици от прекратяване участието на съдружник в
дружество с ограничена отговорност.Имуществена последица от прекратяване на
членството е правото на съдружника на изплащане на паричната равностойност на
дружествения му дял. Съгласно чл.127 от ТЗ всеки съдружник има право на дял от
имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в
капитала, ако не е уговорено друго. Под имущество на дружество следва да се
разбира чистото имущество, представляващо разликата между активите и пасивите
му. Имуществените последици от прекратяване участието на съдружник в дружество
с ограничена отговорност се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването на членството.
Не
се спори между страните по делото, че ищцата е била съдружник в ответното дружество, притежавала е 34 дяла от
капитала му, съставляващи 34% и е изключена с решение на общото събрание на
съдружниците, проведено на 09.08.2013 г..Безспорно е също така, че отношенията
на ищцата и ответното дружество, досежно неизплатените й дружествени дялове,
следва да се уреди въз основа на счетоводен баланс към 31.08.2013г.От вписванията по партидата на „Р.-Е.“
ООД в Търговския регистър се установява, че от датата на учредяване на
дружеството до 05.06.2013 г. ищцата е била управител на ответното дружество.
В хода на производството с оглед изясняване
на въпроса относно стойността на дяловете на Е. У.-С. са назначени и изслушани съдебно-икономически експертизи като
е изготвен и междинен счетоводен баланс на „Р.-Е.“ ООД към
31.08.2013 г.
Видно от
първоначалното заключение на съдебно-икономическата експертиза /ССЕ/ ,изготвено
от в.л. В.Н. /въпрос №1, т.1.1/, към
31.08.2013 г. „Р.-Е.“ ООД е било декапитализирано, като нетната стойност на
капитала му е била отрицателна - минус 114 000 лв. Съответно, според вещото
лице, стойността на 34 дяла от капитала също е отрицателна величина, а именно:
минус 37 060 лв.
Според
заключението на повторната ССЕ ,изпълнено от в.л. А.Г., стойността на 34 дружествени дяла
от капитала на „Р.-Е.“ ООД към 31.08.2013 г., изчислена по два различни метода,
възлиза на една и съща стойност, а именно: 11 226,12 лв. или след удържане на
дължимия се данък от 476,31 лв. - на 10 749,81 лв. Този извод се потвърждава и
от заключението на втората допълнителна
повторна експертиза, изготвено от в.л. Г. .
С оглед приемането за съвместно
разглеждане в производството на направеното възражение за прихващане от страна
на ответника срещу ищцата за сумата от 9 050 лв. в обхвата на назначените
експертизи е и въпроса дали ищцата е
разпоредила изтеглянето от банковата сметка на „Р.-Е." ООД на сумата от 9
050 лв. и дали я е получила.
Съгласно
основното заключение на в.л. Н., от банковата сметка на „Р.-Е." ООД в „**“
АД са изтеглени следните суми:
-
4 000 (четири хиляди) лева, изтеглени с нареждане-разписка от 05.04.2011г.;
-
4 000 (четири хиляди) лева, изтеглени с нареждане-разписка от 12.10.2011г.
- 1 050 (хиляда и петдесет) лева, изтеглени с нареждане-разписка
от 16.08.2012 г.
Първоначално
и трите суми са заведени по сметка 501 „Каса лв.“. Според допълнителното
заключение на в.л. Н., след това, през м. декември 2012 г,, когато управител на
дружеството все още е ищцата, трите суми са отнесени в сметка 422 „Подотчетни
лица“, партида 6 „Е. У.“. В резултат на преосчетоводяването, от м. декември
2012 г. и трите суми са заведени като служебен аванс на Е. У.-С..Такъв е и
експертния извод на в.л. Г. в основно
заключение на повторната ССЕ
Според двете
вещи лица, „Р.-Е.“ ООД не е имало и до момента на извършване на съответните
проверки от в.л. няма каса, където да се съхраняват пари в брой.
По делото са
събрани гласни доказателства- показанията на свидетелката М.Г.- главен
счетоводител на „Р.-Е.“ ООД. Свидетелката заявява, че и в трите случая
изтеглените суми са били предадени на Е. У.-С.. Също така отбелязва,че това е
била трайна практика на ищцата, докато е била управител на „Р.-Е.“ ООД. Поради
липсата на каса във физическия смисъл на думата, всички пари, налични в брой,
са били предавани на управителя, което кореспондира с констатациите на вещите
лица и с осчетоводяването на изтеглените суми, извършено през м, декември 2012
г.
Според ищцата
стойността на притежаваните от нея до изключването й 34 дружествени дяла от
капитала на „Р.-Е." ООД е сумата от
33677 лв.
Както бе
посочено по-горе , имуществените последици от изключването на съдружника следва
да се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването на членственото правоотношение.В конкретния случай,
видно от представените протокол на дружеството и констативен протокол на
помощник-нотариуса на нотариус С.Д., на 09.08.2013 г. е взето решение за
изключването на ищцата.Стойността на дружествения дял, притежаван от Е. У.-С.,
трябва да се изчисли въз основа на счетоводен баланс към 31.08.2013 г.
Съдът
възприема изводите,обективирани в основното заключение на повторната ССЕ,
извършена от в.л. А.Г.,тъй като е разширен обхвата на проверката и същите не са
в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.Според това
заключение активите на дружеството надвишават неговите пасиви.Стойността на
всичките 34 дружествени дяла, притежавани от Е. У.-С. преди изключването й като
съдружник, е 11 226,12 лв. или след
удържане на дължимия се данък от 476,31 лв. - на 10 749,81 лв. Същата стойност
на дяловете на ищцата е посочена и във второто допълнително заключение на в.л. Г..
Съдът намира
за неоснователни твърденията на ищцата, че счетоводството на „Р.-Е.“ ООД е водено
нередовно.Такъв извод не може да бъде направен на база на изслушаните експертни
заключения.Според в.л. Г., няма нередовност на воденото счетоводство и всички
проверени от нея счетоводни операции са законосъобразно и правилно взети. Следва
да се приеме,че не съществува пречка да бъде изчислена стойността на дяловете на
ищцата.В този смисъл не са налице предпоставките да бъде изчислявана стойността
на имуществото на „Р.-Е.“ ООД по неговата справедлива стойност.
Настоящата
инстанция намира,че е основателна претенцията на ответното дружество против
ищцата за сумата от 9050 лв.,заявена под формата на възражение за прихващане. Тази
сума е формирана, както следва:
-
4 000 (четири хиляди) лева са изтеглени от сметката на „Р.-Е.“ ООД в „**“
АД с нареждане-разписка от 05.04.2011 г. и са предадени на Е. У.-С.;
-
4 000 (четири хиляди) лева са изтеглени от сметката на „Р.-Е.“ ООД в „**"
АД с нареждане-разписка от 12.10.2011 г. и са предадени на Е. У.-С. и
-
1 050 (хиляда и петдесет) лева са изтеглени от сметката на „Р.-Е.“ ООД в „**“
АД с нареждане-разписка от 16.08.2012 г. и са предадени на Е. У.-С..
Съдът
кредитира с доверие показанията на
свидетелката М.Г.- главен счетоводител на „Р.-Е.“ ООД, тъй като нейните показания
не са в противоречие с изводите на вещите лица от състава на назначените
съдебно-икномически експертизи.Във всеки от трите случая сумите са изтеглени по
нареждане на Е. У.-С. (тогава управител на дружеството) и са й били предадени
след това. Според основната и повторната ССЕ, срещу тези суми ищцата не е
представила разходооправдателни документи, нито са заведени материални активи. Приложима е разпоредбата на чл.145
от ТЗ. В настоящия случай, Е. У.-С., действаща като управител на „Р.-Е.“
ООД, е получила от дружеството като служебен аванс на три пъти сума в общ
размер на 9 050 лв., която нито е употребила в полза на дружеството, нито е
върнала.
Неоснователно
е направеното от ищцата възражение за изтекла давност.Следва да се приложи
разпоредбата на чл.115 б.“д“ ЗЗД ,съгласно която давност не тече за вземанията
за обезщетение на юридически лица срещу техните управители,докато последните са
на служба.Е. У. е заличена като управител видно от ТР при АВ на 05.06.2013
г.Давността е 5-годишна като следва да се приеме,че двете вземания са предявени
с възражение преди погасяването им по давност.
Предвид
гореизложеното искът на Е. У.-С. е неоснователен по размер за горницата над 10
749,81 лв.Основателно е направеното възражение за прихващане от ответника за
сумата от 9050лв,поради което искът по
чл.125 ал.3 ТЗ следва да бъде уважен до размера на 1699,81 лв.Разноски по
делото следва да бъдат присъдени по съразмерност съобразно уважената и
отхвърлената част от иска.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Р.-Е." ООД, със
седалище и адрес на управление село Я.**, с ЕИК ***, представлявано от
управителя А.Н.Т. да заплати на Е.Л.У. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** сумата
1699,81 лв./хиляда шестстотин деветдесет и девет лева и
осемдесет и една стотинки/- представляваща
дължимата равностойност към 31.08.2013г. на притежаваните от нея 34-тридесет и
четири дружествени дяла, или 34% -тридесет и четири процента от капитала на „Р.-Е."
ООД, поради прекратяване на членството й в ответното дружество на 09.08.2013 г,
ведно със законната лихва върху главницата 1699,81 лв.,
считано от датата на предявяване на иска -24.11.16 г. до
окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск до размера на 10
749,81 лв. поради извършено прихващане,а в останалата
част до размера на претендираната сума 33677лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Р.-Е." ООД, със
седалище и адрес на управление село Я.**, с ЕИК ***, представлявано от
управителя А.Н.Т. да заплати на Е.Л.У. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** сумата
315,74 лв./триста и петнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/-разноски по
делото съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е.Л.У. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** да заплати на „Р.-Е." ООД, със седалище и
адрес на управление село Я.**, с ЕИК ***, представлявано от управителя А.Н.Т. сумата
3353,40лв./три хиляди триста петдесет и три лева и четиридесет стотинки /-разноски
по делото съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр. П. в
двуседмичен срок от получаване съобщение за постановяването му с приложен
препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: