Р Е Ш Е Н
И Е
№
80 25.04.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на деветнадесети април две
хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 62 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217, ал.1 и чл.234, ал.1, пр.второ от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по една касационна и две частни жалби, както следва:
С
касационна
жалба вх.№5455/05.07.2022г. по описа на РС – Дупница, находяща се в
к.а.н.д.№240/2022г. по описа на КАС ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване:
гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 обжалва решение №169/23.06.2022г. по
а.н.д.№245/2022г. по описа на РС – Дупница. Релевира се касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на
оспорения електронен фиш. Евентуално се прави възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба М.В.Д. с адрес
***, офис чрез пълномощника адв.Е.М.Б. от САК в писмен отговор по
к.а.н.д.№240/2022г. по описа на КАС оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3, пр.последно от ЗАНН.
С частна жалба вх.№9992/06.12.2022г. по описа
на РС – Дупница, находяща се в к.а.н.д.№3/2023г. по описа на КАС, М.В.Д. чрез
адв.Е.Б. /с посочен адрес/ обжалва определение №362/09.11.2022г. по
а.н.д.№245/2022г. по описа на РС – Дупница. Твърди незаконосъобразност на
определението поради липса на мотиви и моли за неговата отмяна.
С частна жалба вх.№1573/15.02.2023г. по описа
на РС – Дупница, находяща се по настоящето дело, М.В.Д. чрез адв.Е.Б. /с
посочен адрес/ обжалва повторно посоченото определение на РС – Дупница и
разпореждане на районния съд от 29.09.2022г. /погрешно съобщено като
постановено на 26.09.2022г./ по а.н.д.№245/2022г. по описа на РС – Дупница,
саморъчно написано на л.3 от к.а.н.д.№274/2022г. по описа на КАС. Твърди
незаконосъобразност на оспорените съдебни актове и моли за тяхната отмяна.
Ответникът по частните жалби ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ
не изразява становище по жалбите.
В с.з. пълномощникът на М.В.Д. оспорва
касационната жалба и поддържа подадените частни жалби. Претендира адвокатски
хонорар за касационната инстанция по чл.38 от ЗА в минимален размер.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на касационната жалба на ОДМВР –
Кюстендил и за неоснователност на частните жалби.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбите, материалите по делото на
районния съд и приложените дела на касационния съд, намира жалбите за допустими
като подадени от представители на легитимирани правни субекти с право на
обжалване по см. на чл.210, ал.1 и чл.229, ал.1 от АПК в преклузивните срокове
по чл.211, ал.1 и чл.230 от АПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба на ОДМВР – Кюстендил срещу решението на
районния съд е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР -
Кюстендил серия К №4939427, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на М.В.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че на 08.06.2021г. на АМ Струма,
км.53+000 посока гр.Благоевград, в района на община Дупница с АТС – мобилна
система за видеоконтрол АRH САМ S1 е заснет товарен автомобил „М. **“ с рег.№***, който се
движел със скорост от 125км/ч при ограничение от 110км/ч, въведено с ПЗ В26.
Извършена е проверка за собственост на автомобила, от която е установено, че
същият е собственост на Е. Момчилов Д.. Изготвени са ВДС – разпечатка от
системата със снимков материал. Съставен е протокол по образец, Приложение №1
към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. АТСС е от
одобрен тип и е преминало последваща проверка за техническа годност. Оспореният
електронен фиш е издаден на М.В.Д. без декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за наличие на
реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП в оспорения фиш, годни доказателства за
установеното превишаване на скоростта, но недоказаност на деянието от
субективна страна. Съдът е приел, че деецът не е субект на нарушението, т.к. не
са налице предпоставките по чл.188, ал.1 от ЗДвП. М.В.Д. не е собственик на
заснетия автомобил, като собственика на автомобила не го е посочил по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП за ползвател, поради което липсва и субективната страна на
деянието. По изложените правни доводи съдът е отменил оспорения фиш и е осъдил
ОДМВР – Кюстендил да заплати на М.В.Д. сумата 50лв. деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
решението е правилно в отменителната част и неправилно в осъдителната.
Съображенията за това са следните:
Правилен е решаващия извод на съда за
незаконосъобразност на фиша поради неправилно ангажирана отговорност на М.В.Д..
Специалната регламентация по чл.188, ал.1 от ЗДвП във вр. с реда по чл.189,
ал.5 от ЗДвП определя като субект на отговорността собственика на автомобила,
евентуално посоченото от собственика лице, на когото е предоставено МПС. В
случая по делото на районния съд, приложената справка в ЦБ – КАТ, неоспорена от
страните по делото, установява, че собственик на автомобила е лице, различно от
нарушителя. В същото време АНО не е събрал доказателства, от които да се
установява, че на посочените във фиша дата, място и час наказания деец е
управлявал автомобила. Липсата на установено авторство на деянието води до
незаконосъобразно ангажиране на отговорността на М.В.Д. и е дължима отмяна на
фиша, както правилно е процедирал районния съд.
Посочените в касационната жалба на ОДМВР – Кюстендил възражения
за редовно проведена административнонаказателна процедура, годност на
техническото средство и правилно установено превишаване на скоростта са
ирелевантни при недоказаното авторство на деянието в аспекта на дефиницията за
административно нарушение по чл.6 от ЗАНН. Административното нарушение е
виновно извършено деяние, което предполага конкретно установено авторство.
Неправилен обаче е извода на съда за дължимост на
разноските в полза на М.В.Д. на сумата от 50лв. за адвокатско възнаграждение.
Поради отмяна на оспорения фиш, разноските се дължат по общото правило на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК от ОДМВР –
Кюстендил, но в полза на адвоката. Защитата на нарушителя пред районния съд е
осъществена от адвокат по представен договор за правна защита и съдействие с
договорена защита по чл.38, ал.1, т.3, пр.последно от ЗА /вж. л.4 от
а.н.д№164/2022г. по описа на РС – Кюстендил/. С оглед на изложеното е дължима
отмяна на решението в осъдителната част и присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адв.Е.М.Б. в размер на 300лв. по списъка по чл.80 от ГПК на л.5 от делото на районния съд.
Разгледани по същество, частните жалби на М.В.Д.
срещу саморъчното разпореждане и определението на съда са основателни. Съображенията
за това са следните:
Саморъчното разпореждане от 29.09.2022г. на л.3
от к.а.н.д.№274/2022г. по описа на КАС съдържа волеизявление на районния съд по
повод касационната жалба от адв.Е.М.Б. като пълномощник на М.В.Д. срещу
решението на районния съд в частта за разноските, находяща се на л.6 от
к.а.н.д.№240/2022г. по описа на КАС, с която жалба се иска отмяна на решението
в осъдителната част и присъждане на пълния размер на разноските от 300лв. в
полза на адвоката, а не на доверителя му. Произнасянето на съда от 29.09.2022г.
е по повод определение №55/20.09.2022г. по к.а.н.д.№240/2022г. по описа на КАС,
с което делото е прекратено и изпратено на районния съд за произнасяне по
касационната жалба по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.63д,
ал.1 от АПК. В оспореното разпореждане съдът е посочил, че се е произнесъл по
разноските и е недопустимо повторно произнасяне.
Определение №362/09.11.2022г. по
а.н.д.№245/2022г. на районния съд е повторно, постановено по повод
определение№55/20.09.2022г. по к.а.н.д.№240/2022г. по описа на КАС и с него
съдът е оставил без разглеждане жалбата на адв.Б. като пълномощник на М.В.Д.
срещу решението в частта за разноските с мотиви за неприложимост на реда по АПК.
Оспорените саморъчно разпореждане и определение
са незаконосъобразни, поради неправилно прилагане на процесуалния закон. По
препращане от чл.189, ал.14 от ЗДвП за неуредените случаи по съставянето на
актовете, издаването и обжалването на НП и фишове и по изпълнение на наложените
наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Към
момента на образуване и приключване на делото пред районния съд в процедурата
по оспорване на електронния фиш и понастоящем е в сила нормативната уредба на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН /нова – ДВ, бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г./, даваща
право на страните да искат присъждане на разноски в съдебните производства по
реда на АПК. Нормата е препращаща относно реда за присъждане на разноските към
правилата на АПК. Разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК дава възможност за
присъждане на деловодни разноски при отмяна на оспорения акт, какъвто е случая
по делото на районния съд. Препращането към реда на АПК е пълно, поради което е
приложимо правилото на чл.144 от АПК и за неуредените случаи, каквото е
искането за изменението на решението в частта за разноските, субсидиарно
приложими са правилата на ГПК, включително процедурата по чл.248, ал.1 от ГПК
за изменение на решението в частта за разноските. Това означава, че има
процесуален ред за произнасяне по исканото изменение, противно на приетото от
районния съд в оспорените негови актове.
Горното
налага, отмяна на оспореното разпореждане на районния съд от 29.09.2022г. Оспореното
определение №362/09.11.2022г. на районния съд следва да се обезсили като
недопустимо, т.к. е повторно постановено по същия правен спор. Въпросът по съществото
на частните жалби е разрешен с произнасянето на касационния съд по касационната
жалба на ОДМВР – Кюстендил срещу решението на районния съд.
С оглед изхода от спора по главния въпрос в
касационното производство, свързан със законосъобразността на оспореното
решение на районния съд, на общо основание по чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с
чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК ОДМВР – Кюстендил дължи заплащане на адв.Е.М.Б.
на адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400лв. по чл.18, ал.2 във
вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. с чл.38, ал.1 от ЗА.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №169/23.06.2022г. по
а.н.д.№245/2022г. по описа на РС – Дупница В ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ, с която ОДМВР –
Кюстендил е осъдена да заплати на М.В.Д. сумата 50лв. деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати
на АДВОКАТ Е.М.Б. адвокатско
възнаграждение пред районния съд в размер на 300лв. /триста лева/.
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№169/23.06.2022г. по а.н.д.№245/2022г. по описа на РС – Дупница В ОТМЕНИТЕЛНАТА
ЧАСТ, с която е отменен електронен фиш серия К №4939427 на ОДМВР – Кюстендил.
ОТМЕНЯ разпореждане на РС - Дупница
от 29.09.2022г. по а.н.д.№245/2022г. по описа на РС – Дупница, саморъчно
написано на л.3 от к.а.н.д.№274/2022г. по описа на КАС
ОБЕЗСИЛВА определение
№362/09.11.2022г. по а.н.д.№245/2022г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати
на АДВОКАТ Е.М.Б. адвокатско
възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 400лв. /четиристотин
лева/.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.