О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 99
град Велико Търново, 24.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ -ри състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №527 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
С Определение №335/19.10.2021г. по делото съдът е
оставил без разглеждане жалбата на ***Ив. М., в качеството му на пълномощник на
А.М.А. ***. Търново, срещу мълчалив отказ на директора на Главна дирекция
„Национална полиция“ при МВР за произнасяне по подадено заявление за снемане на
полицейска регистрация с вх. №366000-16699/12.07.2021г. по описа на ОД на МВР –
В. Търново, като на основание чл. 143, ал. 2 от АПК е осъдил Главна дирекция
„Национална полиция“ да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 10 лв.,
представляващи държавна такса, както и да заплати на ***И.Т.М. от
Великотърновска адвокатска колегия възнаграждение за адвокатска защита по
делото в размер на 500 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Срещу това определение е подадена частна жалба от ***Хр.М.,
пълномощникът на ответника, с която е поискано намаление на размера на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.
С Определение №2599/21.03.2022г. по АД №443/2022г.
състав на ВАС е прекратил производството пред него, като е изпратил делото на
АСВТ за произнасяне по частната жалба и направеното с нея искане по реда на чл.
248 от ГПК.
Ответната страна по молбата – А.М.А.
***. Търново, чрез пълномощника си ***М., в представено по делото писмено
становище оспорва частната жалба/с направеното искане за изменение на
определението в частта за разноските/ и моли съда да я остави без уважение.
Молбата е подадена в предвидения в
чл. 248, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С определението
си съдът е уважил частично направеното искане за присъждане на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в полза на оспорващата.
С подадената
частна жалба ответникът е поискал изменение на решението в частта за
разноските, като е изложил съображения против мотивите на съда в частта, като е
изложил съображения за тяхната прекомерност
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Тази
хипотеза представяла възможност съдът да преразгледа вече постановения от него
съдебен акт в определена част – относно дължимите на страните разноски,
съобразно начина на определянето им съгласно процесуалните закони и
постановения краен правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение на
решението само в определена негова част, което е в отклонение от принципа за
неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт –
определение съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК и в строго регламентирана процедура.
Понеже това производство е в отклонение на вече посочения принцип, основанията
за неговото приложение, които не са посочени изрично в закона, следва да се
разглеждат като в отклонение от нормалното развитие на производството и да се
тълкуват стеснително.
Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че
страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък
на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално
задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение
на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК
установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а
именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно
упражняване на правото да се иска изменение на решението.
Извън това не са посочени никакви нови обстоятелства,
които да налагат изменение на вече постановеното и да водят до извод, че съдът
следва да преразгледа решението си в частта за присъдените разноски.
Обстоятелството, че ответникът не е съгласен с постановения правен резултат, в
случая по отношение на разноските, не е основание да се иска изменение на
решението по реда на чл. 248 от ГПК. Направеният от съда извод, обективиран в
постановения правен резултат, ще подлежи на преценка на посочените от молителя
основания единствено в инстанционния контрол за законосъобразност на съдебния
акт, ако такъв контрол е допустим. Ето защо в случая не са налице основания за
изменение на постановеното решение в частта му за разноските, поради което
направеното искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК,
вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на
Определение №335/19.10.2021г. по АД №527/2021г. в частта за присъдените
разноски, направено от ответника директора на Главна Дирекция „Национална
полиция“ при МВР.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: