Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260126
гр.
Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на четвърти октомври две хиляди и двадесет и първа
година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Светлозар
Лазаров
разгледа внохд № 145
по описа за 2021 г., докладвано
от съдията ВАСИЛ ГАТОВ, образувано
по жалба на адв. Д. – защитник на подсъдимия К.Р.Б. срещу Присъда №
41/30.04.2019г. по нохд № 2015/18г. на Пловдивския окръжен съд.
Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд признал подсъдимия К.Р.Б. за виновен в това, че в
периода 12 - 13.07.2018 г., в гр.*, без надлежно разрешително, е държал, с цел
разпространение, високорискови наркотични вещества -амфетамин с общо нето тегло
9,91 грама със съдържание на активен компонент 4,2 тегловни процента на
стойност 297,3 лева, амфетамин с общо нето тегло 1,81 грама със съдържание на
активен компонент 1,0 тегловни процента на стойност 54,3 лева, марихуана с общо
нето тегло 1,08 грама със съдържание на активен компонент 7,7 тегловни процента
тетрахидроканабинол (ТХК) на стойност 6,48 лева и марихуана с общо нето тегло
0,52 грама със съдържание на активен компонент 7,7 тегловни процента
тетрахидроканабинол (ТХК) на стойност 3,12 лева или всичко на обща стойност
361,2 лева и на основание чл. 354а,
ал.1, вр. чл.54 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода и глоба в
размер на десет хиляди лв.
Със същата
присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на 12.07.2018 г., в гр, *, е употребил
сила, с цел да принуди орган на властта - старши инспектор Д.А.Д. – началник група*Сектор
*при *РУ ОДМВР - *, мл. експерт И.Х.Ш. - мл. разузнавач в сектор*при *РУ ОДМВР
- * и мл. експерт Б.С.А. - мл. разузнавач в сектор*при *РУ ОДМВР - *, да
пропуснат нещо по служба - да го задържат и на основание чл. 269, ал.1, вр. чл. 54 НК бил осъден на
две години лишаване от свобода.
Отделно
от това подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на 12.07.2018 г. в гр,
*, е причинил на полицейски орган - старши инспектор Д.А.Д. - началник група*Сектор
*при *РУ ОДМВР - *, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на гръдния кош, контузия в областта на лявата лопатка,
контузия в областта на дясната мишница, кръвонасядания по гръдния кош и двете мишници, довели
до болка и страдание, без разстройство на здравето и на основание чл.131, ал.2,
т.4, вр. чл. 130, ал.2 и чл.54 НК бил осъден на една година лишаване
от свобода.
Отделно
от това подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на 12.07.2018 г., в гр.
*е причинил на полицейски орган - мл. експерт И.Х.Ш. - мл. разузнавач в сектор*при
*РУ ОДМВР - *, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на гръдния кош и оток на гръдния кош, довели до болка и
страдание, без разстройство на здравето и на основание чл.131, ал.2, т.4, вр.
чл.130, ал.2 и чл. 54 НК бил осъден на
една година лишаване от свобода.
Отделно от това
подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на 12.07.2018 п, в гр. *, е
причинил на полицейски орган - мл. експерт Б.С.А. - мл. разузнавач в сектор*при
*РУ ОДМВР - *, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на дясната ръка, охлузвания, кръвонасядания и оток по крайниците,
довели до болка и страдание, без разстройство на здравето и на основание чл.131,
ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 и чл. 54 НК бил осъден на една година лишаване от свобода.
На
основание чл.23 ал.1 и ал.3 НКсъдът определил на подсъдимия едно общо най-
тежко наказание от четири години лишаване от свобода, към което присъединил
изцяло наказанието глоба в размер на десет хиляди лева.
На основание чл.24 НК
така определеното общо най – тежко наказание било увеличено с една година и
шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.„в“ ЗИНЗС на подсъдимия бил определен първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 68 ал.1 НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи изцяло и отделно
наказанието от три години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 1001/15
год. на СГС.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.„в“ ЗИНЗС на подсъдимия бил определен първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на наказанието.
Съдът приспаднал предварителното
задържане на подсъдимия и се разпоредил с
веществените доказателства и разноските по делото.
Присъдата
е била обжалвана от подсъдимия със съображения за необоснованост и
незаконосъобразност. Претенциите са насочени към отмяна на присъдата и
оправдаване на подсъдимия или връщане на делото на първата инстанция за ново
разглеждане.
С
решение №211/18.11.2019г. по внохд №352/2019г. на Пловдивския апелативен съд
присъдата била потвърдена.
След
касационен контрол, с решение №38/12.03.2021г. по н.д. №11/20г. на Второ
наказателно отделение въззивното решение било отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
При
новото разглеждане представителят на Апелативната прокуратура предлага присъдата да бъде потвърдена. Според
него фактическата обстановка е правилно установена, деянията на подсъдимия са
доказани по категоричен начин и по делото няма допуснати процесуални нарушения
и в този смисъл предлага да бъде постановен въззивния съдебен акт.
Частните
обвинители и повереникът им считат, че първоинстанционният съд е постановил
един обоснован и законосъобразен съдебен акт и предлагат да бъде потвърден.
Защитата
на подсъдимия Б. поддържа въззивната жалба. Оспорва всеки един пункт от
обвинението. Сочи, че са допуснати съществени пороци при личния обиск на
подсъдимия в сградата на *РПУ, при претърсването и изземването на наркотичните
вещества в дома му и в автомобила, с който се е придвижвал и събраните чрез
тези способи доказателства следва да бъдат изключени от общата доказателствена
маса. На сериозна критика защитата поставя действията на полицейските служители
при задържането на подсъдимия в района на ж.к. „*“ *, като се твърди, че
показанията им са неистински и чрез тях те целят да оневинят себе си за
употребената спрямо подсъдимия физическа сила при задържането му. Твърди се, че
при нощната тъмнина и липсата на осветление полицейските служители не са могли
да видят изхвърлил ли е нещо подсъдимия от себе си и какво е то. Претендира се
признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по всички пунктове на
обвинението.
Подсъдимият
поддържа адвоката си и моли за някаква адекватна присъда.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Б. бил осъден по нохд №1001/15 г. по описа на
Софийски градски съд за престъпление по чл. 242, ал.2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
с предмет контрабанда през границата на страната на високорискови наркотични
вещества - над 1 кг. синтетични канабиноиди на три години лишаване от свобода, изтърпяването на
което било отложено на основание чл. 66, ал.1 НК, за срок от пет години.
Съдебният акт влязъл в сила на 20.03.2015 г.
Независимо
от осъждането и в установения изпитателен срок подсъдимият Б. продължил да се занимава с
разпространение на наркотични вещества, като основен източник на доходи. Той помагал и на майка си, която
извършвала счетоводни услуги в дома им в ж.к. „*“ , бл.*, ет.*, ап.*в гр.*. Подсъдимият снабдявал със забранени вещества /амфетамин и марихуана/ свидетелите Д.
М., Б.П., Н.П., А.М. и приятелката
му Н.С.. В телефонната си комуникация, подсъдимият Б. наричал марихуаната „прасета” или „глигани”. На жаргон бил известен
сред употребяващите марихуана изразът „ да заколим прасето”, който означавал
„да пушат трева“ /т.е.марихуана/.
През деня на 12.07.2018г. подсъдимият
заедно със свидетелите П.Д. и Б.П. отишли в покрайнините на града към с.*, за
да се разходят и да пушат марихуана на „гледка“ над града. След разходката към града се отправила горепосочената
компания с лекия автомобил * с рег.№ *, управляван от свид. Д., в който се
возели подсъдимия и свид. Б.П..
Същият ден - 12.07.2018г., в хода на провеждана
специализирана полицейска операция по линия „*” на територията на * РУ при ОД
на МВР -*, била получена информация, че подс. Б. ***
с лек автомобил марка * с рег. № *с намерение
да извърши сделка с амфетамин. В *РПУ *имало и предходна информация, че Б. често крие наркотичните вещества,
които разпространява в храсти и дървета в определени части на ж.к. „*“ . По тази причина били сформирани два полицейски екипа в
служебни автомобили.
Единият бил в състав полицаи Д.Д., Б.А. и Г.К., а другият полицейски пост бил съставен от полицаите Д. С., В. П. и И.Ш..
Всички полицейски служители били в цивилно облекло.
Същата вечер
майката на подсъдимия свид. А.Б.
му се обадила по с телефона и казала, че в дома им ги чака свид. Д.М., при което подсъдимият й казал да го
покани да влезне и да го изчака, тъй като трябвало „да свършат нещо“. Така, вечерта на 12.07.2018 г. с управлявания от свид. Д. автомобил, тримата отишли до блока, в който живеел пходсъдимия. Там последният се качил до апартамента,
находящ се в гр. *, ж.к. „*“ , бл. *, вх. А, ет.5, ап. 20.
През това време полицейският екип в състав Д., А. и К. се установил в района на пицария „*“, които
последвали автомобила и видяли, че
се установява в района на блока, където живее подсъдимият. В жилището го
чакали свид. В.Г. и свид. Д.М.. Последният поискал от подсъдимия да закупи
амфетамин. К.Б. сложил под една от подвижните възглавници
на холовата гарнитура найлоново пликче, съдържащо общо 1,81 гр. амфетамин
със съдържание на активен компонент амфетамин от 1,0 тегловни %, което смятал да продаде на свид. М.. В този момент обаче му се обадил друг
„клиент”. Поради това, подсъдимият казал на свидетелите М. и В.Г. да го изчакат и излязъл. Отишъл до автомобила на свид. Д. и му казал, че трябва да отидат до горичката,
находяща се в близост до бл. * в ж.кк „*“ в гр. *, за да вземе амфетамин, който
е скрил там.
След 10 мин. посоченият по-горе полицейски екип
последвал лекият автомобил „*” с регистрационен номер *, управляван от свид. Д., който се насочил в посока училище „*”. През това време срещу тях от посока *се движел
другият екип – полицаи С., П. и Ш., които направили обратен завой, за да
последват *. Полицейските служители се
движели зад автомобила с подсъдимия, който завил в
посока бл.*в ж.к.
„*“ и спрял срещу пътеката, водеща към бл.*в същия
жилищен квартал. Подсъдимият излязъл от автомобила и се насочил
към горичката в близост. Преди това оставил в жабката на колата две
полиетиленови пликчета, в които имало суха, зелена на цвят, тревиста маса с
общо нето тегло 1,08 гр. със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол (ТХК) 7.7 тегловни % - марихуана. След няколко минути свид. Д. отново потеглил и спрял пред бл.*в жк *,
за да изчака връщането на К.Б.. Свид. Б.П. слязла от автомобила и се отдалечила от
него. От шофьорската врата на автомобила, излязъл и свид. П.Д.. Полицейските служители Д., К. и А., заедно с находящите се на пост в близост полицаи С.,
П. и Ш. се насочили към свид. Д., за да му бъде
извършена проверка. В този момент свид. П.Д. побягнал и започнал да крещи, но бил застигнат
и задържан от свидетелите С. и
П.. На
въпроса защо е побягнал, като е видял полицаите и след като са му се
представили, свид. Д. отговорил, че в автомобила имало марихуана, която била
на подсъдимия. Свид. Б.П. наблюдавала
случващото се от близките храсти, като след задържането на свид. Д., незабелязано взела чантата си
от автомобила и си тръгнала.
За да установят
местонахождението на подсъдимия Б., свидетелите Д., К., Ш. и А. се насочили към близката
гъста дървесна растителност, като се разпръснали. Свидетелят Д. вървял пръв,
като след като преминал през дърветата, се озовал на пътеката свързваща бл.*и бл.*.
Докато полицейските служители
задържали св. П.Д., подсъдимият отишъл до неустановено място в парк „*”, от където
взел скрито по-рано полиетиленово топче с прахообразно вещество, на бучки и не,
представляващо 9,91 гр. амфетамин със съдържание на активен компонент амфетамин
от 4,2 тегловни %. След това тръгнал да се връща към мястото, където очаквал да
намери Д.. Вървейки по пътеката, свързваща бл.*и бл.* в ж.к. „*“ в гр. *св. Д. забелязъл на около 20 м. от себе си силует на мъж, който се придвижвал право към
него. На около 10-на метра от него разпознал, че това е подсъдимия Б.. Тогава свид. Д. извикал ”Стой!
Полиция!”, но К.Б., вместо да
остане на място, хвърлил телефона си към лицето на полицейския служител и
побягнал в обратна посока. Свидетелят Д. започнал да бяга след него, хванал го за тениската, която се скъсала на две, но подсъдимият се отскубнал и побягнал през високата трева, в посока
бл. 292. Свид. Д. го гонел и викал „Стой! Полиция!“, след него колегите му викали същото. Наближавайки
подсъдимия, свидетелят видял как К.Б. бръкнал в чантата си и изхвърлил встрани светъл предмет – пакет с обла форма.
При извършения оглед впоследствие се установило, че то
представлява бяло вещество, на бучки, увито в
прозрачно полиетиленово фолио, представляващо 9,91 гр. амфетамин със съдържание
на активен компонент амфетамнн от 4,2 тегловни %. Въпреки опита си да изхвърли
всичко, което би могло да послужи като доказателство за извършваната от него
дейност по разпространение на наркотични вещества, в чантичката, носена от К.Б., останали една прозрачна полиетиленова торбичка с
размери 5x6 см, с цип, съдържаща глава от суха зелена тревиста
маса - марихуана с нето тегло 0,52 гр. и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол (ТХК) 7.7 тегловни %, както и сребриста правоъгълна
електронна везна.
