О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
1073 04.09.2019 година град Бургас
Бургаски
окръжен съд граждански
състав
На четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от
съдията
търговско
дело номер 258 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
повод предявените искове от Ф.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Л.Г. от АК - Перник, със съдебен адрес:***, против „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Чолаков - главен
изпълнителен директор и Бистра Василева - изпълнителен директор, чрез пълномощника
юрисконсулт Виктория Германова, с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 80 000лв.
(осемдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
настъпилите неимуществени вреди и трайните последици от тях, вследствие смъртта
на малолетното ѝ внуче, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014г. до окончателното
ѝ изплащане.
За разглеждането на настоящите обективно кумулативно
съединени искове с оглед предмета им - изискуемо вземане за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, което
представлява застрахователно събитие по валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ и за заплащане на обезщетение за забава, следва да се приложи
глава Тридесет и втора на ГПК – „Производство по търговски спорове“, поради
абсолютния търговски характер на сделката, от която се сочи, че произтича
отговорността на ответника.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото, съдът
следва да извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст:
Осъществена е редовна предварителна размяна на книжа,
при която ищцата е подала искова молба, а ответникът е подал отговор.
Допълнителна искова молба от ищцата не е постъпила, след което размяната на
книжа е преустановена.
При проверка на основание чл. 127 и чл. 128 от ГПК
съдът констатира, че исковата молба е редовна.
Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на
съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му пред съда, тъй
като се твърди, че е налице нарушение на абсолютни субективни граждански права
и блага, които са техен обект, последвано от причинени неимуществени и
имуществени вреди, които не са били репарирани, нито от прекия им причинител,
нито от застрахователя след покана по реда на КЗ.
Исковата молба е предявена съобразно правилата за
родова и алтернативна местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 115 ал.2 от ГПК), а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на
исковата претенция, който е и съд по постоянния адрес на ищеца и по
местонастъпване на застрахователното събитие. Ищцовата страна е
освободена от внасянето на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал.1
т.4 от ГПК.
До настоящия момент не са станали служебно известни на
съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят
до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора. Не е
констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или
отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното
упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове.
При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че следва да
пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на основание
чл.374, ал.2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищцата твърди, че на 25.10.2014г. около 13:20ч. на главен път I-6 София - Бургас, на км. 461, при управление на МПС - марка БМВ 520И с peг. № А8800 КХ, водачът Левент Адем Гази, с ЕГН **********,*** към град Айтос, с несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя скорост – валеж и мокра настилка, от 81,5 км/ч., при съобразена такава около 60 км/ч., предприел изпреварване на друго МПС, при намалена видимост пред управлявания от него автомобил около 300 метра, по - малка от разстоянието, необходимо за извършване на маневрата 579 - 580 метра, виждайки, че не може да се пристрои да завърши предприетата маневра, рязко завил волана надясно и напуснал пътното платно, удряйки се в крайпътно дърво. Сочи, че с присъда № 124/16.06.2016г., постановена по н.о.х.д.№ 417 по описа за 2016г. на БОС, влязла в законна сила на 14.07.2016 г., водачът на МПС бил признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и смъртта на малолетния Адем Левент Гази - на шест месеца, в следствие на получените при ПТП увреждания, който пътувал на задната седалка заедно със своята майка.
Твърди се още, че от описаното автопроизшествие за ищцата настъпили тежки неимуществени вреди от загубата първородния внук, чиято поява била очаквана с нетърпение и много радост, а бабата кроила планове да го дари с много любов, нежност и грижи. След ужасяващата загуба изпитала силна душевна болка, която се отразила крайно неблагоприятно върху здравословното и емоционалното ѝ състояние, станала необщителна, затворила се в себе си и променила поведението си. Плачела по цял ден и повтаряла как иска само това да не се бе случвало. Изразявала желание да е на мястото на внучето. Тази дълбока душевна агония била трайна, необратима и продължавала и понастоящем.
Сочи, че
увреждащият автомобил имал сключена действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД съгласно комбинирана
полица № 06114000705052 от 28.02.2014г. с начална дата на покритие от
01.03.2014г. до 01.03.2015г.
Излагат се съображения, че ищцата, като баба на починалото внуче, влиза в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка гражданска отговорност при смърт и е материално легитимирана да получи такова съгласно ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016г. на ОСНГТК на ВКС и директивите от правото на ЕС.
Размерът
на исковата претенция е мотивиран с установената съдебна практика за сходни
случаи, като се позовава на Директива 2009/103 / ЕО, както и на Отговора на
съда на ЕС на отправено преюдициално запитване - Решение на СЕС от 24.10.2013
г. по дело С -227. Счита, че обезщетението следва да се определи по правилата
на чл. 52 от ЗЗД, тъй като при отчитане на действителния размер на моралните
вреди, съобразен с нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди
за процесния период - октомври 2014г., които съгл. §27 ал.1, т.2 от ПЗР на КЗ
са: за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 10 000 000 лв., без
да се съобразява предвидения в §96, ал.1 от ЗИД на КЗ максимален размер. Представя доказателства.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който претенцията за застрахователно обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП се признава частично до размера
на сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, като се оспорва размерът на предявения
иск над тази сума до претендирания размер от 80 000лв. В условията на
евентуалност оспорва като погасена по давност претенцията за законна лихва
считано от датата на ПТП – 25.10.2014г. до 20.05.2016г.
Счита, че ищцата е в кръга на лицата, оправомощени да
търсят обезщетение, но сочи за приложима разпоредбата § 96. (1) от КЗ, т.е. дължимото
обезщетение е в размер на 5 000 лв. Позовава се на горецитираното тълкувателно
решение.
Моли съда на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК да
задължи ищцата да предостави пълни и точни данни за банкова сметка, *** ѝ
бъде преведена сумата. Освен това моли непредставянето на данни за банкова
сметка ***.
Излага съображения относно неприложимостта на
цитираните с исковата рмолба Директиви на ЕС и Решение на СЕС, като счита, че
решението касае най-близкия кръг увредени лица, каквото ищцата, като баба, не
е. Счита, че директивите не са пряк източник на правото, а държавите членки
разполагат с дискреция при тяхното транспониране в националното си
законодателство. Предвид горното, дори при наличие на противоречие между
вътрешна норма и директива, приложима би била вътрешната норма.
Предявените искове са обективно кумулативно съединени
и имат своето правно основание в чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е налице признание на иска за
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
процесното ПТП до размер на 5 000лв.
Съдът, с оглед изразените от страните
становища намира за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са
безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно
застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата
по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което
е било причинено произшествието. С оглед наличните доказателства за
влязла в сила присъда на наказателен съд, не се нуждаят от доказване фактите,
свързани с извършването на деянието, противоправността му и виновността на
дееца.
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. При
така дадената от съда правна квалификация ищцовата страна е длъжна да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е претърпял неимуществени вреди от
виновното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и техния
размер; причинната връзка между ПТП и причинените вреди.
Ответникът-застрахователно дружество
носи тежестта да установи всички свои правоизключващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения.
По отношение на доказателствените
искания:
Ищцата е представила
писмени доказателства, които поради относимостта и допустимостта си следва да
бъдат приети, с изключение на протоколите за разпит на свидетели и заключенията
от досъдебното производство.
Ищцата е поискала,
за установяване на търпените от нея
неимуществени вреди вследствие смъртта
на новороденото ѝ внуче, да бъде разпитан един свидетел при режим на довеждане.
Свидетелските показания са относими и допустими, като на основание чл.159 ал.2
от ГПК следва да се допусне един свидетел.
По изложените съображения и на
основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от Ф.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Л.Г. от АК - Перник, със съдебен адрес:***,
против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.„Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Чолаков - главен
изпълнителен директор и Бистра Василева - изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт Виктория Германова, искове за заплащане на сумата в
размер на 80 000лв. (осемдесет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за настъпилите
неимуществени вреди и трайните последици от тях, вследствие смъртта на
малолетното ѝ внуче, ведно с обезщетение за забава върху тази сума,
считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014г. до окончателното
ѝ изплащане.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 258/2019 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на ищцата в седмичен срок от получаване на настоящото
определение да посочи банковата си сметка.
ПРИЕМА приложените при предварителната размяна на книжа
писмени доказателства, с изключение на протоколите за разпит на свидетели и
експертизите от наказателното производство.
УКАЗВА на ищцата, че не е представила доказателствата,
описани като приложение в исковата молба, а именно:препис-извлечение от акт за
смърт и застрахователна полица.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от ищцата
в съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за 15.10.2019 год. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: