Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано
постановление предложение обвиняемият В.А.Н. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание глоба по чл. 78а НК за това, че на 02.02.2018 г. в с. Куртово Конаре обл. Пловдив е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото /като е ударил в областта на главата А.Т.Ч. ***/ - престъпление
по чл. 325 ал. 1 от НК.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения представителят
на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му
се наложи административно наказание глоба в размер определен от съда.
Защитникът на обвиняемия адв. К. пледира
за оправдаването му, като смята, че няма извършено престъпление от общ
характер.
Обвиняемият В.Н. счита, че е
невинен и желае да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият В.А.Н. е роден на *** г. с ЕГН **********,***,
***, български гражданин, начално образование, женен, неосъждан.
На 02.02.2018 г. около 20.00 часа свидетелите Х.Д., А.Б. и И.Н. и
съпрузите А.Ч. и Й.Ч. заедно с детето им се прибирали към домовете си от
празненство в с. Брестовица. Придвижвали се с автомобила на Ч. марка „Мазда“ черен на цвят. Всички освен Й.Ч. и детето ѝ
били употребили алкохол, затова автомобила управлявала тя. На влизане в с.
Куртово Конаре по пътя от гр. Пловдив до намиращата се в началото на селото
бензиностанция водачката на автомобила видяла три лица да се движат по средата
на шосето. Намалила скоростта. Това били Д.Н., Г.Н. и А.Н.. Те не се отдръпнали
в страни от пътя и това принудило Ч. да спре внезапно колата. Пръв от автомобила слязъл А.Ч., а едва след него свидетелите
Д., Б. и Н.. Със слизането Ч. потърсил сметка от намиращите се на пътя за
поведението им, като им говорел на висок тон и ги побутнал по гърдите. Те му
отвръщали по същия начин, а в допълнение се оправдали, че търсят някаква кола,
която сторила нещо на дете от близката ромска махала, от където били и те.
Разправията се разраствала и затова Д. се намесил, за да не допуска ескалация.
Той познавал Г.Н., Д.Н., а най-малкия А.Н. познавал като сина на В.. От своя
страна Х.Д., известен като Х., бил разпознат и от Д.Н.. Това се дължало на
обстоятелството, че всички те, както и членовете на близката ромска махала, от
където били и те, често работили за Д., който се занимавал със земеделие. С
дружните усилия на свидетелите Д. и Д.Н. не се стигнало до физическа
саморазправа, а разправията започнала да утихва.
Междувременно малкият А.Н.
изтичал в ромската махала, която се намирала съвсем близо до месторпоизшествието. Не след дълго от там, тичайки, се
задала тълпа от около 20-30 човека, някои от тях държащи предмети в ръцете си.
Сред тази тълпа гол до кръста бил и обвиняемият В.Н., чийто брат Г.Н. спрял
автомобила. Приближаващи колата, свидетелят Д. забелязал познато лице сред
идващата група на име Я., който също държал в ръката си бухалка. Извикал му,
като го попитал защо идват така, а когато Я. видял Д., се спрял и почнал да
говори на останалите, че Х. е тук и трябва да спрат. На мястото пристигнал с
автомобил и бащата на Г.Н. и В.Н., А.Н., познат на повечето като Д..
Обстановката отново се
напрегнала, а Д., Я. и Д.Н. се опитвали да предотвратят по-сериозен конфликт.
Тогава обвиняемият В.Н. си прокарал път през тълпата без да обръща внимание на
опитите за уталожване на разправията, стигнал до емоционално възбудения А.Ч. и
му нанесъл един удар по дясната страна на главата с дървения кол, който държал
в ръцете си. Х.Д. и А.Б. забелязали това и познали обвиняемия, тъй като знаели,
че е син на Д.. Свидетелката Ч. също видяла удара, но не познавала лицето,
извършил го. В този момент А.Ч. паднал на земята зашеметен, а съпругата му
излязла от колата. Не изгубил съзнание и успял сам да се изправил. От раната,
която получил, започнало да тече обилно кръв. Д. чул как някой от групата
извикал на В.Н. да спре, като му казал „В., спри!“ По-късно пострадалият Ч. чул
от приказки в селото и махалата, че сочели именно В.Н. като извършител на
удара. По-леки удари от неустановени лица от групата роми получили и
свидетелите Б. и Н., но те се отървали без видими наранявания.
Намесил се бащата на
обвиняемия и Г.Н., А.Н. – Д., който казал на групата на Д. да си тръгват, за да
не стане по-лошо. Те се качили в колата си, и отишли в дома на А.Б., който бил
най-близко, за да промият раната на Ч.. Въпреки усилията им обаче раната не
спирала да кърви и затова Й.Ч. се обадила на ЕЕН тел. 112. Тя и мъжът ѝ
се върнали на местопроизшествието, където ги чакал екип на спешна медицинска
помощ и полицейски автомобил. След обработка на раната Ч. и служителите на МВР
влезли в махалата за изясняване на обстановката по случая. Като след това
посетили специализирано медицинско заведение в гр. Пловдив.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от показанията дадени на досъдебното
производство и тези пред съда на свидетелите Х.Д. (л. 30 гръб НОХД и л. 24 ДП),
А.Ч. (л. 32 гръб НОХД и л. 27 ДП), Й.Ч. (л. 33 гръб НОХД и л. 29 ДП), А.Б. (л.
34 НОХД и л. 28 и 32 ДП), Т.М. (л. 36 НОХД и л. 34 ДП), И.Н. (л.
46 гръб НОХД и л. 30 ДП), Д.Н. (л. 48 НОХД и л. 31 ДП), дадените на досъдебното
производство показания на свидетелите А.Н. (л. 33 ДП), Г.Н. (л. 25 ДП),
проведените очни ставки между А.Ч. и Г.Н. на досъдебното производство (л. 35
ДП) и между Х.Д. и А.Б. на съдебното следствие (л. 36 НОХД), справка за
съдимост, характеристична справка и останалите доказателства събрани по
досъдебното производство и прочетените от съда.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия. Същите еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни,
логични и последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на
фактическата обстановка и подкрепя показанията на другите, като потвърждава
тяхната достоверност.
По отношение на фактическата обстановка преди
пристигането на групата роми от ромската махала всички свидетели са
категорични, че е имало известен словесен конфликт, който обаче с общо усилия е
бил доведен до нормални взаимоотношения. Потвърждение, че обвиняемият В.Н. се е
намирал на местопроизшествието, се открива в споделеното от Д.Н. и от
показанията на Г.Н. дадени на досъдебното производство, които могат да бъдат
ценени на основание чл. 378, ал. 2 от НПК. В тази връзка са показанията на Х.Д.
и А.Б., които са имали представа как изглежда обвиняемият. Последните впрочем
споделят, че лично са видели и как именно обвиняемият е ударил с дървен прът А.Ч.
в главата, както и че бил гол до кръста. Така го е описала и свидетелката Й.Ч.,
която не е познавала обвиняемия към онзи момент. Безспорната установеност на
този именно факт се подкрепя и от косвените доказателства за извършителството на деянието, а именно показанията на
пострадалия Ч., който след събитията е чул от момчета от ромска махала, че
именно В.Н. е лицето ударило го. Обстановката и външността на обвиняемия
отговаря и на състоянието, в което се е намирал към момента, когато е разбрал
за ситуацията. Съгласно показанията на А.Н., дадени на досъдебното
производство, същият е събудил от сън В., като му казал „Бързо, бързо, иди на бензиностанцията да не се сбият!“
Всички свидетели са категорични
Няма основание да не се даде вяра на показанията на
свидетелите Д., Ч., Б. и Н. поради невъзможността им да възприемат правилно,
запазят и възпроизведат събитията поради алкохолно опиване в степен, правеща
показанията им абсолютно негодни. Възражението на защитата в тази връзка е
неоснователно. Не се установи степента на опиване на нито един от тях към онзи
момент. От друга страна обаче показанията им съответстват на тези на Й.Ч. и на
останалите неупотребили алкохол свидетели, което довежда до извода, че те
правилно са възприели събитията, запаметили са ги и възпроизвели такива,
каквито са.
Неоснователно е и възражението, че на показанията на
свидетеля Ч. не може да се има вяра. От една страна той самият не е възприел
извършителя на посегателството към него, а и не сочи като такъв обвиняемия, с
изключение на пресъздаването на това, което е чул. От друга - неговото поведение
и участие в конфронтацията не е основание да се изключат от доказателствения
материал показанията му. Преценката за това следва да бъде комплексна и да
обхваща цялостен анализ на свидетеля и показанията му. Няма доказателства,
които да сочат за негова заинтересованост. Самите му показания са дадени
добросъвестно и са в съзвучие на всички други събрани доказателства. Затова
следва да бъдат ценени в цялост.
От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че по отношение на обвиняемия са налице всички
елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 325, ал. 1 НК, доколкото на 02.02.2018 г. около 20.00 ч. в с. Куртово Конаре, обл. Пловдив
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото /като е ударил в областта на главата А.Т.Ч./.
Извършените от дееца действия на непровокирана агресия спрямо лице,
съпроводена с употреба на твърд предмет, какъвто е дървеният кол, като оръжие
чрез удар в главата на човек на публично място, от което са произлезли болки и
страдания, представляват брутална демонстрация против установения в страната правов
ред, включващ обществени отношения, основани на нравствеността и определящи
поведението на хората в процеса на обществения живот. Вида и естеството на действията разкриват висока обществена опасност на
деянието, което обуславя субсумирането им под състава на престъпното
хулиганство, а не като дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.
Ударът, който обвиняемият е нанесъл спрямо свидетеля Ч., е възприет от
останалите присъстващи и е единствен такъв, който е довел до раняване. В този
мисъл и тяхната реакция е била еднопосочна към възмущение, доколкото
обвиняемият е бил приканван от хора от ромската група да прекрати поведението.
По същия начин е реагирал и бащата на обвиняемия, А.Н. – Д., чието поведение и
думи за напускането на местопроизшествието от страна на Ч. и неговите приятели
са били провокирани именно от извършеното от сина му деяние.
Непристойността се корени в грубото незачитане на телесната
неприкосновеност на личността, съчетано с нарушаването на обществения ред чрез
безпочвена агресия и осъществяване на публично място на необузданото желание за
саморазправа и отмъщение, което е възмутило присъстващите, пожелали
прекратяването му. С това деецът е изразил явно неуважението си към установения
ред и към обществото.
Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина.
Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, като е бил с пълното
съзнание, че с поведението си нарушава установения ред и изразява неуважението си към обществото, предвиждал
е настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това, като
извършил деянието си. Тези изводи са пряко изводими от показанията на
свидетелите, които са възприели неговото поведение лично.
Доколкото
предвижданото за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК наказание е лишаване от свобода до
две години или пробация, както и обществено порицание, а
обвиняемият е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и от
деянието не са причинени имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването
му от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Неоснователно
е възражението на защитата, прехвърлящо отговорността за създалата се ситуация
у пострадалия Ч.. Действително същият е имал превъзбудено поведение, но към
момента на възникване на конфликта с прииждащите роми, част от които е бил и
обвиняемият, това поведение не е било афиширано и проявено. Всички свидетели,
включително и Д.Н., са категорични, че към онзи момент групата от лекия
автомобил и намиращите се на пътя три момчета са били спокойни и са намерили
път към разбирателството. Затова и не може да се приеме, че поведението на Ч. е
предизвикало ответната реакция на обвиняемия В.Н., чийто действия са били да
защитят брат му от посегателство, тъй като такова, нито данни да предприемане
на такова, не е имало.
Неоснователно
е и твърдението, че не са осъществени всички признаци на престъплението
„хулиганство“, а е налице престъпление от частен характер. Както се посочи
по-горе деянието и деецът разкриват една висока обществена опасност, чиито
прояви са квалифицирани чрез обективните признаци на престъпление по чл. 325,
ал. 1 от НК. Трайна е съдебната практика и теория, че хулиганството може да се
прояви и чрез накърняване на телесната цялост, стига всички други елементи
(какъвто е настоящия случай) да са налични. В какво отношение обаче би се
поставило хулиганството спрямо тези телесни повреди е въпрос, който стои извън
компетентността на съда в конкретния случай, доколкото единствено прокуратурата
е този орган, определящ за какво престъпление да се повдигне обвинение.
Всякакво вмешателство от съда, дори и основателно, е недопустимо.
Всички
други възражения на защитата съдът счита за неотносими към предмета на спора,
доколкото касаят хипотези за факти, които не са в предмета на доказване, и по
тази причина не следва да бъдат обсъждани.
По размера на административното
наказание:
При
индивидуализиране на административното наказание глоба на обвиняемия съдът
съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения /отношенията по
опазване на обществения ред и спокойствие, по запазване на телесната неприкосновеност
на личността/, степента на засягане на същите /изразена чрез интензитета на
непристойност на проявата, а именно употреба на дървен кол като оръжие и
нанасянето на удар в главата на друго лице/. Не може да не бъде отчетен и
резултатът от този удар, а именно бликналата кръв и наличието на видима телесна
повреда. Всичко това съдът приема за отегчаващи отговорността обстоятелства.
От друга страна стоят данните за личността на обвиняемия
- младата възраст, необремененото съдебно минало извън основанието за налагане
на административно наказание и освобождаване от наказателна отговорност.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства съдът намира, че на обвиняемият следва да се наложи глоба при баланс на
смекчаващите с отегчаващите отговорността обстоятелства, чийто размер да бъде в
рамките малко под средната стойност, предвиден в закона, а именно в размер на
2500 лв. Този размер на глобата съдът намира, че съответства на степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, като счита, че ефективно ще съдейства за
поправянето на обвиняемия без да се накърнява принципа на пропорционалност
между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.
Д.