№ 93
гр. Пазарджик , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пещерски районен съд №260182 от 01.03.2021г.
постановено по гр.д.№803/2020г. по описа на същия съд, е признато за
установено, че В. Г. М., ЕГН-**********, с адрес с.Р., общ.П., ул.“Г.К.“ №11,
дължи на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
седалище/адрес на управление: грС. бул. “С.Ш.“ №67 А, законен
представител М.С.М.-Г.Изпълнителен директор, главница в размер на 3714лв,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението-09.04.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №104 от 09.04.2020г. по ч.гр.д.№418/2020г. по описа на РС-П.. Със
същото решение ответникът В.М. е осъден да заплати на дружеството-ищец
разноски в заповедното производство от 124.30лв и 324.30лв разноски в
исковото производство.
Решението се обжалва изцяло от ответника В.М. чрез пълномощника си
1
адв. К.У. от АК-Пазарджик в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с доводи за
порочност като неправилно и незаконосъобразно. Моли да се отмени същото
и се отхвърли иска с присъждане на разноските направени от жалбоподателя.
Коментира, че исковото производство е образувано след издадена в полза на
застрахователното дружество заповед по чл.410 от ГПК и налични
доказателства относно вината на жалбоподателя за настъпило ПТП и
причинени щети на лек автомобил поради виновно поведение на М.. Посочва,
че според решението по гр.д.№56267/2014г. на РСС. ІІІ г.о.,
застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение от 1800лв
представляваща размера на щетата, която сума не е изплатена доброволно, а е
събрана принудително от двама ЧСИ, което е довело до неоправдано
увеличаване на платеното обезщетение. Счита, че независимо, че се касае за
иск по чл.422 ал.1 от ГПК, застрахователното дружество е било длъжно да
докаже основателността на претенцията си по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм/ като
независимо от това квалифицирането следва са е по действащия сега КЗ.
Посочва подлежащите на доказване юридически факти за да възникне
регресната отговорност-причинено ПТП от МПС, обичайно намиращо се на
територията на РБ, изплатено застрахователно обезщетение от
компенсационен орган на държавата, възстановяване на изплатените суми от
Гаранционния фонд като лице изпълнило чужд дълг, като фондът разполага с
регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в
правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение,
доказване на деликтно правоотношение по чл.45 от ЗЗД, пораждащо
задължение за възстановяване на стойността на причинените вреди от
виновното му и противоправно поведение, включително доказване на вината
и на причинно-следствената връзка при деликтното правоотношение и
увреждане резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на
едно или няколко лица. В жалбата се признава, че вината на прекия
причинител на вредата е доказана, както и причинно-следствената връзка от
неговото виновно поведение с настъпилите вреди, чрез приетата САТЕ. Счита
жалбоподателят, че е спорен размерът на исковата претенция, който е
формиран в резултат на бездействието на застрахователното дружество и
неплащане на обезщетението за което е осъден. Посочва се, че съгласно
практиката на ВКС дължимо е само обезщетението и законната лихва
/решение №18 от 22.03.2017г. по т.д.№1935/2015г. на ВКС ІІ-т.о./.Моли да се
2
отмени обжалваното решение на Пещерски районен съд, с което е признато за
установено задължение в размер на 3714лв по издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК и са присъдени посочените разноски за заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпи писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната по спора страна- Застрахователна компания „Лев Инс“
АД чрез юрисконсулт Л., в който се поддържа, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.
Счита, че е налице основание за регрес по чл.274 ал.1 т.1 /отм. от КЗ/ срещу
прекия причинител на увреждането, извършено в пияно състояние. Счита, че
е не е спорен размера на иска при доказан чрез експертиза механизъм на
ПТП, причинно-следствената връзка, виновното поведение на жалбоподателя
и причинените щети. Посочва, че по образуваните дела дружеството е
заплатило 4880.70лв, от които компанията претендира 3714лв,
представляваща главница, мораторна лихва и разноски. Изтъква се и факта, че
жалбоподателят В.М. е привлечен като трето лице помагач в образуваното
срещу Застрахователната компания гр.д.№56 267/2014г. по описа на РС-
София и в това си качество е обвързан от мотивите на постановеното
решение и не може да прави възражения за лошо воден процес-чл.223. ал.2
от ГПК. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане
на разноските за въззивната инстанция.
Няма ангажирани доказателства от страните по реда на чл.266 от ГПК
пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ответника по иска В. Г. М. от с.Р., обл. Пазарджик и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.274
ал.1 т. 1 и т.2 от Кодекса за застраховането/отм/ за ангажиране на регресната
отговорност на виновния за настъпило ПТП застрахован водач от
изплатилото от застрахователното дружество застрахователно обезщетение на
пострадалия от ПТП.
3
В исковата си молба против В. Г. М. от с.Р., ул.“Г.К.“ №11,
обл.Пазарджик, ищецът Застрахователна компания /ЗК/“Лев Инс“ АД, със
седалище и адрес на управление в гр.София твърди, че на 26.07.2020г. около
10.00ч. лек автомобил марка “О.В.“, с рег.№Р. управляван от В. Г. М.,
движейки се по път II -34,км.142 на 2км. от гр.П. към гр.Пазарджик,
реализира след навлизане в насрещната лента за движение пътно транспортно
произшествие в движещия се в нея л.а. марка „Опел“ ,модел „Астра“ с рег №
Р. управляван от М.Г.К., собственост на Е.И.П..За настъпилото ПТП бил
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като виновният за
това ПТП водач В.М. управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация над допустимата по закон. Твърди се, че е образувано НОХД
№308/2012г. по описа на РС-П., и с постановена присъда М. бил осъден за
това, че на 26.02012г. е управлявал лек автомобил марка „О.В.“ с рег.№Р. в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0.84 промила. Твърди
още, че към датата на ПТП, отговорността на виновния водач била
застрахована с полица „Гражданска отговорност“ на автомобилиста в ЗК Лев
Инс“ АД, с полица №22112001708379, със срок на валидност от 15.07.2012г.
до 14.07.2013г. Твърди ищецът, че в резултат на удара са причинени щети на
другия лек автомобил марка “Опел“, модел „Астра“ с посочения
регистрационен номер, като във връзка с настъпилите щети по този
автомобил собственика му предявил претенция по чл.226 от КЗ/отм/,като по
образуваното в тази връзка гр.д.№56267/2014г. по описа на Софийски районен
съд е постановено решение по силата на което ЗК„Лев Инс“ АД е осъдена да
заплати сумата в размер на 3519.20лв, включваща 1800лв застрахователно
обезщетение ,мораторна лихва от 409.06лв, изчислена за периода от
26.07.2012г. до 17.10.2014г.;1023.19лв разноски за адвокатски хонорар и
112.96лв разноски за държавна такса, 81.85лв разноски в производството и
286.94лв законна лихва за периода 17.10.2014г.-датата на завеждане на
исковата молба до окончателното заплащате на сумата-13.06.2016г. Твърди
ищецът, че били издадени два изпълнителни листа и образувани две
изпълнителни дела, като по ИД №20168240401074 след покана за доброволно
изпълнение ЗК“Лев Инс“ АД превежда на 13.06. 2016г. по покана на ЧСИ
К.П. сумата от 3229.68лв, а по ИД №20167570400026 на 05.12.2016г.-
1651.02лв. Твърди се, че съгласно чл.274 ал.1 т.1 3 ал.2 от КЗ/отм/, с
изплащането на застрахователното обезщетение по задължителна
4
застраховка „Гражданска отговорност“, Застрахователна компания „Лев Инс“
е придобила права на регрес срещу виновния водач В. Г. М. за сумата от
3714лв включваща изплатеното застрахователно обезщетение по двете
изпълнителни дела. Моли да се приеме за установено, че ответника В. Г. М.
дължи на ЗК“Лев Инс“ АД, сумата от 3714лв по издадена заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
окончателното му изплащане, както и разноските по воденето на делото.
В срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК от
ответника по иска В. Г. М. чрез пълномощника си адв. К.У. от АК-Пазарджик,
с който искът се оспорва по същество като неоснователен. Признава се факта,
че е участвал като страна в производството по гр.д.№56267/2014г. на
Софийски районен съд и е обвързан с постановено по делото съдебно
решение, което счита за недостатъчно за основателността на иска по чл.422 от
ГПК, за който счита, че е привидно допустим и основателен. Счита, че
привидността се изразява в това, че се визира наличието на основание в
чл.500 ал.1, т.1 от КЗ, но че в случая ищецът е предприел действие по
завеждане на заповедно производство по чл.410 от ГПК, но с искова
претенция обусловена от негови неправомерни действия от които иска да
черпи права, което определя за недопустимо. Счита, че размерът на
регресната отговорност на виновния водач обхваща плащане на
застрахователя на заплатеното от него застрахователно обезщетение, но не и
за разноските, които са резултат от действия на ищеца, довели до
неправомерно забавяне, поради доброволно неплащане за задължението
след като лицето е осъдено и това е станало причина за завеждане на две
изпълнителни дела. Счита, че това забавяне и възникналите в резултат на него
плащания на лихви и такси, е недопустимо да се вменяват във вина на
ответника и да се изискват от него. Навежда извода, че искът е неоснователен
и недоказан по размер. Ответникът оспорва КП за ПТП №9189 от
26.07.2012г. поради невъзможност чрез него да ес установи причината и
механизма на ПТП, както наличието на алкохол у виновния водач и че този
документ няма връзка с петитума и доказателствата. Счита, че от
осъдителната присъда по НОХД №308/2012г. на РС-П. не става ясно
участието на ответника М. в ПТП с МПС с рег.№РВ7973ВХ, както и вината
му за него и че присъдата е относима единствено и само относно
5
съставомерните последици-неимуществените вреди /телесна повреда/, които
не са предмет на производството по чл.422 от ГПК и които не попадат в
обхвата на чл.300 от ГПК. Моли да се отхвърли иска като неоснователен с
присъждане на разноските в полза на ответника.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
По делото няма спор, а това се установява от събраните доказателства,
че ответникът по предявения установителен иск с правно основание в чл.422
ал.1 от ГПК В. Г. М. с влязла в законна сила на 08.05.2013г. присъда №15 от
11.03.2013г. на Пещерски районен съд постановена по гр.д.№308/2012г., е
признат за виновен в това, че на 26.07.2012г. около 10.00ч., на път II -34,
километър 142, на 2км. от гр.П. за гр.Пазарджик, при управление на МПС-
л.а.марка „О.В.“ с Д. в пияно състояние/0.84промила алкохол/, е нарушил
правилата за движение по ЗДвП-чл.15, чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 ,чл.20 ал.2 от
ЗДП, като е навлязъл в насрещното платно за движение и по непредпазливост
причинил телесни повреди на повече от едно лице-средна телесна повреда на
Петра Николова Каменова от гр.П. и комплексна телесна повреда на М.Г.К.
от гр.П., поради което и на основание чл.343 ал.3, б.“а“ предл.Второ от НК
във връзка с чл.343 ал.1 ,б.“б“, предл. Второ от НК във връзка с чл.342 ал.1
предл.3-то от НК във връзка с чл.2 ал.2 от НК и чл.54 от НК, във връзка с
чл.15 ал.1,чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗдвП, е осъден на лишаване от
свобода за срок от 2г. като изпълнението на наказанието е отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 5г.,подсъдимият М. е
лишен от право да управлява МПС за срок от 2г. на основание чл.343г и чл.37
ал.1 т.7 от НК, като са присъдени разноски в полза на пострадалите от
престъплението, и в полза на ОДМВР Пазарджик и РС-П.. В решаващите
мотиви на наказателния съд обосновали постановяване на процесната
осъдителна присъда спрямо извършителя на престъплението В. Г. М. е
посочено, че последният виновно е причинил ПТП на процесното място и час
като навлизайки в насрещната лента за движение причинява последователно
удари с управляваното от него МПС ДК № Р. в насрещно движещи се две
МПС -л.а. „Т.А.“ с Д., управляван от собственика си О.А.П. от гр.Велинград
и на лек автомобил „О.А.“ с ДК № Р., управляван от М.Г.К. и със собственик
Е.И.П..
6
Установява се, че в образувано и приключило исковото производство по
чл.226 от Кодекса за застраховането / гр.д.№56267/2014г. по описа на
Софийски районен съд/ с решение № III-113-178 от 04.01. 2016г., Софийски
районен съд при участието на конституирано в процеса трето лице помагач на
страната на ответника „ЗК „Лев Инс“ АД, а именно В. Г. М. причинителя на
ПТП, е осъдил Застрахователна компания „ Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да
заплати на пострадалия от ПТП Е.И.П. от гр.Пловдив, Е., на основание
чл.226 ал.1 от КЗ, сумата от 1800лв, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в нанесени щети на собствения му автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рег.
№ Р., дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност №22112001708379/2012г. във връзка с реализирано
на 26.07.2012г. ПТП на път II-37-142км. по вина на В. Г. М., водач на
л.а.“Опел“, модел „Вектра“, с рег.№Р., ведно със законната лихва върху
сумата от 17.10.2014г. до окончателното й изплащане и сумата от 409.06лв
представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2012г. до 17.10.2014г.,
сумата от 1023.19лв представляващи разноски по делото, а в полза на РС-
София разноски в размер на 112.96лв /д.т./ и още 81.85лв. Решението е влязло
в сила на 04.02.2016г. и за вземането на ищеца са издадени два изпълнителни
листа на 05.04.2016г. и на 21.10.2016г.В решаващите мотиви на съда е
посочено още, че отговорността на застрахователното дружество“ Лев Инс“
АД е ангажирана спрямо пострадалото лице Е.И.П. като собственик на
увреденото в резултат на настъпилото ПТП МПС “Опел“, модел „Астра“, с
рег.№Р., в качеството му на застраховател, с когото деликвентът В. Г. М., е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ обезпечаваща
неговата деликтна отговорност и че в случая в резултат от виновно
реализираното ПТП от В. Г. М., управлявайки л.а. с рег.№ Р. вследствие на
което са причинени щети на собствения на ищеца л.а.“Опел“, Модел „Астра“
с рег.№ Р., както и че гражданската отговорност на водача на л.а. с рег.№ Р. е
била обезпечена от ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД,
чрез сключване на договор за застраховка „ГО“ валидна към момента на
настъпване на процесното ПТП на 26.07.2012г. Посочено е още, че
ответникът /ЗК Лев Инс АД ,по силата на сключената застраховка ГО
отговаря в същия обем като лицето, чиято отговорност е застраховал,
включително и за забавено плащане върху дължимото от него
7
застрахователно обезщетение за имуществени вреди представляващи
дължима мораторна лихва. Според мотивите на съда конституираното като
трето лице-помагач в производството на страната на застрахователя В.Г. М. е
бездействал в производството и не е проявил никаква процесуална активност
по защита правата на ЗК „Лев Ивс“ АД.
Установява се, че и по настоящото гражданско дело са представени
доказателства за валидно възникнало застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя ЗК „Лев Инс“
АД и ответника В. Г. М., валидна и към момента на настъпване на ПТП
причинено от застрахованото лице, с приложени двете съдебни решения и
копие от Констативния протокол за ПТП. Установено е със заключение по
назначена съдебно-техническа експертиза, изготвено от експерта инж.В.Ф.
/л.52-л.61/, че механизмът на осъществяване на ПТП се заключава в това, че
произшествието е настъпило при излизане от десен завой на лек автомобил
„О.В.“ по пътя в посока гр.П., като в последната фаза на завоя водачът М. е
загубил контрол над управлението на автомобила, започнати криволичещи
движения насочвайки се към лентата за насрещно движение, като по същото
време в обратна посока по правата част на пътя се е движел автомобил
„Т.А./РА 0971 ВН/, а след него на 20-25м. и л.а.“О.А. /Р./. В резултат на
пресичането на осевата линия от страна на л.а.“О.В.“ и насочването му към
л.а.“Т.“ и неуспешния опит на водача на Т.та да се отклони надясно,
последвало удар от лявата му страна в зоната на предната врата и
деформиран, спира в банкета, завъртайки се на 145%. В същото време
автомобила управляван от М. продължава да се движи в насрещната лента за
движение и след 20м. блъска следващия автомобил „О.А.“ /Р./, като
последният се отклонява от банкета, завърта се на 55 градуса и спира силно
повреден. Последва отклонение на блъскащия автомобил ,управляван от М.
на свое дясно и дъгово движение, преминава през дясната лента за движение,
насочва се обратно наляво и след от 23м. навлиза в левия банкет и спира.
Според експерта причината за отклоняване и навлизане в насрещната лента
за движение от страна на л.а. „О.В.“ е загуба на контрол върху автомобила,
поради сравнително високата скорост и неточно възприемане на пътната
ситуация, съответно непрецизно управление на автомобила, включително и
под въздействието на алкохолното опиянение. Посочени са от експерта вида
и степента на увреждането на отделните части като в случая тези стойности
8
са неотносими към предмета на спора, предвид искането от ищеца за бъде
реализирана регресната отговорност на причинителя на ПТП спрямо
застрахователя, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност.
Експертът е категоричен, че механизмът на процесното ПТП представлява
сблъсък между два леки автомобила, като нанасящият удара е с
приблизително същото тегло и се движи с определена висока скорост, който в
резултат на безконтролното си движение в собствената лента за движение при
загуба на управление, навлизайки в лявата лента за движение удря косо с
предната си лява ъглова част предната лява част на движещия се срещу него в
собствената лента лек автомобил „О.А.“ Р.. Изводът на експерта е, че при
този механизъм на произшествието е налице причинно-следствена връзка
между описаното в протокола за ПТП и настъпилите щети по процесния л.а.
В съдебно заседание експертът поддържа заключението си, същото не е
оспорено от страните.
Установява се, че на 27.10.2016г. до длъжника „ЗК“Лев Инс“ АД е
изпратена покана за доброволно изпълнение от Частен съдебен изпълнител
А.А. с район Окръжен съд Пловдив по образувано изпълнително дело
№20167570400026, връчена на 28.10.2016г. или 8/осем/ месеца след влизане
на осъдителното решение по гр.д.№56267/2014г. по описа на РС-София
постановено срещу ЗК „Лев Инс“ АД. С покана за доброволно изпълнение
/ПДИ/ от 28.04.2016г. по образувано ИД №20168240401047 на ЧСИ К.П. с
район Окръжен съд Пловдив, длъжникът ЗК „Лев Инс“ е поканен да изпълни
паричното си задължение по издаден изпълнителен лист от 14.03.2016г. по
гр.д.№ 56267/2014г. по описа на СРС, в общ размер на сумата от 3158.33лв от
които главница от 1800лв,законна лихва от 286.95лв за период 17.10.2014г.-
12.05.2016г.,мораторна лихва от 409.06лв, разноски по изп.дело от 320лв и
342.32лв такси по тарифата/изпълнителният лист е издаден един месец след
влизане на съдебното решение в сила, и е за сумата от 1800лв
застрахователно обезщетение ведно със законната лихва от 17.10.2014г. и за
сумата от 409.06лв мораторна лихва. Плащането на цялото задължение е
извършено от ЗК на 13.06.2016г. Съгласно поканата за доброволно
изпълнение /ПДИ/ задължението на ЗК“Лев Инс“АД по второто
изпълнително дело е в общ размер на 1651.02лв от които неолихвяема сума от
1023.19лв, 350лв адвокатски хонорар, 122лв по изпълнителното дело и такса
9
по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ от 155.83лв.
Изпълнителното производство е образувано по издаден в полза на
взискателя Е.П. и против ЗК „Лев Инс“ АД изпълнителен лист от 29.07.2016г.
за присъдената в полза на взискателя сума от 1023.19лв-представялаваща
разноски по гр.д. №56267/2014г. , 113 състав. Цялата претендирана сума от
1651.02лв е внесена от ЗК по сметката на ЧСИ след изтичането на срока за
доброволно изпълнение и на 05.12.2016г.
Установява се, че по инициирано заповедно производство по чл.410 от
ГПК пред Пещерски районен съд, на дата 09.04.2020г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №104, с която е разпоредено длъжникът
В.М. да заплати на кредитора ЗК „Лев Инс“ АД главница в размер на 3714лв
заедно със законната лихва от постъпване на заявлението -09.04.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 224.30лв разноски по делото,
срещу която е депозирано възражение по чл.414 от ГПК от страна на
длъжника в срока на уведомяването му, при което заповедният съд е
уведомил заявителя, че може да реализира правата си по вземането по
съдебен ред ,като е спазен едномесечния срок за предявяване на иска по
чл.422 от ГПК и уведомяване на заповедния съд за исковия процес. В
заявлението за издаване на процесната заповед, заявителят е посочил как е
формирана сумата от 3714лв, като посочва сумите така както са присъдени в
исковото производство по пера -1800лв застрахователно обезщетение,
мораторна лихва от 409.06лв, 1023.19лв разноски за адвокатски хонорар,
112.96лв разноски за държавна такса, 81.85разноски в производството и
286.94лв начислена законна лихва от 17.10.2014г. -дата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата на 13.06.2016г. и че
след образуване на изпълнителните дела ЗК е превела на 13.06.2016г.-
3229.68лв и още 1651.02лв, съответно по всяко едно от двете изпълнителни
дела. С исковата молба се претендира присъждане на сумата от 3714лв
включваща всички присъдени суми в производството по гр.д. №56267/2014г. ,
113 състав. по описа на Софийски районен съд в полза на пострадалия от
ПТП и платими от ЗК „Лев Инс“ , която включва освен присъденото
застрахователно обезщетение от 1800лв, мораторната лихва за забава от
409.06лв, законната лихва от датата на присъждане на обезщетението до
изплащането му /17.10.2014г. до 12.05.2016г./ от 286.95лв, присъдени
разноски в полза на пострадалия водач от ПТП от 1023.19лв., както и
10
разноски, които обаче не са присъдени в полза на пострадалия, а в полза на
Софийски районен съд- държавна такса от 112.96лв и 81.85лв разноски за
САТЕ /виж мотивите на съда/.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищеца-застрахователна компания
„Лев Инс“ АД да ангажира регресната отговорност на застрахования виновен
водач на МПС причинил ПТП, да възстанови на застрахователя заплатеното
от последния и на пострадалия застрахователно обезщетение. Няма
процесуална пречка отговорността да се реализира по пътя на заповедното
производство по чл.410 от ГПК и последвало установително исково
производство по чл.422 от ГПК вместо да се предявява регресен осъдителен
иск.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна до размера
на сумата от 3519.20лв формирана от размера на застрахователното
обезщетение от 1800лв заедно със начислената законна лихва до датата на
изплащането му от 286.95лв плюс мораторната лихва от 409.06лв и
разноските от 1023.19лв. Претенцията е неоснователна по отношение на
разноските, които е осъден да заплати ЗК“Лев Инс“ АД в полза на Софийски
районен съд. От една страна липсват данни за тяхното реално плащане, а от
друга страна отговорност за тях по пътя на регреса не може да носи
застрахования, тъй като същите не се включват в размера на изплатеното
застрахователно обезщетение на пострадалия Е.И.П.. Касае се за държавни
такси, присъдени в полза на Софийски РС и дължими на този съд като
резултат от уважената претенция по чл.226 от КЗ /отм/ срещу застрахователя
поради което тези разходи остават за сметка на дружеството. Няма спор, а
това се установява от доказателствата, че настоящият ответник по спора е
участвал в приключилото исково производство по чл.226 от КЗ отм. като
трето лице помагач, при което съгласно чл.223 ал.2 от ГПК това което съдът е
установил в мотивите си на решението е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла и че
последното не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила
11
делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е
пропуснала да представи неизвестни за третото лице обстоятелства или
доказателства.
В случая, от доказателствата по делото се установява, че между
страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, съществувало и към
момента на настъпването на ПТП на процесната дата, причинено виновно от
водача на МПС В. Г. М. с установена концентрация на алкохол над
допустимата по закон и причинени имуществени вреди на пострадалия водач
Е.И.П. на собственото му МПС О.А. с Д.; уважената претенция по чл.226 от
КЗ отм. и осъждането на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди на пострадалия от ПТП П.;
установения механизъм на настъпване на ПТП и доказаната вина на
застрахования с „ГО“ водач В. Г. М. на МПС „О.В.“ с Д. поради което за ЗК е
налице правен интерес да предяви регресна претенция за изплащане на
сумата от виновния за ПТП водач на МПС и чрез иницииране на заповедно
производство по чл.410 от ГПК. Трайна и последователна е практиката на
ВКС на РБ , съгласно която предвиденото в чл.274 ал.1 ,т.1 предл.2 от КЗ, в
сила от 1.01.2006 г., отменен с новия КЗ от 1.01.2016 г., регресно право на
застрахователя обхваща платеното на увреденото лице обезщетение, когато
застрахованият, при настъпване на пътнотранспортното произшествие, е
управлявал моторното превозно средство под въздействието на наркотично
вещество; задължението на застрахователя да обезщети третото лице за
нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по
силата на закона и са в корелативна връзка; че регресното притезание е
изискуемо от момента на плащането на застрахователното обезщетение на
третото увредено лице; че при предявен срещу застрахователя пряк иск,
отговорността на застрахователя покрива изцяло отговорността на прекия
причинител на увреждането, който изпада в забава от непозволеното
увреждане, при което, застрахователят дължи плащане и на обезщетение за
забава, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, че при регресния иск правата на
суброгиралия се са обусловени от направеното плащане, поради което за
поставяне на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение; че
относно обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на
неговото регресно право срещу застрахования в хипотезата на чл.274 ал.1
12
т.1,предл.второ от КЗ (отм.) и по аргумент от 227 т.2 от КЗ следва, че
застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените
лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до
датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224 ал.1 от КЗ; че правото на
вземане на застрахователя възниква от момента на извършеното от него
плащане на пострадалото лице; последица от неизпълнение на задължението
на застрахования за уведомяване на застрахователя за обстоятелства, водещи
до възникване на гражданска отговорност, е именно възможността
застрахователят, с право на регрес, да претендира от застрахования
заплатените от него лихви за забава.
В този смисъл застрахованият и виновен за настъпването на ПТП водач
на МПС носи регресна отговорност в полза на застрахователя за платеното от
последния като застрахователно обезщетение, лихви и разноски в полза на
пострадалия.
Затова претенцията следва да бъде уважена до размера на 3519.20лв
формиран от посочените по-горе суми.
Регресната отговорност на виновния и застрахован водач на МПС не
може да бъде ангажирана за заплатени от застрахователя други суми на други
правни субекти, доколкото КЗ обвързва регресната отговорност на виновния
водач на МПС само до размера на заплатеното застрахователно обезщетение
на третото увредено и пострадалото лице, в случая на Е.И.П. и съгласно
диспозитива на постановеното осъдително решение. Затова претенцията за
разноски, платени в полза на РС-София в размер на 194.81лв следва да се
отхвърли като неоснователна. Правилно съдът е присъдил и законната лихва
до датата на плащането, като периодът от влизане в сила на съдебното
решение до момента на реалното плащане е минимален, поради което не
може да се приеме, че е налице недобросъвестност в поведението на ЗК при
изпълнение на постановеното срещу нея осъдително решение след образуване
на изпълнителното производство.
В тази връзка въззивният съд споделя доводите на първоинстанционния
съд свързани по принцип с регресната отговорност на застрахования със
застраховка “Гражданска отговорност“ водач на МПС и ответник по спора,
като отбелязва, че макар да са претендирани само суми присъдени по
13
гражданското дело, част от тях не касаят и не са предназначени за
пострадалото трето лице Е.П. поради което за същите не следва се ангажира
регресната отговорност на застрахования.
При този изход на делото ще следва да бъдат редуцирани разноските
присъдени в полза на ЗК за заповедното и исковото производство пред
първата инстанция съответно намалени на 117.78лв и на 307.29лв.В полза на
ответника за първата инстанция ще следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 26.22лв. За въззивната
инстанция в полза на въззиваемата ЗК ще следва да се присъдят разноски от
142.13лв юрисконсулско възнаграждение и 3.90лв разноски за държавна такса
по обжалването за жалбоподателя М. изчислени съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Пещерски районен съд №260182 от 01.03.2021г.
постановено по гр.д.№803/2020г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С
КОЯТО е признато за установено, че В. Г. М., ЕГН-**********, с адрес с.Р.,
общ.П., ул.“Г.К.“ №11, дължи на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, седалище/адрес на управление: грС. бул. “С.Ш.“ №67 А,
законен представител М.С.М.-Г.Изпълнителен директор, главница ЗА
РАЗМЕРА над 3519.20лв/три хиляди петстотин и деветнадесет лева и
двадесет стотинки/ и до претендираните 3714лв/три хиляди седемстотин и
четиринадесет лева/ или за разликата от 194.80лв /сто деветдесет и четири
лева и осемдесет стотинки/ ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от постъпване на заявлението-09.04.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №104 от 09.04. 2020г. по ч.гр.д.
№418/2020г. по описа на РС-П., КАКТО И В ЧАСТТА с която ответникът
В.М. е осъден да заплати на дружеството-ищец разноски в заповедното
производство ЗА РАЗМЕРА над 117.78лв/сто и седемнадесет лева и
14
седемдесет и осем стотинки / и до претендираните 124.30лв и разноски в
исковото производство ЗА РАЗМЕРА над 307,29лв/триста и седем лева и
двадесет и девет стотинки/ и до претендираните 324.30лв.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за признаване на установено, че В. Г. М., ЕГН-
**********, с адрес с.Р., общ.П., ул.“Г.К.“ №11, дължи на „Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: грС.
бул. “С.Ш.“ №67 А, законен представител М.С.М.-Г.Изпълнителен директор,
главница ЗА РАЗМЕРА над 3519.20лв/три хиляди петстотин и деветнадесет
лева и двадесет стотинки/ и до претендираните 3714лв/три хиляди
седемстотин и четиринадесет лева/ или за разликата от 194.80лв/сто
деветдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ ведно със законната лихва
върху посочената разлика, считано от постъпване на заявлението-09.04.2020г.
до окончателното изплащане на вземането която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №104 от 09.04.2020г. по
ч.гр.д.№418/2020г. по описа на РС-П..
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пещерски районен съд №260182 от
01.03.2021г. постановено по гр.д.№803/2020г. по описа на същия съд, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН-**********, с адрес с.Р., общ.П., ул.“Г.К.“ №11,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, седалище/адрес на управление: грС. бул. “С.Ш.“ №67 А, законен
представител М.С.М.-Г.Изпълнителен директор, сумата от 142.13лв/сто
четиридесет и два лева и тринадесет стотинки/ представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с посочени ЕИК,
седалище и адрес на управление и законен представител, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на В. Г. М. с посочени ЕГН и адрес, разноски в производството в общ
размер на 30.12лв /тридесет лева и дванадесет стотинки/ съразмерно с
отхвърлената част от иска, от които 26.22лв разноски за първата инстанция и
3.90лв за въззивната инстанция.
На основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16