В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на девети юни, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

КОСТАДИН ИВАНОВ

при секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1632 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№21602/30.07.2020г. депозирана от А.Т.Д., ЕГН **********, адрес: ***, Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, А.К.Д., ЕГН **********, адрес: *** и Г.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния им представител адв. Х.Х. против Решение №891 от 11.03.2020г. постановено по гр.д.№7293/2019г. по описа на ПРС, четиринадесети гр.с., в частта с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.К., ЕГН **********, че А.Т.Д., ЕГН **********, и Р.А.Д., ЕГН ********** НЕ СА собственици на 17/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 47295.67.24 по КК и КР на с. М., община Родопи, одобрени със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007г. на изп. дир. АГКК, с площ от 3000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: овощна градина, при съседи имоти с идентификатори 47295.67.34, 47295.67.50, 47295.67.23, 47295.67.19, 47295.67.18, 47295.67.22, 47295.67.49., ; в частта с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.К., ЕГН **********, че А.К.Д., ЕГН **********, и Г.Т.Д., ЕГН **********, НЕ СА собственици на поземлен имот с идентификатор 47295.67.24 по КК и КР на с. М., община Родопи, одобрени със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007г. на изп. дир. АГКК, с площ от 3000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: овощна градина, при съседи имоти с идентификатори 47295.67.34, 47295.67.50, 47295.67.23, 47295.67.19, 47295.67.18, 47295.67.22, 47295.67.49 и в частта с която се ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка с № 104 от 30.05.2009г., том V, дело № 573 от 2009г. на нотариус Донка Солакова, с рег. № 135 от регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ с вх. рег. № 13042 от 30.05.2009г., акт № 98, том 33, дело № 6238/2009г. в частта му, с която А.Т.Д., ЕГН ********** и Р.А.Д., ЕГН ********** са признати за собственици на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор 47295.67.24 по КК и КР на с. М., община Родопи, одобрени със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007г. на изп. дир. АГКК, с площ от 3000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: овощна градина, при съседи имоти с идентификатори 47295.67.34, 47295.67.50, 47295.67.23, 47295.67.19, 47295.67.18, 47295.67.22, 47295.67.49, до размера на 17/24 ид.ч. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт, в обжалваната част, с оплаквания за неправилна преценка на събраните по делото доказателства по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това съдът отхвърли предявените искове като изцяло неоснователни. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемата страна Й.И.К., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. И.М. оспорва жалбата и наведените в нея доводи като изцяло неоснователни по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на заплатеното възнаграждение за адвокатски хонорар от 1 000лв. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателите.

Въззиваемата страна Х.Л.П., ЕГН ********** не взема становище по жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбите, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото в обжалваната част, е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в обжалваната част, единствено по изложените във възззивната жалба доводи.

Пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция и пред настоящата, като след преценката им, настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи, поради следните съображения:

Установява се по безспорен начин от Решения на ПК-Пловдив-Първенец от 1999г. и 1997г., че на наследниците на А. Г.К. (К.) е възстановено правото на собственост върху овощна градина от 3.000 дка, местност В., имот № 067024 по картата на землището на село М. и върху овощна градина от 0.459 дка, местност Ч., имот № 111131 по карата на землището на село М., които имоти към настоящия момент са с идентификатори, съответно 45295.67.24 и 47295.111.131 по КК на село М..

Съгласно Удостоверение за наследници, А. Г. К. е починал през 1942г., като след смъртта на съпругата му- В. К., правото на собственост е било наследено от техните три деца - А. А. С.съответно 1/3 ид.ч., И. А. К.- 1/3 ид.ч. и В. Ат. К.- 1/3 ид.ч.

А. А. С. е починала като вдовица на ***г., като е оставила за свои наследници сина си А. К. С.и дъщеря си Й. К.Т.. А. С. е починал на ***г. и е наследен от съпругата си Т. С. и дъщеря си Р. А. Д.. Й. К.Т. е починала на ***г. и е наследена от съпруга си Т. Г. Т.и дъщеря си А.Т.Д.. При това наследяване децата на А. С. са придобили по 1/6 ид.ч. от наследството, а след тяхната смърт като собственици се легитимират техните наследници: Т. С.- 1/12 ид.ч.; Р. А. Д. 1/12 ид.ч., Т. Г. Т.1/12 ид.ч. и А. Т. Д.- 1/12 ид.ч. (общо 4/12 ид.ч., които са равни на 1/3 ид.ч. от правото на собственост).

И. А. К. е починал на ***г., като е оставил за свои наследници: З. К.- съпруга, Й.К.- син, Д. К.- син и А. К.- син. При това наследяване правото на собственост върху 1/3 ид.ч., след смъртта на съпругата, се е разпределило между децата им, както следва: Й.К.- 1/9 ид.ч., Д. К.- 1/9 ид.ч. и А. К.- 1/9 ид.ч. (общо 3/9 или 1/3 ид.ч.).

В. А. К., е починал на ***г., като разведен и без деца. Наследяването се извършва по реда на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗН, доколкото към дата на смъртта- ***г. не е имал живи възходящи, братя и сестри. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца и внуци, ето защо В. К. е наследен от А. С.- син на сестра му А. С., от А. Т. Д.- внучка на сестра му А., и от Й., Д. и А. К.- синове на брат му И.. Притежаваната от В. К. 1/3 ид.ч., съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 ЗН, се разпределя по 1/6 ид.ч. за наследниците на сестра му и за наследниците на брат му, с оглед на което А. С. е получил 1/12 идеална част и А. Т. Д. е получила 1/12 идеална част, съответно децата на починалият преди него брат, са наследили останалата 1/6 идеална част, като всеки от тях е придобил по 1/18 идеална част. А. К. С. е бил жив към момента на смъртта на В. К. и като негов наследник е придобил 1/12 идеални части по реда на заместването, като след неговата смърт през 2006г. тази 1/12 идеална част се наследява по общото правило на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН и се разпределя между неговите наследници- съпругата му Т. С. и дъщеря му Р.Д..

Гореизложеното обосновава извода, че Р.Д. се легитимира като собственик на 3/24 идеални части; А.Д. се легитимира като собственик на 4/24 идеални части и Й.К. се легитимира като собственик на 4/24 идеални части.. Останалите съсобственици по реда на наследяването са: Т.С. с 3/24 идеални части, Т. Г. Т.с 2/24 идеални части, Д. К. за 4/24 идеални части и наследниците на А. К. за 4/24 идеални части.

Пред настоящата инстанция няма спор относно идеалните части на наследниците, спорът се свежда до това дали в полза на наследниците А.Т.Д., и Р.А.Д. е изтекла десетгодишна придобивна давност считано от 1999г. - от възстановяването правото на собственост с Решение от Поземлената комисия до 2009г., по отношение на поземлен имот с идентификатор 47295.67.24 по КК и КР на с. М., община Родопи, одобрени със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007г. на изп. дир. АГКК, с площ от 3000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: овощна градина.

За да се придобие собственост на посоченото основание е необходимо осъществяване на владение в продължение на десет години. Владението е фактическо състояние, характеризиращо се с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен – намерение вещта да се държи като своя.

Страните спорят както относно осъществяването както на обективния елемент, така и относно субективния елемент на владението - намерението за своене, като психическо състояние – отношение към вещта, обуславя значителни трудности при доказването му. Поради това законодателят е установил (чл. 69 от ЗС) оборима презумпция за наличието на такова намерение у упражняващия фактическата власт върху вещта. Предполага се, че той държи вещта за себе си, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това предположение размества доказателствената тежест и така страната, която оспорва осъщественото владение, следва да установи, че вещта се държи за другиго. Тази презумпция се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.

За установяване, съответно оборване на изтекла в полза на ответниците придобивна давност по делото за разпитани две групи свидетели .

Съгласно показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел на ищеца - Д. И.Д./ без родство със страните на 78г./ процесната нива в м.“В.“ е около 3 декара и преди е била черешова градина. Според свидетеля, който е съсед по имот и също има черешова градина в землището, през 1997г. е върната процесната нива и той лично е виждал в периода от 1997г. до 2010г., ищецът Й., брат му Д. и брат му А. ,/ който по –късно починал/ да се грижат за черешовите дръвчета, подрязвали ги, оряли ги с трактор, пръскали ги. Лично виждал Й. и брат му Д. да берат череши до 2010-2011г. След 2011г. дърветата започнали да съхнат и били изрязани. Кореновата им система останала в земята. Свидетелят сочи, че не познава ответниците А.Т.Д., Р.А.Д., А.К.Д. и Г.Т.Д.. Не бил виждал в посочения от него период други хора освен Й. и братята му. Имало и една жена, която им помагала при брането на череши, но тя не била техен роднина.

Съгласно показанията на свидетелката Т. Г. Л. на 71 годин , без родство със страните, от 2000г. близо 10 - 12 години „Д. и М.“ се грижили за земята в м.“В.“ . Свидетелката има лични впечатления, защото е комшия по имот на ищеца. Виждала е ищеца със брат му да „товарят „ вода и да ходят да поливат черешовите дръвчета. Самата тя е брала череши и е виждала, че ищецът и брат му са носили череши на борсата да продават. Според свидетелката, черешите са бил изрязани преди 3,4 или 5 години, не може да каже със сигурност.

Според показанията на свидетелите на ответната страна - Б. Н. А. на 57 години, без родство със страните, след връщането на имота през 1999г. – 2000г., в имота имало само храсти, нямало дръвчета. Черешовата градина била встрани. До имотът имало бункер. Впоследствие имотът бил засаден с тикви и картофи, които се сменяли през годините. Имотът се обработвал от А. и Р. от 2000г до 2009г., когато Р. се разболяла. Свидетелката сочи, че докато А. и Р. обработвали земите, не е виждала и не е чула някой за заявяла претенции за имота. Не познала ищеца Й.К. и никога не го е виждала да посещава имота. Според свидетелката имотът е на А. и Р., и е наследствен от баба им А..

Според разпитания пред настоящата инстанция свидетел на жалбоподателите/ ответници в първоинстанционно производство/,Т. К. С. / родена през 1933г., майка на Р.Д./, имотът в местността “В.“ не е възстановяват на ищеца Й.К., този имот бил на свекърва и А.А. С. Този имот, Поземлената комисия го възстановил през 1992г. След възстановяването му, свидетелката сочи, че заедно с мъжа и са посетили имота. В него не е имало нищо сято, имало е бетонна постройка, укрепления, тъй като преди да се възстанови са се провеждали военни обучения. Според свидетелката, след възстановяването на имота от 1992г. до 2007г., заедно с мъжа и са сеели картофи на цялото място, част от които са продавали. Свидетелката е категорична, че в този имот не е имало череши, нито е имало дънери от черешови дървета. Сочи, че докато почини съпругът и пред 2007г. , са обработвали мястото, като се го посещавали поне два пъти в седмицата, за да го копаят, да пръскат с отрова картофите против вредители, а след това да събират картофи. Според свидетелката Й.К. не е идвал в имота. Идвала да помага при гледането и ваденето на картофите А. Д.,***.

Предвид възникналия спор между страните и констатираното противоречие между показанията на свидетелите, касаещо обстоятелството, дали имотът е бил черешова градина, пред настоящата инстанция е допусната първоначално Съдебно – аргономическа експертиза изготвена от вещото лице проф. д-р Б.Я., последвана от Съдебно - техническа експертиза изготвена от инж.Б.Г.. Изготвената съдебно-техническа експертиза е извършила трасиране на граничните точки на процесния имот, като е посочила координатите на подробните точки на имота и е изготвила скици на същия. След извършеното трасиране, означаване и координиране, с съдебно заседание проведено на 19.04.2021г., проф. д-р Б.Я. е конкретизирал, че в процесния имот само в северната му част има дънери от черешови дървета, която част е близо една пета от целия имот. Останалата част от имота, близо четири пети е запустяла нива. Има ров в имота, който е използван от военните. Има видими следи от окопи за камиони, има натрупани възвишения .Четири пети от имота се е ползвал за полигон. Според вещото лице проф. д-р Б.Я., теренът не е бил подходящ за отглеждането на тикви и картофи, защото има много близка подпочвена скала. Имотът не е подходящ за отглеждането както за зеленчуци, така и на череши. Теренът е такъв , че ако не се напоява, не би могло нищо да се отглежда, а вещото лице не е констатирало наличието на водоизточник наблизо, които да служи на напояване. Затова имотът е ползван от военните за военни обучения.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Установява се по безспорен начин от приетите пред настоящата инстанция Съдебно – аргономическа експертиза изготвена от вещото лице проф. д-р Б.Я. и Съдебно техническа експертиза изготвена от инж.Б.Г., които заключения съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени, че една пета от процесния имот е бил засаден от черешови дървета, а четири пети от същия се е ползвал за полигон. Поради липсата на водоизточник в близост до имота, същият не е бил подходящ за отглеждането както за зеленчуци, така и на череши. Показанията на двете групи свидетели са абсолютно противоречиви по отношение на обстоятелството, в периода от възстановяване на имота през 1999г. до 2009 – 2010г., от кого е ползван имота и с какво е било засят.

В случаят, както бе посочено по-горе основанието за установяване фактическа власт върху съсобствения имот е наследяване. Дори да се приеме за установено, че ответниците А.Т.Д. и Р.А.Д. са упражнявали фактическа власт върху процесния имот в периода от 1999г. до 2009г./ въпреки че от събраните по делото доказателства не би могъл да направи такъв обоснован извод/, ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот в качеството си на съсобственици, придобили права върху идеална част от поземления имот по наследство от общия на страните наследодател.. Така установена, тази фактическа власт по начало не изключва правата на останалите сънаследници, а се счита за държане по отношение на притежаваните от тях идеални части. С това, според разясненията в ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, следва да се счита за оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Съобразно посочените разяснения, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне държането им във владение. Това следва да се извърши посредством едностранни действия, които да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, за да се приеме, че държането на техните части е трансформирано във владение. Установяването на такава трансформация е в тежест на сънаследника, позоваващ се на придобивна давност и отричащ правата на останалите сънаследници. Той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части за сънаследниците си и вече упражнява фактическата си власт с намерение да ги свои. При това тази промяна на намерението следва да се манифестира с недвусмислени действия именно пред останалите съсобственици.

Доказателства за такива действия на ответниците А.Т.Д. и Р.А.Д., отричащи правата на останалите сънаследници в процесния период от 1999г. до 2009г., ответниците не са ангажирали. Не се установява от събраните по делото гласни доказателства, Т.С. майката на жалбоподателката Р.Д. – и съпругът, и ответниците А.Т.Д. и Р.А.Д., да са демонстрирали по недвусмислен начин на своите сънаследници, включително на Й.К. собственическо отношение към имота, така че фактическата му власт върху техните идеални части да се трансформира от държане във владеене. При тези данни следва да се приеме, че процесния имот в местността „В.“ не е придобита от А.Т.Д. и Р.А.Д. на соченото от тях основание давностно владение.

Гореизложеното обосновава извода, че след като ответниците Д. и Д. не са били собственици на целия имот, сключената с ответника Х.П. сделка е породила действие единствено до притежаваните права от общо 7/24 ид.ч. Ето защо както правилно е приел първоинстанционния съд, предявените претенции са частично основателни по отношение на А.Д. и Р.Д., като следва да бъде установено, че те не са собственици на 17/24 ид.ч. от ПИ с идентификатор 45295.67.24 по КК на с. М.. По отношение на ответниците А.Д. и Г. Д. претенциите са изцяло основателни, доколкото след като А.Д. и Р.Д. не са придобили права на основание давностно владение по времето на брака и съпрузите им не се легитимират като собственици на имота.

С оглед изхода на делото на основание чл. 537, ал. 2, пр. последно ГПК съставеният по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт следва да бъде отменен до 17/24 ид.ч. относно имот с идентификатор 47295.67.24.

Гореизложеното обосновава извода за неоснователност на въззивната жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, в обжалваната част.

Предвид изхода на спора на въззиваемата страна Й.И.К. се дължат разноски пред настоящата инстанция, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 000лв.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №891 от 11.03.2020г. постановено по гр.д.№7293/2019г. по описа на ПРС, четиринадесети гр.с., в частта с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.К., ЕГН **********, че А.Т.Д., ЕГН **********, и Р.А.Д., ЕГН ********** НЕ СА собственици на 17/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 47295.67.24 по КК и КР на с. М., община Родопи, одобрени със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007г. на изп. дир. АГКК, с площ от 3000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: овощна градина, при съседи имоти с идентификатори 47295.67.34, 47295.67.50, 47295.67.23, 47295.67.19, 47295.67.18, 47295.67.22, 47295.67.49.,; в частта с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.К., ЕГН **********, че А.К.Д., ЕГН **********, и Г.Т.Д., ЕГН **********, НЕ СА собственици на поземлен имот с идентификатор 47295.67.24 по КК и КР на с. М., община Родопи, одобрени със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007г. на изп. дир. АГКК, с площ от 3000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: овощна градина, при съседи имоти с идентификатори 47295.67.34, 47295.67.50, 47295.67.23, 47295.67.19, 47295.67.18, 47295.67.22, 47295.67.49 и в частта с която с е ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка с № 104 от 30.05.2009г., том V, дело № 573 от 2009г. на нотариус Донка Солакова, с рег. № 135 от регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ с вх. рег. № 13042 от 30.05.2009г., акт № 98, том 33, дело № 6238/2009г. му в частта, с която А.Т.Д., ЕГН ********** и Р.А.Д., ЕГН ********** са признати за собственици на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор 47295.67.24 по КК и КР на с. М., община Родопи, одобрени със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007г. на изп. дир. АГКК, с площ от 3000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: овощна градина, при съседи имоти с идентификатори 47295.67.34, 47295.67.50, 47295.67.23, 47295.67.19, 47295.67.18, 47295.67.22, 47295.67.49, до размера на 17/24 ид.ч .

ОСЪЖДА А.Т.Д., ЕГН **********, адрес: ***, Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, А.К.Д., ЕГН **********, адрес: *** и Г.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Й.И.К., ЕГН **********, адрес *** направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 000лв/ хиляда лева/.

В необжалваната част, Решение №891 от 11.03.2020г. постановено по гр.д.№7293/2019г. по описа на ПРС, четиринадесети гр.с е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	260880
Дата:	8 юли 2021 г.
Съдия:	Екатерина Владимирова Мандалиева

Дело:	20205300501632
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	30 юли 2020 г.

Решение по дело №1632/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА