Р
Е Ш Е
Н И Е № 793
гр.Сливен, 04.08.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на девети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
13 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе съобрази
следното:
Предявена е искова претенция
с правно основание чл. 439 от ГПК. В
исковата си молба ищецът П.П.П. твърди, че на 19.05.2008 година ищецът сключил
Договор за банков кредит № 0805190237198206 с "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКАРТ. Въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, подадено от
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД
са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 07.09.2011
година по ЧГД № 5234/2011 година на СлРС, съгласно които ищецът дължи сумите
2000 лева главница, 833,26 лева - просрочена наказателна лихва за периода от
17.03.2010 година до 22.08.2011 година, 56,67 лева - разноски по делото, както
и законна лихва върху главницата,
считано от 23.08.2011 година до изплащането й.
Въз основа на заповедта за изпълнение от 07.09.2011 година е издаден
изпълнителен лист, който бил образуван в
изпълнително дело № 20118350400969 при ЧСИ П. Р., по което последното
изпълнително действие било извършено на 23.01.2012 година.
Изпълнително дело № 20118350400969 при ЧСИ П. Р. било продължено от ЧСИ Г.Г.
под нов номер - изпълнително дело № 20179150402234, прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което не били предприети никакви изпълнителни
действия.
Кредиторът "Райфайзенбанк (България)" ЕАД сключил на 26.02.2019
година Договор за продажба и прехвърляне
на вземания с "Фронтекс Интернещънъл" ЕАД. За извършената цесия ищецът бил уведомен с
писмо от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД чрез пълномощника си
"Фронтекс Интернещънъл" ЕАД.
След 23.01.2012 година нито"Райфайзенбанк (България)" ЕАД, нито
"Фронтекс Интернещънъл" ЕАД като кредитори не са насочвали
изпълнителни действия срещу ищеца. След 23.01.2012 година не са били извършвани
изпълнителни действия, които да могат да спират или прекъсват течението на
погасителната давност. Излага се, че
вземанията, обективирани в изпълнителен лист издаден по ЧГД 5234/2011
година на СлРС са погасени по давност.
На 27.12.2019 година ищецът получил съобщение изх. № 73258/18.12.2019
година от ЧСИ Г.Г. по ИД №
20199150402645, ведно с приложено копия от изпълнителен лист, издаден по
ЧГД № 5234/2019 година на СлРС, с което го канят да си плати незабавно сумите
по изпълнителния лист и разноски по изпълнителното дело. Със същото писмо ЧСИ
му съобщава, че е наложен запор върху банковите му сметки в две банки
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД и "ОББ" АД и му бил наложен
запор върху негово вземане за възстановяване на сума по изпълнително дело №
2234/2017 година по описа на ЧСИ Г.Г..
Изпълнително дело № 20199150402645 било поредното изпълнително дело, което
било образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден на 07.09.2011 година
по ЧГ№ 5234/2011 година на СлРС, но тъй
като след 23.01.2012 година не били извършвани никакви изпълнителни действия
ищецът счита, че вземането по същия изпълнителен лист било погасено по давност.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищецът не дължи на "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 5234/2011 година по описа на РС - Сливен, а
именно: 2000 лева - главница, 833,26
лева - просрочена наказателна лихва за периода
от 17.03.2010 година до 22.08.2011 година; 56,67 лева - разноски по делото,
както и законната лихва върху главницата от 2000 лева, считано от 23.08.2011
година до изплащането, поради погасяването им по давност.
В законоустановения срок от процесуалния представител на ответното
дружество е подаден отговор на исковата молба. Според ответната страна
предявеният иск е частично недопустим, а в условията на евентуалност изцяло
неоснователен.
Счита се, че искът
е недопустим за следните суми: - 56,67 лева, представляващи разноски и 240,04
лева, представляващи разликата над сумата от 539,22 лева до пълния размер на
претенцията на ищеца от 833,26 лева лихва. Не се оспорват твърденията на ищеца
за наличието на издаден изпълнителен лист по ЧГД № 5234/2011 година на СлРС за
следните суми: 2000 лева главница,
833,26 лева лихва и 56,67 лева разноски. Оспорва се твърдението, че така
описаните суми са прехвърлени в пълен размер от първоначалният им кредитор
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД.
В отговора на исковата молба се излага становище, че искът
е неоснователен, тъй като давностният срок е прекъсван многократно с
предприемане на действия по принудително събиране на вземането в рамките на
образуваните въз основа на изпълнителен лист по ЧГД № 5234/2011 година на СлРС
три последователни изпълнителни дела, а именно - ИД 969/2011 година на ЧСИ П.
Р., преобразувано под № 2234/2017 година при ЧСИ Г.Г. и изпълнително дело №
2645/2019 година по описа на ЧСИ Г.Г..
Изтъква се, че от
прекъсването на давностния срок всеки път е започвал да тече нов давностен срок
с продължителност 5 години, тъй като в процесния случай, касае вземания за
главница и лихва, за които има влязла в сила заповед за изпълнение.
От съда се иска да се прекрати като недопустимо
производството в частта относно сумата 56,67 лева, представляваща разноски и
сумата 240,04 лева, представляващи разликата над сумата от 593,22 лева лихва до
пълния размер на претенцията на ищеца от 833,26 лева лихва и да се остави без
уважение иска в останалата му част като неоснователен.
В съдебно заседание,
редовно призованият ищец се представлява от пълномощник, който поддържа
исковата молба и моли за уважаването й. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски. Подробни съображения излага в представена по делото писмена
защита.
Ответното дружество, редовно
призовано в съдебно заседание, не се представлява от представител или
пълномощник. Представено е писмено становище, подкрепящо изразената с отговора
на исковата молба позиция на тази страна. Претендира се за присъждане на
направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.05.2008 година ищецът сключил Договор за банков
кредит № 0805190237198206 с "Райфайзенбанк (България)" ЕАД за
издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ.
Въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, подадено от
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД
са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 07.09.2011
година по ЧГД № 5234/2011 година по
описа на СлРС, съгласно които ищецът дължи сумите 2000 лева главница, 833,26
лева - просрочена наказателна лихва за периода от 17.03.2010 година до
22.08.2011 година, 56,67 лева - разноски по делото, както и законна лихва върху главницата, считано от
23.08.2011 година до изплащането й.
В изпълнение на заповедта за изпълнение на 07.09.2011 година е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20118350400969 при ЧСИ П. Р., по което длъжникът е правил доброволни плащания,
последното от които на 23.01.2012
година.
Изпълнително дело № 20118350400969 при ЧСИ П. Р. е продължено от ЧСИ Г.Г.
под нов номер - изпълнително дело № 20179150402234, прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление от 30.03.2017 година.
На 26.02.2019 година кредиторът "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е сключил
Договор за продажба и прехвърляне на
вземания с "Фронтекс Интернещънъл" ЕАД.
За извършената цесия ищецът е уведомен с писмо от "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, чрез пълномощника си "Фронтекс Интернещънъл" ЕАД.
На 27.12.2019 година ищецът получил съобщение изх. № 73258/18.12.2019
година от ЧСИ Г.Г. по ИД №
20199150402645, образувано на 05.12.2019 година въз основа на
изпълнителния лист, издаден на 07.09.2011 година по ЧГ Д№ 5234/2011 година на
СлРС, ведно с приложено копия от изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 5234/2019
година на СлРС, с което го канят да си плати незабавно сумите по изпълнителния
лист и разноски по изпълнителното дело. Със същото писмо ЧСИ му съобщава, че е
наложен запор върху банковите му сметки в две банки "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД и "ОББ" АД и му бил наложен запор върху негово
вземане за възстановяване на сума по изпълнително дело № 2234/2017 година по
описа на ЧСИ Г.Г..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи: Исковата претенция с
правно основание чл. 439 от ГПК за установяване по отношение на ответното
дружество, че ищецът не дължи изпълнение по изпълнителното дело, образувано въз
основа от 07.09.2011 година, издаден по
ЧГД № 5234 по описа на СлРС за 2011 година е допустима и основателна.
Вземанията, за които е издаден изпълнителния лист представляват периодични
платежи по смисъла на чл. 111, б.”В”, предложение последно от ЗЗД, които се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Практиката на съдилищата относно
периодичния характер на посочените вземания е константна. В случая след издаването на изпълнителен лист въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
вземането отново се погасява с тригодишна давност, тъй като е неприложима
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Спорно по делото е дали след издаването
на изпълнителния лист, с оглед образуваното изпълнително дело е изтекла
предвидената в закона тригодишна давност. Съгласно
т.10 от тълкувателно решение по тълкувателно дело №2/2013 година на ОСГТК на
ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В случая новата тригодишна давност за главницата е започнала да тече от 23.01.2012 година и е изтекла към 23.01.2015 година.
Предвид изложеното
отрицателния установителен иск е основателен
и следва да се уважи, тъй като вземането за главницата е погасена по давност, а
съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, дори и давността за тях да не е
изтекла. По тези съображения ищецът не дължи на ответното дружество сумите, за
които срещу него и от 07.09.2011 година по ЧГД № 5234/2011 година по описа на СлРС и за събирането на които е
образувано на 05.12.2019 година изпълнително дело № 20199150402645 по
описа на Частен съдебен изпълнител Г.Г., рег. № 915, с район на действие СлОС.
С оглед изхода на процеса,
съдът следва да присъди на ищеца претендираните разноски по делото, които са в
размер на 625,00 лева. Ръководен от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.П.П. с ЕГН ********** *** , със
съдебен адрес:*** , офис 7, чрез адв А.С. *** НЕ ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул.
Ханрик Ибсен, № 15 сумите, за които на 07.09.2011 година е издаден
изпълнителен лист по частно гражданско дело № 5234 по описа на СлРС за 2011
година, поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА П.П.П. с ЕГН ********** *** , със съдебен адрес:*** , офис 7, чрез адв. А.С. *** сумата
625,00 лева /шестстотин двадесет и
пет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Сливен в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: