РЕШЕНИЕ
№ 560
гр. Пловдив, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20235300500547 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.26, ал.1
пр. 3 от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр. с чл.11, чл. 19 и чл.33 от ЗПК и чл.55 ал.1
пр.1 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, чрез юрк.К. М., против Решение №
4267/15.12.2022г., постановено по гр.д.№ 17676/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XXI гр.с., в частта, с което е признато за установено в
отношенията между дружеството и Н. И. Н., ЕГН **********, че сключеният
помежду им Договор за потребителски кредит № *** г. е недействителен, на
осн. чл. 22 от ЗПК; както и е осъдено дружеството да заплати сумата 377,09
лв. - представляваща получена без основание сума за възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ за периода 10.02.2020 г. – 10.07.2021 г.,
както и 525 лв. - представляваща получена без основание сума за
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ за периода
1
10.02.2020 г. – 10.06.2021 г. – двете по сключения между страните Договор за
потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху тях,
считано от постъпване на исковата молба в съда – 08.11.2021 г. до
окончателното погасяване, както и общо 1185,07 лв. – разноски по делото по
съразмерност. Моли да бъде отменено в тази обжалвана част и вместо това да
се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.
Въззиваемата страна Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес – гр.***, чрез
адв.С. М., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Н. И. Н. против „Профи кредит
България“ ЕООД е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение
неразделна част към нея, с която се посочва, че предявени обективно
съединени - Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № ***, недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.1, т.9,
т.10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице било заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по – висок от 5 пъти размера на законната лихва,
при което кредиторът можел да набавя допълнителни средства, чрез
калкулиране на допълнителна печалба /лихва/ към договорената
възнаградителна лихва. Нямало допълнително предоставени услуги, за да се
дължи съответната сума по пакета. Начислените такси били недължими и
съгл. чл.10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК. ГПР бил различен от действителния и при
непосочен механизъм на изчисляването му. Твърди се нарушение на
изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК, като нищожността на
клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора, водели до
нищожност на цялото правоотношение. Направено е искане за прогласяване
недействителността на договора, както и за присъждане на сумите от по 525
лв. - недължимо платени по клаузи за възнаграждения за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ за периода 10.02.2020 г. – 10.10.2021 г., ведно със
2
законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до
окончателното погасяване.
Към исковата молба прилага Договор за потребителски кредит с №
***, Погасителен план от 20.01.2020г. към Договор за потребителски кредит с
№ ***, Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към Договор за
потребителски кредит с № ***.
Ответникът „Профи кредит България“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК
депозира писмен отговор, с който оспорва исковете изцяло. Поддържа, че
ищецът сам бил заявил, че иска да се възползва от услугата за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, за което се дължало и уговореното
възнаграждение. Към СЕФ била предоставена и допълнителна преддоговорна
информация, съдържаща услугите, включени в пакета, от които той се
възползвал. Възнаграждението не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като
получаването на такива допълнителни услуги не било задължително условие
за сключване на договора, т.е. възнаграждението се дължало отделно и
независимо от цената на кредита, при което не представлявало разход по см.
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Нищожност поради заобикаляне на закона не била
налице, поради липса на субективния елемент на основанието. Страните
имали за цел реализиране на процесната сделка, която не била забранена от
ЗПК и я осъществили по уредения в него начин. Възнаграждението не било
свързано с действия по усвояване и управление на кредита, поради което
нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК липсвало, както и на ал. 4 на същата
разпоредба, тъй като в договора и споразумението ясно били посочени видът,
размерът и действието, за което е начислено възнаграждението за услугите.
Договорът бил действителен, както и клаузата на уговорената
възнаградителна лихва. Описаните нарушения в исковата молба не били
налице.
Към Писмения отговор прилага Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Искане от Н. И. Н.
за отпускане на потребителски кредит, Анекс № 1 за отлагане на погасителна
вноска, Анекс № 2 за отлагане на погасителна вноска, Общи условия към
ДПК.
В хода на производството е допусната и приета ССЕ, изпълнена от
в.л. Валентина Шиева.
3
Районният съд, за да уважи установителния иск, излага основни
съображения, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК
- договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Районният съд е констатирал, че в
процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването. Позовава се на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, затова, че
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула и спазването
на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Нарушение е налице,
тъй като в договора кредиторът е посочил като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. Целта на цитираната разпоредба
на чл.11, т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. Изискването на тази разпоредба е нарушено и с
оглед допълнителните уговорки за дължимост на суми за възнаграждения за
допълнителни услуги. Те касаят – предоставено право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и предоставено право на
промяна на погасителния план. Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава
такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във
връзка с договора. В случая, услугите представляват - действие по усвояване
на кредита във времево отношение /“Фаст“/, а „Флекси“ има за
предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител
и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с
4
усвояването и управлението на кредита е изрично забранено с нормата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и
управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Тези разходи е следвало да бъдат включени в ГПР, при което
неговият размер би надхвърлил законовото ограничение.
Районният съд, излага по отношение на осъдителните искове основни
съображения, че нищожността е пречка за възникване на задължения, поради
което платените суми са предадени при начална липса на основание и
подлежат на връщане, като в тази връзка относно размерите е кредитирана
приетата ССЕ.
С въззивната жалба на „Профи кредит България“ ЕООД са направени
възражения относно правните изводи в обжалваната част на решението.
Поддържа, че сключеният договор за кредит отговаря на всички законови
императивни изисквания. Същият е действителен и не съдържа
неравноправни клаузи, противоречащи на закона или добрите нрави.
Договорът е сключен при спазване на нормите на ЗПК. Относно размера на
ГЛП и размерът на ГПР, в случая са уговорени като постоянни величини, а не
променливи, поради което е достатъчно да бъде посочен размера им в
договора за кредит, което безспорно е сторено. Съгласно т. 10 на чл. 11 от
ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин. В чл. 5 от Общите условия, представляващи
неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е
посочено как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването
му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ЗПК, както и
изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, а именно ДПК е валиден
за срока, за който е сключен и първоначалното изчисление на ГПР се прави
като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния
първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора. Ето
защо считам за напълно неоснователен и необоснован извода на районен съд,
че в процесния договор за кредит не били посочени взетите предвид
допускания при изчисляване на ГПР. Неоснователен и необоснован е и
5
другият извод на районен съд, че договорът за кредит е недействителен, тъй
като липсвало ясно разписана методика за формиране на годишния процент
на разходите и не било ясно кои точно компоненти са включени в него и как
е формиран същия. Този извод на съда е от една страна неправилен, а от друга
страна противоречащ и неясен, тъй като по-долу в обжалвания акт съдът
излага аргументи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК. Това безспорно е така, с оглед на което посочване в договора
за кредит на методика за изчисляването на разходите по кредита е абсолютно
ненужно, а също така е недопустимо и посочване на алгоритъм на
изчисляване на ГПР, различен от посочения в Приложение 1 от ЗПК. Отделно
от това при фиксиран лихвен процент, какъвто е уговорен в настоящия
случай, не важи изискването за посочване на методиката за определянето му -
подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен
процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В процесния договор годишният
процент на разходите е фиксиран като абсолютна процентна стойност - 49,22
%. С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Страните са уговорили, че годишният процент на
разходите по кредита е в размер на 49.22 %, като последният се формира от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК компоненти. Изискването
на закона за посочване на годишния процент на разходите има за цел да
защити правата на потребителите на услугата като гарантира информирането
им за максималната цена, която те биха заплатили за услугата, за периода на
погасяване на кредита. Поддържа, че е спазена процедурата на чл.19 ал.4 от
ЗПК, затова, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с Постановление на МС на РБ. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и
ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.
Жалбоподателят посочва относно уважените искове за заплащане на
сумите по допълнителните услуги, затова, че не били включени в
процентното измерение на ГПР по кредита, че като приложение 1 към
стандартния европейски формуляр, ищецът е получил и допълнителна
6
преддоговорна информация, съдържаща информация, касаеща размерът на
задълженията по кредита, както и размерът на възнаграждението за
допълнителни услуги, които дружеството предлага, в случай че ищецът
пожелае да се възползва от тях. Ищецът, след като се е запознал със
съдържанието на документите и е декларирал това с полагането на подписа си
върху тях е депозирал и искане до кредитора за отпускане на потребителски
кредит, като е пожелал и закупуване на допълнителни услуги. С оглед
съвпадане на волята на двете страни е подписан и договор за потребителски
кредит, в който, съобразно писмено искане на ищеца, са включени и клаузи за
допълнителни услуги, чиито параметри /съдържание и цена/ са описани и в
договора за кредит.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК,
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да
следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно
Договор № *** г. страните са уговорили сума за кредит 3 600 лв., размер на
вноската по кредита 172,61 лв., ГПР 49,22%, ГЛП 41 %, дължима сума по
кредита 6 213,33 лв. Цифровото посочване на ГПР само по себе си не е
достатъчно. От ангажираните доказателства се установява, че не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Като обща дължима сума по
договора е записана 6 2136 лв., но в нея не е включено плащането за
допълнителни услуги, което е задължително съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В
случай, че бе включен същият би надхвърлил законовото ограничение,
вземайки предвид сегашния му размер- 49,22%, Посочените в договора за
заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора. ГПР не се
уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява
7
съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната съставлява
нарушение на законовата разпоредба. Не е ясно по какъв начин е формиран
ГПР, неясни са елементите, които включва. Видно е от съдържанието на
договора, че е записано възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 900 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“ . На следващия ред е записано, че: „Размерът на вноската по
закупената допълнителна/и услуга/и е 75 лв. и е дължима заедно с месечната
погасителна вноска по кредита“. Същата сума е описана в Погасителния план
към Договора за потребителски кредит, като общият размер на месечна
вноска е сбор от размера на вноската по кредита и размера на вноската по
закупена допълнителна/и услуга/и, тоест общо 247,61 лв. месечно.
Начисляването на допълнителни суми, свързани с управлението и
усвояването на кредита противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй
като съставляват разход, присъщ за основния предмет на договора. Този вид
дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на
възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Целта на
посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави
/принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и
с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Обстоятелството, че длъжникът се бил
запознал със Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити не променя направените изводи по
делото, защото този формуляр съдържа само общи принципни положения.
Процесните описани клаузи са неравноправни на осн. чл.143 т. 20 от ЗЗП и
във вр. с чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави,
представляващи неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено
свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на
обществените отношения.
В обжалваната част решението се явява законосъобразно и подлежи
на потвърждаване. В останалата част е влязло в сила като необжалвано.
Разноски.
Въззиваемата страна претендира с писмения отговор разноски
8
съобразно правния резултат, но по делото не са приложени доказателства, че
са направени такива разходи.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 4267/15.12.2022г., постановено по гр.д.№
17676/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., в частта, с която
е признато за установено в отношенията между „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, и Н. И. Н., ЕГН **********, че сключеният помежду
им Договор за потребителски кредит № *** г. е недействителен, на осн. чл. 22
от ЗПК; както и е осъдено дружеството да заплати сумата 377,09 лв. -
представляваща получена без основание сума за възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ за периода 10.02.2020 г. – 10.07.2021 г., както и
525 лв. - представляваща получена без основание сума за възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“ за периода 10.02.2020 г. – 10.06.2021
г. – двете по сключения между страните Договор за потребителски кредит №
*** г., ведно със законната лихва върху тях, считано от постъпване на
исковата молба в съда – 08.11.2021 г. до окончателното погасяване, както и
общо 1185,07 лв. – разноски по делото по съразмерност.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9