Решение по дело №16785/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2548/10.6.2019г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16785 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 72532/ 05.11.2018 год. от „Б.к.и.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** срещу „С.м.“ ООД, ЕИК: *, с адрес ***, партер, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13232.40 лева, представляваща заплатен на 28.05.2015 год. аванс по договор за изработка и монтаж на 4 бр. врати на складово помещение, развален поради неизпълнение от страна на ответника.

         В исковата молба се излага, че през м. май 2015 год. между страните е сключен неформален договор за изработка на 4 бр. ролетни врати за склад, в изпълнение на който на 28.05.2015 год. ищецът е заплатил на ответника аванс в размер на 13232.40 лв. Твърди, че поради неизправност на ответника, поръчката не е изпълнена. Отправя изявление за разваляне на договора, без предоставяне срок за изпълнение, тъй като същото е станало безполезно. Изработката и монтажът на вратите са възложени на друго дружество, поради съществуване на наемно правоотношение с трето лице. С развалянето на договора, е отпаднало и основанието за задържане на сумата от ответното дружество.

         Ответникът – „С.м.“ ООД, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за недопустимост на иска поради разрешаване на спора между страните с влязло в сила решение. Отправя искане за прекратяване на производството.

         В съдебно заседание, чрез пълномощник, излага подробни съображения за неоснователност на претенцията, поради изправността на изпълнителя по договора.

 

         Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

 

На 05.05.2015 г. между „Б. к. и.“ АД (наемодател) и „А.С.“ ООД (наемател) е сключен договор за наем на складово помещение, представляващо реконструиран и преустроен бивш „Тръбен цех“, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, Южна промишлена зона. Договорът е в сила, считано от 01.06.2015 г. (чл. 3).

Видно от Анекс от 22.05.2015 год. към цитирания договор за наем, уговорено между страните е монтажа на 4 броя врати в складовото помещение – едностенни ролетки, ведно с необходимите за есксплоатацията им механизми, подробно описани в Приложение № 1 (представено на л. 16 от делото). Прието е между страните част от цената на вратите – в размер на 13554.00 лв. без ДДС, да е за сметка на наемателя.

Видно от представеното на л. 5 платежно нареждане, на 28.05.2015 г. от страна на „Б.к.и.“ АД е извършен банков превод по сметка на „С.м.“ ООД, за сумата от 13232.40 лв.

Приобщена към доказателствения материал по делото е фактура № 665/ 01.06.2015 год., с посочен доставчик – „С.м.“ ООД, и с получател – „Б.к.и.“ АД, за сумата от 13232.40 лв. с ДДС. Като основание за издаване на фактурата е посочено аванс по договор № 15022/ 25.05.2015 год. За дата на данъчното събитие е посочена 28.05.2015 год.

Приобщена към доказателствения материал по делото е фактура № 515/ 17.06.2015 год., с посочен доставчик – „Е. Ж.“ ЕООД, и с получател – „Б.к.и.“ АД, за сумата от 16572 лв. с ДДС. Като основание за издаване на фактурата е посочено изработка и монтаж на 4 бр. ролетни щори. За дата на данъчното събитие е посочена 17.06.2015 год.

Видно от представеното на л. 8 платежно нареждане, на 17.06.2015 г. от страна на „Б.к.и.“ АД е извършен банков превод по сметка на „С.м.“ ООД, за сумата от 16572 лв.

         За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Светослав Косев.

         В показанията си свидетеля излага, че през м. май 2015 г., между „Агрикс Силистра“ и ищцовото дружество е сключен договор за наем на складово помещение, бивш цех, който е ремонтиран. Към началото на месец май, вратите на склада не са монтирани. Разговорите между страните са вратите да представляват ролетни щори, с размери 5/ 5 м., като уговорката е същите да се изберат от наемателя. Поради тези причини и двете страни са търсели изпълнител. Първоначалния контакт с ответното дружество е осъществен от свидетеля, посетил е офиса им, разяснил от какво се нуждаят. Представители на „С.М.“ ООД са посетили обекта, взели размери. За „А. С.“ е било важно вратите да се монтират бързо, поради началото на селскостопанска кампания. След това, свидетелят не е поддържал отношения с ответното дружество. Известно му е, че предварителните уговорки са за изработка на вратите в двуседмичен срок. Вратите са монтирани в края на месец юни.

 

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД.

