Решение по дело №68/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба

ОТ: С. И. И. - Директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, БУЛСТАТ *********,

[населено място], [улица]

ПРОТИВ: Решение № 450 от 25.11.2023 г., постановено по

АНД № 195/ 2022 г. по описа на Районен съд – Перник.

Жалбоподателя, счита решението за незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът не бил приложил правилно материалния и процесуалния закон. Направените от съдът изводи, във връзка с прилагането на материалния закон не кореспондирали със събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Сочи, че противно на възприетото от PC-Перник, било налице пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение - формулирано пълно, точно и ясно.

Възражения изложени от жалбоподателя възприети от съда за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт, били бланкетни и неоснователни.

Ответника по касационната жалба в срока по чл.213а, ал. 4 от АПК е подал отговор, с който оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител, с молба депозирана преди съдебното заседание заявява, че подържа депозираната жалба и да съда да постанови решение с което да я уважи, като основателна и доказана, като отмени решението на районният съд и потвърди обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, не изпраща представител, с молба депозирана преди съдебното заседание изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Претендира разноски за оказана безплатна правна помощ и защита в касационното производство.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, за да се произнесе намери следното:

Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Със съдебно решение № 450 от 25.11.2023 година, постановено по а.н.дело № 1195 по описа по описа за 2023 година на Районен съд Перник, съдът е отменил Наказателно постановление № ПО-02-21 от 15.06.2023г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район”, с което на С. И. В., [ЕГН], в качеството му на кмет на Община Перник на основание чл.200а, ал.2, пр.2 от Закона за водите е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение на чл. 44, ал.1 от Закона за водите, вр. § 133, ал.9, т.2, б. „в" от ПЗР на същия закон, тъй като при извършена на 24.02.2023г. проверка на НМВ-ИДС „Рударци”, общ. Перник, [населено място] е установено, че от Сондаж № 9 се извършва водовземане за общо водоползване от населението, посредством три броя обществени чешми в [населено място], без издадено разрешително за водовземане по Закона за водите.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и представените с административнонаказателната преписка такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК първоинстанционният съд след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че с Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и водите, на основание § 133, ал.4 от ПЗР на ЗВ, на Община Перник е предоставено за срок до 01.01.2036г. безвъзмездно за управление и ползване, находище на минерална вода (НМВ), изключителна държавна собственост (ИДС) - № 62 от Приложение № 2 на ЗВ „Рударци”, включително водовземните съоръжения, сред които и сондаж № 9. На 24.02.2023г. св. М. Г. М.-П. и И. Б. М. - инспектори в Дирекция „Контрол” към БДЗБР извършили проверка на НМВ-ИДС „Рударци”, общ. Перник, [населено място] във връзка с предоставеното управление и ползване на минералната вода на Община Перник. В присъствието на представител на Община Перник и на управителя на дружеството, което е собственик на имота, където са разположени сондажите на находището, установили, че от Сондаж № 9 се извършва водовземане за ползване от населението, посредством три броя обществени чешми, без законно основание, тъй като няма издадено от кмета на общината разрешително за водовземане на основание чл. 52, ал.1, т.З, б. „а” от ЗВ. За установеното е съставен Констативен протокол № КД-01-21 от 24.02.2023г.

Ha 02.05.2023г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № КД-04-20, в който е посочено, че жалбоподателят в качеството си на кмет на Община Перник, е допуснал извършване на водовземане от Сондаж № 9 от НМВ-ИДС „Рударци”; [населено място], общ. Перник за общо водоползване от населението, посредством три броя обществени чешми в [населено място], без издадено разрешително за водовземане по реда на чл. 44, ал.1, вр. чл. 41, ал.2 от ЗВ съгласно чл.52, ал.1, т.3, б. „а” от ЗВ, вр. § 133, ал.9, т.2, б. „в” от ПЗР на ЗИД на ЗВ, което е нарушение по чл. 44, ал.1 от ЗВ, вр. § 133, ал.9, т.2, б. „в” от ПЗР на ЗИД на ЗВ и подлежащи на санкция по чл.200а, ал.2, пр.2 от ЗВ.

Въз основа на така съставения акт на 15.06.2023г. директорът на БДЗБР издал оспореното НП, с което на жалбоподателя, в качеството на Кмет на Община Перник за административно нарушение по чл. 44, ал.1 от ЗВ, вр. § 133, ал.9, т.2, б. „в” от ПЗР на ЗИД на ЗВ, на основание чл.200а, ал.2, пр.2 от същия закон наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно.

При спазване на принципите, регламентирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е необходимите доказателства, които са относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от въззивният съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районният съд правни изводи, който правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.

Във връзка с наведените в касационната жалба възражение настоящата инстанция намира, че при подробен анализ на законовите разпоредби районният съд правилно е приел, че предвид посочените относими разпоредби от закона за водите, които са вменени като нарушени от страна на жалбоподателя и начина на формулиране на нарушението, което е изложено единствено по констатациите от извършената проверка, че както в АУАН, така и в НП реално липсва предявено административнонаказателно обвинение, тъй като при направеното словесно описание е налице празнина по отношение на съставомерен елемент от нарушението, а именно, посочване, че жалбоподателят не е изпълнил законово си задължение.

Направена единствена констатация, че се извършва водовземане без издадено разрешително за това, води до недостиг на изложени факти и обстоятелства при описание на деянието - сериозно ограничаващо правото на защита на нарушителя, предвид направеното словесно отразяване за „допуснато” от кмета, като длъжностно лице извършване на водовземане за общо водоползване от населението, без издадено разрешително за водовземане по реда на чл. 44, ал.1, вр. чл. 41, ал.2 от ЗВ.

Императивните правила на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изискват даденото в тях описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената санкционна норма, без да е необходимо за преценката на съставомерността - съдът да установява допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца в административната фаза. Противното би означавало деецът да бъде поставен в положение да се брани срещу фактически и правни констатации, които не са му било предявени още в началната фаза на производството. Допуснатият порок се явява от категорията на съществените, накърняващ правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради което дава самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Процесуалният пропуск не може да бъде отстранен на в етапа на съдебното следствие, тъй като не се дължи на дефицит в доказателствата, а на недопустимо изменение на съществените елементи от състава на предявеното обвинение.

Неоснователни са оплакванията на касатора, относно твърдението, че по несъмнен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят е допуснал в качеството му на длъжностно лице на 24.02.2024 извършване на водовземане на минерална вода Сондаж № 9 от НМВ - ИДС „Рударци“, [населено място], общ. Перник, за общо водоползване от населението, посредством три броя чешми в [населено място], без законово основание, а именно издадено на основание чл. 52, ал. 1, т.3, б. “а“ от ЗВ от кмета на Община Перник - разрешително за водовземане, тъй като нито една от посочените норми не му вменя задължения относими към посоченото в съставения АУАН и НП, още повече че самата норма посочва, че той е носителя на правомощията да издава разрешения за водоползване, а посоченото остава неяснота, което точно от задълженията си не е изпълнил.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира атакуваното в касационното производство решение на районният съд за законосъобразно, в това число правилно и обосновано, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

По разноските:

Предвид изхода на делото разноски се дължат само на касационния ответник, същият не доказва сторени разноски в настоящото производството поради което не се дължи присъждането им. Процесуалният представител на жалбоподателя – адв. А. А., е направил искане за присъждане на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата на възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От приложения договор за правна защита и съдействие бл. № 40130 от 27.02.2024, е видно, че на касационният ответник В. е предоставена правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон и в случаите, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. За да упражни правото си, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката не се нуждае от доказване. В конкретния случай посочените предпоставки са налице, поради което на адв. А. А. от АК - Перник следва да се присъди възнаграждение в размер на 500 лева, което представлява минималният такъв по 8, ал. 3 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 450 от 25.11.2023 г., постановено по АНД № 1195 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, [населено място], бул. “Св. Димитър Солунски” № 66 Д. З. в полза на адв. А. А. адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл.38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата - безплатна адвокатска помощ в размер на 500.00 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.