При изхвърлянето на пакета от чантата на подсъдимия, свид. Д. извикал силно, за да го чуят колегите му:
“Изхвърли го! Изхвърли го!”. Малко след това свид. К. извикал: “Видях го!” и останал
на место до изхвърления наркотик. През това време Б. продължавал да бяга и викал: “ Помощ! Помощ! Те не
са полицаи.“ По едно време свид. Д. успял да го достигне и да го повали на земята. Подс. Б. паднал на колене, но оказвал яростна съпротива, като блъскал свид. Д., махал с ръце и крака, за да се отскубне от
него, ударил го в областта на
гръдния кош, дясната и лява мишница. В този момент свидетелите А. и Ш. също
достигнали мястото, където Д. се
опитвал
да задържи съпротивляващия се Б.. При пристигането
им, подсъдимият започнал да нанася
удари и по свидетелите А. и Ш..
Последният подсъдимият ударил в областта на гръдния кош, а на свидетелят А.
нанесъл увреждания по крайниците, захапал го по вътрешната странична повърхност на дясната длан,
при което свид.А. извикал, че подсъдимият го хапе, а свид. Ш. се оплакал от удари в областта на
ребрата. Подсъдимият продължавал да
блъска и рита полицаите, като
същевременно наоколо се събрали хора, които консумирали алкохол в беседката в
градинката в близост. Нанесените от подсъдимия телесни увреждания по
свидетелите причинило на всеки един от тях болка и страдание. В крайна сметка, със
съвместни усилия, тримата свидетели Д., Ш. и А.
успели да задържат К.Б. и да сломят
съпротивата му, като използвали
помощни средства - поставили му белезници и ибил отведен в * РУ при ОД на МВР *.
В хода на
извършеното на 12.07.2018 г. от 22,50 ч. до 23,10 ч. претърсване и изземване в
л.а. „*” с регистрационен номер *, управляван от свид. П.Д. /л. 44-49 от
ДП/ били открити и иззети 2 бр. полиетиленови пликчета с размери 5x6 см.,
съдържащи суха зелена тревиста маса, представляваща марихуана с общо нето тегло
1,08 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 7.7
тегловни %.
При извършения на
12.07.2018 г., от 23,35 ч. до 23,50 ч. оглед на мястото, където подс. Б. изхвърлил вещи, докато
бягал от полицейските служители /л. 35-40 от ДП/, са били намерени и иззети:
бяло вещество, на бучки, увито в прозрачно полиетиленово фолио, представляващо
9,91 гр. амфетамин със съдържание на активен компонент амфетамин от 4,2
тегловни %; мобилен телефон Нокия с ИМЕЙ *; зарядна батерия за мобилен телефон,
черна на цвят с надпис BL-5C-1020 mAh 3.7 V 3.8 Wh и СИМ - карта на * с № *.
Бил извършен на 13.07.2018 г. от
00,05 ч. до 00,25 ч. личен обиск на подс. Б.
/л. 63 от ДП/, при който били намерени и
иззети: 1 бр. прозрачна полиетиленова торбичка с размери 5x6 см, с цип,
съдържаща глава от суха зелена тревиста маса - марихуана с нето тегло 0,52 гр.
и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 7.7 тегловни %,
както и 1 бр. сребриста правоъгълна електронна везна.
Поради възникнала
неотложност, обоснована с предположението, че е възможно К.Б. да съхранява наркотични вещества и в дома
си, полицейски служители, сред
които свидетелите И.Ш. и Б.А., разследващ
полицай и две поемни лица от *– свидетелите Т.Г. и И.Г., се насочили към
обитавания от подсъдимия адрес в гр. *, ж.к.
„*“ , бл. *, вх. А, ет.5, ап. 20.
При пристигането в
жилището полицейските служители заварили там родителите на подсъдимия, свид. В.Г. и свид. Д.М., като
последният чакал подс. Б. да се върне,
за да може да си закупи от него амфетамина, който му бил обещал по-рано.
В хода на
извършеното на 13.07.2018 г. от 2,30 ч. до 3,00 ч. претърсване и изземване в
жилището, ползвано от подсъдимия и родителите му /л. 53-60 от ДП/, са били намерени и
иззети: 1 бр. мобилен апарат „Тъч” с ИМЕЙ *, без СИМ-карта; 1 бр. телефон с ИМЕЙ
*; 1 бр. телефон с ИМЕЙ *; бурканче с надпис „mustard dillson”, съдържащо
половинки бели таблетки; 1 бр. кафяво бурканче, съдържащо малки кръгли
таблетки; кредитна карта *, със следи от бяло вещество по нея и плик с цип с
размери 6x5 см., съдържащ 3 бр. буци с бял цвят, представляващи общо 1,81 гр. амфетамин със съдържание на
активен компонент амфетамин от 1,0 тегловни %. Последното
представлява вещество – бяло на три буци в полиетиленото пликче. То било
забелязано от свид. И.Ш. в момента, в който свид. В.Г. станала от дивана, на който седяла в
хола и подвижната възглавница от се разместила. Свидетелят видял процесното
пакетче, като извикал, че е открил нещо.
В този момент във вътрешния коридор на жилището с пряка видимост към място на
откритото пликче се намирали поемните лица Г. и Г., а във външния коридор към
стълбището на блока /допълнително обособен, където имало множество кутии с
обувки и документи/ били останалите полицейски служители и разследващия
полицай. Протоколът бил съставен на место, на което се подписали присъстващите,
включително и майката на подсъдимия, както и на пликовете с иззетите веществени
доказателства без да направят възражения.
От заключението по назначената СМЕ на живо лице № *г. /л. 147-148 от ДП/ се установява, че на свидетеля Д.Д. са причинени контузия на гръдния кош,
контузия в областта на лявата лопатка, контузия в областта на дясната мишница,
кръвонасядания по гръдния кош и двете мишници, довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са били причинени от удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са
получени както съобщава освидетелствания.
От заключението на
извършената в хода на досъдебното производство СМЕ на живо лице № № *г. /л. 147-148 от
ДП/ при прегледа и представената
медицинска документация на свидетеля И.Ш. се
установява контузия на
гръдния кош и оток на гръдния кош, довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да са получени както съобщава
освидетелствания.
От заключението по СМЕ на живо лице № №
*г. /л. 139-140 от ДП/ се установява, че на св. Б.А. са причинени контузия на
дясната ръка, охлузвания, кръвонасядания и отоци по крайниците, довели до болка
и страдание, без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно
по начин и време да са получени както е съобщил освидетелствания.
От заключението по назначената
допълнителна СМЕ се установява, че макар и нехарактерно с типичните белези от
ухапване, отокът на меката част на вътрешната длан /обяснено от вещото лице при
схематимното представяне на частите на тялото и отразените по него места на
получените увреждания на А./ е причинен от ухапване.
Съдът е намерил, че описаната
по-горе и инкорпорирана изцяло в настоящите мотиви фактическа обстановка е
установена по несъмнен и категоричен начин от част от обясненията на
подсъдимия, от показанията на свидетелите
Д.Д., И.Ш., Б.А., Г.К., Д. С., В.П., И.Г., П.Д., А.Б.,Б.П., Р.Б., Д.М., В.Г., И.Г., Т.Г., В.Ч., Н.С. и А.М., от представените по делото заключения на вещите лица и приложените
писмени и веществени доказателства.
Горното довело Окръжният съд до извода, че подсъдимият К.Р.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпните състави както следва:
- на
чл. 354а, ал.1 НК, като за времето от 12.07. до 13.07.2018 г., в гр.*, без надлежно
разрешително, е държал, с цел разпространение, високорискови наркотични
вещества -амфетамин с общо нето тегло 9,91 грама със съдържание на активен
компонент 4,2 тегловни процента на стойност 297,3 лева, амфетамин с общо нето
тегло 1,81 грама със съдържание на активен компонент 1,0 тегловни процента на
стойност 54,3 лева, марихуана с общо нето тегло 1,08 грама със съдържание на
активен компонент 7,7 тегловни процента тетрахидроканабинол (ТХК) на стойност
6,48 лева и марихуана с общо нето тегло 0,52 грама със съдържание на активен
компонент 7,7 тегловни процента тетрахидроканабинол (ТХК) на стойност 3,12 лева
или всичко на обща стойност 361,2 лева.
- на чл. 269, ал.1 НК, като на 12.07.2018 г., в гр, *, е употребил
сила, с цел да принуди орган на властта - старши инспектор Д.А.Д. – началник група*Сектор
*при *РУ ОДМВР - *, мл. експерт И.Х.Ш. - мл. разузнавач в сектор*при *РУ ОДМВР
- * и мл. експерт Б.С.А. - мл. разузнавач в сектор*при *РУ ОДМВР - *, да
пропуснат нещо по служба - да го задържат и
- на чл.131, ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 НК на три отделни пъти, като на 12.07.2018
г. в гр, *, е причинил на полицейските органи - старши инспектор Д.А.Д. -
началник група*Сектор *при *РУ ОДМВР - *, И.Х.Ш.- мл. разузнавач в сектор*при *РУ
ОДМВР - * и Б.С.А.- мл. разузнавач в сектор*при *РУ ОДМВР - *, при изпълнение
на службата им, леки телесни повреди на всеки един от тях.
По
жалбата на подсъдимия.
Жалбата е частично основателна.
При решаването на
делото по същество и постановяване на присъдата, първата инстанция не е
изследвала обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, имащи значение
за предмета на доказване, не е подложила на задълбочен и прецизен анализ
събраните по делото доказателства, като голяма част от тях е тълкувала
превратно.
Фактическата
обстановка, очертана от първата инстанция и свързана с държането с цел
разпространение от подсъдимия на амфетамин с общо нето тегло 1,81 грама, открит при
претърсването и изземването в дома му в ж.к. „*“ , марихуана с общо нето тегло
1,08 грама, открита при претърсването и изземването в л.а. „*“ и марихуана с общо нето тегло 0,52 грама,
открита при извършения му личен обиск в сградата на * РУ при ОД на МВР * не е доказателствено
обезпечена с необходимата достатъчност, че да формира категорични и несъмнени
изводи относно вмененото му с обвинителния акт престъпно поведение и
страда от сериозен доказателствен дефицит, което от своя е довело първата инстанция до грешни правни изводи, досежно съставомерността
на тези три отделни деяния.
По обвинението за държане на наркотично
вещество в лекия автомобил.
За да приеме, че
подсъдимият Б. е държал марихуана
с общо нето тегло 1,08 грама, открита при претърсването и изземването в
л.а. „*“, първата инстанция е
дала вяра на показанията на свидетелите Д.Д., И.Ш., Б.А., Г.К.,
Д. С., В.П., П.Д. и Б.П..
Съдът обаче не е подложил на внимателна
преценка показанията на тези свидетели, не е изследвал противоречията в тях и
не е дал мотивиран отговор защо в една
част ги кредитира, а в друга част ги приема за недостоверни.
Съображенията в атакуваната
присъда, че „...наркотикът в автомобила на Д. е бил притежание и във владение на подсъдимия, защото освен идентичността на концентрацията на наркотичното вещество в пликчето
марихуана в подсъдимия и в двата пакета в *, притежателят на тези наркотични
вещества в лицето на подсъдимия, се извежда и от показанията на полицейските служители С. и К., както и на свид. П.Д., дадени пред съдия на
досъдебното производство...“ не могат да бъдат споделени.
Настоящият състав намира, че
неправилно първата инстанция е дала вяра на показанията на свид. Д., дадени пред съдия на досъдебното производство, респективно не е кредитирала
тези дадени в хода на съдебното следствие. Съдът не е съобразил, че св. Д. от
момента на задържането му от полицейските служители пред бл.*в ж.к. „*“ до разпита му пред съдия е бил фактически
задържан в сградата на *РПУ *. През цялото това време с него са били провеждани
оперативни беседи, по време на които той е бил стресиран и изправен пред угрозата
да бъде обвинен, ако признае, че намерената в лекия автомобил марихуана е
негова. Първата и логична защитна версия в тази ситуация е била да прехвърли
отговорността за държането на марихуаната на друго лице, в случая на
подсъдимия, с когото са били заедно в автомобила. Не са лишени от достоверност
и показанията му, че по време на беседите той е бил насочван от полицейските
служители към уличаване на подсъдимия и вследствие на всичко това Д. е заявил,
че намерената марихуана е оставена от К.Б..
В хода на съдебното следствие,
в обстановка на публичност и непосредственост на съдебния процес св. Д. е
заявил, че наркотикът, открит в подлакътника на автомобила му е негов. Тези
негови показания не са лишени от логика, защото автомобилът е бил в негово
фактическо владение, той го е управлявал и именно поради страхът от намирането
на марихуаната се е опитал да избяга и така да осуети полицейската проверка.
Поради това съдът намира, че
следва да бъде дадена вяра на показанията на св. П.Д., дадени в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в които показания очевидно
липсват доказателства за съпричастност на подсъдимия К.Б. към държането на
намереното в л.а. „*“ наркотично вещество.
Доказателства за такава
деятелност на подсъдимия не се съдържа и в показанията на полицейските
служители С. и К.. Двамата свидетели нямат преки възприятия относно това кой е
оставил процесната марихуана, а преразказват обясненията на свидетеля Д. в
момента, в който са го задържали, на които обяснения настоящата инстанция не
дава вяра по изложените малко по – горе съображения. Нещо повече, тези доказателства са от групата на вторичните или
т.н. производни, за които е характерно, че не могат да подменят първичните
такива. Те могат да имат значение само в три насоки – когато чрез тях се
разкриват първични доказателства, за проверка на първичните такива и за замяна
на първичните, но само в случаите, когато последните се окажат недостъпни. В
настоящия казус нито една от трите хипотези не е налична, поради което
показанията на полицейските служители С. и К. не могат сами по себе си да
запълнят доказателствената празнина относно факта кой е притежателят на
откритите две пакетчета с марихуана.
При оценката за достоверност
на показанията на св. Б.П. съдът е посочил, че дава вяра на заявеното от нея в
хода на досъдебното производство. Никъде обаче в показанията й, дадени пред
разследващите органи /л.118 от ДП/ не се съдържат данни откритите и иззети от
подлакътника на л.а. „*“ пликчета с наркотик
да са държани или оставени там от
подсъдимия и е необяснимо ползването на тези показания от първата инстанция
като доказателство, обслужващо обвинителната теза. Такива данни не се съдържат
и в показанията на свидетелката, дадени в хода на първоинстанционното съдебно
следствие.
Доказателства, уличаващи
подсъдимия в държане на марихуната не се съдържат и в преставената експертна
справка /л.161 от ДП/, от която се установява, че по представените
полиетиленови пликове няма годни дактилоскопни следи.
При така установения доказателствен
дефицит, настоящият състав не споделя извода за виновно поведение на подсъдимия
Б., обхващащо хипотезата на чл.354, ал.1 НК в частта, досежно намерената в
подлакътника на л.а. „*“ марихуана с общо нетно тегло 1,81гр. със съдържание на
активен компонент /ТХК/ 7,7 тегловни процента и в тази част присъдата се явява необоснована
и незаконосъобразна, следва да бъде изменена, като досежно това обвинение
подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
По обвинението за държане на
наркотични вещества, намерени при личния обиск.
Под сериозно съмнение е и изводът
на първата инстанция, че подсъдимият е държал с цел разпространение марихуна с
нетно тегло 0,52гр. със съдържание на активен компонент /ТХК/ 7,7 тегловни
процента.
За да стигне до извод за виновно
поведение, съдът основно се е позовал на протокол за обиск, в който е отразено,
че при обиска на подсъдимия са намерени полиетиленова торбичка с размери 5Х6
см., съдържаща глава от суха зелено – кафява тревиста маса, както и сребриста правоъгълна
електронна везна.
Вярно е, че съставеният протокол
за обиск е доказателствено средство по смисъла на чл.131 НПК за реда и
действията на разследващите органи, както и за събраните доказателества, но
само когато е спазен процесуалния регламент предвиден в чл. 164 НПК, налагащ
извършването му в присъствието на поемни лица.
В случая въпросният протокол за
обиск и изземване, приложен на л.63 от ДП страда от редица процесуални
недостатъци и това поражда сериозно съмнение относно достоверността на отразената
в него информация.
В него е отразено, че обискът на
подсъдимия е извършен в присъствието на поемните лица Г.Д.Г. с ЕГН ********** и
с адрес *** и С.Г.П. с ЕГН ********** и с адрес ***.
В хода на въззивното съдебно
следствие се установи, че лице с имена Г.Д.Г. с ЕГН ********** *** не
съществува, видно от кореспонденцията с * на с. *и направените справки в
масивите на НБДН. Отделно от това, от показанията на другото поемно лице- С.Г.П.
се установи, че той е присъствал на обиска сам и няма спомен да е имало друго
поемно лице. Това само по себе си е формално нарушение на процесуалните
изисквания, заложени в разпоредбата на чл.164, ал.2 НПК и закономерната
последица от това нарушение е невъзможността протоколът да се ползва като годно
доказателствено средство.
Всичко това обаче не означава, че
откритите и иззети при обиска вещи, предмет на разследваното престъпление или
носещи следи от извършено престъпление не могат да бъдат приобщени към
доказателствения материал с други, допустими от НПК доказателствени средства,
но по настоящето дело такива липсват.
Нещо повече, при обиска
подсъдимият е заявил, че везната и тревата не са негови и са сложени в чантата
от полицейските служители. Нито органите на досъдебното производство, нито
първата инстанция са положили каквито и да било усилия да проверят версията на
подсъдимия или да опровергаят тези твърдения. Процесуалната им активност се е
изразила единствено в изготвянето на ескпертна справка, в която е дадено
заключение, че по тези предмети не са намерени годни дактилоскопни следи. Тази
справка обаче сама по себе си обслужва защитната теза на подсъдимия, а не
обвинителната, в каквато насока необосновано е разсъждавал съдът. Така версията
на подсъдимия, че не е причастен към инкриминираните вещи е останала неопровергана,
а съмнението, че тези вещи са му били поставени в чантичката от полицейските
служители с основание е продължило да съществува.
Отделно от това, следва да се
отбележи, че в протокола не са описани всички намерени вещи, а единствено тези,
които го уличават в извършване на престъпление. В случая остава неизвестно
останалото съдържание на чантичката, доколкото Б. е твърдял, че в нея е държал
единствено ключове, цигари и пари. В протокола такава информация не е отразена,
не е изготвен и фотоалбум, който да внесе допълнителна яснота по тези въпроси.
Всичко това сочи на тенденциозност при извършването на обиска и затвърждава
съмнението, че пакетчето с марихуана и везната не са били притежание на
подсъдимия, в каквато насока са възраженията му.
При това положение изводът на
първата инстанция, че подсъдимият Б. на 12.07 - 13.07.2018г. в гр. *е държал
без надлежно разрешение и с цел разпространение марихуана с общо нетно тегло
0,52 гр. със съдържание на активен компонент /ТХК/ 7,7 тегловни процента остава
доказателствено необезпечен. За да бъде признат подсъдимия за виновен,
обвинението не може да почива на предположения и следва да бъде доказано по
несъмнен начин. Като не е съобразил това и го е признал за виновен съдът е
нарушил материалния закон, което налага присъдата и в тази част да бъде изменена,
като подсъдимия да бъде оправдан по това обвинение.
По обвинението за държане на
наркотични вещества, намерени в дома на подсъдимия в ж.к. „*“ в гр. *.
За да признае подсъдимия за
виновен, че е държал в дома си амфетамин с общо нетно тегло 1,81 гр. със
съдържание на активен компонент 1,0 тегловни процента съдът се е позовал на
отразеното в протокола за претърсване и изземване /л.53 от ДП/. В протокола,
макар и трудно разчитаемо е посочено: „….
на дивана в хола, в левия му ъгъл се видя плик с цип с размери 6Х5 см. Съдържа
три броя буци с бял цвят в…../не се чете/. Иззеха се и се запечатаха в бял плик
със слепка с подписи на поемните лица. ВД3“. От заключението по СХЕ се
установява, че въпросните три броя буци с бял цвят представвяват амфетамин с
общо нетно тегло 1,81 гр. със съдържание на активен компонент 1,0 тегловни
процента.
Оплакванията на подсъдимия и
защитата му са в две насоки. На първо място се оспорва изводът на съда, че
намереното пакетче с амфетамин е държано и оставено зад възглавницата на дивана
от подсъдимия Б.. На следващо място защитата излага съображения за процесуална
негодност на извършеното действие по претъсване и изземване в дома на
подсъдимия.
Настоящата инстанция намира
възраженията на защитата за основателни.
Индиции за евентуална свързаност
на подсъдимия с намереното зад възглавницата на дивана в хола на дома му
пакетче с амфетамин се съдържат единствено в показанията на свидетелите В.Г. и Д.М.,
дадени в хода на досъдебното производство. Тези показания, макар и страдащи от
сериозни противоречия не са анализирани и обсъдени от първата инстанция.
Независимо, че е използвал процесуалната техника за прочитането им по реда на
чл.281 НПК съдът се е задоволил да посочи само, че дава вяра на показанията, дадени
пред разследващия орган в хода на досъдебното производство, но не е изложил
никакви съображения как е стигнал до този извод, предвид сериозните
противоречия в тях, особеното състояние, в което се е намирал свидетелят М.,
както и необичайното време и специфичната обстановка при провеждане на тези разпити.
В разпитите им пред разследващите
органи /л.111 и л.112 от ДП/ свидетелите обясняват, че са имали намерение да си
купят амфетамин от подсъдимия и по тази
причина са отишли в дома му. В момента, в който той извадил пакетче с
амфетамин, звъннал телефона му. Подсъдимият оставил пакетчето зад възглавницата
на дивана, казал на свидетелите да не го пипат и напуснал дома си.
В хода на съдебното съдебно
следствие пред първата инстанция св. Д.М. е дал диаметрално противоположни
показания като не е отрекъл, че въпросната вечер са били със св. Г. в дома на
подсъдимия и са се видели с него, че подсъдимия е излязъл от дома си и повече
не се е върнал, че около 02 ч. през нощта са дошли полицаи, които са извършвали
претъсване, след което той и св. Г. са били отведени в сградаота на *РПУ в *. М.
обяснил, че полицейските служители са намерили пликче, съдържанието на което му
било неизвестно и отрича пликчето да е негово. След прочитане на показанията
му, дадени пред разследващите органи е бил категоричен, че такива показания не
е давал и не е вярно това, което е отразено в протокола за разпит.
Св. В.Г. също отрекла пред съда
да е виждала наркотици в дома на подсъдимия, като е заявила, че е излъгала в
разпита си от 13.07.2018г. /л.112 от ДП/. След прочитане на тези й показания,
същата обяснила противоречията със задържането й в полиицейското управление и с
оказания върху нея психологически натиск. Поставена в тези условия тя е решила
да потвърди обясненията на св. Д.М., които предварително й били прочетени от
полицейските служители.
Настоящият състав намира, че
неправилно първата инстанция е дала вяра на показанията на свидетелите Д.М. и В.Г., дадени в хода на досъдебното производство. Съдът не
е съобразил, особеното
състояние, в което се е намирал свидетелят М., както и необичайното време и
специфичната обстановка при провеждане
на тези разпити. Вън от вниманието му е останало и обстоятелството, че и
двамата свидетели по време на разпитите им са били поставени в условията на
т.н. „фактически арест“, защото са били задържани за един продължителен срок в
сградата на *РПУ. По
време на разпитите, необяснимо защо проведени в малките часове на 13.07.2018г.
/ св. М. е бил разпитван за времето от 04,20ч до 04,40ч., а св. Г. за времето
от 05.00 до 05.15ч./ те са били поставени в положение да свидетелстват за
факти, които биха уличили самите тях в извършване на престъпление. При това
положение двамата свидетели не са разполагали с друга възможност освен да
прехвърлят отговорността за намерения амфетамин върху подсъдимия, в чийто
жилище са се намирали по време на полицейската проверка. Не са лишени от
достоверност и показанията на св. В.Г., че един от полицаите е оказал
психологическо въздействие върху нея, като неколкократно й заявявал, че тя лъже,
както и, че жена – полицейски служител й е прочела показанията, дадени от св. М..
Всичко това, както и страхът да не бъде уличена самата тя за държане на
наркотика е довело до решението й да подкрепи показанията на св. М.. Отделно от
това, прави впечатление, че в показанията си двамата свидетели еднопосочно
обясняват, че след като подсъдимият е излязъл от апартамента, след известно
време той се е върнал, казал, че му трябват пари и св. Д.М. му дал 20 лв. Тези
обстоятелства са изолирани остават напълно изолирани от приетата за установена
фактология, опровергават се от всички останали доказателства по делото и дори
не са посочени в обвинителния акт. Всичко това поставя под сериозно съмнение
достоверността на показанията на двамата свидетели дадени пред разследващите
органи и не позволява на същите безусловно да бъде дадена вяра, поради което не
могат да бъдат кредитирани.
Настоящият състав намира, че
като доказателствен източник следва да бъдат ползвани показанията на
свидетелите В.Г. и Д. М., дадени в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция. Тези показания не са лишени
от логика, еднопосочни и безпротиворечиви са и се подкрепят от показанията на
останалите свидетели, присъствали при претърсването на апартамента на
подсъдимия. В тях обаче очевидно липсват
доказателства за съпричастност на подсъдимия К.Б. към държането на намереното зад
възглавницата на дивана наркотично вещество.
Доказателства, уличаващи
подсъдимия в държане на марихуната не се съдържат и в преставената експертна
справка /л.161 от ДП/, от която се установява, че по представените
полиетиленови пликове няма годни дактилоскопни следи.
При така установената липса на
каквито и да било доказателства сочещи,
че наркотика е държан от подсъдимия, настоящият състав намира извода, че подсъдимият Б. е държал в дома си
амфетамин с общо нетно тегло 1,81 гр. със съдържание на активен компонент 1,0
тегловни процента за необоснован и незаконосъобразен, поради което и в тази
част присъдата следва да бъде изменена, като досежно това обвинение подсъдимият
следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
Въпросът дали и доколко извършеното
претъсване и изземване в дома на подсъдимия е извършено законосъобразно се
явява без значение при този процесуален изход, поради което въззивната
инстанция не намира за необходимо да го коментира, в каквато насока са част от
релевираните възражения на защитата му.
По обвинението за държане на
наркотични вещества в района на „*“ в ж.к. „*“ , и по обвиненията по чл.269 НК
и по чл.131 НК.
Настоящият състав
намира, че приетата от първоинстанционният съд фактическа
обстановка, свързана с обвинението за държане, с цел разпространение на високорискови
наркотични вещества, конкретно амфетамин с общо нето тегло 9,91 грама със
съдържание на активен компонент 4,2 тегловни процента на стойност 297,3 лева е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на обстоятелствата по това обвинение срещу подсъдимия К.Б.,
първата инстанция е извършила всички необходими процесуално - следствени
действия, изясняващи значимите факти относно престъпната му деятелност преди,
по време и след инкриминирания инцидент в района на „*“ .
Правилно съдът е дал
вяра на показанията на свидетелите Д., А., К.
и Ш. и ги е кредитирал. Намерил е тези показания за последователни,
ясни, точни и непротиворечиви, но само дотолкова, доколкото в тях няма
съществени противоречия, като е съобразил, че свидетелите са очевидци и са
присъствали на самия инцидент. Отделно от това е приел, че те кореспондират
изцяло с останалите събрани по делото доказателства
и имат значение за правилното приложение на материалния закон, който
извод въззивната инстанция споделя напълно.
Тези показания, закрепени по реда на НПК имат решаващо значение за установяване
на обективната истина и въззивната инстанция споделя напълно изложените
пространни съображения в аргументацията на основният съд да ги цени и включи в
общата доказателствена съвкупност.
Подробно
и детайлно са изследвани от първата инстанция и заключенията по назначените експертизи. Аргументирано и
обосновано Окръжния съд им е дал вяра, като изготвени компетентно,
обосновано, пълно и от надлежни
специалисти, притежаващи знания в областта на съдебната медицина, физиката и
химията и поради това настоящия състав намира включването им в доказателствения
материал за правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните
императиви.
Сериозно внимание е
обърнато и на обясненията на подсъдимия К.Б.. Първоинстанционният съд е
кредитирал една част от тях, като ги е включил в доказателствената съвкупност,
а друга част отхвърлил, като ги намерил за израз защитна позиция на подсъдимия.
При анализа първата инстанция не е игнорирала доказателствените източници с
оправдателно значение, а след обсъждането им, последните са били отхвърлени поради
наличието на достатъчни по обем и сигурност уличаващи такива. Изложените за
това в мотивите съображения са пространни и доказателствено обезпечени и
въззивната инстанция ги споделя напълно.
Окръжният
съд задълбочено е изследвал фактологията, релевантна за обективните и
субективните признаци на инкриминираното деяние. Правните му изводи,
обосноваващи престъпна съставомерност и сочещи на субекта на инкриминираното
поведение са направени след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства. Въззивната инстанция намира същите за логически обусловени,
вследствие на детайлна и безпристрастна, съобразена с изискванията на
процесуалния закон, юридическа оценка на очертаната доказателствена съвкупност
и споделя изцяло предложената аргументация на основния съд относно
процесуалната стойност и тежест на визираните доказателства.
Изводът на първата
инстанция по въпросите на чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК са основани на установените при спазване
изискванията на процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с
тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по
предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят
изцяло и от настоящия въззивен състав.
Доводите на защитата на подсъдимия, свързани с кредитирането от
първата инстанция на показанията
на свидетелите, респективно
отказа да се даде вяра на част от обясненията на подсъдимия
неправилно са поставени върху плоскостта за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и са насочени към оценката за достоверност на
доказателствените източници и изведените въз основа на тях фактически положения. Така те покриват
оплакване за необоснованост, относимо към преценката за правилно приложение на закона, по който въпрос според
защитата по делото липсват доказателства за държане с цел разпространение на
наркотични вещества от подсъдимия Б., така както е приел първоинстанционния
съд.
Настоящият състав намира възражението на
защитата, че полицейските служители не са могли да забележат изхвърлянето на
пликчето с наркотик от подсъдимия по време на преследването му в района на „*“ в
ж.к. „*“ , поради нощната тъмнина и липсата на източници на светлина за
неоснователно.
От приложените на л.63 и л.105 от
съдебния том по настоящето дело справка от НИМХ – филиал *се установява, че
видимостта на 12.07.2018г. в интервала от 21.00 до 23.00ч е 20 000м. т.е
през посочения интервал от време не са регистрирани атмосферни явления
ограничаващи хоризонталната видимост на 20 км. Ясното време, макар и в
условията на нощна тъмнина е позволило на подсъдимия да забележи полицейските
служители и да се опита да избяга от тях, както и полицаите са имали възможност
да го забележат, да го предследват и в крайна сметка да го задържат. Това е
достатъчно да обоснове извода, че пречки за видимостта в района на
преследването и задържането на подсъдимия не е имало и полицейските служители
добре са възприемали цялата обстановка и действията на подсъдимия по време на
преследването.
Останалите възражения на защитата
са били поставени на вниманието и на първата инстанция и са намерили
задоволителен отговор в мотивите на атакуваната присъда.
Неизависимо
от това, настоящата инстанция намира, че показанията на свидетелите Д., Ш., К.
и А. са правилно преценени. Обосновано
съдът е счел, процесуалните норми на НПК не съдържат забрани да бъдат
използвани показанията на полицейските служители, които нямат качеството на
разследващи органи по досъдебното производство, и които са участвали при
извършване на извънпроцесуални действия, за установяване на факти, които
непосредствено са възприели. Вярно е и, че в случая техните показания не са
единствени и изолирани, а се подкрепят и от други доказателствени източници.
Поради това включването им в общата доказателствена съвкупност е в унисон с
процесуалните императиви.
На внимателен и детайлен анализ
са подложени от първата инстанция и показанията на свидетелите Н.П., В.Ч., Н.С. и А.М., установяващи
фактите около деятелността на подсъдимия, свързана с разпространение на
наркотични вещества. В тази връзка първият съд е изложил пространни доводи,
които настоящият състав споделя изцяло и не намира за необходимо да ги
преповтаря.
Показанията
на тези свидетели, както и приложените по делото писмени и веществени
доказателства преценени поединично и в тяхната
съвкупност водят до един несъмнен и категоричен извод, че подсъдимият К.Б.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а,
ал.1 НК, като на 12.07.2018
г., в гр.*, без надлежно разрешително, е държал, с цел разпространение,
високорискови наркотични вещества -амфетамин с общо нето тегло 9,91 грама със
съдържание на активен компонент 4,2 тегловни процента на стойност 297,3 лева, което очертава възраженията на
защитата на подсъдимия за неправилно приложение на материалния закон по това
обвинение като несъстоятелни.
Не
могат да бъдат споделени оплакванията на защитата за неправомерно употребена
физическа сила от страна на полицейските служители върху подсъдимия в момента
на задържането му.
Това
възражение е коментирано подробно и от първия съд и правилно е прието за
несъстоятелно, защото употребата на физическа сила от полицейските служители
върху подсъдимия е била в рамките на закона.
Това е
така, защото от показанията на полицейските служители се установява, че
подсъдимият е оказал яростна съпротива, при която е причинил телесни увреждания
на тримата полицаи и това е наложило те да действат с груба сила при
задържането му. Употребената сила е в рамките на ЗМВР, попада в хипотезите,
даващи възможност за използването й, не са превишени пределите на нейната
необходимост и силовите интервенции са били прекратени веднага след постигане
на целта, а именно задържането на Б..
Между другото,
този въпрос е бил предмет и на проверка от Районна прокуратура Пловдив по повод
установени травматични увреждания на подсъдимия по време на прегледа в Ареста
гр. *. Била е образувана преписка № 6619/18г. /приложена към материалите по
настоящето дело/, която е приключила с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство. Впечатление прави категоричния отказ на подсъдимия да
даде обяснения по твърдените от него факти и обстоятелства, във връзка с
оплакването си за упражнено върху него полицейско насилие, което съдът разчита
като демонстрация на отпаднал интерес от проверката на тези факти.
В
същата насока са и съжденията на първата инстанция, която правилно е приела
отказа на подсъдимия да дава обяснения и да обжалва постановлението като
съгласие с извода на прокурора за липсата на данни за извършено посегателство от полицейските служители
против личността му.
Настоящият състав намира за
доказана специалната цел за разпространение на наркотични вещества от страна на
подсъдимия. Обилните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите К.,
Н.П., В.Ч., Н.С. и А.М., които еднопосочно и безпротиворечиво обясняват, че
подсъдимия Б. се занимава с разпространение на наркотици, както и, че лично те
са си закупували от него дребни колическва наркотични вещества за лична
употреба. Показанията на тези сведетели са ясни, точни и последователни и
настоящият състав намира, че в тях се съдържа достатъчна по обем информация за
разпространителската дейност на подсъдимия, което е достатъчно да обоснове с
необходимата категоричност извода, че подсъдимият е държал наркотичните
вещества именно с цел разпространение. В тази връзка са и показанията на св. Б.П.
и св. П.Д. относно причината въпросната вечер подсъдимия да посети горичката в „*“
в гр. *.
Всичко това води до единствения
несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпните състави на чл.354а, ал.1 НК, като на 12.07.2018г. в района на „*“ в
гр. *подсъдимият К.Б. е държал с
цел разпространение на високорискови наркотични вещества, конкретно амфетамин с
общо нето тегло 9,91 грама със съдържание на активен компонент 4,2 тегловни
процента на стойност 297,30 лв., на чл.269, ал.1 НК, като на 12.07.2018
г., в гр, *, е употребил сила, с цел да принуди орган на властта - старши
инспектор Д.А.Д. – началник група*Сектор *при *РУ ОДМВР - *, мл. експерт И.Х.Ш.
- мл. разузнавач в сектор*при *РУ ОДМВР - * и мл. експерт Б.С.А. - мл.
разузнавач в сектор*при *РУ ОДМВР - *, да пропуснат нещо по служба - да го
задържат, на чл.131,
ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 НК, като на 12.07.2018 г. в гр, *, е
причинил на полицейски орган - старши инспектор Д.А.Д. - началник група*Сектор
*при *РУ ОДМВР - *, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на гръдния кош, контузия в областта на лявата лопатка,
контузия в областта на дясната мишница, кръвонасядания по гръдния кош и двете мишници, довели
до болка и страдание, без разстройство на здравето, на чл.131, ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 НК като на 12.07.2018 г., в гр. *е причинил
на полицейски орган - мл. експерт И.Х.Ш. - мл. разузнавач в сектор*при *РУ
ОДМВР - *, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на гръдния кош и оток на гръдния кош, довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето и на чл.131, ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 НК като на 12.07.2018г., в гр. *, е
причинил на полицейски орган - мл. експерт Б.С.А. - мл. разузнавач в сектор*при
*РУ ОДМВР - *, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на дясната ръка, охлузвания, кръвонасядания и оток по крайниците,
довели до болка и страдание, без разстройство на здравето.
Като
го е признал за виновен по тези обвинения съдът правилно е приложил материалния
закон. Поради това, в тази си част присъдата е обоснована и законосъобразна и
следва да бъде потвърдена, а претенциите на защитата и подсъдимия за неправилно
приложение на закона не следва да бъдат уважавани.
По
наложените на подсъдимия наказания.
Изменението
на присъдата налага ревизия на размера на наложените на подсъдимия наказания.
При
индивидуализацията на наказанията контролирания съд е подходил с необходимата
прецизност и задълбоченост, преценил е всички обстоятелства и правилно е счел,
че наказанието лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията следва да бъде
определено по реда на чл.54 НК и този извод се споделя изцяло и от настоящия
състав.
Правилно
е отмерен размерът на санкциите досежно престъплението по чл.269, ал.1 НК и трите отделни
престъпления по чл.131,
ал.2, т.4, вр. чл. 130, ал.2 НК и те не могат да бъдат определени като
явно несправедливи, поради което в тази част присъдата следва да бъде
потвърдена.
Признаването
на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по част от обвиненията по
чл.354а, ал.1 НК налага определеното му наказание за деянието по чл.354а, ал.1 НК да бъде намалено от четири на три години лишаване от свобода, реципрочно следва да бъде намалено и наказанието „глоба“
от 10 000лв. на 5000лв., в който смисъл следва да бъде изменена присъдата в тази си част.
Присъдата
следва да бъде изменена и в частта по приложението на разпоредбата на чл.23,
ал.1 НК, като размерът на определеното общо най – тежко наказание четири години
лишаване от свобода следва да бъде намален на три години лишаване от свобода,
към което наказание да бъде присъединено и редуцираното наказание „глоба“ в
размер на 5000 лв.
По
същите съображения следва да бъде редуциран в посока намаляването му и размерът
на увеличеното по реда на чл.24 НК наказание от една година и шест месеца
лишаване от свободяа на една година лишаване от свобода.
Настоящият
състав намира така определените по – ниски размери на наказанията за достатъчни
за постигане на целите както на специалната, така и на генералната превенция и
удовлетворяващи в пълна степен
изискването за съответност, заложено в разпоредбата на чл.35, ал.3 НК.
При
извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън възраженията на
страните, въззивната инстанция намира, че съобразно изискванията на закона
съдът е приложил разпоредбата на чл.68, ал.1 НК, определил е първоначалния
режим, приспаднал е предварителното задържане на подсъдимия, разпоредил се е с
веществените доказателства и възложил направените по делото разноски.
При разглеждането на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на
атакуваната присъда, поради което в останалата част същата следва да бъде
потвърдена.
Предвид
горното и на основание чл.334, т.3 и чл. 337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
Пловдивският апелативният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 41/30.04.2019г. по
нохд № 2015/18г. на Окръжен съд Пловдив, като:
- я ОТМЕНЯ в частта, досежно обвиненията по чл.354а,
ал.1 НК и ПРИЗНАВА подсъдимият К.Р.Б. за НЕВИНОВЕН
за това, в периода 12 -
13.07.2018 г. в гр.*, без надлежно разрешително да е държал, с цел
разпространение високорискови наркотични
вещества - амфетамин с общо нето тегло 1,81 грама със съдържание на активен
компонент 1,0 тегловни процента на стойност 54,3 лева, марихуана с общо нето
тегло 1,08 грама със съдържание на активен компонент 7,7 тегловни процента
тетрахидроканабинол (ТХК) на стойност 6,48 лева и марихуана с общо нето тегло
0,52 грама със съдържание на активен компонент 7,7 тегловни процента
тетрахидроканабинол (ТХК) на стойност 3,12 лева и го ОПРАВДАВА по тези
обвинения.
- НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
за престъплението по чл.354а, ал.1 НК от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
- НАМАЛЯВА размера
на наложеното наказание „ГЛОБА“ от 10 000
/десет хиляди /лв. на 5000 /пет хиляди/
лв.
- НАМАЛЯВА
размера на определеното по реда на чл.23, ал.1 НК общо най – тежко
наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, към което ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието „глоба“ в размер на 5000
/пет хиляди/лв.
НАМАЛЯВА размера на увеличеното по реда
на чл.24 НК наказание от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или
обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.