В конкретната хипотеза, ищецът основава претенцията си за връщане на заплатена цена по договор за изработка, на твърдения за разваляне на същия от възложителя поради неизпълнение в срок от страна на изпълнителя и настъпила безполезност на изпълнението.

 

Относно допустимостта:

Силата на присъдено нещо се формира между страните по отношение на спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума, очертани с исковата молба. В случая, предмет на спора по гр. д. № 11672/ 2015 год. на ВРС е претенцията на „Б. к. и.“ АД срещу „С. М.“ АД за връщане на сумата от 13232.40 лв., поради неосъществяване на основанието за нейното заплащане, а именно – сключване на договор за изработка на 4 броя врати. Предмет на спора по настоящото производство е иска за връщане на същата сумата, но поради отпадане на основанието за нейното задържане - разваляне на договора и настъпила безполезност от изпълнението. Наведеното от ищеца по настоящото дело основание на иска не е разгледано в предходното производство. Ето защо, независимо от идендитета между страните и вземането, в предвид различното основание, на което ищецът основава правата си, се налага извод за допустимост на производството.

 

Относно основателността:

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на валидни облигационни отношения между страните, по които е изправна страна (т. е. доставил и монтирал поръчаното оборудване, извършил е възложените ремонтни дейности) и от които е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсените суми; настъпване на изискуемостта на вземането. Горните обстоятелства обуславят изхода от спорното правоотношение, поради което следва да бъдат установени от страната по реда на главно и пълно доказване.

Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Възнаграждение на изпълнителя се дължи за извършена и приета работа (арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД).

По общо правило договорите за изработка са неформални - не е необходима определена форма за тяхната действителност, като писмената форма е форма за доказване на същия. Предвид на това, че се касае за консенсуално съглашение, същото се счита сключено с постигане на съгласие между двете страни по него.

В настоящата хипотеза, липсва спор, че на 25.05.2015год. между страните е сключен договор за изработка на 4 броя ролетни врати за складово помощение, в изпълнение на който, на 28.05.2015 год., ищецът е заплатил на ответника аванс в размер на 13232.40 лв.

За да се претендира връщане на даденото поради отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, в тежест на ищеца е да установи, при условия на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора е възможно да настъпи единстевено при наличие на виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. В хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, преобразуващото право на кредитора да развали договора се упражнява чрез едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника.

На първо място, независимо от диспозитивния характер на нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, по делото липсват данни за уговорка относно разваляне на договора без предупреждение, независимо от отсъствие на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, поради което и приложение следва да намери общоважимата правна регламентация.

В случая, от страна на ищеца не са наведени твърдения относно уговорения между страните срок, в рамките който „С.м.“ ООД следва да изработи и монтира поръчаните изделия - 4 броя врати. Данни, в тази насока се съдържат единствено в показанията на разпитания по делото свидетел, но до колкото се касае са информация, която не е придобита лично от лицето (той не е присъствал на преговорите между страните по спора), а като „странична информация“, неясно от кого и при какви обстоятелства, то показанията на г- н К., в частта относно уговорката относно срока за изпълнение, не следва да бъдат кредитирани.

Ето защо, следва да се приеме, че в случая в договора не е уговорен срок за изпълнение, поради което и приложение следва да намери правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съобразно което когато няма определен ден или срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Липсата на уговорен в договорите срок за изпълнение, означава, че изпълнението е предоставено на волята и възможностите на длъжника, не дали изобщо да изпълни или не поетото от него задължение, а кога да го изпълни. От установеното в чл. 63, ал. 1 ЗЗД правило, че всяка от страните по договора следва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, произтича изводът, че длъжникът трябва да изпълни своето задължение в срок, който, с оглед вида на престацията и конкретните обстоятелства на случая, се явява разумен от гледна точка интересите и на двете страни по сделката. Липсата на изпълнение в рамките на разумния срок е основание за упражняване правото на кредитора да иска от съда да даде на длъжника достатъчен срок за изпълнение (чл. 69, ал. 2 ЗЗД).

В случая, по делото липсват данни от страна на кредитора - „Б.к.и.“ АД да е отправена покана до ответника, с която е поискано изпълнение на дължимата престация и е предоставен подходящ срок за за това.

В предвид характера и обема на поръчаните изделия, обстоятелството че се касае изделя, които се изработват по поръчка, въз основа на спецификация от възложителя, производствения процес, а и след съобразяване на обичайните срокове за изработка в сектора и пазарната конюнктура, се налага извода, че в конкретната хипотеза тридесет дни е минималния срок, който би могъл да се приеме за „разумен“ за изпълнение на възложените изработка и монтаж. В случая, на изпълнителя изобщо не е предоставена възможност за изпълнение в разумен срок. Установено по делото е, че двадесет и два дни след сключване на договора с ответника, на 17.06.2015 год. ищецът сключва договор за изработка на същите врати с друг изпълнител – „Е. Ж.“ ООД.

Липсата на срок за изпълнение, води до липса на забава на длъжника, която е възможна единствено при настъпила изискуемост задължението. В този смисъл е и нормата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, регламентираща възможността на възложителя по договор за изработка да развали същия, ако е явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок.

От друга страна, съобразно изричните изявления в исковата молба, ищецът основава правото си на разваляне на настъпила безполезност на изпълнението от страна на „С.М.“ ООД. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможността на кредитора да развали договора без предоставяне на на срок за изпълнение. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, приложимо както при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, така и при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки). Когато се касае за безполезност на изпълнението, същото трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. В тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника (така и Решение № 51 от 28.07.2015 г. по т. д. № 279/ 2014 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 51 от 10.09.2010 г. по т. д. № 32/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 29 от 13.04.2011 г. по т. д. № 396/ 2010 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 203 от 30.01.2012 г. по т. д. № 116/ 2011 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 100 от 03.07.2012 г. по т. д. № 307/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о.

В настоящата хипотеза, изложените от ищеца твърдения в исковата молба за безполезност на изпълнението поради забава на кредитора, не обосновават наличие на предпоставките за разваляне на договора без срок за изпълнение. На първо място, както бе прието по – горе, не е налице забава на длъжника. Вярно е, че наличие на сключен договор за наем относно обекта, предполага интерес при ищеца за експедитивното му привеждане в състояние, годно за ползване съобразно предназначението му. Същевременно, от ангажираните писмени и гласни доказателства, не се установяват причините обосновали сключване на договора за изработка с новия изпълнител едва 20 дни след процесния. Още повече, че от показанията на свидетеля Косев, което се кредитират от съда като обективни и безпристрастни, в частта, в която отразяват преки и непосредствени впечатления на лицето, което ги депозира, се установява, че към края на м. май складът е нямал врати, такива са монтирани в края на м. юни, т. е. в рамките или малко след изтичане на срока за изпълнение, нужен за „С.М.“ ООД, без да се установяват конкретните причини, довели до смяната на изпълнителя. Във връзка с твърденията на настъпила безполезност от изпълнението, поради наемното правоотношение с „А. С.“ ООД, следва да бъде отбелязано също така, че коментираните показания също така не установяват и причините, обусловили късното възлагане на изработката на 25- ти май, при сключен договор за наем на 5- ти май, и изрична уговорка за влизането му в сила на 1- ви юни.

На следващо място - правото за извънсъдебно едностранно разваляне на договора може да се реализира и с исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето, но при наличие на предпоставките по чл. 87 ЗЗД, които съобразно гореизложеното, в настоящата хипотеза не са осъществени.

По изложените съображения, при липсата на доказателства за забава на ответника, за която отговаря, а и на безполезност за ищцовото дружество на предложеното забавено изпълнение, следва да се приеме, че не е настъпило разваляне на договора и при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

Предвид липсата на разваляне на договора, предявеният иск за връщане на заплатената по договора от 25.05.2015 год. сума в размер на 13232.40 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

         На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответното дружество следва да се присъдят и извършените разноски, съставляващи се за адвокатско възнаграждение, в размер на 930.00 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.к.и.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** срещу „С.м.“ ООД, ЕИК: *, с адрес ***, партер иск за заплащане на сумата от 13232.40 лв. (тринадесет хиляди двеста тридесет и два лева и четиридесет стотинки), представляваща заплатен на 28.05.2015 год. аванс по Договор № 15022/ 25.05.2015 год. за изработка и монтаж на 4 бр. врати на складово помещение, развален поради неизпълнение от страна на ответника, на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „Б.к.и.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.м.“ ООД, ЕИК: *, с адрес ***, партер сумата от 930.00 (деветстотин и тридесет) лева, представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: