РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. гр. Хасково, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640200614 по описа за 2021 година
съдът установи:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
наказания.
Образувано е по жалба от Г. Й. С. от с. Е., обл. Хасково срещу Наказателно
постановление № 21 - 1253 - 000117/13.05.2021г. на Началник на Сектор „ПП" към ОД на
МВР Хасково, с което на основание чл. 177, ал.1,т.1 от ЗДв.П на жалбоподателя е наложено
административно наказание - „Глоба" в размер на 200 лева, за нарушение на чл.150а, ал.1 от
ЗДвП. В жалбата се сочат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление. Излагат се съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща и
представител. Упълномощеният по делото адв.Г. се явява само в първото по делото съдебно
заседание в което ход на делото не е даден.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, респ. не заявява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като а запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
1
На **.**.**** г., около 16.00 часа в с.К., обл.Хасково, на *******************,
посока от гр.Хасково към с.Е., свидетелите Я. З. Д. и Х. М. К. и двамата служители на ЗЖУ-
гр.К.1, спрели за проверка лек автомобил „********* * *** ***“ с рег.№* **** **
собственост на Н. А. К.. При извършената проверка на документите на водача, се
установило, че автомобилът се управлява от жалбоподателя - Г. Й. С.. Установирло се още,
че СУМПС на С. е отнето със ЗППАМ № 21-1253-000129/09.02.2021г. на основание чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП. с оглед горното на место бил извикан чрез дежурния, екип на Пътна
полиция. Така на место дошъл св.И. И. Ч., който след като сам установил жалбоподателя и
изнесените по-горе факти и обстоятелства, му съставил АУАН, в който е приел и записал, че
жалбоподателят е управлявал процесният автомобил, без да е правоспособен водач, а
СУМПС на жалбоподателя било отнето със ЗППАМ № 21-1253-000129/09.02.2021г. на
основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. това нарушение е квалифицирано като такова по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Акта е предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя, като той
не е записал възражения.
При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите,
изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и е дал същата правна
квалификация на описаното нарушение.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от
показанията на разпитания в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите И. И. Ч. , Я. З. Д. и Х. М. К. относно обстоятелствата, свързани с начина на
извършване на процесната проверка и за действията, предприети по установяване на
описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДв.П към датата на нарушението –
Чл. 150а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.)
За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
Според Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Наказва се с глоба от 100 до 300
лв.:
1. който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по
съдебен или административен ред;
2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
2
превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или
след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно
наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към
твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Според
съда е налице противоречие в описанието на нарушението с думи. Нарушението е
квалифицирано по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП в съставения АУАН и издаденото НП, след като
актосъставителят е вписал, че водачът управлява процесното моторно превозно средство,
като е неправоспособен, и веднага след това са записани нови фактически твърдение, а
именно , че СУМПС е отнето със ЗППАМ № 21-1253-000129/09.02.2021г. на основание
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Тоест това са два самостоятелни елемента от обективна страна
посредством които се осъществява състава на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Поради това и съдът намира, че не може тези различни елемент от обективна страна да се
смесват, тъй като това води до невъзможност жалбоподателят, а и съдът да разбере в какво
точно се състои нарушението. По делото е безспорно установен факта, че свидетелството за
правоуправление на жалбоподателя е било отнето по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП т.
Неправомерното управление на моторно превозно средство от физически лица, без да са
правоспособни водачи, непритежаващи съответно свидетелство за управление или в
случаите на неговото отнемане по чл. 171, т. 1 и 4 от ЗДвП, се санкционира от нормата на
чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП. В случая лицето не неправоспособно, а СУМПС е отнето със
ЗППАМ № 21-1253-000129/09.02.2021г. на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за определен
период от време. Тоест има различие в двата критерия описани в АУАН и НП за която
разлика следва да се държи сметка. Нещо, което не е съобразено в хода на
административно-наказателното производство от контролните органи и АНО, посочвайки
че жалбоподателят е неправоспособен и отделно, че СУМПС е отнето със ЗППАМ № 21-
1253- 000129/09.02.2021г. на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. За тези различия, както и
за различията, когато се управлява МПС без водачът да притежава необходимата
правоспособност и случаите в които се управлява при отнемането по административен ред и
законодателят е визирал различни хипотези в санкционната норма по чл. 177 от ЗДвП - т. 1 и
т. 2, доколкото наказанието се следва не общо при управление на МПС без необходимата
правоспособност, а в ясно диференцирани хипотези, в които се е стигнало до такова
положение в правната сфера на наказаното лице, е било необходимо да се прокара
разграничение и от актосъставителя, и от наказващия орган. Тоест водачът може да бъде
неправоспособен към момента на деянието на различно основание и отделните основания
следва да се отграничават, след като законодателят е прокарал такова разграничение и в
самата административно-наказателна разпоредба с предвиждане на различни възможни
хипотези: водачът да управлява МПС без въобще да притежава съответното свидетелство за
управление или да притежавал такова, но то да е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
ЗДвП, които хипотези са предвидени като алтернативи и се изключват една друга, както
различни са и тези по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП - когато е бил лишен от право по съдебен или
административен ред. Следователно, наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление следва да се ангажира с ясни и конкретни твърдения, за които
се явява относимия и приложим законов текст ,посочен от него, а след това трябва да докаже
и тези твърдения. На практика ,като резултат се е стигнало до противоречие между
3
описание на нарушението, посочената като нарушена норма на ЗДвП и административно-
наказателната разпоредба, въз основа на която е наложено административното наказание.
В случая до колкото се сочи, че СУМПС на жалбоподателят е отнето със ЗППАМ
№ 21-1253- 000129/09.02.2021г. на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и му е наложено
наказание на осн.чл.177, ал.1,т.1 – а именно затова, че управлява моторно превозно
средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, на практика
е налице абсолютно противоречие между обстоятелствената част на описаното нарушение и
приложената санкционна норма, в която отново е описано нарушението, тоест тя съдържа и
самият състав на нарушението, който обаче е различен, поради вече описаните по-горе
основания.
Тези съображения съставляват и основание за отмяна на НП в тази му част.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 - 1253 - 000117/13.05.2021г. на Началник
на Сектор „ПП" към ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.
4