Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
15.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №5059 по описа на СГС за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на Е.Д.М.
ЕГН ********** *** срещу Д.Я.А., с
която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на А. да
заплати на ищеца сумата от 150 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания/
тъй като го е набедил по ДП №375/2013г. на ГДНП, пр.пр.№431/13г.
на СпП чрез даване на свидетелски показания, както
следва – на 03.01.2014г., на 09.01.2014г., на 17.01.2014г. на 21.07.2014г., на
30.01.2014г., на 30.07.2014г. и на 18.12.2013г., с цел да му навреди.
Претендира законна лихва от датата на увреждането – 17.01.2014г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че ответника го набедил чрез
даване на свидетелски показания, както следва – на 03.01.2014г. на бедил ищеца
в кражба от поделение в кв.Челопечене на голямо количество оръжие и ОПГ,
приписал му ръководене на ОПГ и престъпна дейност с В.О.– кражби на МПС с
участие в грабежи по магистралите на РБ, притежание на оръжие автомат
Калашников, полицейски атрибути; на 09.01.2014г. – го набедил в организиране на
убийства, лъжесвидетелствал, че живее в гр.Бухово и ул.Симеон в гр.София, че
прави грабежи с Е., Л. и М. и че се занимава с грабежи и убийства; на
17.01.2014г. – че ищецът участвал в престъпна дейност с Б.В.Б., че участвал в
ОПГ в с.Ж. със С. и М. и отделно го набедил в грабежи с К.В.Б., приписвал му
скривалища за оръжие в кв.Сеславци и Челопечене; на
21.07.2014г. му приписал убийство на човек на име К.С.от с.Яблъница
и престъпна дейност с Боби турбото пред М.П.– ГДНП;
на 30.01.2014г. – отново му приписал убийството на Киро Суртука,
като водил 20 полицаи по гората в кв.Кремиковци да покажат трупа на Киро Суртука; на 30.07.2014г. за втори път го набедил в
убийството на К.С.и ОПГ и на 18.12.2013г. – набедил го в ОПГ в Испания и
Германия.
Ищецът твърди, че ответникът му приписвал
неизвършени от него престъпления с цел да му навреди и с това съсипал името му,
криминализирал личността му, унищожил здравето му. От
неговите показания се поболял, преживял тежък психически тормоз, разбил нервите
му.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника, който е упражнил правото си на писмен отговор.
Ответникът А. оспорва иска по основание и
размер. Оспорва твърденията, че е набедил ищеца в извършване на престъпления,
за които му е повдигнато обвинение, имало обвинителен акт и образувано
наказателно дело от общ характер в СпСъд под
№646/2015г. излага доводи за недопустимост на иска. Поддържа, че с дадените от
него показания по ДП №375/2013г. по описа на ГДНП, пр.пр.№431/13г.
СпС не са довели до задържането и повдигането на
обвиненията. По досъдебното производство били събрани достатъчно доказателства,
на базата на които е било образувано НОХД. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
По искане на ищеца по делото са изискани и
приложени протоколи за разпит на свидетели от дати – 03.01.2014г.;
09.01.2014г.; 17.01.2014г.; 21.07.2014г. Обвинителния акт по НОХД №646/15г. на СпНС и др.материали.
Според показанията на свидетеля М.С.,
служител на МВР в ГДНП, за процесния период е бил
началник сектор „Грабежи“ към ГДНП. Заявява, че няколко пъти се е виждал с Д.А.,
който споделил с него информация за М. за извършено престъпление. Спомня се, че
имало информация, че М. е извършил убийство на лицето К.С., била извършена
проверка, но информацията се оказала недостоверна. Потвърждава, че е ходил в местност, находяща се между Челопечене и Ботунец
– бункера. Имало информация, че в някакъв тунел или тайник
са укрити оръжия, ползвани от ищеца. И тази информация се оказала невярна. Свидетелят твърди, че ответника А. го
информирал, че в с.Ж. М. с лицата Братоците имат
гараж в къща и че там крият някакви неща. И тази информация била проверена, без
резултата. Според свидетеля ответника предоставял информация с единствена цел
да може да излиза от затвора за известно време. Въз основа на всички изложени
твърдения, не било образувано досъдебно производство срещу М..
В показанията си св.М.П. твърди, че е
присъствал на няколко разговора между ищеца и ответника в затвора по повод на
това, че ответника е говорил в полицията неща за М.. Ответникът обяснявал, че
не издържал на болка и всичко било под диктовка на полицаите. Твърди, че
задържането на ищеца в продължение на 4г.и 7м., според него е въз основа на
казаното в полицията от А.. Според свидетелят М. е обран в емоциите си, но с
течение на времето започнал да изпада в състояния на „амок“,
разговарял за притесненията си и винаги накрая крещял и псувал. В последните
три години избухвал от елементарни битови неща, бил много изнервен, че е
обвинен в убийството на К.С.“.
Според заключението на изготвената
съдебно-психиатрична експертиза, в условията на лишаване от свобода и воденото
продължително наказателно преследване Е.М. е развил разстройство в адаптацията
с преобладаващо нарушение на други емоции. Вещото лице е разяснило, че
разстройство в адаптацията е състояние на субективен дистрес
и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране,
като възниква в периода на адаптация към значими жизнени промени, или към стресогенно жизнено събитие. Според вещото лице
разстройството не би възникнало без наличие на стресогенен
фактор. При ищеца са налице данни за повишено напрежение, недоволство, протест
и гняв.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна следното.
За да бъде основателен иск по чл.45 ЗЗД
трябва да се установи, че е налице противоправно
деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Противоправното деяние, вредата и причинната
връзка трябва да се докажат от ищеца във всеки конкретен случай. При доказване
на другите предпоставки вината се предполага до доказване на противното.
Претенцията си ищецът обосновава единствено и
само с поведение на ответника, изразяващо се в неверни твърдения за извършени
от него престъпления. Твърди, че се касае за набедяване, поради което били
засегнати честа, достойнството и доброто му име, причинени му били негативни
изживявания и съответно претендира обезщетение за неимуществени вреди.
Константна е съдебната практика, че
отговорността за непозволено увреждане предпоставя
вреди от деяние, което е неправомерно – деликтно. В
случая, ако се установи състав на набедяване, ищецът следва да се докаже от субективна страна
умисъл и вина. Същевременно, ответникът ще бъде добросъвестен и когато
посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Отговорността за вреди от
набедяване е деликтна и противоправността
се изразява в приписване на престъпление и представяне на неистински
доказателства, като е необходимо деецът да съобщи пред надлежен орган на власт
за извършено от другиго, в случая ищеца М., конкретно престъпление, знаейки, че
е невинен и предпостави евентуалното му наказателно
преследване, или след като срещу него е започнало наказателно производство, да
представи неверни доказателства за него. Доказателствената
тежест е за пострадалия.
В случая съдът счита, че не е доказано по
безспорен начин от ищеца, че ответникът е извършил противоправно
деяние – че го е набедил в извършване на цитираните престъпления на процесните дати.
От
представените протоколи за разпит на
свидетели по ДП 375/2013г. по описа на ГДНП – МВР от 03.01.2014г., от
09.01.2014г., от 17.01.2014г., от 21.07.2014г. се установява, че по всички тях
е разпитван свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 68 и няма
протоколи от същите дати, по които като свидетел да е разпитван ответника Д.А..
Според представения обвинителен акт по ДП
№62/15г. на ГДБОП – МВР, пр.пр.№431/2013г. на СП, въз
основа на който е било образувано НОХД №646/2015г. на СпНС,
обвинението се подкрепя от фактическа и правна страна от събраните по време на
разследването гласни, писмени и веществени доказателства, свидетелски показания
и др., сред които свидетелски показания никъде не се цитира името на ответника Д.А..
Установява се, че разпитаните свидетели са многобройни, поради което не може да
се направи извод, че въз основа на показанията на ответника ищеца е бил обвинен
и задържан. В показанията си св.М. С., които съдът кредитира като достоверни,
отразяващи лични възприятия, не отрича, че ответника е давал сведения по
отношение на ищеца с предположение, че е извършвал различни престъпления, но
въз основа на тези показания и извършени проверки не се стигнало до образуване
на досъдебно производство срещу ищеца М.. А при липса на образувано
производство по конкретното твърдяно набедяване, не може да бъде задържан
повече от 4 години, в какъвто смисъл са оплакванията на ищеца. Разпита в
съдебно заседание на отв.А. е вече след процесния период.
Изводи за основателност на претенцията не
могат да се направят.
Ищецът не доказа, че са налице неправомерни
действия на ответника и само на това основание - искът е неоснователен.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Е.Д.М. ЕГН ********** *** срещу Д.Я.А., иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на А. да заплати на ищеца сумата от 150 000
лева неимуществени вреди /болки и страдания/ за това, че го е набедил по ДП
№375/2013г. на ГДНП, пр.пр.№431/13г. на СпП чрез даване на свидетелски показания, както следва – на
03.01.2014г., на 09.01.2014г., на 17.01.2014г. на 21.07.2014г., на
30.01.2014г., на 30.07.2014г. и на 18.12.2013г., с цел да му навреди, ведно със
законна лихва от датата на увреждането – 17.01.2014г. до окончателното
изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: