РЕШЕНИЕ
№ 946
гр. С., 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110123134 по описа за 2022 година
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК .... е предявило против В. О. Б., ЕГН **********
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата
от 1 100,00 лв., представляваща главница по сключен между длъжника и
„ФИРМА“ АД Договор за кредит № .... от 27.08.2018 г., вземанията по който
са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 26.11.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 26.07.2021 г. (датата на входиране на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда) до изплащане на вземането, договорна лихва в размер
на 259,36 лева за периода от 26.11.2018 г. до 22.08.2019 г.; лихва за забава в
размер на 207,66 лева за периода от 27.11.2018 г. до 26.07.2021 г. (датата на
входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда), за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
07.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 43756/2021 г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор „ФИРМА“ АД е предоставило
на ответницата кредит в размер на 1100 лева, като последната се е задължила
да го върне ведно с уговорената възнаградителна лихва, на 12 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер от 113,28 лева или общо сумата от 1
359,36 лева. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата
за комуникация от разстояние, като договорът се сключва във формата на
електронен документ или на хартиен или друг траен носител и
правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за
1
платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния
документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит
/ЗПК/. Сключването на договора за кредит е инициирано от страна на
Кредитополучателя, който попълва Заявка за кандидатстване, намираща се на
уеб-страницата на кредитора, където предоставя пълни и верни лични данни.
В края на Заявката за кандидатстване кредитополучателя посочва, че е
съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия
е необходимо условие за изпращане на заявката. След изпращане на заявката
за кандидатстване Кредитополучателят получава ПИН код под формата на
кратко електронно съобщение на посочения от него телефонен номер, както и
линк на посочената от него електронна поща. Кредитополучателят
потвърждава заявката си като активира линка, при което се зарежда част от
уеб сайта на „ФИРМА“ АД - ...., където Кредитополучателят трябва да въведе
ПИН кода на заявката, след което да натисне бутона „Потвърди“, които
действия са необходимо условие за разглеждане на заявката за
кандидатстване. Кредиторът уведомява Кредитополучателя за одобрението за
отпускане на кредита чрез изпращане на съобщение до електронната му поща
и/или със CMC. В случай на одобряване на отпускането на кредита кредитора
изпраща на електронната поща на Кредитополучателя договора за кредит,
ведно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити съгласно приложение
2 от ЗПК. Договорът за кредит се счита за сключен след изпращане от
Кредитополучателя на кредитора съгласието за сключване на Договора за
кредит и Общите условия, като отговорът на Кредитополучателят
потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на кредита по
неговата банкова сметка или чрез система ..... Срокът на договора изтекъл, но
ответницата не заплатила изцяло задълженията си по договора, като на
26.11.2020 г. тези вземания били прехвърлени с договор за цесия в полза на
ищеца. Предвид това ищецът моли съда да признае за установено, че
ответницата му дължи горепосочените вземания, предмет на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 43756/2021 г. по описа на СРС, 176 състав.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. В
депозираното по реда на чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта за
изпълнение, ответницата е навела възражение за недължимост на сумата по
издадената заповед за изпълнение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента
„ФИРМА“ АД и ответницата е възникнало валидно правоотношение по
2
договор за кредит, по което кредитодателят е предоставил на ответницата
посочената сума; че ответницата е изпаднала в забава и размера на
обезщетението за забава; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз
основа на валидно сключен договор за цесия, за което ответницата е била
надлежно уведомена.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение.
От изложеното в исковата молба се установява, че претендираните
вземания се основават на твърдения за сключен договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Договорът за потребителски кредит е
формален – следва да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител (чл. 10, ал. 1 ЗПК), като „траен носител“ е всеки носител, даващ
възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по
начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация –
пар. 1, т. 10 ДР от ЗПФУР. Договорът за потребителски кредит може да се
сключи и чрез средство за комуникация от разстояние, т.е. без да е налице
едновременното физическо присъствие на кредитора и потребителя (пар. 1, т.
2 ДР на ЗПФУР) – арг. чл. 5, ал. 9 и ал. 15 ЗПФУР, в който случай за неговото
сключване приложение намира и Законът за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Според твърденията, на които се основават
претенциите, сключването на договора за кредит е извършено чрез
електронни изявления от „ФИРМА“ АД и ответницата. Относно
електронните изявления се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис (с актуално наименование Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги) – чл. 18, ал. 2 ЗПФУР.
Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията – чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Електронен документ е всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или
звуков, визуален или аудио-визуален запис – чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление – чл. 3, ал. 2 ЗПФУР.
Предвид горното, за да се докаже сключването на договор за
потребителски кредит чрез средство/а за комуникация от разстояние, следва
да се установи, че страните са постигнали съгласие относно договора за
кредит, представен в писмена форма на траен носител по смисъла на пар. 1, т.
10 ДР на ЗПФУР, както и, че това съгласие е дадено от тях чрез средства за
комуникация от разстояние, т.е. посредством електронни изявления.
По делото като доказателство е приет на хартиен носител договор за
кредит № ..../27.08.2018 г., сключен между „ФИРМА“ АД, в качеството му на
кредитодател, и ответницата В. О. Б., в качеството й на кредитополучател,
3
съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 1 100,00 лева. Уговорена е годишна
лихва за ползване на кредита в размер на 41%, като за срока на кредита
кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за ползване на кредита в
размер на 259,36 лв. Така общата дължима сума по кредита възлиза в размер
на 1 359,36 лв. – т. 1.3.1. и т. 1.3.3. от договора. Размерът на годишния
процент на разходите /ГПР/ е 49,67% - т. 1.5. от договора. Предоставянето на
кредита от кредитодателя на кредитополучателя се извършва по посочената в
договора банкова сметка. Договорът за кредит е сключен за срок от 12 месеца
и започва да тече от датата на изпращане на сумата по кредита по сметка на
кредитополучателя. Погасяването на кредита се извършва на равни месечни
погасителни вноски съгласно Погасителен план – Приложение № 1.
В представените по делото Общи условия на "ФИРМА" АД, приложими
към договорите за потребителски кредит, е посочено, че договарянето се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (т. 3.3.),
сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на
кредитополучателя, като за да получи кредит той подава заявка чрез
приложената в страницата регистрационна форма, въвежда личните си данни
и с оглед успешното попълване задължително се запознава и посочва, че
съгласен с общите условия, приемането на които е необходимо условие за
изпращане на заявката (т. 3.5.5.). След изпращане на заявката клиентът
получава ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на
посочения от него телефонен номер, както и линк на посочената от него
електронна поща. Клиентът потвърждава заявката си като активира линка,
при което се зарежда чат от уеб сайта на „ФИРМА“ АД, където клиентът
въвежда ПИН кода на заявката, след което натиска бутона „Потвърди“. За да
се пристъпи към сключване на договора за кредит е необходимо
кредитодателят да е одобрил отпускането на кредит на клиента и да го е
информирал за това, чрез изпращане на съобщение на електронната му поща
и/или със СМС (т. 3.10). В случай че клиентът е одобрен, договорът за кредит,
заедно с общите условия и "Стандартен Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити" съгласно
приложение № 2 от ЗПК, се изпращат на неговата електронна поща, като за да
сключи договора клиентът трябва да потвърди, че е запознат, приема и е
съгласен с договора за кредит, заедно с общите условия, както и че е запознат
и е съгласен със Стандартния европейски формуляр. Договорът за кредит се
счита за сключен след изпращане от клиента на кредитодателя на съгласието
за сключване на договора за кредит и общите условия (с което се изразява и
желанието му за незабавно превеждане на сумата по кредита по банковата му
сметка или получаването й в брой, съобразно посочения от него начин при
попълване на регистрационната форма).
Във връзка с установяване на обстоятелството, че процесният договор
за кредит е сключен съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, по делото е прието заключение на съдебно-техническа
4
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
компетентно, последователно и логично изготвено. От заключението на СТЕ
се установява, че на 26.08.2018 г. в 08:51:58 часа от името на ответницата е
попълнена заявка за кредит в сайта на „ФИРМА“ АД - ...... Системата е
генерирала идентификационен номер (ID) на клиента – 92126 и е сключен
договор за кредит с идентификационен номер (ID) ...., като на следващия ден
– 27.08.2018 г. в 10:56:40 часа след комуникация с клиента по телефон,
параметрите на кредита са променени от 1 500,00 лв. за 11 вноски на 1 100,00
лева за 12 вноски. Установява се още, че в попълнената от името на
ответницата форма за кандидатстване за предоставяне на финансова услуга по
електронен път на уеб страницата на ...... при кандидатстването са посочени
лични данни на ответницата, телефон, вкл. банкова сметка, по която да бъдат
преведени парите по кредита. Експертът посочва, че за да бъде попълнена
формата за кандидатстване за кредит, системата на заемодателя изисква
задължително клиентът да има създаден свой личен акаунт /с потребителско
име и парола/, като акаунтът на ответницата е създаден на 09.01.2018 г. в
22:46:55 часа. Посочено е, че при одобрение клиентът може да потвърди
договора, съответно да усвои сумата, но само в случай, че профилът му е
напълно активен, като посочва, че за активен се смята профил с потвърдени
електронна поща и телефон. Установено е, че имейл адресът, използван за
създаването на акаунта - ......., е потвърден с линк, изпратен на него, а
телефонният номер – със СМС, изпратен на него. Установено е, че на
27.08.2018 г. в 10:58:00 часа кредитът е бил одобрен. Вещото лице посочва, че
договорът за кредит, общите условия и стандартният европейски формуляр са
били изпратени на посочения от ответницата имейл адрес - ....., ведно с два
линка - “Потвърди” и “Откажи”, като на 27.08.2018 г. в 11:25:33 часа е бил
активиран линкът “Потвърди”. На 27.08.2018 г. в 11:35:07 часа парите по
кредита са били преведени. От експертното заключение се установява, че към
26.08.2018 г. /датата на кандидатстване за финансовата услуга/ системата на
заемодателя не е изисквала съгласие за обработка на лични данни, като
обръща внимание, че по това време и Общият регламент за защита на данните
(Регламент ЕС 2016/679) още не е бил транспониран в българското
законодателство, поради което компаниите, обработващи лични данни, не са
били задължени да изискват съгласие.
С оглед така приетото заключение по съдебно-техническата експертиза,
се установява, че с изпращането на заявката от страна на ответницата за
отпускане на кредит чрез посочения интернет сайт е отправено предложение
до „ФИРМА“ АД за сключване на договор за кредит. С изпращането на
договора за кредит на адреса на електронната поща на ответницата
кредитодателят е предложил сключването на договор за кредит с посочените
в него параметри, което предложение е прието от ответницата с изпращането
на потвърждението за сключване на договора за кредит. С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че е доказано, че между ответницата и
„ФИРМА“ АД по реда на ЗПФУР е сключен договор за потребителски кредит
5
под формата на заем по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Съдът намира, че по делото се установява и твърдяното от ищеца
прехвърляне на вземания. Видно от договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 26.11.2020 г. „ФИРМА“ АД, в качеството си на цедент, е
поело задължение да прехвърли в полза на „ФИРМА“ ЕАД, в качеството му
на цесионер, вземания, произхождащи от договори за кредит по смисъла на
ЗПФУР, ЗПК и ЗЗД, като страните са уговорили съответните вземания да
бъдат индивидуализирани в отделно приложение № 1 към договора, като е
посочено, че продавачът ще прехвърли на купувача единствено онези
вземания, по чиито договори за кредит е уговорено, че кредитополучателят
следва да предостави обезпечение с договор за поръчителство, банкова
гаранция и/или застраховка “Живот”. Страните са уговорили още, че всяко от
прехвърлените вземания представлява стойността на всички непогасени от
съответните длъжници задължения към дата 16.10.2020 г., в това число:
договорени, но непогасени погасителни вноски, включително непадежирали
такива, включващи главница, договорна лихва и евентуални начислени
неустойки, съгласно сключените договори за потребителски кредит, лихви и
обезщетения за забава. С потвърждение за сключена цесия ..../26.11.2020 г.
към ... продавачът “ФИРМА” АД е потвърдил прехвърлянето в полза на
„ФИРМА“ ЕАД на всички вземания, индивидуализирани в Приложение №
1/26.11.2020 г. От представеното по делото пълномощно ..../26.11.2020 г. към
... се установява, че на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД “ФИРМА” АД е
упълномощило „ФИРМА“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници
по всички вземания, които дружеството е цедирало (прехвърило), съгласно
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на
26.11.2020 г. между “ФИРМА” АД, в качеството му на „продавач“ - цедент, и
„ФИРМА“ ЕАД, в качеството му на “купувач” – цесионер.
По делото са представени доказателства и за направен опит за
уведомяване на ответницата за прехвърлянето на вземанията – видно от
уведомително писмо с изх. № .../..../02.12.2020 г., като независимо от това, че
във връзка с това писмо е налице отбелязване, сочещо, че то фактически не е
достигнало до ответницата, то доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и
съобразявайки чл. 235, ал. 2 ГПК – т.е. фактите, настъпили в хода на процеса,
настоящият съдебен състав намира, че ответницата, посредством връчването
на книжата по настоящото дело (включително тези, касаещи
упълномощаването на ищцовото дружество да извърши уведомяване за
цесията), е валидно уведомена за прехвърлянето на вземанията, поради което
и ищецът е материалноправно легитимиран да предяви настоящите искове.
Настоящият договор се явява сключен от лице, притежаващо качеството
„потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите
на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
6
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1,
т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност и
когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г.
по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи
служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.
д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния
договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда
без от страните да е наведен такъв довод.
В случая съдът намира, че са спазени само част от изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК. Доколкото е бил договорен
фиксиран лихвен процент на годишна основа, не е било необходимо
посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент.
Отделно от това, в случая нито се твърди, нито се установява, че е уговорено
прилагането на различни лихвени проценти. Следва да се отбележи, че от
представеното по делото препис-извлечение от Приложение № 1/26.11.2020 г.
към Договор да продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между
“ФИРМА” АД и “ФИРМА” ЕАД на 26.11.2020 г. /л. 26/, се установява
отразено вземане от К.М.А. което не касае ответницата В. О. Б.. По делото не
е представен погасителен план – приложение № 1 към процесния договор за
кредит № ..../27.08.2018 г., като в последния са посочени единствено броят и
периодичността на погасителните вноски. В тази връзка следва да се посочи,
че от приетата по делото СТЕ се установява, че в системата на заемодателя е
посочен размер на всяка вноска – 206,00 лв. Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че от страна на ищцовото дружество не се доказа да
са спазени всички изискванията съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК /посочване на условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването/. В случая договорът съдържа предупреждение за последиците
за потребителя при просрочие на вноските (т. 3 от договора), както и
наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
7
право може да бъде упражнено, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6
(т. 6 от ОУ), с което са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. От
приетата по делото СТЕ се установява, че ответницата В. О. Б. е получила
своевременно преддоговорната информация във формата на Стандартен
европейски формуляр. Непосочването в договора на реда за прекратяването
му и наличието на извънсъдебни способи за разрешаване на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване (чл. 11, ал. 1, т. 23 и 24 ЗПК)
не влече недействителност на договора за потребителски кредит.
Съдът намира, че в случая следва да се приеме, че е налице нищожност
на включената в договора клауза /т. 3.3./, касаеща заплащане на неустойка в
размер на 1 112,64 лв. за непредоставяне на обезпечение. Съгласно т. 1.7. от
процесния договор за кредит, в срок най-късно до края на следващия ден,
считано от сключването на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен
да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: банкова
гаранция или поръчителство на поне две физически лица. В т. 1.8. от
договора се съдържат изискванията на кредитора към банковата гаранция – да
бъде безусловна и на първо поискване, платима на следващия ден, като
същата следва да бъде представена най-късно в края на деня, следващ датата
на сключването на договора за кредит. В т. 1.9. от договора се съдържат
изискванията към всеки един от двамата поръчители: да имат нетен размер на
осигурителен доход в размер на 1 500,00 лева; да бъдат лица над 20-годишна
възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5
години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или
поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя;
да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат
задължения към други кредитни или финансови институции или ако има –
кредитната история на поръчителя в ... на ... една година назад да е със статут
не по-лош от „редовен“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка
кредитодателят може да откаже да приеме предложените му поръчители.
Съгласно т. 3.3 от договора, при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение в срок, кредитодателят дължи на
кредитополучателя неустойка в размер на общо 1 112,64 лева, която се
начислява на месец.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния
договор "неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за
общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно
правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на М.С.Р.Б. (основен лихвен процент плюс 10%),
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят
50% от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4,
8
са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било
обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“ – банкова
гаранция или двама поръчители. Настоящият съдебен състав приема, че с
уговорената в т. 3.3 от договора за кредит неустоечна клауза се цели
единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне
на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". Този
извод на първо място следва от специфичността и краткия срок за изпълнение
на задължението, по отношение на което е уговорена неустойката -
осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема от две лица,
отговарящи на определени условия на следващия ден от сключването на
договора. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на
задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение
да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на
договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от
предварителното поемане на поръчителство от две лица, отговарящи на
посочените изисквания, каквато възможност той има съгласно чл. 138, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката,
предвиждаща, че ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-кратък
от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислява на ден и е
в размер на 1/30 от месечната неустойка, като се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен
план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че
задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това
за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за
обезпечение - банкова гаранция, в размер на всички дължими по договора
суми, е житейски немислима при сключване на договор за потребителски
кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от
средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.
Предвид изложеното, съдът приема, че неустойката, уговорена в т. 3.3.
от процесния договор, представлява разход по кредита, който е следвало да
бъде, но не е включен при изчисляването на годишния процент на разходите
по кредита, с което са нарушени разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
9
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която
съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10%, или годишният
размер на разходите не следва да надхвърля 50% от предоставената по
кредита сума. Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се
заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се уговоря по-висок размер на
разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая размерът на
неустойката /1 112,64 лв./ надхвърля размера на заетата сумата /1 100,00 лв./.
Ако към посочения ГПР от 49,67% се прибави и размерът на неустойката, то
тогава годишният процент на разходите ще е значително по-висок от
нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед гореизложеното,
задължението по т. 3.3. не е свързано с неизпълнението на договора, а
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който, в противоречие
с правилото чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не е включен нито в годишния процент
на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня
на сключването. Въпреки, че формално в договора са посочени годишен
процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях
на процесната сума по т. 3.3. от договора, те не могат да изпълнят отредената
им функция - да дадат възможност на потребителя по ясен и достъпен начин
да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора,
въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките, настоящият съдебен състав счита, че макар формално процесният
договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения.
В аспекта на изложеното, съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл.
22 ЗПК сключеният договор е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последиците от обявяването на тази
недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Предвид, че от страна на ответницата не бяха ангажирани доказателства
за погасяване на процесните задължения, то дължима се явява единствено
незаплатена главница е в размер на 1 100,00 лв., т.е. предявеният иск за
главница се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
10
Исковете за установяване съществуването на вземане на ищеца за
сумата 259,36 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
26.11.2018 г. г. до 22.08.2019 г. и предявеният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата
207,66 лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.11.2018 г. до
26.07.2021 г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 81,34 лв., като с
оглед уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от
57,10 лв. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 31,34 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на 400,00 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо
531,34 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в исковото производство в размер на 372,98 лв.
Ответницата не е представила доказателства за сторени разноски,
поради което такива не й се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. О. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “...”, бл. 10,
ет. 2, ап. 8, дължи на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. “...” № 25, офис-сграда .., ет. 2, офис 4, сумата
1 100,00 лева, представляваща прехвърлено чрез цесия вземане за главница
по Договор за кредит № ..../27.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от 26.07.2021 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2021 г.
по ч.гр.д. 43756/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за установяване съществуването на вземане на ищеца за
сумата 259,36 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
26.11.2018 г. г. до 22.08.2019 г. и предявения иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата
207,66 лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.11.2018 г. до
26.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2021 г. по ч.гр.д. 43756/2021 г. по описа
на СРС, 176 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. О. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “...”, бл. 10, ет.
2, ап. 8, да заплати на “ФИРМАта” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. “...” № 25, офис-сграда .., ет. 2, офис 4, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 372,98 лв лева, представляваща сторени разноски
по настоящото исково производство, както и сумата от 57,10 лева,
11
представляваща сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
43756/2021 г. по описа на СРС, 176 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12