Мотиви
по ВНОХД № 4613/2018г.
по
описа на СГС, НО, ХІІІ -ти въззивен състав.
С Решение от 12.06.2018 г., постановено от СРС, НО, 137 ми състав по НАХД
№ 17388/2016г. съдът е признал обвиняемият С.Х.Б. за НЕВИНОВЕН в това, че на
31.05.2016 г., около 14.00 часа, в гр. София, ул. „*******, в офис на търговско
дружество „С.“ ЕООД, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 2 във вр. чл. 304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1
от НК, като с оглед изхода на делото, съдът е възложил направените
разноски в тежест на държавата.
Срещу посоченото решение е постъпил Протест от СРП в който се прави
искане за отмяна на Решението и за осъждане на обвиняемия по повдигнатото му
обвинение.
Постъпило е и допълнение към протеста в което се сочи, че деянието,
извършено от обвиняемия е съставомерно от обективна и субективна страна и се
доказва от събраните по делото доказателства. Прокурорът прави разбор на
доказателствата, като сочи, че е действията на обвиняемия са израз на явно
неуважение на обществото, а не на негов личен мотив спрямо свидетелката Г. и
св. Д.. В заключение отново се иска отмяна на Решението, признаване на
обвиняемия за виновен и налагане на справедливо наказание.
На 28.11.2018г. е постъпило и Възражение срещу протеста кат осе сочи, че
деянието на обвиняемия Б. не е съставомерно от обективна и субективна страна,
не било установено същият да е замерил с монитора служителката Г.. Сочи се, че
извършеното от него е било провокирано от изключително грубото поведение на
служителите, а Б. е съвестен гражданин с висше образование и трудова ангажираност.
В
производството пред въззивния съд прокурорът не поддържа протеста, но не го и
оттегля, като не прави искания по доказателствата.
Адв.
С., защитник на обвиняемия Б. оспорва протеста и не сочи нови доказателства.
В
хода по същество прокурорът счита, че протестът е неоснователен, като
извършеното от обвиняемия е съставомерно на престъпление по чл. 216 от НПК, но
такова обвинение не било повдигано. Сочи, че е налице личен конфликт между
обвиняемия и св. Г., което изключва хулиганските подбуди, а след повреждането
на монитора обвиняемият направил опит да си тръгне, но бил възпрепятстван от
св. Д. и провокиран от него, поради което се било стигнало и до физически
сблъсък между двамата. С оглед на изложеното прокурорът прави искане за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Адв.
С. моли протестът да бъде оставен без уважение, а решението на СРС да бъде
потвърдено. Сочи, че обвиняемият е имал личен мотив да посети офиса на „С. БГ“
и да предяви претенции, като в този момент е бил и с психическо разстройство.
Сочи, че няма данни обвиняемият да е замерил служителката с монитора, тъй като
разстоянието било много малко и ако е искал да я удари е щял да го направи.
Сочи, че не е имало външни хора, поради което и не е налице неуважение към
обществото. Второто деяние също не било извършено по хулигански подбуди,
доколкото св. Д. е пречил на Б. да излезе от офиса и е атакувал физически и
вербално Б. и това го е провокирало да посегне на този свидетел. Отново се
сочат и добрите характеристични данни на свидетеля и добросъвестното му
процесуално поведение, поради което и се прави искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Обвиняемият
лично в своя заявява, че не се счита за хулиган и изразява съжаление за станалото.
В
последната си дума обвиняемият заявява, че се чувства невинен и още веднъж
изразява съжаление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
При
постановяване на присъдата си, СРС е съобразил събраните по делото
доказателства приобщени и ценени съобразно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК, както и обясненията на обвиняемия.
Действайки като втора по ред първа
инстанция по съществото на делото, въззивният съд извърши самостоятелно
обсъждане на събраните от районния съд доказателства, приемайки следните
фактически положения:
Обвиняемият С.Х.Б. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с висше образование, живее в гр. София, ж.к. „*********, с
ЕГН **********. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на гл. 28 от НПК и е с много добри характеристични данни.
През месец май 2016 г. обв. Б. направил поръчка
онлайн от интернет магазина на „С.“ ООД на сглобяем модел на танк, като на
27.05.2016г. поръчаната стока му била доставена чрез куриер на фирма „Рапидо“.
Обвиняемият не прегледал стоката при предаването му от куриера, тъй като не
била включена опция за преглед. След като заплатил стоката и я отворил, Б.
видял, че му е изпратен различен продукт от този, който е поръчал. Ето защо
същият се свързал по телефона с офиса на фирмата – продавач – „С.“ ООД и
разговарял със св. Г., която му казала да изпрати снимки по електронната поща,
за да може тя да разговаря с вносителя.
На същата дата Б. изпълнил това, което му казала
св. Г., като изпратил снимки на продукта и изпратил две писма до фирмата в
които посочил, че му е доставен продукт с код 13287, а не този, който е поръчал
с продуктов код на производителя Academy 1348, като посочил и съществената
разлика между двата продукта.
След като не получил удовлетворителен отговор по
телефона и му било отказано да подаде писмена рекламация, обвиняемият решил да
отиде на място в офиса на „С.“ ООД и да разговаря с управителя на фирмата,
където да поиска да му бъде предаден поръчания от него продукт или да получи
обратно парите си. За случая обвиняемият сезирал и Комисията за защита на
потребителя, като подал жалба с вх. № 01-9163/30.05.2016г.
На 31.05.2016г. следобед, обв. Б. отишъл в офиса
на фирма „С.“ ООД, намиращ се в гр. София ул. „********. В приемната на офиса,
на рецепцията работела свид. Г., която обвиняемият заварил на работното й
място. Обвиняемият поискал да се срещне с управителя, но св. Г. го информирала,
че в този момент това е невъзможно. Тогава, силно афектиран от ситуацията,
обвиняемият започнал да крещи, че служителите на „С.“ ООД са „лъжци, измамници и негодници“, хванал
монитора на бюрото на св. Г., вдигнал го и го захвърлил към нея, но не я
улучил, като мониторът отскочил от бюрото и паднал на земята. Тогава св. Г.
започнала да вика, а служителите от останалите офиси дошли и се опитали да
успокоят обвиняемия. Сред тези служители бил и свидетеля А.Д. когото Б.
започнал да заплашва с физическа саморазправа на което Д. отвърнал, като го
нарекъл „смешник“. В този момент
обвиняемият станал и се насочил към него, като възникналият физически контакт
между двамата бил прекратен от присъстващите служители. В последващ момент, в
така получената се ситуация, обвиняемият отново предизвикан от Д., влезнал във
физическо стълкновение с него, хващайки го за гушата, като двамата отново били
разтървани. При опит да си тръгне от офиса, пътят на обвиняемия бил препречен
от служители на офиса. Накрая Б. бил избутан от тях в асансьора.
Междувременно по подаден сигнал, на място дошли
служители на полицията, при които обвиняемият сам отишъл и се представил, а
впоследствие бил отведен за изясняване на случая в РУ.
По делото била назначена СППЕ от чието заключение
се установява, че при обвиняемия е налице смесено личностово разстройство,
както и че същият е разбирал свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Вещите лица са приели, че при обвиняемия не е бил
налице физиологичен афект и силно раздразнено състояние. Установено било, че
обв. Б. е с дисхармоничен личностов профил с изразена емоционално-волева
неустойчивост и занижен самоконтрол, като поведението му се характеризира с
динамичност и импулсивност.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт № ******.,
издаден от район Красно село, СО, майката на обвиняемия А.Х.Б.е починала на
03.05.2016г.
На 8 юни 2018г. обв. Б. предал на П.Д.В.-
управителя на „С.“ ЕООД сумата от 350 лева - равностойността на процесния
счупен монитор „LG“ 23 инча.
Посочената фактическа обстановка
настоящата инстанция прие въз основа на следните гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, които са били приети и обсъдени и от
първоинстанционният съд.
По доказателствата :
Гласни : обясненията на подсъдимия, дадени в съдебното
производство, показанията на свидетелите Д.Н.Г., А.Д.Д., С.В.И., К.Б.В.и П.Д.В.,
дадени на досъдебното производство и лично пред СРС.
Писмени : Протокол за оглед на местопроизшествие,
Протокол за доброволно предаване, Протокол за разпознаване на лица,
Заключението на КППЕ, Заключението на техническата експертиза.
Веществени : 1 бр. счупен монитор и два скъсани кабела.
Настоящата
инстанция постави в центъра на своите фактически изводи показанията на
свидетелите – очевидци Д.Н.Г. и А.Д.Д. от които се установява датата, мястото и
механизма на деянието. От техните показания се установява поведението на
обвиняемия, това, че същият е започнал да крещи че служителите на „С.“ ООД са „лъжци, измамници и негодници“, както и
че вдигнал монитора от бюрото на св. Г. и го хвърлил по нея, а след това влязъл
във физическа разправа със свидетеля Д., като почнал да го души. Показанията на
тези двама свидетели кореспондират помежду си, същите са логични, ясни,
последователни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а така също и от приобщените веществени доказателства – счупения
монитор и двата скъсани кабела. Обстоятелството, че обвиняемият е хвърлил
монитора се потвърждава и от дадените от самия него обяснения. Ето защо
настоящия състав намери, че следва да кредитира в цялост показанията на тези
свидетели. Същите като преки доказателства се потвърждават и от показанията на
св. П.Д.В., С.В.И. и К.Б.В., който макар да не са били очевидец на деянието
възпроизвеждат това, което им е станало известно от участниците в него и от свидетелите, което дава още веднъж
основание на настоящия състав да кредитира в цялост казаното от свидетелите Г.
и Д..
Писмените
и веществените доказателства и доказателствени средства също подкрепят
установената от съда фактическа обстановка.
Съдът кредитира и заключението на вещите лица по
КППЕ от които се установява, че при обвиняемия е налице смесено личностово
разстройство, както и че същият е разбирал свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите лица са приели, че при
обвиняемия не е бил налице физиологичен афект и силно раздразнено състояние.
Установено било, че обв. Б. е с дисхармоничен личностов профил с изразена
емоционално-волева неустойчивост и занижен самоконтрол, като поведението му се
характеризира с динамичност и импулсивност.
Съдът
кредитира и заключението на техническата експертиза, което подкрепя
установената от настоящия състав фактическа обстановка.
Така
изложената фактическа обстановка не се различава съществено от тази, установена
и от Софийски районен съд, поради което в цялост може да бъде приета за
изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата от
значение за правилното решаване на делото – фактите относно извършване на
деянието, авторството на същото, механизма на извършването му, субективната
страна на престъплението и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които
е било извършено.
Настоящият
състав счита, че основните фактически констатации на СРС са правилно установени, изведени без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, въз основа на който е изградил фактическите
си констатации.
От правна страна :
Независимо,
че възприетата от настоящия състав фактическа обстановка не се различава
съществено от приетата от СРС, СГС достигна до различни правни изводи, поради
което намери основание за отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на
обвиняемия за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
От обективна страна обвиняемият на 31.05.2016 г., около 14.00 часа, в гр. София, ул.
„*******, в офис на търговско дружество „С.“ ЕООД, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – на висок глас отправил обидни думи към Д.Н.Г., че служителите на „С.“
ООД са „лъжци, измамници и негодници“, изтръгнал монитора от кабелите
на компютъра на Д.Г. и го хвърлил по нея, след което хванал за врата А.Д.Д. и
започнал да го души.
Извършените от обвиняемия действия - изричането на
описаните изрази, хвърлянето на монитора по свидетелката Г. и душенето на св. Д.,
следва да се определят като непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред, чрез които е изразено явно неуважение към обществото. Така описаните
действия осъществяват изпълнителното деяние на престъплението хулиганство.
В случая се касае до действия, извършени на публично
място и изразяващи поставяне над правилата, касаещи поведението на такова
място, както и изразяващи стремеж към саморазправа и наказване на другото лице.
Именно тези характеристики ги определят като грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а не като насочени само спрямо
личността на конкретното лице. Независимо, че по делото е установено, че
обвиняемият е бил провокиран от св. Д. с думите „смешник“, както и от отказа на св. Г. да
го срещне с управителя, настоящия състав намира, че неговата реакция значително
надхвърля законово допустимата и не може да се определи като личен отговор към
св. Д. или към св. Г.. Установено е също така, че обвиняемият Б. и св. Д. и Г.
не са се познавали, същите са се срещнали за пръв път и не са имали никакви
предходни лични отношения, което още веднъж сочи на действия на обвиняемия,
насочени срещу обществения ред, а не на действия срещу конкретни лица, поради
личен мотив.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасни последици - че извършените от него
действия грубо нарушават установените порядки за поведение и изразяват явно
неуважение към обществото и е искал настъпването на тези последици. Не се
установява към момента на извършването на действията обвиняемият да се е намирал
в емоционално състояние, което да е изключвало възможността за правилно
възприемане на обстановката и контрол на действията. Действително същият е с
характерови особености, които го правят раздразнителен и избухлив, но не е бил
в състояние на афект и е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
По вида и размера на
наказанието :
За извършеното от обвиняемия С.Х.Б. престъпление
съгласно чл. 325, ал. 1 НК се предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ДВЕ
ГОДИНИ или ПРОБАЦИЯ, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките
на чл.78а НК, тъй като предвиденото наказание е по-малко от три години
/деянието е умишлено/, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел и не са налице имуществени вреди. Не е
налице и някоя от причините, изключващи приложението на чл.78а НК, поради което
съдът счита, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление, като му се наложи административно
наказание глоба.
Съдът намира, че в случая по делото като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото му съдебно минало,
добрите му характеристични данни, особеното емоционално състояние в което се е
намирал след смъртта на неговата майка с която са били в близки отношения, като
от друга страна отегчаващо отговорността обстоятелство се явява значителното
количество агресия, което е било проявено чрез извършените действия, явяващи се
изпълнителното деяние на престъплението – освен казаните думи, същият е хвърлил
монитора по св. Г. и е душил св. Д.. Въпреки посоченото отегчаващо
отговорността обстоятелство обаче, съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде
определено административно наказание в размер към минимума, поради превеса на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно на ГЛОБА в размер на 1000 лева.
На основание чл.189, ал.3 НПК, с оглед изхода на делото, обвиняемият следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт направените по досъдебното
производство разноски в размер на 383, 08 лева / триста осемдесет и три лева и
осем стотинки/ по сметка на МВР, както и 5 лева по сметка на СРС за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.