Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Добрич, 19.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА
при
секретаря Здравка Йорданова, като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско
дело № 2442 по описа на ДРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Ц.П.Й.
с ЕГН **********, с която срещу Ц.С.Х. с ЕГН ********** *** е предявен
установителен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, да бъде установена в отношенията
между страните дължимостта на вземането по издадената заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК №394 от 27.05.2020г. по ч.гр. д. №1016 по описа за
2020г. на ДРС, а именно: - 8000.00 лева –неизпълнено задължение по сключен
между страните договор за паричен заем от 10.08.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6014/13.08.2018 г. на
нотариус В. Т. с рег. № 158 на Нотариалната камара и уговорен срок за връщане на сумата до
31.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 8 000.00 лева, начиная
26.05.2020 г. до окончателното
изплащане, кумулативно съединен с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
забава върху главното задължение в размер на 1135,56 лева за периода
01.01.2019г. – 25.05.2020г.
Претендират се сторените разноски в исковото и в
заповедното производство.
Исковата молба се основава на следните
обстоятелства: Между страните е сключен договор за паричен заем с нотариална
заверка на подписите, по силата на който ищцата е предоставила на ответника в
заем сумата от 8 000 лева, с краен срок за изплащане на задължението 31.12.2018
г. Предвид забавата на длъжника, ищецът претендира реално изпълнение, ведно с
обезщетение за забава, считано от изискуемостта до 25.05.2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
редовно уведомения ответник, чрез процесуален представител адв. Г.Д., с който
се оспорва основателността на иска. Твърди се, че ответникът познава ищцата от
дълго време и е закупувал от нея авточасти. Между страните е имало договорка за
закупуване на авточасти, срещу отстъпка от 40 % от стойността на закупените
стоки. Закупуването на частите се осъществявало срещу складова разписка,
плащането било или веднага, или в рамките на една седмица, или най-късно до три
месеца от получаване на стоката. Ответникът сочи, че фактури, касови бонове или
други документи никога не е получавал. Искал е фактури, но ищцата му е
отказвала. Твърди, че бил в забава във връзка с плащането на закупените от него
авточасти, поради което ищцата го помолила да подпишат договор за заем. Тъй
като страните никога не са имали проблеми, ответникът се съгласил. Възразил, че
всъщност няма задължение в такъв размер към ищцата, считал, че й дължи около 2
000 лева към датата на сключване на договора за заем. Ищцата го успокоила, че
това било само гаранция. След сключване на процесния договор за заем,
ответникът продължил да взема стоки на изплащане. Ц. Й. му представила
документ, от който било видно, че същият имал към нея задължение от 4 671,48 лева. По изложените съображения се
настоява за отхвърляне на исковете в цялост . Претенидрат се разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител – адв. Я.Я., поддържа предявените искове. Намира наведените в
отговора възражения за ирелевантни и неотносими.
В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощен
адвокат, поддържа отговора.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е
образувано ч.гр.д. №1016 по описа за 2020г. на Добричкия районен съд. С
разпореждане от 27.05.2020г. е издадена заповед от същата дата, с която
заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът Ц.С.Х. с ЕГН **********
***, да заплати на кредитора Ц.П.Й. с ЕГН **********, сумата 8000.00 лева
–неизпълнено задължение по сключен между страните договор за паричен заем от
10.08.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № *** г. на нотариус В. Т.
с рег. № 158 на Нотариалната камара и
уговорен срок за връщане на сумата до 31.12.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата от 8 000.00 лева , начиная 26.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски
– 160 лева – заплатена държавна такса и 438,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта и издадения въз основа на същата изпълнителен
лист са връчени на длъжника от частен
съдебен изпълнител при условията на отказ на 13.07.2020г. На
12.08.2020г. длъжникът е депозирал възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК с
твърдения, че не дължи процесното вземане.
С разпореждане заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса. Съобщението е връчено на 28.08.2020г. Исковата молба е подадена на дата
18.09.2020г., поради което като допустима, подлежи на преценка по
основателност.
Предявеният установителен иск за главница
черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 79, ал.1, ал. предл. 1 във вр. чл. с 240 от ЗЗД. Предявен е при
условията на обективно кумулативно съединяване осъдителен иск за обезщетение за забaва по чл. 86 от ЗЗД. Вземането за мораторна
лихва не е включено в заповедта за изпълнение и няма пречка същото да е предмет
на осъдителен иск.
Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът за заем е двустранен,
реален, комутативен и неформален, като за действителността му е необходимо да
бъде постигнато съгласие между страните и заемодателят да е предал в
собственост на заемателя паричната сума, респ. заместимите вещи. Този договор
има сложен фактически състав, който освен съглашение на страните по него,
изисква и реално предаване на сумите. Съгласно константната съдебна
практика, обективирана в Решение
№ 524 от 28.12.2011 год. по гр.д. № 167/2011 г. IV г.о. на ВКС заемът за потребление е реален договор, който се счита
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него
едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.
За
основателността на иска по чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1,
предл.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че между
страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за заем, по който
заемната сума е предадена на заемополучателя. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането или да противопостави съответни възражения.
По делото не е спорно, а и от приложените
писмени доказателства се установява, че между Ц. Й., като заемодател, и Ц. Х.,
като заемополучател, е сключен договор
за паричен заем от 10.08.2018 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. №
***. на нотариус В. Т. с рег. № 158 на Нотариалната камара. В съдебно заседание
ответникът изрично заявява, че не оспорва сключването на договора, но твърди,
че не е получил уговорената сума.
Съгласно чл. 1 и чл. 2 от процесния договор заемодателят
е предал в собственост сумата от 8000 лева на заемателя, а последният е
декларирал, че я е получил в брой в деня на сключване на договора, като
страните са уговорили, че договорът представлява и разписка за получаването на
сумата от заемателя. В случая, съдът намира, че разпоредбите на чл.1 и чл.2 от
процесния договор за заем удостоверяват предаването на заемната сума в деня на
подписване на договора - между страните изрично
е уговорено, че в тази част договорът има характер на разписка. Налице е
и изрична декларация от заемателя, че е получил сумата от 8 000 лева.
Уговорените между страните съглашения с разпоредбите на чл.1 и чл.2 от договора
за заем съставляват общи уговорки относно правата и задълженията им, в тази
част договорът има характер на
диспозитивен частен документ, но и на свидетелстващ документ относно предаване
на заемната сума в деня на сключване на договора.
Същинското съдържание на един договор за заем
следва да се търси във волеизявленията на страните и поетото задължение за
връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на
договора, подписано от двете страни, има свидетелстващ характер, който съдът
съобразява при оспорване на засвидетелствания от длъжника факт. В посочения
смисъл са решение №105/30.6.2011 г. по т.д.№944/2010 г. на ВКС, II т.о. и
решение №123/02.5.2012 г. по гр.д.№959/2011 г. на ВКС, III г.о.
При така обективираното съдържание на договора ,
задължението на заемодателя се явява изпълнено, за което свидетелства подписът
на ответника в договора. Няма твърдение, нито доказателства заетите парични
средства да са върнати. Неоснователно ответникът оспорва получаването на заема,
засвидетелствано чрез подписа му. Същият противопоставя възражения, които са
правно ирелевантни, а според настоящият съдебен състав и житейски нелогични .
Искането за разпит на свидетели на страната на
ответника не е допуснато предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 4, т. 3 от ГПК и изричното противопоставяне на
ищеца за изслушването им.
Други доказателства / и възражения от значение за правния спор не са
представени, а необсъдените съдът намира за неотносими към предмета на спора.
С оглед гореизложеното, искът за главница се
явява основателен в претендирания размер от 8 000 лева. В полза на ищеца
следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД заемателят
дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Посочената разпоредба се отнася
само за периода от получаването на заема до изпадането в забава. Ако денят на
връщането на заетата сума е определен в договора за заем, до този ден се дължи
лихва само при писмена уговорка. След като обаче заемателят изпадне в забава /в
случая считано от 01.01.2019г./, лихви вече се дължат по силата на чл. 86, ал.
1 от ЗЗД. Лихвата в случая се дължи поради неизпълнението на парично задължение
и изпадане в забава, а не защото е получен заем. За дължимото в размер на
законната лихва обезщетение не е необходима никаква уговорка. Задължението за
плащане на обезщетение за забава е разпоредено от закона и няма нужда да се
уговаря писмено.
Според разпоредбата на чл.6 от Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в редакцията й в
периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г. вкл., брой 28 на ДВ, до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава,
както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор
и изземване на вещи. Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво
основание са възникнали задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. не може да се начислява лихва за забава върху дължимата сума за
главница. Със ЗИД на закона, обнародван в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
09.04.2020 г., обхватът на забраната е стеснен до тези вземания, произтичащи от
договори за кредит и лизинг, предоставени от банки и финансови институции по
чл. 3 от Закона за кредитните институции.
Предвид изложеното, искът за присъждане на лихва
за забава е основателен за периода 01.01.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода
от 09.04.2020 г. до 25.05.2020 г. Изчислена от съда на основание чл.162 от ГПК
чрез ел. калулатор на НАП лихвата за забава е в размер на 971,19 лева за периода 01.01.2019г. – 12.03.2020г. и
104,45 лева за периода 09.04.2020г. – 25.05.2020г. или общо 1075,64 лева, до
който искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до 1135,56 лева,
както и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г. включително.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на процеса, ищецът има право да
му бъдат присъдени направените разноски по производството, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ц.Х.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство в пълен размер, както следва: сумата от 160 лева - заплатена
държавна такса и сумата от 438 лв. – адвокатско възнаграждение.
За
исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца по
съразмерност с отхвърлената част от иска са както следва: 207,36 лв. –
заплатена държавна такса /от която 160 лева по иска за главница, уважен в
цялост, и 47,36 лв. – по иска по чл. 86 от ЗЗД за уважената част/ и 894,10
лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът има право на разноски в размер на
5,90 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част.
Така мотивиран, Добричкият районен
съд:
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на
чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК чл. 79, ал.1, ал. предл. 1 във вр. чл. с 240 от ЗЗД. в отношенията между ищеца Ц.П.Й. с ЕГН **********
*** и ответника Ц.С.Х. с ЕГН ********** ***,
че ответникът дължи на ищеца
вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение №394 от 27.05.2020г. по
ч.гр. д. №1016 по описа за 2020г. на ДРС, а именно: - 8000.00 лева –неизпълнено задължение по сключен между страните
договор за паричен заем от 10.08.2018 г.
с нотариална заверка на подписите
с рег. № *** г. на нотариус В. Т. с рег. № 158 на Нотариалната камара и уговорен срок за връщане на сумата до
31.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 8 000.00 лева, начиная
26.05.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА,
на
осн. чл. 86 от ЗЗД, Ц.С.Х. с ЕГН **********
***, да заплати на Ц.П.Й. с ЕГН ********** *** сумата от 1075,64 лева – обезщетение за забава, от което
971,19 лева за периода 01.01.2019г. – 12.03.2020г. и 104,45
лева за периода 09.04.2020г. – 25.05.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 1075,64 лева до предявения
размер от 1135,56 лева и за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Ц.С.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на Ц.П.Й.
с ЕГН ********** ***, съдебно –
деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №1016/2020 г. на
ДРС, както следва: сумата от 160 лева
- заплатена държавна такса и сумата от 438
лв. – адвокатско възнаграждение и съдебно – деловодни разноски по
настоящото гр. дело №2442/2020 г. на ДРС :
207,36 лв. – заплатена
държавна такса и 894,10 лв. – – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, Ц.П.Й. с ЕГН ********** ***, да заплати на Ц.С.Х. с ЕГН ********** ***, сумата
от 5,90 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: